А портретът от стената

Йегър отказва да снима за съвременните мъжки списания, защото били прекалено порнографски за нейния вкус Снимка: Явор Николов
Йегър отказва да снима за съвременните мъжки списания, защото били прекалено порнографски за нейния вкус
Чуй статията
Аудио от изкуствен интелект

Имаше едни пищни мадами от миналия век, които нашите бащи и дядовци със задоволство изрязваха от (забранени) западни издания и тук-таме родни списания. Разголените в срамежливия, както ни се струва стил на XXI век отдавна изчезнаха от стените, кабините на камионите, селските кръчми и всевъзможните занаятчийски работилници.

Днес е съвсем естествено да те "окачат" в интернет, както казваше една известна подражателка на Марая Кери и английския език. Но не това е важното, все пак говорим за автентична стенна еротика.

Американците го измислят половин век по-рано от нашенеца, когато си начеваше прочутия преход, но не, за да подхранват мъжествеността си насред празни хладилници и политически крамоли, а със съвсем подмолна цел. Да се разбира комерсиална.

Това е класическата pin-up фотография. Думата идва точно от изображенията, закарфичвани над огледалото или до леглото. Изглежда простовато, но не е.

Време за еротика

Целият рисуван и снимков материал, пръскан по печат, календари, плакати, дори раздаван за стимул на армията на САЩ по време на Втората световна война, е част от дългата история на феминизма.

50-те години на миналия век съвсем не са комфортно време за жените отвъд Атлантика. Рекламният бизнес в САЩ упорито експлоатира сексуалните стереотипи, докато сякаш по поточна линия малките момичета масово се превръщат в добри домакини ... или отчаяни съпруги.

Не говорим за участие в политиката, а за социална еманципация на нежния пол покрай появата на еротиката като рекламен продукт. В онези времена това е равносилно на дълбоко деколте, разголено бедно и бикини под пъпа. Звучи прекалено скромно в сравнение с днешната ЗD, HD, хай-тек мегапикселова голота, която виждаме къде ли не, но е свършило работа в онези години.

Питайте Бъни Йегър, прочетете книгата й или направо идете на изложбата й "Момичетата на Бъни" във Vivacom Art Hall.

Една пола сред панталони

Днес тя е 83-годишна. Определят я като един от символите на pin-up фотографията. Звездата й изгрява като модел, но скоро безсрамно чаровната Бъни си купува един обикновен фотоапарат на старо и започва да снима.

Първоначално снима себе си, но постепенно се превръща в професионалист-откривател на едни от най-известните модели на 50-те и 60-те години на миналия век.

Йегър снима исторически кадри за Playboy, а фактът, че е е жена, й се отплаща - момичетата не се страхуват, че може да се възползва от тях. Тя е първата жена в колегията, но днес не иска и да чуе за съвременните мъжки списания. Смята ги за прекалено порнографски. Ако сравним днешните фотоси с онези, които е правила в пика на кариерата си, действително тогавашните манекенки изглеждат прекалено облечени.

Сигурно причината е, че сексапилът и еротиката днес са си чист ексхибиционизъм. Просто вече не е останало какво да се сваля. Голотата е сталана толкова безинтересна, защото е навсякъде. Това уби pin-up културата, но точно това може и да я спаси.

Бъни Йегър е убедена, че може да върне еротиката в предишното й загадъчно русло. Ако не й вярвате, нека кажем, че поне едно е постигнала със сигурност - бикини модата сред банските костюми принадлежи именно на нея.

Нито сега, нито тогава й е било лесно. Йегър и нейните колеги - тези търсачи на красиви жени с чар и силно присъствие - веднага стават трън в очите на част от американците с пуританско възпитание и силна религиозност.

Докато някои ги наричат осквернители на морала и богохулци, други ги приемат за новатори заради начина, по който успяват да вкарат женската тема в масово обръщение. При това, повече го правят с ужасно много вкус към детайлите - от прическата и червилото на модела до цялостната художествена композиция.

Ето защо очарователният pin-up се приема като разновидност на съвременното изкуство. Докато четете тези редове, някое студио снима такива фотосесии. Само че онези ретро модели бяха зрели и загадъчни жени с истински форми, а не кльощави тинейджърки. Как им позволихме да напуснат стените ни?

Седмичен бюлетин

Задоволи любопитството си по най-удобния начин — най-интересните статии директно в пощата ти.

Най-четените