Ние, родените през 90-те, вече пораснахме. Виждате ни по улицата на протести, гледате ни по телевизията и се чудите от къде ни дойде смелостта за тази окупация. Трябва да запомните обаче, че ние сме едно особено поколение, видяло много за кратко време.
Ние не знаем какво е било преди 89-та. Чували сме всякакви истории, но не сме били там. 97-ма пък я помним предимно с лепенките на лъвчета по автобусите. Аз даже имах цяла колекция и все още един доста избелял Лъвчо се перчи на хладилника вкъщи.
Далеч по-ясно помним 800-те дни, за които така и не ни оправиха. Но въпреки, че бяхме малки, не бяхме наивни и не се изненадахме, когато след края им... нищо не се промени. Ние просто от деца знаем, че не трябва да се вярва на обещания от телевизора.
Ние винаги сме живели в преход/криза. Не сме сигурни точно как би изглеждал светът, ако няма криза или преход. Затова не се плашим от трудности, за разлика от западноевропейските ни приятели.
Ние отраснахме с различни животни - 101 далматинци, Пинко Розовата пантера, Цар Лъв, малко с Чебурашка и повечко с Тигъра от "Ой, Тигре, Тигре!", за който наскоро разбрахме, че всъщност не бил истински звяр, а някакъв чичко. Всички тези животни ни направиха отворени към широкия свят и ни помогнаха да опознаем джунглата около нас.
Не винаги имаше пари за нови топки в училище, но пък ние обичахме да се кечим. И се молехме да останем до късно, за да гледаме кеча. Не помним точно 94-та, но сме чували как всички сме излезли на улиците и сме се радвали на победата. Дали ще видим нещо подобно и в съзнателния ни живот?
Когато дойде време да се учим да броим, саундтракът беше "7-8 ти ще си паднала." Бяхме сигурни, че може по всяко време да звъннем на Бог, за да му искаме едно ферари и гадже с бронзов тен (ама не знаехме какво е бронзов тен, а и в детската градина си имахме вече гаджета, та щяхме да се ограничим само с ферарито). Трябваше ни единствено номерът на Господ.
Не го получихме, но чакахме - виждахме, че всички така правят. Всички чакаха да стане чудо и нещо да се промени. Не знаехме какво е това нещо. Май още не знаем. След това пораснахме и видяхме, че с чакане до никъде няма да стигнем. За това и сега сме решени да действаме.
Пиехме сокче "Калифорния" и ядяхме холидейки. Едва ли някой тогава е искал да отиде в щата Калифорния. В България си ни беше хубаво, макар да се бъркахме дали София е столица на България или България е столица на София и да не бяхме сигурни кое е столицата на "Младост", а като отивахме на село се чудихме защо по телевизора продължават да говорят на софийски. Рич и Брук не знаеха ли, че не сме вече в София?
Много харесвахме клек-шоповете - бяха ни точно по размера и не трябваше да се навеждаме. За това големите понякога ни даваха пари сами да купим нещо от там. И тогава се чувствахме много големи! Супермаркети бяхме виждали само в "Сам вкъщи" и когато се появи "Метро" искахме да ходим всеки ден, за да пазаруваме, както пазаруват по телевизора.
А когато на един трети март се появи другото метро, побързаха да ни го покажат. Возихме се от единия край до другия и се радвахме на огромните кафяви седалки. Но ние израснахме с метрото и в момента то не е нищо специално - просто услуга, която чакаме да направят по-удобна. Отново чакане...
Първото ходене на море остави незабравим спомен. Имаше толкова много неща, които човек можеше да прави на морето - да плува (но на не по-дълбоко от метър, за да не дойде Мич от "Спасители на плажа"), да строи замъци, да събира мидички и после да ги мие и суши, да си вземе шишета с пясък и вода за вкъщи (но тати да ги носи, че са много тежки)... а вечер можеше да стреля на стрелбището! Но с пистолета за децата, с който винаги се печели - никога обаче не се знае точно какво. За това и свикнахме с изненадите. Даже и те да бяха малко разочароващи, все пак бяхме спечелили нещо и оставаше само да измислим как да го използваме.
Вече не сме малки. Много от нас завършиха училище, някои дори и се дипломираха от различни университети - по света и у нас. Знаем, че не сме перфектни. Видяхме и далеч не толкова розови неща, колкото описаните тук. Имахме различни проблеми и не се справихме с всички. Но повечето от нас са готови да се борят и да променят нещата.
Ние израснахме през 90те и изпитахме на свой гръб не едно или две правителства. Имаме и избор дали да останем или да заминем. Този избор задвижва нашето колело на късмета, но не ни отдалечава от вкъщи. Когато заминем, още по-силно се интересуваме от това какво става в България и още по-силно искаме да оправим нещата.
Но дали ще заминем или не, е личен избор. Никой, нито ректор на университет, нито министър-председател, нито дори леличката в лавката няма право да ни казва да емигрираме, ако не ни харесва. Ако не ни харесва, вината вероятно е на всички обичащи да чакат и на тези, обичащи да папкат на техен гръб!
За успокоение на всички, решили необмислено да раздават съвети коя част на земното кълбо трябва да обитаваме, искам да кажа, че съветите ви не просто не се приемат, ами и броят на завръщащите се абсолвенти се увеличава.
Защото ни омръзна да чакаме и да се надяваме на печалба от Колелото на Късмета, при положение, че можем да се справим и сами.
@ Lucky Strike Абе и аз така си мисля, ама когато толкова хора ти казват че не е , очакваш да чуеш кой според тях е.
Откакто се записах в обществото на анонимните алкохолици, ми се налага да пия под псевдоним.
Blagovest, тия заводи за мотокари лично Живков ли ги е строил? Проектирал? Планирал? Замислил? Поне изпросил от СССР? Изобщо не е ясно как всички тези факти, които си изредил, са свързани по какъвто и да е начин с някаква негова компетенция, било на добър политик, икономист, ръководител, или каквото и да било друго. Твърдиш, че Живков е добър политик. Изплюваш куп подбрани и доволно едностранчиви факти за 45-те години комунистическо управление. Мислиш, че те го доказват. Не го. Нямат общо. Пробвай пак.
>с цената на гладуването беше натрупан резерв Ъъ.. не. С цената на гладуването и заради очевидно изобщо неработещата идея на планирана икономика България е фалирала 3 пъти по време на комунизъмъ. Натрупани са сериозни дългове. Съсипана е природата - води, въздух, почва (прочети Ран-Ът). Изградени са безумни промишлени мощности. А по повод БВП - според данните, които намерих в уеба (например, http://tinyurl.com/qacajxn), БВП е растял, но доста бавно, особено в сравнение с периода след 1989. Ако имаш други данни, дай линк.
>Ако искаш, ще копна да извадя натуралните икономически показатели Каквото и да копнеш или изкопаеш няма да има отношение към тезата ти, ако не кажеш как точно един изграден завод, електроцентрала, или железопътна линия са доказателство за политическата компетенция на Тодор Живков. >националните достижения са били атрибутирани към личности Атрибутирани е удобна дума, но с нея отново отбягваш проблема с това как "атрибутирани" национални постижения доказват политическата компетентност на държавния глава. Например, Борисов "построи" около 120 километра магистрали. Сложено в мащаба на комунистическото управление, за 45 години това означава (поне) 1320 км магистрали и 11 нови спортни зали. И той ли, следователно, е умел политик?
>Не е ли? Ок. Но дори да приемем твоята доволно спорна дефиниция за "успешен политик" - това не означава ли, че Борисов е по-успешен от Живков? Имам чувството, че каквато и метрика да измислиш, винаги ще се намери по-каквотоидабило от Живков. >кое е по-добре, сто камшика или десет години затвор Обясни откъде дойде това, защото не го виждам. Освен ако нямаш предвид 45 години затвор, защото си беше така. Буквално.
Разбира се, че Живков е най-успешният български политик от 44-та насам. Успешен е, защото 35 години систематично и неотклонно успяваше да прокарва собственото си виждане за политика, чрез средствата, които той смяташе за целесъобразни. Факт. На същото основание може да се каже, че успешни политици са и Сталин, Хитлер, Мао, Кастро, Ким Ир-Сен, Кадафи. Всички те са успяли в голяма степен да реализират разбиранията си за правилна политика, използвайки правилните според тях инструменти. Ами успешни са, как да не са! Съответно Ал Капоне е бил успешен ганстер, Торквемада е бил успешен инквизитор, а кардинал Ришельо е бил успешен дворцов интригант. Спор няма. Обективно погледнато, не можем да откажем и на Живков КОНСТАТАЦИЯТА, че е успешен политик (може би е по-точно да се каже „успял“). Недопустимо е обаче да му даваме ОЦЕНКАТА „успешен“. Разликата между „констатация“ и „оценка“ е съществена. Живков е преди всичко олицетворение на соца. Създадената под негово управление идеологическо-командна система е нанесла на нацията толкова тежки и трайни вреди, че последствията ще ни спъват още десетилетия. Дори само заради това, в неговия случай „успешен“ няма как да означава „достоен“ (за уважение или признателност, камо ли за възхищение и подражание). Тоест, няма как да носи знак плюс. Що се отнася до това колко било построено по негово време – ами те немците още си карат по строените от Хитлер аутобани, а днешната им икономика едва ли щеше да е същата без технологичното и индустриално наследство на Третия райх. Даже прословутата немска организираност и дисциплина вероятно не биха били същите, ако цяло поколение не беше израснало при военновременна мобилизираност и казармен ред. Въпреки това не вярвам някой съвременен немец да тръгне да твърди, че Хитлер е бил успешен политик. Просто няма да му се отрони от устата. Дори само като констатация. Освен това е, меко казано, безсмислено да се изрежда какво е построено при Живков. Защото никой не знае как би се развила България и какво щеше да бъде построено, ако не бе имала малшанса да попадне в съветската сфера на влияние. Също така никой не знае на какво ниво щяхме да бъдем, ако Живков беше достатъчно способен (и достатъчно решителен) да възприеме по-необвързан с Москва курс. И дали не е имал такива възможности, от които съзнателно да се е отказал – заради манталитета си на селски хитрец, чиято висша мъдрост е „снишаването“. И последно: никой не знае как щеше да изглежда България, ако на мястото на Живков беше някой по-подходящ за политик. Защото не вярвам някой да смее да твърди, че правешкият дългоноско е най-идеалният политически ръководител, който България би могла да има. Даже и като съветски сателит. Тъй че – леко с хвалебствията. Мястото на политическата фигура Тодор Живков е на историческото бунище. Оценките за него не могат да бъдат даже и компромисни, те трябва да са само със знак минус. Всъщност една от най-големите ни грешки беше, че не го осъдихме. Трябваше да завърши живота си в затвора. Не за да се накаже старчето Тодор Живков, а за да се заклейми олицетворението Тодор Живков. Прав е Желев да съжалява (друг въпрос е, че самият той носи част от вината за този кардинален пропуск). Или най-малкото трябваше някъде да струпаме, камък по камък, една грамада, наречена на бившия Първи. Може би точно защото не го осъдихме, все още у нас битува именно тодорживковският стандарт за „успешен политик“. А докато е така, винаги ще има мераклии да го постигнат. Пример: провинциалното тоталитарно величие, именуващо се Ахмед Демир Доган. Втори пример: самородният талант в апаратните игри Георги Първанов. И всичко това е за наша сметка. И сме си го заслужили. Защото продължаваме да не сме наясно с оценката си за (че и да възхваляваме) неща, които би следвало да предизвикват само неприязън и отвращение. ___________________ P.S. Всички тук дължим извинение на авторката на статията – задето под нейните искрени и правдиви думи се вихрят безумни прения точно за онези изкопаеми (личности, понятия и най-вече представи), които нейното поколение иска – и с пълно право – окончателно да разкара от живота си. Защото пречат. И не само това: нейното поколение има пълно право да вини нас, задето не сме разкарали изкопаемите досега. По всяка нормална логика трябваше да сме го направили.
Минавам само да видя как е живота (ако тази форма на ментална мизерия е живот) в страната на децата на комунистите и продължавам. Единствения коментар който ми хареса е предпоследния на кокошия трън. Пожелавам успех и продължавайте спора за тато. Постарайте се да изкарате селото ( разбирайте тато)от сърцата си и заживейте като европейци, дами и господа. Не мога да се насладя на спора ви докрай, тъй като след дългата емоционална нощ с дългокраки чернооки красавици ме чака чаша истинско бразилско кафе и уханна хаванска пура. Неща дребни, не величествени, като вашия екстраординарен спор. Добро утро!
Blagovest Iordanov Можеш ли да разбереш простичкия факт, че бай Тошо просто беше несменяем 35г. Не беше допускано да се появи някой, който да го измести. Затова казах, могат да му се признаят за политически постижения окопаването във властта (макар и с чужда подкрепа), подтискане на всичко, което може да размести нещата там горе. Де факто няма с кой друг български политик да бъде сравняван, защото конкуренция просто не е допускана, или подтискана още преди да се е появила в публичното пространство. Но ако направим едно простичко сравнение на личните му качества, знания, умения, образование, развитие и тн. с други политически фигури от същото време, разликата е - небо и земля. Като разликата между водач и вожд да речем. Затоа и Зелен бетон му дава само отрицателни оценки. Положителни и спред мен е много трудно да се намерят, и дорои и да се измислят. Поколението на висшата партийна номенклатура, което се слага за Управители сега, е в пъти по-зле и от родителите си, и това е факт. Интересно какви ли ще са техните отрочета, на фона бабите и дядовците си?