Както всяка година със затоплянето на времето, се покачва и напрежението в туристическия бранш по нашето Черноморие. Ще пристигнат ли достатъчно туристи?
Покрай кризата в Крим, тази година нервите на хотелиерите би трябвало да са доста по-опънати от обичайното. Само преди няколко дни руският президент Владимир Путин посъветва гражданите на федерацията да се въздържат от пътувания до държави, които имат договор със САЩ за задържане и предаване на чужденци. Сред тези страни е и България.
Въпреки политическото напрежение е ясно, че руските туристи, няма как да не посетят любимата си България:"Златни пясъци" и "Албена" са в социалистическатa кръв на всички, расли в Източния блок.
Какъв е вкусът на руснаците относно хотелския дизайн си пролича ясно в Сочи.
Изглежда и българските хотелиери одобряват и се придържат към стандартите на минималистичните интериори, според които стая с телевизор и хладилник се предлага като „лукс", а хотел с алуминиева дограма вече се цели директно в категорията „четири звезди".
Ако искат действително да запазят носталгичния социалистически дух на нашите курорти обаче, не е зле хотелиерите ни да погледнат на запад към Берлин и по-специално към бившата Германска демократична република.
В галерията може да разгледате
снимки от интериора на Ostel Hostel -
хотел в центъра на Берлин, чийто дизайн съхранява духа на социалистическия вътрешен дизайн от 70-те и 80-те години на 20 век.
Всъщност Ostel Hostel функционира вече цели 7 години и все още се радва на сериозен интерес не само от страна на носталгично настроените "източноевропейци", но и от "западноевропейските" туристи, които нямат представа каква ценност представляват бананите, когато имаш достъп до тях само веднъж годишно.
Хотелът е разположен в центъра на Берлин в подобие на жилищен блок или "комуналка", която дори и санирана и боядисана, в основата си представлява отличен пример за архитектурата от времената на комунизма. Ostel предлага единични и двойни стаи, както и ваканционен апартамент "ГДР". Нощувките са на цени от 30 евро за единична стая до 80 евро за апартамента.
Всички стаи са декорирани с оригинални мебели от Студената война и с
определено кичозни и неприятни тапети.
Разбира се, на онези, които си спомнят дизайна в българските хотели от времената на зрелия соц, съвременният интериор на Ostel Hostel може и да не изглежда толкова неприятен.
Според статия в блога Messy Nessy Chic посветена на хотела, съществува феномен, наречен Ийсталгия - "Eastalgia" (Оstalgie на немски) или непродолима носталгия по времената на Студената война и по разделената и контролирана от ЩАЗИ ГДР.
Този универсален за цяла Източна Европа феномен се характеризира с идеализиране на услугите и бита от епохата на комунизма, като например умиление към спомените за дългите опашки за храна, превъзнасяне на качествата на източноевропейските автомобили или симпатия към телевизорите с два или три контролирни канала.
Според кореспондента на BBC в Берлин Стивън Иванс, дори и днес, много германци живеят с идеята, че основен принос за освобождението на Германия от нацизма има бившия СССР.
Българската "ийсталгия" не подлежи на коментар.
Както Webcafe вече писа, цели 131 депутата от сегашния български парламент са "приятели на Русия" на Путин, която очевидно се вживява като пряк наследник на СССР.
Ако се абстрахираме от политическата страна на въпроса, на битово равнище в България "ийсталгията" по социализма си пробива път сякаш подсъзнателно и избива във вече посочените
лишени от топлота и човечност интериори на хотелите по българското Черноморие.
Като доста по-практични хора, германците разработват цяла индустрия за задоволяване на носталгичните нужди на гражданите. В Берлин вече съществува цял Музей на ГДР. След като го посетят, болните от "ийсталгия" могат да се отбият и в някой от многото магазини за битови вещи от времето на комунизма, а и след това - разбира се, да пренощуват в Ostel Hostel под някой от портретите на последния президент на ГДР Ерих Хонекер.
В крайна сметка дизайнът на хотела, а и цялата индустрия, базирана на някакъв вид носталгичност, изразява много ясно едно единствено нещо:
времената на Студената война са безвъзвратно отминали.
Какво по-силно доказателство от това, че дори и нарочно, да се върне лошото производствено качество на мебели от времето на комунизма изглежда все по-трудно постижимо със съвременните технологии.
“Българската "ийсталгия" не подлежи на коментар.” Съгласен съм, че не подлежи на коментар. Защото в случая с голямата част от българите, не става дума за носталгия, която в своята същност е идеализация на нещо, което е останало далече в пространството или във времето по причина, че човек е склонен да забравя лошите работи, които му са се случили, а да подсилва спомените си за добрите. Както във вица с Ванче и Митре: „Ех, Ванче, рекъл Митре, що юнаци бехме, а глей сега, на що замясахме!" Ванче се огледал и рекъл:"Абе Митре и га бехме млади, все същите лайна си бехме.” Докато, за хората в България, които живеят с пенсии средно по 250 лева, на които по селата редовно им се отнема от местните бандити и малкото, което могат да си отгледат, та по-малко да гладуват, не става дума за носталгия, а за отчаяние от това, което им се е случило. Истина е, че по магазините редовно има банани, имат право на оръжие за самозащита, могат да работят в страните от ЕС, но тях какво ги топли това.......?
Като гледам снимките по-горе, това си е шокар отвсякъде, суперлукс за времето, внос от ГДР! Това можеше да се получи само срещу конвертируема валута!
Под една от снимките пише : "Лошото качество на мебелите от онова време е труднопостижимо днес." Я пак!?
Репродукции на класически художници и черно-бяла фотография на една стена? - Spirit-crushing & mind-numbing...
В интерес на истината, „Hergestellt in der DDR“ имаше доста по-различно звучене от „Сделано в СССР“. Затова цитирането на руски в заглавието не е много на място. Факт е, че целта на соц промишлеността беше на първо място пълна самодостатъчност. Ние трябваше да си произвеждаме всичко, като качеството беше на по-заден план (разнообразието пък – на много по-заден). Основното в производствените предприятия беше да се изпълни нормата: партийните секретари мъмреха за неизпълнение на плана, но проблемите с качеството ги занимаваха едва когато станеха критични. Естествено, тези критерии бяха налагани из целия соцлагер. Немецът обаче си е немец, дори да е „източен“. От всички соц продукти гедерейските бяха в повечето случаи най-добре проектирани и най-качествено изработени. Особено за неща като битова техника, предпочитанията бяха за ГДР-изделията, следвани от унгарските и чешките. Но не само: обувките, които съм носил най-много и най-дълго (едните 7 години, другите бяха едни кларкове и едни зимни ботуши Salamander, които си купих от Лайпциг. Така и не се скъсаха, нито загубиха добрия си вид. На първите просто им се протриха подметките, а върху вторите разлях киселина. И за друго се сетих. Първата ми собствена кола беше трабант – чисто нов, от „Мототехника“. В документацията му имаше едно картонче, на което в рамка от орнаменти пишеше „Mein Hand für meine Arbeit“. Отдолу беше се подписал някакъв Ханс, вероятно началник на бригадата, сглобила автомобилчето. Фразата идва от „mein Hand ins Feuer legen (für etw.)“, т.е. „(готов съм) да сложа ръката си в огъня (за нещо)“: сиреч, въпросният Ханс така гарантираше за качеството на работата си. Не става дума толкова за това, че беше прав: с трабанта навъртях 180 х.км за седем години и половина, преди да го продам, без да се появи нито един фабричен дефект. Това картонче беше показателно за манталитет, нетипичен за останалия соц свят. Немски акъл (включително „източен“) едва ли би могъл да роди фраза като „Они ме лъжат, че ми плащат, я ги лъжем, че работим“... Затова, ако ще става дума колко парадоксално нещо е споменатата Ostalgie, точно в Германия парадоксът е най-малък. От една страна, от целия екс-соц те днес са най-добре, тъй че могат спокойно да си позволят подобна прищявка. От друга, имат най-малко основания да се срамуват (поне що се отнася до материалната среда на соца). Апропо, промишленият дизайн в ГДР беше в авангарда сред държавите от Източния блок, както и системите им за управление на производството и качеството. Немската Ostalgie обаче в никакъв случай не се разпростира и върху безобразията на идеологическа основа, нито върху казармения порядък, въдворяван от ЩАЗИ. Нито пък (примерно) върху жилищните блокове, огромната част от които се строяха без балкони: пречупената през соц критериите немска практичност беше преценила, че след като балконът не се използва целогодишно, оскъпява ненужно конструкцията (ако е външен), съответно намалява ефективата площ на жилището (ако е тип лоджия). Днешните „осита“ са пределно наясно кое беше изроденото е предишния режим, и определено не съжаляват за него. Съвсем различен по същност феномен е родният вариант на тази носталгия. То не е носталгия, а още една спонтанна форма на протест срещу батака, в който мафиотизираният политически боклук навря България през последните 25 години. Двете неща не бива да се бъркат, лепейки им еднаквия етикет „тъга по зрелия соц“. Който етикет, впрочем, сам по себе си е пълна глупост: едно че такава „тъга“ фактически не съществува (съществуват други емоции, погрешно интерпретирани по този начин), и второ, че словосъчетанието „зрял соц“ не е нищо повече от дразнещ оксиморон. _________________ P.S. Изцяло отделна тема е „туристическият“ вариант на Ostalgie. Това е ìст бизнес: целенасочено подклаждане на любопитството на чужденците към формалните знаци на едно минало, което те (за добро или за лошо) никога няма да проумеят. Няма как да разбереш какво представлява, ако не си го живял. Но си добре дошъл да дойдеш, да поцъкаш с език и да оставиш някое и друго евро или долар...
Пфф, пак проблеми с кода... Уебкафето, намерете някакво решение на тоя проблем, плз! (едните 7 години, другите = (едните 7 години, другите 8 ) für - fuer Това е ìст бизнес = Това е чист бизнес