1300 х 3D

Превземайки алеята пред НДК, надигналите се от долната земя изчадия в нощта на Хелоун се стъписаха. Странна светлина идваше от онзи паметник, окичен с 1300 години българска история и залинял по естествен път до надгробен камък на комунизма.

Привидяха им се светлинни саби, галактически пейзажи, война на цветовете. "Нещо става, нещо става", шушукаха принцеси и вампири, вперили натежали от грим очи към леещите се по бетона кадри. Часовникът не бе ударил още - присъстваха на генерална репетиция.

Истинското събитие с щипка свръхестествено се случи снощи - 3D mapping върху монумента „13 века България". Пред очите на скритите в мрака и студа зрители.

Технология и артефакт смесиха градските провокатори от сдружение "Трансформатори" и техни съмишленици под менторството на няколко по-старши специалисти, включително създателят на паметника проф. Валентин Старчев.

"Ако Столична община се съгласи да предостави две кабинки за постоянни прожекции, може да имаме световна популярност - с интерактивната статуя на София", казват архитектите Валери Гюров и Мартин Ангелов, които са част от творческия колектив.

Не ме гледай така, момче

Софиянци навярно могат да изредят 1300 мнения за монумента - и със сигурност повечето няма да са ласкави - открит писоар, свърталище на лоши хора, помпозен изтърсак на комунизма, грозилище за центъра .... Малко хора изобщо са си представяли, че бетонното чудовище ще се превърне в екран и в нещо живо.

Мартин изтъква, че геометричните му форми са много подходящи за триизмерна визуализация. Той има по-различно мнение от всеобщото: „Това е историята на града. Части от Берлинската стена се пазят и до ден днешен - и като текстура изглеждат горе-долу по същия начин. Ние го възприемаме като паметник на разрухата. Срамуваме се и искаме да го махнем, защото трябва да сме лачени пред чужденците".

Валери е категоричен, че разрушаването няма смисъл, ако няма какво да го последва. Двамата изброяват някои от многото идеи, които могат да се приложат там, например - скейт парк, включващ и части от парка край НДК, стена за катерене или пък точка за туристически наблюдения над София.

По-рано бе премахната опасно надвисналата козирка на паметника, както и падащите плочки от стените му. Изрязани бяха част от статуите и се сложи ограда, която затвори пространството. Стърчащ бункер на забравата. Снощният 3D mapping е единственото, което го подмлади.

"Паметникът вече е озаптен, поставен е в клетка. Няма нищо опасно. Прилича на изоставена кола на тротоара, на която й падат калниците. В това състояние трябва да си голям оптимист, за да го харесаш. По-скоро прилича на нещо, за чието разрушаване не са стигнали парите", допълва Валери.

Разчертаването на един паметник

Идеята за 3D визуализацията се ражда преди една година. Тогава „Трансформатори" имат по-амбициозни намерения - да поставят настилки за скейт, графити, BMX и друга градска култура при вкопаните му основи.

"Решихме да видим какъв е потенциалът му. Обявихме конкурс. Имаше 40 проекта и изложба на Sofia Architecture Week", спомнят си те за началото.

Първоначално общината отказва по финикийски причини, а сдружението се съсредоточава единствено върху 3D mapping. Валери и Мартин обясняват, че това е най-въздействащото и атрактивно художество средство, комбинирайки звук и картина.

Заместник-кметът по културата Тодор Чобанов се свързва с младите архитекти и дизайнери - в крайна сметка първата част от замисления като дългосрочен проект "РеВИЗИЯ" минава през одобрението на Столичния общински съвет по програма "Култура".

Нещата стигат до същинската работа. Тъй като достъпът до паметника е затворен, точното му измерване се оказва невъзможно. Творческата бригада прави макет с големина от около един метър, а след това чертае конструкция във Photoshop и я маскира.

На практика визуализацията е създадена от непрофесионалисти с помощта на спецовете от ElektrickMe. "Момчетата много помогнаха за този проект, въпреки че получиха символично заплащане. Приемат го като тяхно чедо и имат съществена роля", казва Валери.

Паметник на светлината

В началото бе монологът на изоставения домакин на прожекцията. "По-добре гол, отколкото със скъсани дрехи", каза той с гласа на актьора Петър Мелтев, тъгувайки по падналата или отстранена своя стоманено-бетонна плът.

После видяхме земния ад, показан с изгарящите цветове на завод за въглища (веднага подозираме "Кремиковци"), столични пейзажи, масово утвърждаващи лозунги като "Селяни, мийте си яйцата" и "Да строим социализма с подръчни средства", но и "Аз съм като Брад Пит, но с очила" и "Аз съм на 33 години и съм успял".

"Надеждата ни е догодина да направим това събитие с доста по-сериозен бюджет - с повече техника, повече време, със заплащане на хората. Един цял фестивал, чийто завършек да бъде просто с 3D mapping", изтъква Валери.

Двамата с Мартин се надяват Столична община да стане по-прозрачна и по-диалогична към подобни идеи. В повечето случаи администрацията се оказва дебела стена, която изобщо не става за пробиване - било с невъзможни конкурси, констеливи идеи на парче и липса на цялостна визия.

Двамата признават, че често мислят за отказване. А не би трябвало. Защото първото издание на "РеВИЗИЯ" се получи. И трябват още поне 1300 по 3D.

#2 Мина 02.11.2013 в 11:33:17

Изглежда добра идея!

Новините

Най-четените