Продуцентите и разпространителите на най-новия филм на Джордж Клуни The Ides of March, преведен у нас „Маската на властта", избраха списанията Time и българското „Мениджър" за промоцията на лентата.
Корици на двете издания са част от плаката, с който тръгва филмът в различните държави. Неговата премиера у нас е на 24 февруари, разпространяван от "Александра филмс".
Още на премиерата на филма на кинофестивала във Венеция преди няколко месеца, Клуни обобщи изявата си като актьор, режисьор и сценарист така: "Това е една история за амбицията - дали целите оправдават средствата? На каква цена сме готови да продадем душата си?"
Клуни е губернаторът на Пенсилвания Майк Морис, човек, който "бе удостоен с орден от Буш-старши в първата война в Залива, и след това се възпроитиви на втората." Величието на Клуни се допълва от звездния актьорски състав: Филип Сиймур Хофман и Пол Джиамати перфектно представят конкуриращи се мениджъри на кампанията; Джефри Райт е пресметлив сенатор, търсещ своето място в "играта на големите", а Мариса Томей идеално се вписва в ролята на безпощадната политическа репортерка Ида Хорович.
Истинската сензация във филма обаче е Райън Гослинг в ролята на млад помощник в президентската кампания, принуден да се изправи пред разбиващ илюзиите скандал в навечерието на главните първични избори през март в Охайо. Както и Евън Рейчъл Уд като злощастно наивната Моли, която съчетава спиращ дъха сексапил с уместно кикотене в нужните моменти.
Филмът улавя неумолимия ход на кандидатпрезидентската кампания, опортюнизма и липсата на сантименталност под развяващото се американско знаме. Филмът ни прехвърля зад кулисите - в претъпканите офиси и мизерните мотели, в света на ударните дози кофеин и алкохол, егото и изтощението и разбира се - секса. Филмът доста точно отразява неопределеността, характерна за реалния свят - никой кандидат не е само ангел или дявол, а на Клуни определено му приляга да играе и в двете крайности.
В крайна сметка филмът поставя зрителите пред етически дилеми: на какво сме способни, за да постигнем своето? Можем ли да оправдаем извършването на нещо лошо с цел постигането на по-голямо добро в бъдещето? Какво бихме простили на един политически лидер?
Оригиналното заглавие - „Мартенските иди" - е свързано с римския календар, в който идите са на 15-ия ден за месеците март, май, юли и октомври. На мартенските иди (15 март) 44 пр.н.е. заговорници убиват Юлий Цезар. Според Плутарх, предсказател предупреждава Цазар няколко дни по-рано, че в този ден ще има опасност за живота му. Срещайки предсказателя на стълбите на Сената, Цезар му казва с насмешка „Мартенските иди настъпиха". „Настъпиха, но не са минали" отвърнал предсказателя.[2] Няколко минути по-късно Цезар е убит. Фразата „Пази се от мартенските иди!" от пиесата на Шекспир „Юлий Цезар" става крилата.
