Веднъж бях на едно парти и си стоях на верандата с група приятели, когато новината за бременността на съпругата на далечен познат изникна в разговора.
"Бременна е. Значи най-накрая тя и Джеф са правили секс".
"Чакай малко... Какво?!"
"Ами последният път, в който говорих с нея, бяха станали нещо като 10 месеца от последния път, в който са правили секс".
"Защо?"
"Джеф не обича да прави секс".
"Какво?! Как е възможно? Кой мъж не обича да прави секс?"
Мълчаливо погледнах в чашата си. До някаква степен, това е най-трудната част - да живеем в това общество, да слушаме по филмите, телевизията, в музиката и от приятелите ни да повтарят едно и също нещо: всички мъже искат секс, постоянно. Жените може да искат секс (значи са курви), или да не искат секс (фригидни), но всички мъже го искат винаги! Какъв мъж трябва да си, ако не харесваш да се любиш? Дори няма дума за това.
Всъщност, аз може би се сещам за една - и тя е "съпруг"
Според Wikipedia, бракът без секс обикновено е този, в който двойката прави секс по-малко от 10 пъти годишно. Проучване, публикувано през 2004 година, открива, че 20 на сто от омъжените двойки отговарят на това определение.
Гледам дефиницията и тя ме разсмива. Десет пъти в годината! Че това направо си е секс турнир! Къде да се запиша за него? С моя съпруг сме били сексуално интимни за последен път преди около 6 месеца. А ако говорим за класическия секс, който включва пенис, проникващ във вагина... Дори не си спомням. Година? Повече? Загубила съм му дирята.
Не винаги е било така. В началото на нашата връзка правехме секс. Не постоянно, не всяка вечер, но достатъчно. Достатъчно, за да се почувствам обичана и желана. Достатъчно, за да отговори на нуждите ми.
Но въпреки това, с течение на времето честотата на нашата интимност спадна. Това беше достатъчно постепенна промяна, за да не забележа отначало и дори когато наистина ми направи впечатление, я счетох за по-улегнала фаза на нашата връзка, в която бурните пламъци на страстта бяха заместени бавно от удобната топлина на общото пране и някой, който ти прави супа, когато си болен.
Деликатната тема защо всъщност съпругът ми не ми налита в леглото
Дори не си спомням кога за първи път повдигнах въпроса за нашия притеснителен сексуален живот. Това е нещо, което се формираше като проблем от много време, през което преживявах отчаяние, желание и страх от поредния безобиден отказ. Трудно е да живееш в общество, което придава толкова голямо значение на сексуалната привлекателност на жената - и да откриеш, че партньорът ти въобще не се интересува от теб.
Имаше ли нещо нередно в мен? Дали той беше спрял да ме намира за привлекателна? Да не би да бях зле в леглото? Или пък имаше някоя друга? Бях изпълнена с несигурност, тъга, самота и страх. Най-накрая, в една буря от сълзи и отчаяние, се изправих пред него с въпроса.
И двамата плакахме много. Той каза, че в последно време просто е изгубил интерес към секса, но все още ме обича и ме намира за привлекателна. Тогава той ми обеща, че ще се опита повече да не се въздържа толкова много време. След това правихме секс и се почувствах по-добре.
И тогава историята започна да се повтаря
Сексът стана скучен. Започнах отново да премълчавам, давах му време, докато страхът и объркването отново станаха непоносими. Спорехме, плачехме и се чукахме, сдобрявайки се. Отново и отново.
Караниците започнаха да надхвърлят темата за липсата на секс. Бях ядосана, че той винаги обещаваше да подобри нещата, но реално не правеше нищо, за да промени ситуацията. Чувствах се сякаш той казва точно това, което очаквам от него - необходимото, за да спра да плача и да може да се върне към нещата, които го интересуват, без да е истински загрижен за моите нужди.
Веднъж го хванах да мастурбира на порно и откачих. Как смее да седи пред компютъра си и да се докосва с мисълта за някакво случайно момиче с огромни цици, докато аз лежа в общото ни легло, чувствайки се самотна и нежелана?
Накрая дори започнахме да се шегуваме за поредицата спор-секс-въздържание. "Дошло е времето," му казвах, "но може ли този път да пропуснем караницата и рева и да преминем направо към секса?"
С годините споровете ни станаха по-зрели и се превърнаха по-скоро в дискусии, отколкото в кавги. Той стана по-добър в това да говори за чувствата и изживяванията си, а аз започнах да го чувам по-добре, без собствените ми страхове да вземат превес над думите му. Той осъзна, че липсата му на сексуално желание е проблем. Сподели ми, че никога не е изпитвал непреодолим интерес към секса, но той е успял да спадне дори от тази ниска основа.
Той каза, че е продължавал да се надява, че ситуацията ще се реши от само себе си, или че би бил в състояние да се "застави" да се интересува по-често от секс.
Но как би могъл да се убедиш, че искаш нещо, което всъщност не искаш?
Как да насадиш желание, което не съществува по естествен път? Ако не харесваш броколи, можеш да се принудиш да ядеш броколи, но как да се принудиш да харесваш броколи?
Решихме да отидем при брачен консултант. Настоявах за това много дълго време, а съпругът ми невероятно много се съпротивляваше. Въпреки че той няма нищо против хората, които вярват в терапията, той не проявява особен интерес към нея. Въпреки това бях настойчива и в крайна сметка се наложи той да признае, че собствените му усилия да бъде по-активен в леглото се провалят тотално. Така че той прие и аз ни записах час.
Срещата мина ужасно в твърде много аспекти. Съпругът ми призна, че всичкият чудесен секс, който сме имали в началото на нашата връзка, е бил насила и въобще не е бил приятен. Терапевтът се концентрира върху отговорността за нашите различия, която би трябвало да поеме съпругът ми - това е било негов проблем, негов пропуск и задължение да изясни ситуацията - и въпреки че част от мен отчаяно желаеше да чуе това, се почувствах изпълнена с вина.
Това е брак, партньорство - нещо за което и двамата трябва да полагаме усилия заедно. Съпругът ми не е виновен за това, че не иска секс, повече от колкото аз, че искам.
"Какво става с ентусиазираното съгласие?", запитах аз. "Ако той прави секс с мен само от вина или по задължение, това не е ли просто още една форма на сексуална принуда?" "Ако чакате ентусиазирано съгласие", коментира терапевтът, "ще има бая да чакате".
И сега понякога се караме за секс, но в името на всичко останало ще го преживея
Сигурно е смешно, но единият от плюсовете от нашата среща с терапевта е потвърждението, че ако оставим настрана сексуалните въпроси, съпругът ми и аз имаме забележително силна връзка.
Има много голяма привързаност между нас - целуваме се, прегръщаме се, въргаляме се заедно като обезумели. Държим се за ръка, докато вървим по улицата. Всяка нощ, след като изгася лампата, съпругът ми се гушва в мен и ме целува по целия гръб, точно както го е правил всяка нощ в последните девет години, от както сме заедно.
Да, понякога се караме за секс. Да, понякога все още питам дали не можем нарправо да минем към секса за сдобряване. Нещата не са перфектни. Това все още е проблем и вероятно ще е такъв, който ще се наложи да преодоляваме през останалата част от живота си заедно. Така да бъде.
Поглеждам към съпруга си, поглеждам към живота, който сме изградили заедно и осъзнавам, че всеки миг на страх, неудовлетворение, вина и сълзи си е заслужавал. Ако това е най-голямото препятствие, което трябва да преодолеем като двойка, приемам го и се смятам за късметлийка.
