Разликата между пристрастен човек и възстановяващ се от пристрастяването си е, че единият крие поведението си, докато другият не може да спре да говори за него. Себеразкриването е важна част от възстановяването. Но може да води до неловки моменти, когато срещнеш човек, който се самоопределя като пристрастен към секса.
Нийл Мелинкович е на 59, личен треньор, бивш писател и модел, член на асоциацията на анонимните сексохолици в продължение на повече от 20 години. Той разказва за момент през 1987 г., когато той отбива на път за летището, където трябва да посрещне приятелката си, за да се възползва от услугите на проститутка.
След това забелязва върху себе си нещо, което смята, че е червило; то се оказва кръв от устата на жената. Той се измива в тоалетната на бензиностанция, посреща приятелката си и след това, тласнат от ненаситността си, прави с нея секс без предпазни средства - веднага след като се прибират в къщи. При това в същото легло, в което се е забавлявал с три други жени в предишните дни.
Хиперсексуалността е на мода
Дали това е човек с изключително лоша преценка, или с невинно пристрастяване? В последната година този въпрос изниква твърде редовно. Тайгър Уудс бе подложен на лечение от пристрастяване към секса миналата зима, след като призна, че е изневерявал на жена си и дузина жени излязоха на бял свят, за да заявят, че са правили секс с него.
Хронично недисциплинираният Чарли Шийн наскоро потърси помощ заради разнообразни неконтролируеми страсти, включително стремеж към компанията на порноактриси. По-рано този месец американският конгресмен-републиканец Кристофър Лий подаде оставка, след като бе уловен да изпраща своя гола снимка на жена, с която се е запознал на сайта Craigslist.
И накрая - лишеният от задръжки италиански премиер Силвио Берлускони, който ще се изправи пред съда по обвинение, че е платил на непълнолетна да прави секс с него. Берлускони никога не е крил своята слабост към красивите жени, но определя тези твърдения - и съобщенията за развратни партита в неговата вила - като политически мотивирани.
Тези случаи може и да се отличават по мащаба си, но все пак остава един основен въпрос: защо тези мъже биха рискували всичко, за да удовлетворят своите пориви?
При пристрастяването границата между морал и болезнено състояние винаги е била размита
Едва в последните 25 години започнахме да смятаме прекомерната жажда за необходими неща - глад за храна, или страстно желание за секс - за потенциални болестни състояния. През 1983 г., когато Мелинкович редовно е изневерявал на тогавашната си съпруга (актриса от филма "Планетата на маймуните"), фондацията за лечение на пристрастявания "Хейзълдън" публикува фундаментална книга, наречена "Извън сянката: какво представлява пристрастяването към секса".
Книгата, която е преиздавана многократно, спомага за изграждането на принципите за лечение на това пристрастяване. Авторът й Патрик Карнс понастоящем е изпълнителен директор на "Лек път", програмата за преодоляване на пристрастяването към секса, в която се е включил Тайгър Удус миналата година.
Дали хиперсексуалните са психично болни?
Американската психиатрична асоциация все още обсъжда дали пристрастеността към секса трябва да бъде добавена към нейния Диагностичен и статистически наръчник на психичните болести. Включването в него на това, което АПА нарича "хиперсексуално разстройство", би узаконило пристрастеността към секса по начин, немислим преди няколко години, когато флиртовете на Бил Клинтън бяха смятани за проблем с моралните ценности или шега - но не и за заболяване.
Вписването на хиперсексуалността сред психическите болести би довело до огромен ръст на печалбите на психиатричните заведения. Някои съпруги, които знаят, че съпрузите им са любители на порното, принудително ще ги запишат за такова лечение. Някои съпрузи, които редовно изневеряват, пък ще започнат да се приемат не за женкари, а за пациенти.
Това вече се случва. За една година време, откакто Уудс получи знаменитата диагноза "пристрастеност към секса", лечебните заведения, занимаващи се досега с алкохолици и наркомани, вече са затрупани със заявки за лечение на хиперсексуалност. Частната компания Elements Behavioral Health, която поддържа скъпи рехабилитационни центрове в САЩ - включително такъв за знаменитости в Малибу - наскоро изкупи Sexual Recovery Institute, лечебен център в Лос Анджелис за пристрастени към секса. Печалбите на института през 2010 г. са се увеличили с 50%.
Но узаконяването на пристрастеността към "креватната гимнастика" изисква повече внимание. През XX век променихме разбирането си за алкохолизма: това, което някога беше морална слабост, започна да се приема за болест, дължаща се основно на генетични заложби. Сексуалното поведение обаче изглежда различно. Дали прекомерната похотливост е просто пореден биохимичен инцидент?
Как да лекуваш нещо, без да достигаш до пълно въздържание
Заради неясната дефиниция за пристрастеност към секса е практически невъзможно да знаем колко хора страдат от него, макар че според психиатрите подобно състояние се наблюдава при 3-10% от населението на САЩ. Естествено, появата на Интернет порното през 90-те години провокира мнозина към нездравословно поведение и крайни желания, които ги карат да търсят лечение.
Те обаче хвърлят в голямо затруднение психолозите, които почти нямат представа как да помагат на смятащите се за хиперсексуални. В последния половин век организации като "Хейзълдън", "Анонимните алкохолици" и други борци със злоупотребата с различни субстанции определят възстановяването като стопроцентно въздържание.
Но желанието за възпроизводство е записано директно в нашето ДНК. Пълното въздържание не е невъзможно, но обикновено е нереалистично. Както споделя Мелинкович, "когато става дума за пиене, можеш да сложиш отново тапата на бутилката. Но не можеш напълно да изключиш сексуалното желание."
Никой още не е намерил решение как да се подхожда към пристрастяване, което трябва да бъде облекчено, но не и премахнато. (Добра аналогия са хората, които хронично преяждат и трябва да бъдат приучвани да се хранят умерено.)
Какво тогава да се прави с тези, които харчат хиляди за порно, или посещават по шест проститутки на седмица?
Според "Института за сексуално възстановяване" най-тежките случаи сред пациентите им постъпват в център, където нямат достъп до порно или компаньонки. Те започват индивидуална и групова терапия, която има за цел да им помогне да открият компенсаторни занимания извън секса - и да осмислят последиците например от гледането на порно на работното място. Но от центъра признават, че няма лесен начин да бъдат научени пристрастените към секса как да поддържат здравословна интимна връзка.
Терапията не влияе върху емоционалността, нито изкоренява успешно стари навици
Науката твърди, че сексуалното желание се дължи на много неща извън чистия тестостерон. Когато еволюцията е програмирала в човека стремежа за чифтосване, тя е използвала всякакви трикове, за да гарантира, че сексуалното желание ще бъде трайно: хората желаят другите не само хормонално, но и емоционално - понякога толкова дълбоко, че говорим за "обезумяване от любов".
Ето защо настоящите модели за лечение на пристрастените към секса са изключително неефективни. Фред Бърлин от университета "Джонс Хопкинс" в материал от 2008 г. в изданието "Psychiatric Clinics of North America" сочи, че идеята, че "човек може успешно да избере да се съпротивлява за неопределено време на силен стремеж, често е неправилна."
Някои от хората дори след продължителна терапия не губят част от предишните си навици. Мелинкович например за времето на разговора е получил няколко съобщения от жени на своя BlackBerry, като вместо имена те фигурират с възрастта си ("шестнадесетгодишната", която после той уточнява, че вече е "деветнадесетгодишна") или други техни характеристики, от рода на любимата сексуална поза. Лечението му досега не е спомогнало той да преодолее склонността си да свежда жените до сексуални обекти.
Всъщност той самият не го отрича. "Вярно е," споделя той. "Ако имаш такова пристрастяване, ти обективизираш жените. Има много кожа, много красота в този град." По негови думи асоциацията на анонимните сексохолици е определила правило за "трите секунди": членовете й могат да се заглеждат в привлекателен човек за не повече от три секунди, "тъй като след това започваш да фантазираш."
Не е много ясно дали тези идеи ще доведат до резултат, и дали Мелинкович в крайна сметка няма отново да се върне към предишното си поведение. Засега той се опитва да се справя с поривите си чрез прости поведенчески стратегии. Когато види красива жена, той се опитва да откланя поглед и да си казва: "Господ да благослови нея и нейната красота."
Много странно. На кой дебил му е хрумнало, че това трябва да се лекува. Какво по-естествено от желанието за секс... Малоумни американци!