Разводът е нещо много обичайно в днешно време. Всяко второ семейство е разбито. Преди време моя приятелка ми казваше, че когато детето ми стане в 5-6 клас, повечето от родителите на съучениците на сина ми ще са разведени. Не й повярвах - тя самата беше разведена и реших, че по този начин се успокоява като преувеличава фактите. Сега аз самата съм разведена.
В началото синът ми много се притесняваше от факта, че може да се окаже единствения, който е от разведено семейство в класа си. Днес той с гордост ми заявява, че родителите на повечето му съученици са разведени. С гордост, защото вече няма от какво да се срамува и притеснява. От него научих, че една част от тях живеят с бабите и дядовците си, други само с майките или бащите си ... и стандартното семейство не е това, което беше.
Разводът е много болезнен и за едната и за другата страна. Честа причина за развода са финансовите проблеми или трета страна - любовник или любовница. Като цяло причината за развода е много комплексна. Никога не е нещо конкретно - само и единствено това или онова.
Половинката, която взима решението за развода, винаги е по-подготвена от изоставената страна. Трудно е и за двете страни, но винаги този, който си тръгва, е с няколко хода по-напред. Решението за раздяла не се взима от днес за утре. Понякога се обмисля години наред.
Човекът, който си тръгва, може вече да е изживял катарзиса от раздялата и да е асимилирал болката от емоционалното откъсване, докато другата страна е в шок, в неведение и дезориентираност, тъй като едва сега научава. Този, който си тръгва, вече е обмислил добре нещата и следователно е подготвен не само материално, но и емоционално. Той или тя винаги ще имат предимство.
Статистиката показва, че хора, които се развеждат или разделят след дълга връзка от над 7-8 години или имат зад гърба си брак от 13-15 години, продължават да бъдат нещастни и след развода си. Те не намират удовлетворение в следващи връзки.
Старите хора казват, че първият избор, колкото и лош да ни изглежда сега, е най-добрият избор - и времето наистина показва това. Статистиката показва и че деца, които идват от разведени семейства, са много по-склонни да решат проблемите в брака си с раздяла, отколкото тези, които са получили в детството си добрия семеен пример. Данните показват, че хора, които веднъж са се развели, е много вероятно да го направят пак - по същите причини.
Децата преживяват развода много трудно. Ако са във възраст, в която разбират какво се случва, много често се чувстват грозни физически. Мислят си подсъзнателно, че мама или татко са си тръгнали, защото детето е грозно или глупаво или че е било непослушно и е направило нещо лошо.
Самочувствието им рязко спада. Децата често мислят, че причината за развода са те самите. Моят син например отказваше да учи, като нарочно се представяше за по-глупав в училище. По този начин изкарваше слаби оценки в училище и наказваше баща си, който беше много високо в професионалната йерархия, карайки го да се срамува от сина си. Един вид отмъщение, че е напуснал семейството си. Синът ми се самоунищожаваше, за да накаже баща си.
Освен за децата, разводът разрушава напълно самочувствието и на изоставената половинка. Човек се чувства физически зле, интелектуално подценен и много объркан. Изоставеният/изоставената си задава много въпроси, на които не може да намери отговор.
Най-важното е обаче, когато съпругът или съпругата ни си тръгнат, да изхвърлим всичко, което ни напомня за тях. Нерядко се случва така, че част от дрехите и багажа на бившия партньор остават в дома, пред очите на другия. И това се отразява зле, защото емоционално не може да превъзмогне нещата.
Когато ни сполети развод, най-важното е да не залитаме в препушване или алкохол. Хубаво е да потърсим подкрепа у приятелите и близките си и да изчакаме нещата да се успокоят.
