Защо изпитите за езикови гимназии не са след 6-и клас, преди хлапетата да цамбурнат надълбоко в пубертета?
Въпроса задава моя приятелка, чиято дъщеря - отличничка и едно от т.нар. деца за пример, в седми клас стана неузнаваема. Вечно ядосана и твърдоглава тийнеджърка, която може да го играе дубльорка на момичето в рекламата на "Икеа" за здрава кухня.
Помните, нали - онази, в която девойката тряска с все сила вратичките на кухненските шкафове, когато родителите й не я пускат на море (в Слънчев бряг, както е в пълната реклама, от която впоследствие отпада изразът).
За подготовката на гневливката тази година за изпитите за езикови гимназии след 7 клас приятелката ми плащаше всеки месец 240 лева - 80 лева за четири учебни часа на седмица по подготовка по математика в група, и 160 лева за индивидуална подготовка по български език и литература заради удвояването на тази оценка от изпита. За 9 месеца подготовка (от септември до май) това прави общо 2160 лева.
Резултатите на девойката, излезли вчера, 4 юни, са 4.90 по математика и 5.15 по български език и литература.
От класа на момичето, който се състои от 25 деца, само 3 (!!!) - или 10.2%, не са се готвили с частни уроци за изпитите - на едното от тях родителите просто нямат никаква възможност да извадят пари за подготовка, другото просто няма нужда, защото се справя блестящо, а третото си остава в същото училище.
Сестра ми, завършила преди трийсетина години една от престижните езикови гимназии, не ходеше на частни уроци. За моето си кандидатстване преди двайсетина години аз посещавах една пенсионирана учителка по математика, чиято дарба да обяснява достъпно геометричните задачи я беше направила особено търсена в квартала.
Синът ми ходи на уроци по английски език и математика от втори клас, а вече е в пети. Тоест - едно перо в семейния бюджет винаги е "частни уроци". Ако върви така, следващите поколения най-вероятно ще ходят на училище просто за разнообразие - за да не висят във Фейсбук, а ще учат и получават образование тези, чиито родители могат да плащат за частни уроци.
Говорейки си с познати и приятели, които са в чужбина, не съм чула някое от децата им да е ходило на частни уроци, за да кандидатства в колеж, нито пък за друг тип училище. Реформата в училищното образование, започната от вицепремиера Даниел Вълчев по време на управлението на тройната коалиция, не ограничи частните уроци - този сив сектор на образованието, който генерира годишно приходи от поне няколко милиона, които не се отчитат и не се облагат.
Всъщност това не може да стане с постановление на МС или наредба, нито с промени в закон, а само с промяна в тестовата форма, по която се провежда външното оценяване и изпитите за гимназии. Защото сега има космическо разстояние между полуакадемичното ниво, на което изпитват децата ни, и качеството на преподаване в училище, както и претрупаните понятийно и съдържателно учебници, които така и не бяха пренаписани - въпреки заканите на бившия вече просветен министър Сергей Игнатов.
Понякога си мисля, че има някакъв таен сговор между издателства, просветно министерство и учители образованието ни нарочно да е такава високопарна главоблъсканица, за да има нужда от допълнително заплатени усилия за по-доброто му разбиране.
"Ама ти знаеш ли какви ниски заплати вземат учителите?", чувам. Знам. А вие знаете ли, че моята позната и хиляди други като нея работят допълнително - или теглят заеми, за да посрещнат разходите за тези уроци. Представете си, че имате две деца. Едва сте си поели въздух от частните уроци, абитуриентския бал, подготовката за университет на едното, и идва моментът да приготвите пари за номер 2.
Защо? Един от вероятните отговори е, че същите тези учители, които преподават уроците на частно, не си вършат работата по същия начин в училище на циничния принцип "За колкото ми плащат, за толкова ще работя".
За да ходят все повече и повече деца на частни уроци, значи, има нещо сбъркано - учебниците са лоши, учениците не учат, учителите не си вършат работата, родителите не оказват контрол.
Резултатите от националното външно оценяване за 4 клас показаха, че 26% от учениците не се справят с общообразователния минимум за тази учебна степен. Децата ни продължават да се затрудняват със задачи, които изискват разбиране и логично мислене. В бъдеще от МОН ще се опитат да разнообразят задачите така, че да ги провокират към... мислене.
В по-горните класове тези проблеми се разрастват и така стигаме до седми клас, след който една част от децата ще кандидатстват в заветните езикови гимназии. Тогава родителите с ужас установяват, че те са съвършено неподготвени, защото пропуските и незнанията им от предишните етапи на обучение са се наслоили и оформили сериозни празноти.
Най-голям спад е регистриран по български език и литература - сега са се справили 67% от учениците, а през 2012 г. делът им е бил 72.6%, всъщност са най-слабите резултати от 2007-а насам. Най-труден за учениците се е оказал въпросът, който изисква разбиране на текст и свободен отговор, най-лесни - тестовите въпроси с възможни отговори.
Според експертите от МОН продължава да личи механичното възпроизвеждане на знания - децата знаят наизуст алгоритми, правила и исторически събития, но изпитват трудности да разсъждават, да мислят логично, да се аргументират, да прилагат знания в друг контекст.
Тоест, папагалщината и зазубрянето на материала - този типичен за българското образование метод, продължава да властва от соца до ден днешен.
От министерството смятат, че решението за тези повече от една четвърт от учениците, които не са покрили общообразователния минимум, е в индивидуалната работа с всеки от тях. И кой ще я води тази индивидуална работа? Родителите, за голяма част от които този ангажимент е непосилен - работят по цял ден, или не разбират учебния материал, или пак опираме до... частните уроци. В случай че не могат да ги плащат, децата им ще останат неграмотни, а по-късно и изхвърлени от образователната система. При това без да имат никаква вина.
Сред тях със сигурност има и деца с редки дарби и уникални възможности, но българското образование ги отхвърля и вместо да ги развият, те си остават илитерати. В XXI век, в страна, член на ЕС, държавата не прави никакви усилия, за да подпомогне не с пари, а с допълнителни занятия децата, които са имали нещастието да се родят в бедни семейства и няма как да учат "на частно".
Изключения, разбира се, има, защото винаги има деца със силна воля и амбиция, които им помагат да надмогнат средата си.
Но не е ли парадоксално, че некачественото българско образование все повече става достъпно единствено за... платежоспособните.
Мануела, моля те, припомни си защо точно "реваха" хората в "защита" на пияната учителка. Важно е.
Мануела Въобще не искам образованието да е частно, даже напротив. Само обичам да задавам неудобни въпроси на хора, за които даже като се спънат на улицата капитализма им е крив.....или глобализацията, или световните пазари... А специалиста Бойчев от БСУ е мой идол, трудно ми е да го пропусна като дърдори глупости
Верно? Страхотен си.
@Бойчо, надяжам се да схванев, защо се обръщам към теб. Много жалки аргументи колега(капитализма), по-малкият ми брат завърши 2011. На матурата по математика изкара 100 от 100 точки, по БЕЛ имаше 5.81 (нямам идея това колко точки е). Баща ми е малко консервативен и пари за уроци никога не са се давали (освен за езици, но това е друга тема). Сега въпроса какъв е - брат му е вундеркинд или е обикновенно момче учещо си учебниците? В България кандидатства в 3 ВУЗ-а и в трите го приеха по първо желание, отново без уроци. Единствените разходи бяха около 300 лева - за изпитна такса, за сборници(да си решава вкъщи на дивана) и път. Цифрата я знам защото аз съм го финансирал. И сега отново - брат ми е вундеркинд или е обикновенно момче учещо си учебниците ? Понеже съм забелязал, че в нета хората нямат простата култура да отговарят на зададен въпрос, ще питам пак: по-малкият ми брат е вундеркинд или нормален ученик? Всичките олигофрени (деца и родители) който оправдават собствения си мързел с системата, са чисто и просто едни малки смешни лайна. Дечицата ви ходят на частни уроци, защото там бабичката им седи над глава да учат. Те не могат да го направят това вкъщи, само и единствено защото са мекотели и нямат воля (ще влязат във феисбукито, във тумблр, порнхъб и т.н.). Знаете ли кое е най-жалко ? Най-жалкото е, че хората не разбират, дори този ми коментар ще остане неразбран точно от тези родители на мекотели... И един съвет - стягайте си портмонетата, защото трябват яко частни уроци, и по физическо възпитание, и по приложна анатомия ;)
Единствените разходи бяха около 300 лева - за изпитна такса, за сборници(да си решава вкъщи на дивана) и път. Цифрата я знам защото аз съм го финансирал. ________ Ъъъ, на мен разходите за кандидатстудентската кампания с все частните уроци ми бяха по-малко... Верно, че беше преди седем години, ама все пак... Какво си мислиш, че доказваш? На мен, впрочем, частни уроци ми трябваха, защото изпитната програма по математика в СУ покриваше материал, който в гимназията не бяхме взели. Което е проблем.
Повторението е с надежда кретените като видят въпроса да отговорят, вместо да скимтят разни други ненужни неща. Явно не се получава ;) Айде със здраве, и какво очаквате от това образование след като произвежда олигофрени неспособни да водят нормална дискусия (Въпрос => Отговор), вместо това предпочитащи (Въпрос=> Въпрос с нападка вметната между другото). Ама май не е образованието виновно, по-скоро сте виновни вие, кретени. Въобще не си прави труда да ми отговаряш, ясно ми е колко ти е капацитета, кретен.
@Дракон, Ами таксата беше нещо от сорта на 50тина лева, пътя в посока 20, нощувка и храна още 40, сборниците по 15 на парче. Все тая де. Какво си мислиш, че доказваш? Казал съм го ясно: 1) Може да се постигне без частни уроци, но трябва индивида да притежава качества като самоконтрол, трудолюбие(ученолюбие), много желание и хъс. И МОЖЕ. или 2) Братчето ми е вундеркинд. Не го смятам за блестящ ум, следователно съм по-склонен да вярвам, че просто се изисква клъстър от качества. И поради липсата на тези качества у децата, родителите си мислят, че частните уроци така и така... Дори се стига до дебилизми от сорта на - учителите не учат децата нарочно, за да могат да им преподават частни уроци. Пък за УНСС-то той кандидатства с предмет икономика, който не се изучава в СОУ. Така де, научи го от сборници, с малко усилие и желание. >>"който в гимназията не бяхме взели. Което е проблем. " Щом той успя, да го приемат със кандидатстудентски по предмет който никога не беше изучавал, все си мисля, че и другите биха могли. Естествено по-лесно е да се скимти, че няма как и трябва тато да кихне..
Много интересна статия. И аз имам син в 5-ти клас, не ходи на уроци и има само 6-ци. По интересното е друго, понеже майка му е преподавател в гимназия и имам що годе идея и за двете страни, как родители, които не могат да се оправят с учебния материал за 7-и клас, са тръгнали да оправят образователната система? Колцина си дават сметка, че на мнозинството от съвремнните деца, не им се отказва нищо, не са били подлагани никога на дисциплина и родителите им не се занимават с тях. При това положение учителите трябва да са нещо като Лара Крофт или Джеймс Бонд за да успеят само да привекат вниманието на учениците. А файдата от частните уроци е, че просто децата са изолирани 1 на 1 с преподавателя. При повече от едно дете, ефекта от уроците намалява експоненциално на бройката.
Голямата ми дъщеря завърши езикова гимназия преди 4 г. и в момента учи и работи в Гемания. Малката завършва 10 клас в същата гимназия. Системата в нашето образование толерира посредствените, мързеливите и неграмотните. Основният проблем е, че на всеки ученик се гледа като ''касичка'' и на всяка цена трябва да остане в училището, независимо дали влиза в час или не. Не може учител да води час с 5 ученика, а на останалите да не пише отсъствия. Но проблемите са сходни и не са само в образованието, а във всички държавни институции /МВР, МО, БДЖ и др./.
Миме, не съм виждала даскал по математика, на който дланите му да не са до китките целите в тебешир и за часовете по планиметрия, стереометрия и тригонометрия да не мъкне дървен триъгълник и пергел за чертаене на дъската. А съм имала бая часове по математика в гимназията. Последната година всеки ден по 2 часа. В МЕИто, което не е Масачузетския Университет, де -също и четирите математики бяха с много изписан тебешир пред нас. Затова си позволих да твърдя, че имам наблюдения.
Паяче, аз също съм имала само добри учители по математика, но за 4 години даване на частни уроци съм се наслушала на какви ли не истории. Наясно съм, че децата преувеличават, обаче сигурно е имало и някаква истина в разказите им.
Разбира се, Миме, " Свят широк- .....всякакви"- както е казал дядо поп от оная случка. Аз само формално не се съгласих с принизяването на математиката до бакалското разговорно ниво.
8mima | 05.06.201313:19 Не виждам абсолютно никаква драма в това да има частни учители и уроци. Има една основна училищна база, за която е добре да се работи да става по-добра и от там насетне всеки има право да влага допълнително средства в образованието си или това на децата си. Не разбирам драмата и желанието на някои да уеднаквят всички деца и възможностите им. Ако родителите имат възможност е съвсем в реда на нещата да потърсят професионалисти, които да помогнат на децата им, ако изостават или да работят с тях извън учебния материал и да им помогнат да развият талантите си. Не сме еднакви - едни го могат, а други не. =========================================== Аз не виждам защо някой, който "може" ще тръгне на частни уроци, освен ако не става дума за учене на неща на много по-високо ниво - да речем някое дете е толкова напред с нещата, че да трябва да му се преподава университетски материал, тогава може и да има нужда от частни уроци. Но не за това говорим, говорим за типичната ситуация, в която родители на нискоинтелигентни и полуграмотни деца наливат безумни суми пари за да могат отрочетата им да минат някак си едни изпити, за които такова нещо просто не е необходимо, тъй като ако въпросните деца просто са слушали в час и имаха съвсем скромното количество мозък за да седнат и да научат каквото не знаят сами, изпитът се минава без проблем без никакви частни уроци. Да, има ситуации, в които частните уроци имат смисъл. Има тежка материя, която изисква дълбоко вникване в нещата, което може да се постигне напълно само чрез дискусия в тесен кръг хора с човек компетентен в нея. Но абсолютно нищо от това, което се преподава от първи клас та чак до средата на университетското образование в Блъгария не влиза в тази категория. Смехотворно е да си пращаш децата на частни уроци по математика във втори клас - във втори клас се учи аритметика с двуцифрени числа. За това трябва да се ходи на частни уроци??? Първо, за да има някое дете проблеми с този материал на 8-9-годишна възраст, това означава, че е нужна по-скоро лекарска намеса отколкото частни уроци, и второ, следва ли да се разбира, че родителите не са в състояние сами да му обяснят каквото не разбира без да го пращат на частни уроци? Говорим за операции с двуцифрени числа, а сумите, които се плащат са трицифрени... Единственото, за което частни уроци могат да са от полза в рамките на средното образование в България са изпитите от типа на този по литература, където са развива тема по конспект, която трябва общо взето да се зазубри, и зазубрянето да стане от текст написан, от някой, който знае какво се иска на изпита. Но това е фундаментално безумие на системата, което трябва да се премахне и ако това стане, няма да има абсолютно никаква нужда от частни уроци.
Съгласна съм, че има тъпи, има мързеливи, а има и тъпи и мързеливи деца. Ако родителите преценят, че не могат сами да се справят с тези проблеми и имат средства, не виждам нищо лошо да си наемат частни учители. Все пак така поне малко увеличават шансовете на детето за по-добро образование. Това не е справедливо спрямо също толкова тъпите деца на бедни родители, но светът не е справедлив по принцип.
На мен ми се струва, че основният проблем тук са тъпите и мързеливи родители. Останалото е следствие