Кога за последно чухте някоя жена или момиче да казва "Красива съм"?
Преди няколко дни жена беше пуснала коментар в един блог за мода и красота, в който пишеше, че смята, че е хубава. Само след минути, беше пуснала и втори коментар, в който обясняваше как макар да е красива, има много сбъркани неща в нея.
И само за да поясним, тя била просто хубавка, а не "поразяващо красива" или нещо такова. За бога, разбира се, че не. След това пък беше коментирала за трети път, извинявайки се, че вероятно звучи като суетна, но всъщност в реалния живот не е такава.
Това звучеше толкова изпълнено с разкаяние, че можеше да мине и за смешно
Ала в същото време има и нещо много странно и тъжно в цялата работа, което ни кара да осъзнаем всъщност колко трудно жените си признават, че са красиви.
Несигурността и ниското самочувствие по отношение на външния вид понякога приличат на чума. Голяма част от нас изживяват живота си, чувствайки се грозни, или като минимум недостатъчно красиви. Не е ясно как стигаме до това заключение. При все това има една по-разпространена и всепроникваща отрова, която макар и да прониква в нас на съвсем крехка възраст, симптомите й могат да продължат цял живот.
Още по-интересното е, че жените, които пишат за красота, почти винаги са обвинявани за това, че са твърде суетни
Твърде често жените са омаловажавани като повърхностни или суетни щом стане ясно, че се притесняват за външния си вид - и то дори в свят, в който никой не може да спре да мисли за женската красота заради безбройните билбордове и телевизионни реклами.
Въпреки това, да се чувстваме доволни от начина, по който изглеждаме, вероятно е още по-голям грях. Или пък ако по някаква причина се чувстваме чаровни и не ни е грижа за тялото и лицето ни, поне трябва да си траем. Може би няма нищо за казване. Ала може би ставаме уязвими по един изключително странен начин ако все пак кажем нещо.
Лесно е да бъдем самокритични. В различните ситуации това се възприема за забавно, нормално и дори социално приемливо. Понякога момичетата и жените се сближават помежду си именно чрез оплаквания за външния си вид. Те никога не се питат една друга неща като "Коя е любимата ти част от тялото ти?" и "Какво в себе си харесваш най-много".
Но за сметка на това често си мислят "имам твърде големи цици" или "прекалено висока съм", макар и другите да им завиждат точно заради това.
Понякога обаче трябва да се запитваме на кого е разрешено да бъде красив и дали въобще на някой му е разрешено?
Известните жени ни уверяват, че всъщност не се имат за толкова красиви, за колкото ги смятат останалите. Някои от тях дори са склонни да критикуват физическите си дадености пред журналистите.
"Мисля че имам много странни черти. Имам много издадени черти, а главата ми е твърде малка за тях," споделя Ан Хатауей пред списание InStyle. "Такова ми е лицето, просто не съм много красива". И тя не е единствената поразяващо очарователна звезда, която прави подобни изявления. Всъщност те са по-скоро обичай, отколкото рядкост.
Красивите жени, които гледаме по филмите, изглежда се опитват да ни убедят, че, подобно на всички останали, и те не са доволни как изглеждат. Може би така се правят на "нормални" в очите на феновете си. Или мислят, че ще оценим скромността им. Сякаш пък е грешно една жена, която е възхвалявана от целия свят заради своята красота, действително да повярва, че е хубава.
Междувременно изглежда логично нормалните жени да се чувстват дори по-зле по отношение на външния си вид. Ако Ан Хатауей се мисли за грозна, то аз трябва да съм зеленясал прегърбен орк!
Край! Няма надежда...
Научаваме, че когато една "нормално изглеждаща" жена престъпи ограниченията си и започне да се държи по начин, който хората очакват от една красавица, тя бива здраво критикувана. Да вземем например злобата, която се изля върху тялото на Лена Дънам. Когато нейната героиня в сериала "Момичета" на HBO успя да изкуси и впечатли по-възрастен и далеч по-привлекателен от нея мъж, критиците останаха изумени.
"Ама тя не е достатъчно красива!", изреваха те в един глас, като някои стигнаха дотам да приемат епизода за сън, случващ се единствено в главата на героинята й Хана - мечтата на една обикновена жена, на която й се иска да е красива. Самата идея, че Хана, или дори Лена, може да смята себе си за красива, се струва обидна за много хора.
Нормалните жени, каквито са повечето от нас, потръпват, четейки подобни коментари и им се иска да се отрекат от всяко по-самоуверено действие, което са правили. Изглежда, че е много опасно да вярваме, че сме красиви, или дори да намекваме за това. Светът ще ни изобличи, ако го разкрием.
Повечето жени се страхуват да кажат нещо позитивно за външния си вид, дори когато наистина го мислят
Почти винаги жените приканват хората към негативни коментари за тях, а и, честно казано, повечето не са достатъчно уверени в начина, по който изглеждат, за да си позволят подобна провокация.
Изглежда сякаш жените не искат да чуват другите да им казват, че грешат, ако си мислят, че са грозни. Защо? Защото красотата е важна, дори когато ни се иска това да не е така, дори и в живота ни да има милиард други по-значими и належащи неща. Красотата си остава чувствителна тема, защото нека бъдем честни - всички знаем, че тя има значение.
Тази култура на срам и насилена скромност е точно толкова проблемна, колкото културата на несигурност във външния вид и вманиачаване по красотата
Хващаме се в лепкавия капан на смесените послания: хем трябва да сме скромни, хем да сме уверени в себе си. Ала не би трябвало да бъде нескромно или арогантно да признаем, когато сме добри в нещо. Или когато изглеждаме добре. Това трябва просто да бъде реализъм.
Не е възможно всички да изглеждаме зле през цялото време. Понякога сме красиви. Понякога сме направо ослепителни. Понякога сме привлекателни, дори и да не изглеждаме като кинозвезди и модели, които все още не могат да признаят собствената си красота. Понякога самите ние изглеждаме като кинозвезди и модели, просто защото сме родени с тези гени.
И все пак, повечето жени не са родени с такива гени. Вместо това те получават завидна доза странна наследственост и още толкова непохватност. И все пак, дори те на моменти се хващат, че изглеждат страхотно. Понякога пък забелязват, че са красиви ВЪПРЕКИ шантавите си черти. И в този случай единственото, което трябва да направят, е да си го признаят открито. Направете го и вие!
Да пази господ мъжете от красиви жени, които осъзнават красотата си и знаят и могат да я ползват. Като оръжие за масово поразявне са.
Я да влезне некой непредубеден човечец у даден сайт за запознанства и тама да види дали жените не са сметат за красиви. Сека ламя турила кат ник "Сладкото писе", "Готината", Прекрасната"....бех изумен от липсата на елементарна самооценка. То бива да си помпаш егото кат крещиш колко си убава и децибелите да заглушават секви несъгласия с това твърдение ма...смешно и жалко деба. Поне от моя гледна точка.
"Хващаме се в лепкавия капан на смесените послания: хем трябва да сме скромни, хем да сме уверени в себе си." Ама знаем, че скромността краси човека, нали? И като сме скромни едно кило, хоп и ставаме красиви сто бита. И после-пак и пак и ето го ослепителния резултат, хе хе хе... "те на моменти се хващат, че изглеждат страхотно. Понякога пък забелязват, че са красиви ВЪПРЕКИ шантавите си черти. " Така си е , верно. Аз например когато съм с хора, които ме харесват и ме обичат, като се погледна в огледалото, като че ли изглеждам по-добре, чак на моменти се улавям, че даже може да почна и да се самохаресвам. Това, като че ли е омагьосан кръг. Ей, това са смешки, да не ми повярвате... Ето малко приятна музика за добро утро: http://www.youtube.com/watch?v=KtA1q2ociVw
Тц тц тц на къде върви този свят.Тука докопах едно откровение което разплака детето в мен.Остави ме мрачен,изпълен с болка и тъга.Прекрасния мрачен ден е съсипан от непоносимата тежест на битието.Една издайническа сълза се търкулва с хлапашка дързост по бузата ми и оставя своята следа.Подобно на метеорит,разкъсващ нощното небе и огнената й опашка сякаш пари кожата ми.Хиляди емоции бушуващи в гърдите ми се борят за надмощие,но въпреки това аз стискам зъби.Не бих им позволил да изпълзят на воля.Не бих могъл.Все пак съм мъж.О,миг!Поспри.Не си отивай.Толкова е красиво.Чувствам се като младенец.Преродена душа,която току що се е измъкнала от лапите на Дявола и отново е на свобода.Но стига веч сълзи и мъка.Нека ви покажа за какво точно говоря: -------------------------------------------- Много се тъпча напоследък. Май съм надебеляла.... Заклевам се, че бедрата и задника ми са по-големи и по-кръгли. Нещо, което не трябва да се случва. Никога! Дори си купих храна. 2 пъти! Срам и позор! Признавам си греховете и се разкайвам. Self control, please come back to me! Поне Ана,травестита се завърна, надявам се никога повече да не ме изоставя дори и за кратко. Утре ще си премеря обиколките и ще отчета щетите. От блога на моята любов Сапункова.Лиле ща пръсна.Ти си знаеш.
Злобните комплексари пак плюят (да отмена Лилето малко да не си троши пръстчетата по клавиатурата). Да си признаа в некъв момент на умопомрачение и яз надзърнах у блогчето на Лиляна. Прочетох некои нейни бисери и коментари...Лилето е баш контрапункт на заглавието на статията. А па от моя гледна точка не е кой знае кво самата тя. Обаче мъжете им изтичали лигите по нея кат се фръцкала по улиците .
Не знам,ма тва отдолу е такава бесна форма на шизофрения,че няма накъде повече.Все едно гледам "Боен клуб".Сигурен съм,че вечер седи в тех и се самобичува пред огледалото,крещейки колко е грозна и дебела Всъщност тва май е тъжно ама не съм много сигурен.
Льолинка, вчера като видях, че си ме разпознала на онази наша обща младежка нахилена снимка, много се изкефих. http://www.webcafe.bg/id_7651583
Льолинка,моето момиче,а шут по гъза не искаш ли?Да са зимаш у ръце,жено.Живота е прекрасен,стига да си подбереш правилно антидепресантите.
Не е дупка и аз съм така.. Просто едно бая мизерно предчувствие за крайния резултат. Иратаис и Бенд, гледайте си ваш'та убост, в крайна сметка не вие избирате
Иххх, Льолинка, това като че ли не си ти. Ето нещо в унисон с твоето настроение, ама няма да ревеш. http://www.youtube.com/watch?v=YpYwlO3PuqQ
Стига с тиа стереотипи Империалке. Нали сме сички ора...един вид. Мъжки и женски ора така да се каже. Не мое ли и при избора да има равнопоставеност и справедливост неква? Кой ти кАза, че избора е само ваш? Верно, че за егото ви е голема четка това, ама си е заблуждение. Некои от вас не могат се отърсат от това заблуждение и кат префърлат 50. Пример от преди неколко годин имам и съжалението де я придружава таа илюзия. Така си и умре жената - съжалявайки че не си е намерила баш Принца кат за неги и колко "изненадващо" останала сама. Понеже она е била неповторима и толко прекрасна, че никой мъж не ги заслужавал. Умните ора-мъже са казали, че след жена се не тича. Елел па такава жена. Мисла е много правилно това. Ше добава и от мене си, че и жена след мъж не бива да тича. Ако са искат двамата ше има нещо - не единия да са умилква на другия. Толко за избора. Нема се заяждам, ако че и мене ма тегли на кавгалък и простотия не нам що. Сигур неква слънчева/Бойкова буря ли кво ли... Лилето ми липсва с нейните дълги и дълбоки коментари...Тя па напук на сички днеска мое да се окаже щастлива и добронамеренена. Се пак равновесие треба да има. Плюс на Лелето за 11 коментар. За сонцето и усмихнатите ора. Па днеска на път за работа дока рушех у снега чух птички. Синигери ли кво са ба ли ги. Убаво чирикаха. Ми писнаа тиа виелици деба.
Империал,че аз кво да се гледам.Аз съм си грозно селско типченце и никой не ме иска
хаха, Иратаис, не можа да минеш без дежурните поквари за стари моми, самотна смърт и т.н. Или иначе казано - добре е всеки да пуска постоянно и на всички. Щото отказът означава завишени претенции и очаквания. Само не каза кой ги е завишил така при жените. Друг мъж или "равноправието" в избора? Или и двете.
Ти скачаш у неква крайност Империалке. Не знам за дежурните еди кво си и кой с кой да пускал на кого. Това съм видел и това казвам. Шти кажа според мене кво се е случило с таа жена. Била е убава. Стюардеса. Много мъже са се тълпели около неги. Оттама не заради даден мъж – заради неги самата – тя са е оценила на твърде много. Толко много, че главата й е отишла у облаците. Тука не става въпрос за това колко наистина красива е била и колко близка до обективността е била нейната оценка. Има и сиви женици де от един двама ухажори стигат до това състояние. И в некъв момент Империалке, таа женица ка си лети у небесата, са оглежда и разбира, че тълпата около неги се е разотишла. И почва се тюхка що така са случи. Егото е голема работа да знааш. Империалке – яз гледам от некво време си ма нарочила нещо. Не знам що ма не е толко важно. Да та питам един въпрос по същество – ти къ разбираш думата „равноправие“. Дай твойто тълкувание кво е. Позицията на избираща ква те праи? Ако приемеме, че си избираща разбира се. Котка ти егото ли? Кара те да се чувстваш значима? Защо така Империалке? Не моеш ли да се чувстваш значима сама по себе си? Още едно нещо ща питам. Ти ка се приемаш първом? Първом кат жена или първом кат човек?
Аз съм едно приятно изключение и статията не се отнася до мен. От малка, докато чаках автобуса по спирките, си давах сметка, че съм най-красивата измежду всеки 10 произволно избрани жени наоколо... Години и дори десетки години след това заключението ми е същото, въпреки новите прелестни поколения... Затова и никът ми е този, който виждате - означава хем Красивата, хем Невинната... Няма ли да напишете и есе на тема "Защо жените не приемат, че са невинни?" Впрочем, научете се да лягате и ставате с усмивка, вкл. в огледалото!