В една от последните горещи августовски вечери в Манхатън съсед разхожда кучето си, когато забелязва отпуснатото тяло на непознат мъж зад волана на паркиран автомобил. Отминава, без да му обърне внимание - решава, че човекът е шофьор на Uber, който си почива между две заявки. Два дни по-късно обаче тялото на мъжа продължава да стои в същата кола, на същото паркомясто. Прозорците на автомобила са затворени въпреки лятната жега. Съседът решава да подаде сигнал в полицията.
Много скоро улицата пред дома му е блокирана от полицейски патрули. Автомобилът е ограден с жълти предпазни ленти. По тялото на покойника зад волана няма следи от насилие.
По-късно полицията съобщава официално за инцидента: Джефри Корбис, на 61 г., вероятно починал от естествена смърт два дни преди да бъде намерен на улицата.
Нито едно от тези твърдения не е вярно. Нито причината за смъртта, нито истинското му име, нито продължителността, с която трупът му е престоял в затворения автомобил.
Смята се, че покойникът е останал на улицата в продължение на цяла седмица, докато близките му напразно са се опитвали да накарат полицията да го издири.
Поредицата от събития, които водят до този мрачен финал, показват как в град като Ню Йорк, следен непрекъснато от безброй камери за видеонаблюдение, е възможно смъртта на един човек да остане незабелязана с дни дори когато тялото му се намира на показ на улица с натоварено движение.
"Джефри Корбис" е псевдоним, който самият той възприема в изблик на отчаяние в последните години от живота си. Роден през 1957 г., Джефри Уегларц израства в многодетно семейство във Флорида. Той е част от поколението, вдъхновено от успехите на космическите мисии "Аполо" до Луната, като прекарва с приятелите си часове наред в обсъждане на детайлите от всяка експедиция. По-късно Уегларц превръща страстта си към науката и технологиите в своя професия - мести се в Ню Йорк и започва да работи в софтуерната компания "Хиперион", която разработва програми за управление на производителността.
Уегларц ръководи екипа на "Хиперион", който работи специализирано с университетите в САЩ - негови клиенти са Йейл, Харвард, Браун и десетки други учебни заведения.
През тези години той пътува по цял свят, жени се, ражда му се син и семейството му се установява в голяма къща във Феърфилд, щата Кънектикът.
Джефри Уегларц е пример за плодотворния резултат от професионализма и упорития труд. Грижи се за семейството си, обожава съпругата и сина си. Изглежда, че има всичко, за което някога е мечтал. Но го губи.
Компанията "Хиперион" е придобита от "Оракъл" през 2007 г., като новото ръководство предлага на Уегларц позиция, от която той не остава доволен. Напуска и си намира работа в "Дел" като старши директор по развитието.
Междувременно отношенията в семейството се влошават. Той се развежда със съпругата си, родителските права върху сина им се поделят между двамата. Работата му изисква ежеседмични командировки до централата на "Дел" в Тексас, които се оказват твърде натоварващи за Уегларц и го принуждават да напусне през 2011 г.
Опитите му да намери нова работа на 54-годишна възраст обаче се оказват неуспешни. През 2013 г. той се оказва герой в репортаж на PBS, посветен на по-възрастните безработни американци.
"Кандидатствах за 481 свободни позиции и нито един от работодателите не ми предложи работа. Те си мислят, че всеки човек над определена възраст е изхабен. Изчерпах спестяванията си, изчерпах пенсионния си план, последният чек с обезщетение за безработица ще дойде след една седмица. Имам около 2000 долара на мое име, а след това - не знам", разказва той пред камерата на PBS.
По същото време се случва още един инцидент, който променя живота му. На 26 март 2013 г. Джефри Уегларц се отбива с автомобила си през заведение на McDonald's, поръчва си сандвич и тръгва. По пътя установява, че поръчката му е сгрешена и се връща, за да се оплаче на касиерите.
Избухва свада, при която Уегларц захвърля сандвича си по служителка на касата. Медиите, които отразяват инцидента, подчертават, че жената на щанда била бременна.
Извикана е полиция. Първоначално Уегларц е обвинен за хулиганско поведение, но по-късно властите се отказват от намерението си да го съдят. Въпреки всичко репортажите, посветени на скандала, преследват бившия програмист до последно. Винаги когато някой напише името му в онлайн търсачките, първите резултати са свързани с инцидента с бременната касиерка. Това затрудянва допълнително шансовете му да си намери работа, затова Уегларц сменя името си на Джефри Корбис.
За първи път от години получава добри новини преди няколко месеца - с него се свързват хора, които се опитват да създадат неправителствена организация за обучение на мениджъри. На Корбис е обещано да бъде назначен за главен технологичен директор на организацията. На практика обаче зад тази титла не стои нито пълноценно работно място, нито заплата.
Депресията започва да взема превес през последните месеци. Седмици преди фаталния край Джефри споделя със сестра си, че е купил бутилка с отрова, която се използва при евтаназия. Обяснил й, че е придобил веществото през dark web и че чрез него ще може да приключи "безболезнено и бързо, когато е готов".
Сестра му реагира с притеснение, макар да не е изненадана - тя споделя, че брат й бил склонен да изпада в по-мрачни настроения. "Поне не си е купил пистолет", си казва тя. Пита го какво смята да прави с отровата, на което той отговаря, че "просто ще я носи със себе си".
В петък следобед, на 24 август Уегларц влиза в Манхатън с колата си, като се отбива през магазин за електроника и продава триножник за камера срещу чек за 275 долара. Малко по-късно пристига пред банков клон с намерението да осребри чека. Стандартната процедура предвижда банката да се обади на издателя на платежния документ, за да провери легитимността му, преди да плати парите. По това време на деня обаче магазинът е затворил. Никой не отговаря на телефонните обаждания. Джефри Уегларц си тръгва от банката с празни ръце.
Последната кореспонденция на 61-годишния мъж е с неговия приятел от детство Сал Биаджини, който му пише sms, за да провери как е.
"Всъщност точно сега съм в Манхатън. Приключвам нещата", пише Уегларц.
"Звучи злокобно", отговаря Биаджини, на което получава съобщение със следното съдържание: "За мен беше чест да бъдем приятели. Грижи се за себе си".
Малко след 17:30 ч. Уегларц пише последното си съобщение, адресирано до сестра му, което връща спомена й за неприятния разговор от преди няколко седмици. То гласи: "Онази отрова има точно толкова гаден вкус, колкото предполагах".
Както приятелят на Джефри Уегларц, така и сестра му се обаждат в полицията, за да помолят за съдействие след притеснителните му послания. Полицията успява да проследи телефона на мъжа до най-близкия адрес - 12-та улица, номер 520Е. Униформените пристигат пред сградата и влизат вътре, но не откриват следи от издирваното лице и си тръгват. Никой от тях не забелязва, че автомобилът на Уегларц е паркиран пред детската площадка на няколко метра от входа на сградата. На следващия ден Сал Биаджини подава писмен сигнал в полицейско управление във Флорида и описва притесненията си, че приятелят му може да е посегнал на живота си. Полицаите го питат дали Уегларц има местожителство в града, а след като получават отрицателен отговор, заявяват, че не могат да помогнат с нищо.
Три дни след получаването на последния sms, сестрата и един от братята на Уегларц също подават сигнал за изчезнал човек в офиса на местния шериф в Тампа. Оттам опитват да пратят сигнала по факс до полицейската дирекция в Ню Йорк. От Ню Йорк настояват писмото да се изпрати по електронна поща. Минават още дни.
Близките на Уегларц съобщават на полицията, че брат им е използвал и фамилното име Корбис - благодарение на тази информация службите откриват регистрацията на колата му и засичат момента, в който тя влиза в Манхатън на 24 август, без нищо повече. Издирването му по болниците не дава резултат.
Докато времето изтича, съседите в квартала започват да се оплакват от странна миризма, но така и не обръщат внимание на трупа в колата. Пътните полицаи минават поне два пъти на ден през тази улица, но също пропускат да проверят какво се случва в автомобила.
Семейството на Уегларц е възмутено от отношението на полицаите. От полицията казват, че са направили всичко по силите си предвид оскъдната информация за изчезналия мъж. Близките му не вярват, че шансовете да спасят брат си са били особено високи след поглъщането на отровата, но едноседмичното забавяне на разследването оставя в тях горчиво недоволство.
