Мъжете и обвързването

Когато писах за мъжете и комплексите ни, умишлено пропуснах най-големия от тях - страха от обвързване.

Обяснението на този комплекс минава през няколко категории, които са задължително свързани една с друга. Нежната половина от света е една малка вселена и от времето на Фройд до ден днешен основен въпрос е: "Какво искат жените?".

На заден план винаги е оставал реципрочният въпрос за другата половина от човечеството. Като тръгнем от разбирането за "розово-червената" любов, минем през страха от "Мъжките момичета" и компромисите, та стигнем до емоцията и обещанията - мъжете също имаме своите философски въпроси относно смисъла на обвързването.

Розово-червената любов

Края на август, на по чаша вино с момиче, което гледах влюбено, дефинирахме идеята за розово-червената любов. Романтиката е едно, обичта второ, а любовта съвсем друго. Любовта е доказана химия, но какво е това, което я прави истинска?

Стабилността. Идеята поотделно да сте независими, да имате своя живот и кариера. А когато сте заедно, нищо друго да няма значение. Стигането до битовизми е бедствието за розово-червената любов. Който ви каже, че любовта трябва да е трудна, никога не я е изживявал.

Любовта (респективно връзката) трябва да е лесна, красива и изпълнена с приятни емоции. Мъжете имаме комплекс от това. Прекалено хубаво не е на хубаво, обичаме да казваме. И затова в даден момент започваме да се дърпаме назад и да бягаме от тази идилия. Истината е, че изживяването на розово-червената любов е възможно само тогава, когато двамата са готови за нея. В противен случай провалът е гарантиран.

Емоцията и обещанията

Давам ви най-мъдрия съвет за отношението към една жена, за чието достигане ми трябваше прекалено много време и връзки. И го получавате дори безплатно. Никога, ама никога не обещавайте каквото и да е.

Обещанието е най-глупавата форма на извинение. Вместо да го правите, просто изпълнявайте каквото си наумите и бъдете мъже. Миналото достигнах до извода, че няма нищо по-интригуващо и съвършено от емоцията. Изживяваната емоция, без значение дали е положителна или отрицателна.

Разликата между "случайно" и "неочаквано"

Нощта преди Коледа, докато отивах към любимия ми бар "Контраст", измислих перфектния паралел да обрисувам разликата между "случайно" и неочаквано чрез произведения на Ердман и Михаил Булгаков. Но този философски размисъл си го оставих за свалка с някоя интелектуалка. Та, като заговорих за тях...

Преди време си бях харесал едно девойче - приятелка на приятелка. Бях ги видял някъде заедно, харесах я и веднага скалъпих план как да стигнем до момента, в който ще ме гледа с очите на Бамби. По време на взаимоотношенията ни тя си беше останала с впечатлението, че всичко около нас е случайност, а то само тя мислеше така. При случайността единият от двамата задължително знае какво прави.

При неочакваната среща е нещо друго. Това е емоция, която не може да бъде описана. Неочакваната среща те подкосява, подлудява и те прави влюбен пъпчив петокласник пред каката от 7В клас. И най-хубавото е, че и двамата сте така - а после срещи, разговори, разходки, театри и оргазми.

Не е задължително в тази последователност. Случайното момиче, което си бях заплюл, предхождаше онова, което се появи неочаквано в живота ми, затова се убедих в една истина.

Розово-червената любов никога не се появява току-така, тя ти дава време да се подготвиш за нея, като ти пуска бета версия, с която да тренираш.

Моето "Мъжко момиче"

"Моята строга присъда е моето мъжко момиче", казва Стефан Данаилов. И за да сме наясно - мъжкото момиче не е мъжкарана. Най-секси жените, които познавам са именно тези мъжки момичета, с които можеш да изградиш истинска връзка.

Мъжете, дали заради балкански мачовизъм, дали заради комплекс, не можем да приемем мъжките момичета до нас. Поради простата причина, че е много трудно да си с такова момиче. А и трябва да имаш подход, за да разбереш как да я допуснеш наистина до себе си и тя да се отпусне пред теб. Но направи ли го - гарантирам ви нещо необикновено. Ще изпитате обич, ревност и всичко, за което се сетите.

В живота на един мъж се появяват една или две мъжки момичета, които завъртат живота на 180%. Моето мъжко момиче стоически изтърпя глупостите ми, задявките ми с други девойки и не спря да вярва в мен, дори когато аз спрях да вярвам в себе си. Тя подреди не само гардероба ми. Подреди мечтите ми, капризите ми и ми върна вярата в любовта. Моето мъжко момиче и до този момент е единствената, която знае как да ме върне в реалността, когато побягна. И единственото момиче, което ме познава истински.

Дали бих изхабил още веднъж всички тези нерви, за да разбера друго мъжко момиче? Какво иска, как да подходиш с нея и как тя да те приеме за мъжа до себе си? Без да се замисля - да. Няма нищо по-трудно от това, да бъдеш с такова момиче. Но и нищо по-хубаво.

Укротяване на опърничавата

В своята великолепна пиеса Шекспир описва връзка, от която всеки един мъж трябва да си вземе поука. На всеки се е случвало да си играе на криеница с жената, която е гонил много време. „What a waste of time!", както казват англичаните. Най-лесният начин да провалите връзката си е именно да бягате от момичето, защото то дълго време е бягало от вас.

Генерализациите тип "всички жени са еднакви и всички мъже са еднакви" са сред най-големите глупости, които слушам често. Не всички са еднакви, именно затова е нужен и индивидуален подход, а не прилагане на съвети тип "един приятел така направи".

Поради незнанието как да реагираме и подходим, се поражда част от този страх от обвързване.

Мъжете под токче

Да си мъж под чехъл си е срамно, да си мъж под токче - не. Тънката дефиниция отбягва на част от мъжете и затова те попадат в категорията "чехльовци". Независимата и хубава жена често води до комплекс при псевдомачовизираните българи, което след 50 години пълнене на главите ни със съветски разбирания за мъжа е логично, но не и правилно.

Защото освен механизаторката имаме и образа на кондуктура, който е комплексиран от независимостта на една жена. Накъде и да се обърна все виждам примери за пагубното и до ден днешен влияние на тези социдеали. За разлика от тези мъже, този под токче е с ясно съзнание за промените, които прави, не заради компромиса, а заради това жената до него да е щастлива. И така стигаме до един най-големите страхове при обвързването за всеки мъж - промяната.

За компромисите и промените

Компромисите са прелюдия към раздяла. Никога не правете компромиси със себе си или нещата, в които вярвате, само за да задоволите желанието на някоя жена. Въпросът е да правите промени. Ще черпя бира всеки истински мъж, който ми каже, че не е променил и една своя привичка по време на дълга връзка. И всяка една жена, която не е променила нещо в себе си.

Дали говорим за изхвърляне на онези сини тийнейджърски кецове или грозния диван; за смяна на прическата или намаляване на мазното; за това да започнете да спортувате или да спрете да гледате толкова телевизия - няма значение. Всички се променяме в една връзка. Въпросът е в това да променим нещата, които така или иначе искаме да подобрим в себе си, но ни е страх да си го признаем.

Това, което различава човека от животното, е желанието за промяна към по-добро и мечтата - гледаме птиците и строим самолети; виждаме звездите и искаме да ги достигнем; виждаме онази хубава мацка в бара и я искаме. Самоусъвършенстването е едно от основните неща в нашия живот. Да не мислите, че Пабло Пикасо се е събудил един ден и е станал един от най-великите артисти на всички времена?

Любовта трае три години

Бегбеде задава въпроса: "Възможно ли е да се влюбиш, без накрая всичко да потъне в кръв, сперма и сълзи", който всеки един мъж се е питал. Ето това е най-големият комплекс на всеки мъж - страхът от края на нещо, което е хубаво. И поради това мъжете много често влизаме във всяка една връзка с идеята, че тя все някога ще свърши. Така предопределяме края ѝ, още преди да е ясно дали ще е сериозна или не.

Тънкият момент е, че не е задължително да свърши. Може да сте срещнали Единствената. Или тази, която я предхожда. Но няма как да не разберете, ако не опитате.

"Няма нищо по-секси от мъж, който води война. Без значение каква", бе казало едно момиче по повод идеалистичната борба, която водих и заради която приех покана да правя избори на другия край на България, точно в момента, в който почнах да се влюбвам в нея.

И после добави "И нищо по-секси от жена, която го подкрепя".  Въпреки че историята с нея така и не получи онзи розово-червен край, за мен остана урокът, че никога не трябва да спираме да опитваме. И да не се отказваме от идеята за обвързване, само защото предполагаме какъв може да е краят.