Запитан в четвъртък сутринта дали би било уместно да бъде поздравен за еврейската Нова година, Уди Алън подчерта, че подобни формалности са ненужни. "Не, не, не", казва той с кикот, седнал в офис в хотел Loews Regency.
На 74 години Алън, плодовитият режисьор и емблематичният нюйоркчанин, едва ли е открил религията. Но идеята за вярата изпълва последния му филм You Will Meet a Tall Dark Stranger, който Sony Pictures Classics ще пуснат по кината следващата сряда.
Във филма при разпада на брака на лондонска двойка (Антъни Хопкинс и Джема Джоунс), жената търси утеха в свръхестественото, което има непредвидени последици върху брака на нейната дъщеря (Наоми Уотс) и съпруга й (Джош Бролин).
"За мен," казва Алън, "няма особена разлика между гадател, четенето на късметче и която и да е от организираните религии. Всички те са еднакво обосновани или необосновани, наистина. И еднакво полезни."
Алън разказва за новия си филм, за това как темите от него имат отражение в собствения му живот - и защо той е направил последния си филм в Ню Йорк.
Идеите за свръхестествени сили и предишни животи, или поне хората, които вярват в тях, са централни в последния ви филм. Какво ви заинтригува, за да пишете за тях?
Алън: Интересувах се от идеята за вярата в нещо. Това звучи толкова безперспективно, когато го казвам, но имаме нужда от някои заблуждения, за да не спираме да вървим напред. И хората, които успешно се самозаблуждават, изглеждат по-щастливи от хората, които не могат да го правят.
Познавал съм хора, които са вярвали в религията, или в гадатели. И ми се стори, че това е добър герой за филм: жена, за която всичко се е провалило, и изведнъж се оказва, че жена, която й предсказва бъдещето, й помага. Проблемът е в крайна сметка, че я очаква грубо пробуждане.
Какво ви изглежда по-правдоподобно - че сме съществували в предишни животи или че Бог съществува?
Алън: Нито едно от двете не ми се струва правдоподобно. Имам мрачна, научна преценка за това. Просто чувствам, че това, което виждаш, е това, което получаваш.
Как се отнасяте към процеса на остаряване?
Алън: Ами, против него съм. Мисля, че не е за препоръчване. Не трупаш мъдрост с течение на годините. Само се разпадаш, това се случва. Хората се опитват да сложат приятно лустро върху това - и да казват, че примерно узряваш. Че започваш да разбираш живота и да приемаш нещата.
Но всеки би заменил всичко това за възможността отново да бъде на 35 години. Изпитал съм това, когато се събудиш посред нощ и започваш да мислиш колко смъртен си ти самият - и да си го представяш. И това да те докарва до студена пот.
Това е, което се случва на Антъни Хопкинс в началото на филма - и оттам нататък той не иска да чува от жена си, която е по-голяма реалистка "О, не можеш да продължаваш да правиш това - не си млад вече." Да, тя е права, но никой не иска да чува това.
Дали остаряването е променило вашето творчество по някакъв начин? Виждате ли някаква тъжна замисленост да се проявява в късните ви филми?
Алън: Не, това е проби или грешки. Няма логика, последователност в това, което правя. То е просто това, което ми се струва правилно, подходящо в този момент. Никога в живота си не съм гледал мой филм, след като го завърша. Никога.
Не съм гледал "Взимай парите и бягай" от 1968 г. Не съм гледал "Ани Хол" или "Манхатън", или който и да е филм, който съм правил, след края му. Аз съм като на катогра и бягам по каналите - и ако попадна на някой от тях, минавам веднага през него, защото чувствам, че той само би ме депресирал. И само бих казал: "О Боже, това е толкова ужасно, ако можех да го направя отново."
Наскоро казахте пред европейската преса, че снимането на филми в Ню Йорк е станало твърде скъпо. Смятате ли, че сте направили последния си филм там?
Алън: Първият ми избор винаги ще бъде Ню Йорк. Това би било най-голямото ми желание - да работиш там, където живееш, естествено е голям лукс и привилегия, и със сигурност ще снимам тук отново. Но малкото долари, които имам, водят до по-голям резултат на определени места.
Градовете, за които говоря - Лондон, Париж, Барселона - са много космополитни, и са подобни на Ню Йорк. И тях мога да си разреша малко по-лесно. За мен е чест да снимам в Ню Йорк - и нямам нищо против, че струва по-скъпо. Просто трябва да имам тези пари, да мога да си го позволя.
Винаги ще направя филм в Ню Йорк за $15 млн., който бих могъл да направя другаде за $12 млн., ако обаче имам $15 милиона. Но ако нямам нужните пари, той просто не е по джоба ми.
Не е ли ситуацията такава, че тези европейски градове са ви разпънали червения килим, докато Ню Йорк ви приема като даденост?
Алън: Ню Йорк винаги ми е сътрудничил, помагал е, за мен е удоволствие да снимам там. Но европейските страни осигуряват огромни мащаби на сътрудничество. Все още понякога се налага и да режа от моя филм, за да работя там. Винаги работя с по-малко пари, отколкото са ми нужни. Това е аксиома.
Когато имате свободно време между проекти, както имате в момента, как го прекарвате?
Алън: Правя обичайните неща. Водя децата си на училище сутринта. Разхождам се с жена ми, свиря с моя джаз-бенд. А и трябва да съм на бягащата пътечка, да вдигам тежести, да поддържам форма, така че да не ставам по-грохнал, отколкото вече съм.
Общо взето не гледам големите холивудски филми. Гледах Winter's Bone овзи ден и много харесах филма, харесах всички актьори. А когато бях в Париж, имах шанса да чета малко - Толстой и Норман Мейлър. Неща, които са ми убягнали през годините.
Донякъде очаквах да ви видя на 12-часовата постановка на "Демони" на Достоевски, което фестивалът в Линкълн Сентър организира през лятото.
Алън: Не, не, аз съм човек без такива културни интереси. Чета този материал по-скоро по задължение, отколкото за удоволствие. За мен удоволствието е бира и футболен мач.
"За мен удоволствието е бира и футболен мач." Доста културен и възвишен човек - на ниво шлосер в Кремиковци. Горе-долу ми се изяснява картинката, от къде произлиза ниското ниво на американската култура и от там на световната. Промотира се псевдоинтелигенция Нищо чудно, че Селинджър почина като самотник, далеч от телевизия и вестници, не даде своя творба в Холивуд приживе, децата му ще го продадат 100%!
@heat Малко ти бяга чувството за хумор - именно човек, който чете Достоевски не би изпаднал във високопарни речи за творчеството му. Счупете гипсчето малко и пийте една бира...
lele | 18.09.2010 13:22 @heat Малко ти бяга чувството за хумор - именно човек, който чете Достоевски не би изпаднал във високопарни речи за творчеството му. Счупете гипсчето малко и пийте една бира... Само да допълня, че Уди Алън е една доста сложна личност, голяма част от филмите му са полубиографични, който ги е гледал знае за какво става дума, и не ме учудва в думите му за бирата и футбола да има сарказъм, но сарказъм към самия него си, самоиронията е част от жишота на този човек. Както и да е, голям писател, голям сценарист и голям режисьор, с нетърпение очаквам филма, особено пък с Антъни Хопкинс...наистина очаквам много!
Силно се надявам да е така, джентълмени. Ако това е ирония то цялото му интервю трябва да е ирония, защото са поразително плитки разсъжденията му за вяра, религия и гадателки. Явно и там се надсмива над себеси. И все пак като публична личност е недопустимо да демонстрира чувството си за хумор по такива важни въпроси. Интелигенцията трябва да дава недвусмислени отговори на правилното и грешното а не някакви двусмислици дето само той си ги разбира. Ако беше прочел "Братя Карамазови" по-внимателно, можеби щеше да намери много отговори на въпросите си от първата част на интервюто!
Хийт,няма ве4е БКП,няма СССР - успокой се,приеми го,няма ви ве4е...
"...чувство за хумор по такива важни въпроси...". Човек трябва да има чувство за хумор по всички въпроси. В момента в който изчезне чувството за хумор, се намества фанатизма и плиткоумието. А каква по-забавна тема от възрастни хора вярващи във феи, гадателки и говорещи храсти. Религия и суеверие - безкраен източник на сатира.
ot4eto Ценя твоето мнение но в този случай съм особенно несъгласен. Първо - Има едно нещо дето се нарича отговорност, когато си обвързан с обществено положение примерно ако си кмет, министър, президент, композитор, писател или някакъв представител на интелигенцията, чието мнение влияе на много хора а не само на семейството му тогава не можеш да си приказваш шегички. Ако президента се пошегува с инвалидите или с католиците тогава ще излезе че е президент само на тези с които не се е пошегувал. С интелигенцията е същото, ако някой наслага в обществото определени нагласи против някоя група от обществото и това предизвика гонение на тези хора и дори един малтретиран или убит да има то този интелигент не може да има чиста съвест и за мен е престъпник! Задавал ли си си въпроса защо децата са жестоки със слабите и инвалидите дори, защо се шегуват с тях? Защото не са научени на морал. Когато започнат да уважават слабите и не се шегуват с тях, тогава викаш стават фанатици и глупави? Когато проявиш неуважение към някой то означава, че си недорасъл а не, че не си фанатик! Второ - обществени личности, които проявяват тънко чувство за хумор и ирония са известни в обществото, като жалки шутове - например Иван Славков, те могат да разсмеят само тинейджъри и простолюдие. Трето - един умен човек трябва да прави разлика от това къде какво говори, Уди Алън не е в пиянската си компания за да дрънка такива шеги. Когато дава интервю би могъл да се съобрази че много хора ще го прочтат, има такива които ще се обидят, но най-лошото е че ще има такива които ще се повлияят а когато настройваш обществото срещу група хора от него това е най-вредното за едно общество. Интелигенцията трябва да има социална функция да сплотява хората а не да ги разделя и скарва...но това е за истинската интелигенция а не за Уди Алън разбирасе, защото човек който не си знае мярката нито си мери приказките не може да е интелигент па ако ще и 100 Достоевски да е чел!
Heat, ако оставим на страна спорния въпрос за шегите и политиците. Какво общо има политиката и шоу бизнеса? Нима искаш да извадим комедията от филмовото изкуство? Не разбирам какво искаш да кажеш, според мен дълбоко си се объркал. Второ как точно сатирата обижда? Аз мислех че хумора разсмива. Това му е основаната концепция. Оставям на страна личностите които се обиждат от малко хумор, това е техен психологически проблем а не проблем на хумора, който е излекувал повече рани и спрял повече войни от колкото можеш да си представиш. Да не говорим за между личностните отношения, където една шега може да е разликата между приятелството и безразличието. Що се отнася до публичните личности съгласен съм че трябва да дават пример и одобрявам примера на Уди Алън. Без агресия, с хумор и такт, той се опитва да накара хората да погледнат с насмешка суеверията и да разберат колко глупави са те. Ролята му в тази светлина е полезна за обществото. Когато/ако Уди Алън стане политик, може би ще подкрепя твоето мнение. Но докато той е артист и творец, ще остана на своето мнение.