Риалити програмите са минало, но още не го знаят

"В Калифорния не изхвърлят боклука си, а правят от него тв програми"

Уди Алън

Когато старият майстор Уди Алън прави това комичнo определение за индустрията, в която е пребивавал като по-млад и с която се шегува периодично във филмите си, все още не е настъпила така наречената "риалити революция". През 90-те жанрът е малка ниша за хумористични серии със скрити камери и шоуто на MTV - The Real World.

В края на десетилетието на хоризонта изплуват риалити мастодонтите "Биг Брадър" и "Сървайвър", а скоро към тях се присъединяват музикалните състезания от типа на "Американски идол", X Factor и "Еди-коя-си-страна търси талант". Всички тези жадни за рейтинг програми разчитат на концепцията за конкуренция между непознати на публиката хора, които излагат на показ целия си битов и емоционален колорит, независимо от характера на състезанието.

На аудиторията е продадена идеята за запечатан истински живот, за ексклузивни късчета необработена действителност, огледало за всички обикновени люде, застанали пред все по-широките и все по-плоски телевизионни екрани.

В началото на XXI век воайорският формат се превърна в нещо като ефирна епидемия и оттогава не само Калифорния, а почти целият свят започна да преработва своите отпадъци в риалити програми. Наскоро холандският франчайз "Биг Брадър" дебютира даже в Ангола.

Всеки продуцент под слънцето искаше да експлоатира новата глобална обсесия. Мейнстийм фиксацията по "брадъри", "айдъли", "сървайвъри" и какви ли още не измени драматично телевизионния пейзаж. Хегемонията на горещия формат деформира представите за качествена тв продукция и доведе до осезаем регрес в класата на ефирните продукти.

Сезон "Нула"

По дефиниция и по призвание воайорските програми представляват естетическа и драматургична антитеза на добре направената телевизия. Чарът на риалити шоутата извира именно от тяхната натуралност, ръбатост и грубовата тъкан. Разчита се на непосредственост и автентичност или поне на такова внушение. Изпълнителите няма нужда да помнят сложни, написани от професионални сценаристи диалози, художественото осветление е излишно, красивата картинка не е приоритет.

В най-базовия си вид риалити предаването може да се състои само от една-две камери нисък клас пласирани в дома на някакви гладни за 15 минути (или поне един сезон) слава хорица, които най-често развличат масите с някакви свои си ексцентричности и примитивни конфликти.

В един момент жанрът се превърна в  евтин спектакъл на човешкото унижение. Мнозина гледаха тези предавания, както гледат през прозореца на колата си, когато минават покрай сцена на тежка катастрофа - просто не могат да извърнат очи.

Цяло поколение израсна в замърсена телевизионна среда, в която сюжетите и тяхната презентация са на ниво аматьорско клипче в YouTube.

Кланът Кардашян срещу клана Старк

От друга страна, ерата на риалитито съвпадна и с най-силния период за висококачествени телевизионни сериали като "Семейство Сопрано", "Игра на тронове". Breaking Bad, "Истински детектив" и много, много други. Това се двете крайности на съвременната развлекателна тв индустрия - евтина експлоатация на ментални клетници, ексхибиционисти и изтрещели за внимание хора от една страна, и върховен професионализъм плюс могъща творческа потентност от друга.

Клановете Хилтън и Кардашиян срещу клановете Старк и Ланистър. Тържество на посредственост и триумф на класната драматургия. Интригуващата ефирна диалектика засега успява да даде отпор на медийния тиранозавър рекс в съвременната култура - интернет.

Но претенцията за органичност и истинност на риалити програмите е бутафорна. И там има сценарий, режисура и монтаж, но просто са безидейни, банални и засенчени от емоционалния хаос и анти-интелектуалната гордост на участниците.

Българска рИалност

И стигаме до България. Цялата неадекватност на родната риалити фауна е капсулирана в епичния гаф на продуцентите на най-новия сезон н "Вип брадър", които ни съобщиха, че предаването ще съвпадне с 30-годишния юбилей на великата анти-утопия на Джордж Оруел "1984". О, да!

На такива дори няма нужда да им казваш, че книгата излиза за пръв път през 1949-а. А и е сигурно, че участниците в това шоу не знаят кой е Оруел. Историята на риалити програмите у нас е каталог на посредствеността и творческия стерилитет. Основната заслуга на жанра по българските земи е трайното пласиране на потресаващо посредствени, но за сметка на това пискливи и досадни фигури в публичната среда, която и без тях не беше нещо велико.

Световен упадък

За щастие, изглежда, че воайорският формат е изчерпан. Разбира се, понятието риалити телевизия е твърде еластично и включва в себе си множество субжанрове и течения, които ще бъдат фактор дълго време, Но основните носещи колони на тази мания вече рухват една по една. В САЩ аудиторията на "Сървайвър" е паднала от 36 милиона зрители в първия сезон до 8,3 милиона през 2013-а.

"Американски идол" бележи подобен регрес за около десетилетие излъчване - от 38 на 14 милиона. Dancing with the Stars се е спихнало наполовина за няколко години, а X Factor e изгубил 3 милиона зрители за един сезон. Редица други популярни риалити програми в Америка бележат драматичен спад. В Европа тенденциите са същите. Тези предавания вече са в миналото, но още не го знаят.

Едно е сигурно - няма да ни липсват.