Миналата седмица за пореден път някой започна „разговор" около „Време разделно" на Антон Дончев. Оказа се, че този път този разговор не започва заради етническото напрежение, а защото Манол Глишев (участник в окупацията на Ректората) казва в своя реч по случай Деня на жертвите на комунизма, че „такъв писател няма, имаме много други писатели".
Влязох във Facebook полемика преди да съм изслушала прословутата реч, както и преди да съм прочела в блога му същото. Чух и прочетох. Да, Антон Дончев не е писател, твърди Глишев. А аз имам сериозен въпрос към младия разпоредител - кой е той, че да решава кой е писател и кой не е?
Не всички негови тези са неверни, но не и раздавайки присъди кой е писател и кой не е. Всеки човек има ниво на компетентност, което не е желателно да напуска, за да не става за смях. Няма да коментирам "Ранобудните студенти", които спаха цяло лято, докато висяхме по площадите, дори и не спяха, а си пекоха задниците по морета и планини, или мързелуваха на село при мама и тате - и решиха да се включат наесен, когато вече беше късно, но пък трябваше да отчетат дейност. Тази жалка сага е приключена.
От друга страна Европейски институт „Помак", каквото и това да означава, съвсем наскоро изпрати до всички европейски институции съобщение в което също нарича Дончев бездарен писател, и определя книгата му като поръчкова и манипулативна.
Антон Дончев твърди, че е написал "Време разделно" за 40 дни в Родопите, вдъхновен от някакво мистично преживяване. Други хора твърдят друго - че книгата е написана по поръчка на Съюза на българските писатели, т.е. от ЦК на БКП.
Годината е 1963, държавата е комунистическа, тезата, че България е била под турско робство е официална. В тази теза съм вярвала и аз, а в момента мисля, че точно робство не е имало, но османско „присъствие" е имало със сигурност. Границата между робство и присъствие е някак неясна.
Присъствието е обратно на отсъствие. Християни са ставали мюсюлмани. Те са ставали такива, за да избегнат ужасните данъци, под които са изнемогвали като неверници. Други са ставали мюсюлмани насила. Имало е и такива. Мюсюлманите са налагали правилата в България. В София е имало между 50 и 80 джамии и 7 църкви и първият кмет на София е разрушил повечето от тях под влиянието на княз Дондуков-Корсаков.
Има спор за Баташкото клане. Има спор за това дали турците са били насилници в България. Има теза, че са се държали добре, българите са били сити, задоволени и спокойни, практикували са вярата си. Въпреки цялата тази доволност и ситост в продължение на няколко века, българският народ е въставал.
Да, неуспешно, но е въставал. Не един път. Освен че е въставал, заради присъствието, е пропуснал европейския Ренесанс. Заради това многовековно присъствие в България не са се случили писатели, художници, музиканти, накратко възможностите са били ограничени до една „История славяно-българска" от Паисий Хилендарски. Големите писатели се появяват към края на присъствието.
Има няколко интересни позиции в България. Първата е, че твърдящите, че османското присъствие не е било кой знае какво, нямат никакво съмнение, че в по-късно време сме били жертва на руското присъствие. Не разбирам, защо смятат турското присъствие за по-нормално и неограбващо българския народ от руското?
Другото интересно е, че тези спорове се водят предимно от наши съвременници-българи, докато съвременниците на присъствието не са имали съмнения в неговата вреда за нас. Преди век и половина когато България, според новите писачи на история, НЕ Е била под турско иго, Гарибалди, Виктор Юго, Уилиям Гладстоун, дори Оскар Уайлд изобщо не спорят, че народът ни е страдал, някак нямат никакво съмнение в това.
Оскар Уайлд дори си позволява - от днешна гледна точка на отрицателите - дързостта да напише поема за страданията на България. Ето и поемата на този бездарник на когото сигурно са поръчали и платили да напише това лъжливо, дискриминативно и анти-хуманно произведение, което обслужва нечии интереси:
Сонет за избиването на християните в България
Исусе, жив ли си или в земята
почиват още костите ти бели?
И твойто възкресение не бе ли
само сън, сън на грешницата свята?
Тук стонове изпълват тишината
и твоите свещеници загиват.
Не чуваш ли как вопли се издигат
над труповете хладни на децата?
О, Сине Божи, слез сред тази злоба!
Връз твоя кръст в нощта беззвездно-черна
е плъзнал полумесецът проклет
ако наистина си пръснал гроба,
о, Сине, людски, слез със мощ безмерна
преди да те измести Мохамед.
Поема, тенденциозно оплюваща мюсюлманите. Вероятно това би било тълкуванието на Манол Глишев и „Помак", както и на много други.
„Време разделно" е изключително добра литература, един от най-добрите български романи писани някога. Всеки писател има право на лична гледна точка в произведението си. Литературата не е история. Може да е базирана на реални исторически факти, но тя няма претенция да бъде крайна инстанция.
Тя е интерпретация. И интерпретацията на Дончев на дадени събития от българската история може да е спорна, но не може да бъде осъждана. За съжаление книгата беше използвана, за да бъде създаден игрален филм - точно по времето на насилствената смяна на имената. Филмът е използван за назидателни прожекции в районите с мюсюлманско население, което е ужасно, но това не е престъпление на книгата, която е отлична литература.
Яростта срещу този роман е толкова голяма, че подозирам много хора биха искали да го забранят. Така както Кремена Халваджиян иска да бъде забранена чалгата. Аз пък бих искала да забраня някой да иска да забранява музика или литература. Независимо какви са мотивите му.
Не сравнявам „Време разделно" и Антон Дончев с Лени Рифенщал, защото изобщо не смятам книгата му за толкова токсична, колкото „Триумф на волята", но нормалните, демократични общества отдавна са загърбили поведението на инквизиции. За разлика от България, която в момента отглежда случайно минаващи инквизитори.
Рифенщал е призната за изключителен режисьор, гений на киноизкуството, и самият Стивън Спилбърг - евреин, основател на фондацията „Шоа" - човек, имащ всички основания да иска произведенията на Рифенщал да бъдат забранени, не само не отрича режисьорския й талант, но и се е учил от нея. Както и режисьори като Френсис Форд Копола. А аз си купих сценария на „Триумф на волята" от Лос Анджелис преди месец.
Не съм адвокат нито на Антон Дончев, нито на романа му. Адвокат съм на историческата памет, на правото на свобода на изразяването на всеки човек, който се занимава с изкуство, на недосегаемостта на литературата, както и на всяко произведение на изкуството. Благодарение на постоянни „присъствия" на турци или руснаци, а сега вероятно и под американско влияние, българският народ се е научил да се навежда в една или друга посока, което е жестоко наказание над духа, от което страдаме ежедневно.
Всъщност съветското присъствие в България след 9 септември 1944 г. какво беше? Не бяхме официално роби, но то беше робство без да сме били навързани на синджир.
Не виждам защо турското присъствие е нещо различно. Политическата коректност е нож с две остриета, който ще ни подпира в ребрата все повече и повече, а моралните и материални щети от двете робства ги живеем всеки ден и са ясни на всички.
За какви неща не знаят в Родопите? За робство? Турците и те не знаят, ако ги питаш. А народният фолклор пак комунистите ли са го измислили? Как пък не съм чул една песен, микс между маане и ръченица, която разказва за голямата веселба по време на тия 500 години, а само за отрязани глави и изнасилени девойки?
Мъчно ми е за авторката - какво ли трябва да преживееш за да се превърнеш в такова безгръбначно, но най-вероятно само осребрен билет до Калифорния е достатъчен?! Мнението при тази авторка е, като водата: колкото е по-течно, толкова е по-мокро!!!
До Manuela Gerenova: Няма бивши комунисти!!!
Харесва ми статията. Съгласна съм с нея. Имам опасението, че отреклите я коментатори са се подвели от предпоследните два абзаца и не са имали време да я прочетат цялата. Е, може и да греша.
Чувала съм и изказано мнение от литературоведи от СУ, че Иван Вазов е сътворил Епопея на забравените, изпълнявайки държавна поръчка, целяща повдигане духа на българския народ. Това не намалява нито величието на Вазов, нито художествената стойност на стихотворенията. Паисий Хилендарски в Итория славянобългарска, доста факти подменя или в най-добрия случай доукрасява и величае, отново със същата цел. Но книжката му за целокупния български народ и държава е светиня.
Поредните глупости на лицето-хулиган Манол Глишев изобщо не заслужават коментар, а само ще кажа - "Прости му, Господи, той е толкова неук, бездарен, задръстен, но арогантен, че само заслужава твоето благочестиво снизхождение!". Не така, обаче, стоят нещата с уж преподавателя по нова и съвременна българска история Владо Станев....и то в СУ!!! Е това вече дава обяснение защо съществуват такива безпросветни кретени-"студенти" като въпросния М.Г. Нищо хубаво не чака народ, който няма историческа памет и уважение към собствената си история. За мен романът, а и неговата екранизация, са едни от най-великите постижения на българското изкуство. Те имат непреходна стойност, защото са дълбоко истинни, а художествената интерпретация засилва въздействието вурху читателя и зрителя. Още повече в днешното "интернетско" време, когато децата и младежта загуби навици за четене, дори гледането само на филма "Време разделно" би отворило очите на всяко българче за турското РОБСТВО. Всеизвестно по света е как османлиите са "раздавали правда" с ятаган и други мъжки атрибути.... А на двамата еничари по-горе им пожелавам "приятна компания", на тях, че и на жените (приятелките) им - някъде из Анадола, а защо не и по-наблизо - при "онеправданите" в Родопите или Лудогорието. Всички ви ще оправят със сигурност и "дуволни ши устанити"!!! Просто присъствие - на някои човешки органи в някои отверстия - османско присъствие....
Сега, че съм тъп, тъп съм, не отричам. Затова коренопоклонно моля, да ми се обясни като на бавноразвиващ, кое точно е комунистическата теза в горната статия? Турското робство? И кое не съответства на модерните "демократични" опорни точки? И моля, специално господин Глишев, като пръв проводник на новите ценности, да ми разясни. Чудя се, последно, да се навеждам ли на туците и да казвам "Аферим комшу, машаала", или да протестирам срещу тях? Как да разпознавам кой е добър турчин, кой лош? Кой е комунист, кой демократ? Защото по делата вече не мога, съвсем се объркАх. Ако трябва да съдя по думите и делата на някои "другари", току виж си извадя грешни изводи. Като нищо бих причислил думите, че "ние ще бъдем длъжни да мятаме камъни, да потрошим сградите на Парламента, да пребием няколко полицая и депутата, да приемем, че нашите глави също ще пострадат и масово да не се подчиняваме на полицейски разпореждания" към изказването на някой ремсист от преди 9-ти 1944. Също така, грешно да разтълкувам призивите "с павета, тръби и никаква милост", че се отнасят за масовите чистки на хора, непосредствено след комунистическия преврат. Объркал се бих и дали забраната на политически партии, издаването на априори присъди на членовете на същите и хвърлянето в затвора на политическите лидери, не е взето от някой протокол на Народния съд. Помощ, помагайте!
Manuela Gerenova | 26.02.201413:33 Винаги съм подозирала, че произходът на Фучеджиева един ден ще се обади непоколебимо... ---------------- Винаги съм подозирал, че физическият и душевен урод Геренова ще се изходи и под тази статия.
Не винаги съм бил съгласен с Милена Фучеджиева, но този път съм на 100%
Налага ми се да се съглася с гражданина Глишев. Книгата не съм чел, но съм гледал филма. Дълбоко съм убеден, че едиствената причина толкова да се спряга името "Време разделно" е мазохистичния зор да се изкарваме всякога клети жертви. "Виж, виж как са ни клали и потурчвали, гадове мръсни, БУЛГАР, БУЛГАР!!! Жесток филм, шедьовър, да живей! Мрази турците, това е българската традиция, който не мрази турците е предател!" Времената преди освобождението са за много българи със статут на митология, а не история. Няма обективност, а винаги се набляга на това колко сме били мачкани от гадните турци. Робство не е имало. Присъствие пък е скопена дума за тоя период. Просто сме били поданици в една голяма империя и законите в много случаи не са ни изнасяли поради религиозни причини. Думата робство си има конкретно значение, ние не сме били роби. Робът не е човек. Робът е вещ, инструмент на господаря си. Няма права, има само задължения. Робът не притежава нищо, дори собствения си живот. Интересно защо ви притеснява, че са се опитвали да ни направят мюсюлмани по принуда, а не ви притеснява, че същото и много по-целенасочено и масово е направил Борис I с покръстването? Защо хановете, които са си проправяли път и завземали земи с острие и копие са герои, а османците, които са направили абсолютно същото са изверги и насилници? Защо смятате християнството за нещо изконно българско, след като то също е било наложено, както е бил налаган и ислямът, по-агресивно дори. Кое е по-българско - тангризмът или християнството? Заради турците сме изпуснали ренесанса, заради комунистите сме изостанали още повече. Америка сега ни заливала с морален упадък под формата на гей пропаганда. Все външни сили, ама видиш ли българите сме най-велики. Ами явно не сме. Явно фактите сочат другаде. Точно тоя манталитет ни държи долу, защото с кършене на ръце и обвинения не може да има напредък от никакво естество.
Хей ,Глишев ,,Съжалявам, че не мога да видя у Глишев нищо освен поръчковост и бездарие. Нямам власт да забранявам никого, но имам пълното право (като всеки друг) на вкус, преценка и свободен израз. И дори, току-виж, се окажа нещо като прав, ако седнем да си говорим за самата стойност на написаното. Няма свещени крави. Само дето в България много се внимава някой да не каже, че царят е гол. Е, гол е. Глишев не струва и романсът му практически обслужва "възродителния" процес. Постът му е живо доказателство за това. Ремсистки активист.Езикът - изкуствен. Патосът - фалшив, а историческа стойност - нулева. Това може да се приеме или отхвърли, но е въпрос единствено на информираност.,,
Да, и аз нещо изглежда не разбирам като Шрайка тука, но според мен авторката защитава Антон Дончев и книгите му срещу нападки, отправени от друг човек... Както и темата, на която те са посветени, а именно турското робство - тезата, че такова е съществувало и не трябва да се замества с някакви евфемизми. Поне това е начина, по който аз разбирам смисъла на статията. За какво точно Ванката например твърди за нея, че е "безгръбначно"?
ФРИДА чРевен огън и жупел нали не е обикновена граматическа грешка
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=167&WorkID=4641&Level=1
Намсикойсиsper ,какви ,,клети жертви,,. Не мога да знам филмът поръчков ли е или не. Знам ,че настръхвам от усещане за величие ,страдание и поезия.