Миналата седмица за пореден път някой започна „разговор" около „Време разделно" на Антон Дончев. Оказа се, че този път този разговор не започва заради етническото напрежение, а защото Манол Глишев (участник в окупацията на Ректората) казва в своя реч по случай Деня на жертвите на комунизма, че „такъв писател няма, имаме много други писатели".
Влязох във Facebook полемика преди да съм изслушала прословутата реч, както и преди да съм прочела в блога му същото. Чух и прочетох. Да, Антон Дончев не е писател, твърди Глишев. А аз имам сериозен въпрос към младия разпоредител - кой е той, че да решава кой е писател и кой не е?
Не всички негови тези са неверни, но не и раздавайки присъди кой е писател и кой не е. Всеки човек има ниво на компетентност, което не е желателно да напуска, за да не става за смях. Няма да коментирам "Ранобудните студенти", които спаха цяло лято, докато висяхме по площадите, дори и не спяха, а си пекоха задниците по морета и планини, или мързелуваха на село при мама и тате - и решиха да се включат наесен, когато вече беше късно, но пък трябваше да отчетат дейност. Тази жалка сага е приключена.
От друга страна Европейски институт „Помак", каквото и това да означава, съвсем наскоро изпрати до всички европейски институции съобщение в което също нарича Дончев бездарен писател, и определя книгата му като поръчкова и манипулативна.
Антон Дончев твърди, че е написал "Време разделно" за 40 дни в Родопите, вдъхновен от някакво мистично преживяване. Други хора твърдят друго - че книгата е написана по поръчка на Съюза на българските писатели, т.е. от ЦК на БКП.
Годината е 1963, държавата е комунистическа, тезата, че България е била под турско робство е официална. В тази теза съм вярвала и аз, а в момента мисля, че точно робство не е имало, но османско „присъствие" е имало със сигурност. Границата между робство и присъствие е някак неясна.
Присъствието е обратно на отсъствие. Християни са ставали мюсюлмани. Те са ставали такива, за да избегнат ужасните данъци, под които са изнемогвали като неверници. Други са ставали мюсюлмани насила. Имало е и такива. Мюсюлманите са налагали правилата в България. В София е имало между 50 и 80 джамии и 7 църкви и първият кмет на София е разрушил повечето от тях под влиянието на княз Дондуков-Корсаков.
Има спор за Баташкото клане. Има спор за това дали турците са били насилници в България. Има теза, че са се държали добре, българите са били сити, задоволени и спокойни, практикували са вярата си. Въпреки цялата тази доволност и ситост в продължение на няколко века, българският народ е въставал.
Да, неуспешно, но е въставал. Не един път. Освен че е въставал, заради присъствието, е пропуснал европейския Ренесанс. Заради това многовековно присъствие в България не са се случили писатели, художници, музиканти, накратко възможностите са били ограничени до една „История славяно-българска" от Паисий Хилендарски. Големите писатели се появяват към края на присъствието.
Има няколко интересни позиции в България. Първата е, че твърдящите, че османското присъствие не е било кой знае какво, нямат никакво съмнение, че в по-късно време сме били жертва на руското присъствие. Не разбирам, защо смятат турското присъствие за по-нормално и неограбващо българския народ от руското?
Другото интересно е, че тези спорове се водят предимно от наши съвременници-българи, докато съвременниците на присъствието не са имали съмнения в неговата вреда за нас. Преди век и половина когато България, според новите писачи на история, НЕ Е била под турско иго, Гарибалди, Виктор Юго, Уилиям Гладстоун, дори Оскар Уайлд изобщо не спорят, че народът ни е страдал, някак нямат никакво съмнение в това.
Оскар Уайлд дори си позволява - от днешна гледна точка на отрицателите - дързостта да напише поема за страданията на България. Ето и поемата на този бездарник на когото сигурно са поръчали и платили да напише това лъжливо, дискриминативно и анти-хуманно произведение, което обслужва нечии интереси:
Сонет за избиването на християните в България
Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойто възкресение не бе ли
само сън, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно-черна
е плъзнал полумесецът проклет
ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ безмерна
преди да те измести Мохамед.
Поема, тенденциозно оплюваща мюсюлманите. Вероятно това би било тълкуванието на Манол Глишев и „Помак", както и на много други.
„Време разделно" е изключително добра литература, един от най-добрите български романи писани някога. Всеки писател има право на лична гледна точка в произведението си. Литературата не е история. Може да е базирана на реални исторически факти, но тя няма претенция да бъде крайна инстанция.
Тя е интерпретация. И интерпретацията на Дончев на дадени събития от българската история може да е спорна, но не може да бъде осъждана. За съжаление книгата беше използвана, за да бъде създаден игрален филм - точно по времето на насилствената смяна на имената. Филмът е използван за назидателни прожекции в районите с мюсюлманско население, което е ужасно, но това не е престъпление на книгата, която е отлична литература.
Яростта срещу този роман е толкова голяма, че подозирам много хора биха искали да го забранят. Така както Кремена Халваджиян иска да бъде забранена чалгата. Аз пък бих искала да забраня някой да иска да забранява музика или литература. Независимо какви са мотивите му.
Не сравнявам „Време разделно" и Антон Дончев с Лени Рифенщал, защото изобщо не смятам книгата му за толкова токсична, колкото „Триумф на волята", но нормалните, демократични общества отдавна са загърбили поведението на инквизиции. За разлика от България, която в момента отглежда случайно минаващи инквизитори.
Рифенщал е призната за изключителен режисьор, гений на киноизкуството, и самият Стивън Спилбърг - евреин, основател на фондацията „Шоа" - човек, имащ всички основания да иска произведенията на Рифенщал да бъдат забранени, не само не отрича режисьорския й талант, но и се е учил от нея. Както и режисьори като Френсис Форд Копола. А аз си купих сценария на „Триумф на волята" от Лос Анджелис преди месец.
Не съм адвокат нито на Антон Дончев, нито на романа му. Адвокат съм на историческата памет, на правото на свобода на изразяването на всеки човек, който се занимава с изкуство, на недосегаемостта на литературата, както и на всяко произведение на изкуството. Благодарение на постоянни „присъствия" на турци или руснаци, а сега вероятно и под американско влияние, българският народ се е научил да се навежда в една или друга посока, което е жестоко наказание над духа, от което страдаме ежедневно.
Всъщност съветското присъствие в България след 9 септември 1944 г. какво беше? Не бяхме официално роби, но то беше робство без да сме били навързани на синджир.
Не виждам защо турското присъствие е нещо различно. Политическата коректност е нож с две остриета, който ще ни подпира в ребрата все повече и повече, а моралните и материални щети от двете робства ги живеем всеки ден и са ясни на всички.
За какви неща не знаят в Родопите? За робство? Турците и те не знаят, ако ги питаш. А народният фолклор пак комунистите ли са го измислили? Как пък не съм чул една песен, микс между маане и ръченица, която разказва за голямата веселба по време на тия 500 години, а само за отрязани глави и изнасилени девойки?
Харесва ми статията. Съгласна съм с нея. Имам опасението, че отреклите я коментатори са се подвели от предпоследните два абзаца и не са имали време да я прочетат цялата. Е, може и да греша.
Чувала съм и изказано мнение от литературоведи от СУ, че Иван Вазов е сътворил Епопея на забравените, изпълнявайки държавна поръчка, целяща повдигане духа на българския народ. Това не намалява нито величието на Вазов, нито художествената стойност на стихотворенията. Паисий Хилендарски в Итория славянобългарска, доста факти подменя или в най-добрия случай доукрасява и величае, отново със същата цел. Но книжката му за целокупния български народ и държава е светиня.
Поредните глупости на лицето-хулиган Манол Глишев изобщо не заслужават коментар, а само ще кажа - "Прости му, Господи, той е толкова неук, бездарен, задръстен, но арогантен, че само заслужава твоето благочестиво снизхождение!". Не така, обаче, стоят нещата с уж преподавателя по нова и съвременна българска история Владо Станев....и то в СУ!!! Е това вече дава обяснение защо съществуват такива безпросветни кретени-"студенти" като въпросния М.Г. Нищо хубаво не чака народ, който няма историческа памет и уважение към собствената си история. За мен романът, а и неговата екранизация, са едни от най-великите постижения на българското изкуство. Те имат непреходна стойност, защото са дълбоко истинни, а художествената интерпретация засилва въздействието вурху читателя и зрителя. Още повече в днешното "интернетско" време, когато децата и младежта загуби навици за четене, дори гледането само на филма "Време разделно" би отворило очите на всяко българче за турското РОБСТВО. Всеизвестно по света е как османлиите са "раздавали правда" с ятаган и други мъжки атрибути.... А на двамата еничари по-горе им пожелавам "приятна компания", на тях, че и на жените (приятелките) им - някъде из Анадола, а защо не и по-наблизо - при "онеправданите" в Родопите или Лудогорието. Всички ви ще оправят със сигурност и "дуволни ши устанити"!!! Просто присъствие - на някои човешки органи в някои отверстия - османско присъствие....
Налага ми се да се съглася с гражданина Глишев. Книгата не съм чел, но съм гледал филма. Дълбоко съм убеден, че едиствената причина толкова да се спряга името "Време разделно" е мазохистичния зор да се изкарваме всякога клети жертви. "Виж, виж как са ни клали и потурчвали, гадове мръсни, БУЛГАР, БУЛГАР!!! Жесток филм, шедьовър, да живей! Мрази турците, това е българската традиция, който не мрази турците е предател!" Времената преди освобождението са за много българи със статут на митология, а не история. Няма обективност, а винаги се набляга на това колко сме били мачкани от гадните турци. Робство не е имало. Присъствие пък е скопена дума за тоя период. Просто сме били поданици в една голяма империя и законите в много случаи не са ни изнасяли поради религиозни причини. Думата робство си има конкретно значение, ние не сме били роби. Робът не е човек. Робът е вещ, инструмент на господаря си. Няма права, има само задължения. Робът не притежава нищо, дори собствения си живот. Интересно защо ви притеснява, че са се опитвали да ни направят мюсюлмани по принуда, а не ви притеснява, че същото и много по-целенасочено и масово е направил Борис I с покръстването? Защо хановете, които са си проправяли път и завземали земи с острие и копие са герои, а османците, които са направили абсолютно същото са изверги и насилници? Защо смятате християнството за нещо изконно българско, след като то също е било наложено, както е бил налаган и ислямът, по-агресивно дори. Кое е по-българско - тангризмът или християнството? Заради турците сме изпуснали ренесанса, заради комунистите сме изостанали още повече. Америка сега ни заливала с морален упадък под формата на гей пропаганда. Все външни сили, ама видиш ли българите сме най-велики. Ами явно не сме. Явно фактите сочат другаде. Точно тоя манталитет ни държи долу, защото с кършене на ръце и обвинения не може да има напредък от никакво естество.
Искаме си робството! Толкова ни харесва да сме роби, цели 500 г. благодат. Сакън някой да не ни лиши от това удоволствие Пък и е готино оправдание - другите създали това, онова, а ние - ми бяхме роби, не можахме
Попаднах тук на интересен поглед към новото лице на викащата мисъл: http://luxurybg.eu/issue-30/164-life/197-luxury-life Явно в кайвето (отскоро с нов собственик) стиска по-усилно устни, добре илюстрирано по-горе, че от физиологизъм се чудиш дали не коментира със срамните си такива... 25 години по-късно пространството за култура е неотменно окупирано от едни и същи отроци. Дамата се оказа и сценарист на сеемчасаразлк. Интересно ми е, като какво е да заливаш от ефира с халтура и да обвиняваш на кило сънародниците си в мисловна скотия?
delight | 27.02.201410:02 ".. настроят се нови 1300 джамии, въведат шамиите, шефа ти е родом от анкара, налага се да учиш турски за да си конкурентно способен на пазара на труда, вдигнат акциза на алкохола и ограничат интернета (ей така за разкош).." Ами ето: - строят се 1300 МОЛ-а (ах, гадно американско влияние) - шефа на много хора е родом от НюЙорк - налага се да учиш английски за да си конкурентоспособен на пазара - вдигат акциза на алкохола - ограничават интернета (щото много се пише против властта) - искат визи (е не ги искат, но нали мразите ЕС и искате да излезем) Представих си го и не е чак толкова страшно. Под робство ли сме? Американско или чие?
Роуане, пробвай определението си за робство да го обясниш на някой хамерикански негър и седи гледай как ти се смее.
Никой не отрича Батак, но каква е ползата от патоса "Всеки българин трябва да посети Батак. И да не забравя. Никога." освен, за да таи омраза към хора, които са нямали нищо общо с кланета и насилие - съвременните турци. Пак отиват нещата на магия и клетви до девето коляно.
Мануела, мене ме кефят Шведите, много як метъл правят и много сгодни мацета имат. Обичам ром, да знаеш!
Ами тогава, Роуане, и децата са роби на родителите си. "Защото ..... си е чиста форма на налагане на чужда воля над твоята, а волята на човека е като мъжкия задник - един път се е*е, после вече задника не е мъжки." Тук е мястото да те запозная с една статия http://rowancomments.com/cherno-bqlo-zrenie/ , където авторът прави някои логически грешки, но като цяло има какво да научиш. Логическата грешка е например тука "Ако докажеш, че нещо не принадлежи към нечовеците, то може да бъде единствено и само човек." ...... освен ако нещото няма общо нито с човеците, нито с нечовеците. Налагането на воля далеч не е главният определящ фактор в робството. Както писах одеве, робът не се смята за човешко същество, не притежава дори собственото си тяло и може да бъде купуван и продаван като стока. Колко точно искаш да обеззначим думата? Тва като с "терорист". Щатите сума години наричаха кой падне терорист и вече думата не значи нищо и може да наречеш хлапакът, дето дразни класа и даскалката с простотиите си, терорист.
57 pixie | 28.02.201410:13 Историята не трябва да се забравя, за да не се повтаря. Че защо пък да не се повтори един "Златен век"!?
Осиновена е от потребителите си и претендира за статут на непълнолетен питомец.
Каквото и да си приказваме, както и да сучем, дори да си мислим, че е било по-кърваво и жестоко "робството", отколкото е било наистина, това няма никакво значение на практика в наши дни. Всички хора, българи и турци, от онова време са отдавна под земята. Реалността днес е различна. Да, историята трябва да се знае, но да не се драматизира и превръща в мелодраматична постановка, която използваме, за да напомпаме едното национално съмочувствие в отсъствието на други качества. Езикът, който се ползва от учителите и в учебниците, е много важен. Помня като бях достатъчно малък, че да имам родинознание, ме беше страх, че турците ше ни нападнат отново всеки момент. Турците са изверги, турците са животни, само са ни клали и нямат търпение да го правят отново. Това ми беше представата, изградена в училище за комшиите на юг. Това не отговаря ни най-малко на реалността и единствената причина омразата към турците у някои хора сега да достига невероятни висини е точно езикът, който са срещали, когато са чели и слушали за ония времена. Затова, Роуане, съм за обективност и наричане на нещата с правилните думи. Историята не е художествена литература, а робство е дума, която има конкретно значение, но може да се използва в литературен контекст за постигане на ефект. Както ти писах, ако почнем да игнорираме това нещо извън контекста на метафората, всичко може да е робство и думата губи всякакъв смисъл. Който е чел за робството в щатите, знае, че с негрите са се гаврили неимоверно по-жестоко, отколкото турците с българите и другите етноси в Османската империя. Робите там са имали невероятно по-тежък живот. Били са РОБИ. И океанът и купата пълна с вода са затворени водни площи, но купата не е океан. И понеже стана дума и за Оскар Уайлд, това ми е най-любимият цитат от който е да е. "Most people are other people. Their thoughts are someone else's opinions, their lives a mimicry, their passions a quotation." Oscar Wilde