Ако нещо ядосам, обидя или - да използваме този женско-чалгаджийски термин - "нараня" човека, с когото ползвам една баня, той няма да се обади на приятел, за да му обяснява скръбно защо сме се скарали. Ще му се обади да ходят да поиграят билярд, боулинг, табла, карти или просто да следят ударените спонтове на масата за карамбол по Eurosport. На другия ден ще си свърши задачите с колкото настроение разполага.
Далеч съм от мисълта да цикля по джендър темата дали мъжете наистина са "железни" или се правят - просто харесвам начина, по който като деца се изключват от емоционалните си проблеми (извинявам се за обобщението - извличам го от мъжа, когото познавам/харесвам).
Да видим как реагират жените. Макар и не толкова в контекста на "Собствена стая" в това есе Вирджиния Улф има една супер точна преценка: "Когато една жена говори на жени, тя със сигурност ще намери да ги изненада с нещо неприятно..." Сигурна съм, че процентът на лошите новини, които жените си съобщават по телефона, по Skype, на маса, е доста по-висок от този на хубавите (като, айде за хубави да не броим намалението на зле ушитите конфекции в мола).
По-лошото е обаче, че като няма с кого да си споделят рилейшъншип драмата, сядат съвсем сериозно да я опишат под формата на "статия", предоставяйки я на онлайн аудиторията.
Напоследък попрехвърлих толкова много женски есета на тема взаимоотношения (от плачливо описаните истории на момичета, дето били финансово употребявани от някакви нехранимайковци, до драмата да изпитваш "любов" към женен мъж), че въобще не съм убедена, че някой може се държи по-жестоко с жените отколкото те самите към себе си.
Да не говорим как наистина се учудвам, че в тая криза, в която (пак около мен поне) хората масово работят не от 9 сутринта до 5 вечерта, а от 5 сутринта до 9 вечерта, женичките въобще имат време да разсъждават по темата за "принципната си онеправданост..."
Не че мога да съм цинична към страстта, с която ровичкат в емоционалния си багаж, откъдето вадят някаква сламка за прозата си. Правото на опит за творчество никой не ти го оспорва. Но защо като че ли разказването на някакви по-ведри истории никак не носи радост на жените?
Само им кажи, че мъжете им не могат да ги задоволяват, и гледай как са си запълнили вечерта с възмутен разбор за справянето с такава несправедливост - докато половинките им теглят чоп за такова належащо решение като кой да кара буса до Бургас за концерта на Серж Танкян.
Радвам се, че предполагам това само по подслушвани разговори на далечни "приятелки" - свикнала съм близките ми да ми звънят с идеята да редим пъзел от 1500 парчета, да ходим да си вземем най-накрая автобиографията на Антъни Кийдис или да се хванем на бас дали Сърмата Хари ще се появи на собствения си концерт примерно.
Добре, и това са глупости. Ама със забиването в темата за отношенията с другия пол уж феминизираните жени пак демонстрират как нямат малко по-собствена съдба или поне показват, че съдбата им е най-тясно свързана с безкрайните опити за култивиране на мъжа.
Не ми се вярва, че класическият патриархален модел "господар-робиня" сериозно съществува под каквато и да е форма в съзнанието на която и да е жена. Но с тези тежки клавиатурни еднопосочни възгласи (освен ако някакви женски и мъжки никове не си разменят мъдрости в коментарите под някоя "статия"), доста жени показват, че все още са подчинени и ощетени, когато става въпрос за любов, от което явно чак се вдъхновяват.
Ако светът беше женско есе, мъжете щяха да бъдат насилвани и направо изтезавани да доставят удоволствие... да бъдат такива каквито трябва...
Не че жените нямат други вълнения и потенциал и всичко, което имат смелост да кажат, засяга само мислите им за ролята им във връзките. Но определено прахосват енергията си в твърде изопачените си представи за "идеални" взаимоотношения. Пак долу-горе по Вирджиния Улф: седят си в общата гостна и отношението им към света е фрагментирано в отношението им към мъжко-женските епизоди, а не към действителността като цяло.
О, и любимата ми тема в женските излияния: "Аз му се отдавам напълно, а той..." Той пък не иска така отдадената му половинка да се превръща в негова надзирателка, която споделя проблемите на съжителството им (или не) пред целия виртуален съд.
Ти си пиши мрачна поезийка на десктопа, като имаш толкова време, и ако когато той я намери, се хилите дълго, значи всико е окей. Дотогава много ще ми е интересно да прочета колко ви е било готино, докато сте си готвили заедно и сте слушали записите на инженер Донев.
Нищо, че на хубавите новини повечето ти читателки ще реагират с "Аа, не, няма да оставим нещата така..."
относно веселото писане: http://www.webcafe.bg/id_78281663_Shtastieto_idva_i_te_udrya_kato_vlak
по какъв критерии определяве на микро ниво, че от тук започва един предмет, а от там завършва друг? "Границата" е чисто умотворение, то няма физически смисъл. Да казваме, че за един макро обект не важат законите на микронивото е просто защото сме решили, чисто мисловно, да "обособим група" и да си "отбележим граници" в които да кажем, че това е едив макро предмет. Тоест имаме единствено реално наличие на частица "А - взаимодействие от първи тип - частица "В" - взаимодействие от втори тип - частица "С". Само в нашият ум съществува - частици (А и В)един предмет - частица "С" друг предмет или можем да си го наречем " околна среда" или нещо друго. Предметите са плод на нашето въображение, те са просто "понатия на ума".
boris, виждам че макар и инженер, атомните теории са ви далеч от специалността. Границата е измерима и не е "умотворение" за тези които разбират. Примерно за един проводник в силицийева плака, квантовите закони започват да се забелязват при около 5 атома ширина. Така че границите са там. И предметите не са плод нашия разум а са съвсем материални и болят като те ударят. Можете да повтаряте че идващата стена отпред е илюзия, но след сблъсъка се оформя резултат че вашата вяра е илюзия.
ot4eto ------------------------------- Искате да кажете, че на разстояние от пет атома от една силициева плака, квантовите закони не важат? И ако аз си отрежа едната ръка преставам да бъда аз и вече съм нещо друго? Милиарди атоми във всеки един момент стават част от моето "тяло". Милиарди атоми във всеки един момент престават да бъдат част от моето тяло, просто докато си дишам или просто отлюпвайки се от кожата ми. Според изследванията след около седем години нито една част от мен в материалният смисъл вече няма да съм аз. Ако аз съм все още жив тогава какво ще съм аз? Онова човече, на снимките от родилният дом със щастливите ми майка и татко никак, ама никак не прилича на мен. Защо и то съм аз и аз съм си аз? Имаме една купчина от атоми в едно пространство и време, имаме друга купчина от съвсем други атоми в съвсем друго пространство и време. Какво ги прави едно и също нещо?
Boris, извинете но къде казах "квантовите закони не важат"? Цитирайте ме ако обичате. Иначе примера ви е верен, само че не 7 а около 11 години. И този пример доказва какво? Че света не е материален ли? Как точно го доказва? Иначе, от понеже примера е много интересен за мен и съм мислел по-въпроса, ще се отклоня от темата с няколко думи. По същество сте различен човек от този от преди 11 години. Мислите различно, организма ви действа различно, но модела се запазва. Така че модела (pattern) вие, сте същия. Ако се затруднявате да разберете, помислете за природата на атома. Един калциев атом не се различава по нищо от друг калциев атом. Както една джанта от кола може да не се различава от друга джанта на кола. Когато смените джантата на колата си, тя не си губи същността. Просто си подменя частите, но модела се запазва.
Уточнение, не сме сменят всички атоми за няколко години, а по-голямата част от тях. Това е чисто статистическа хипотеза, която не е проверена, но има доста факти в нейна полза.
Така е като бърза човек, сто грешки. Извинявам се за което.
ot4eto | 28.10.2010 20:04 Boris, извинете но къде казах "квантовите закони не важат"? Цитирайте ме ако обичате. ------------------------------------------------------------------------------ Ами за да е граница на едно тяло пет атома след които квантовите закони важат, то това означава, че след или преди тази граница, трябва да не важат иначе що за граница е?
ot4eto .Иначе примера ви е верен, само че не 7 а около 11 години. И този пример доказва какво? Че света не е материален ли? Как точно го доказва? ----------------------------------------------------- Това не доказва ,че светът не е материален, а доказва че светът не е Само и Единствено материален. "Накрая Червения котарак бавно изчезва и от него остава само усмивката му. ... -често съм виждала котка без усмивка - помисли Алиса, - но сега видях усмивка без котка! Луис Карол „Алиса в Страната на чудесата“ (1865) -------------------------------------------------------------------------- Как така, след като не може да съществува усмивка без котка, Алиса знае, че котките които често вижда са без усмивки? Това, че стотният етаж на небостъргача се срива, когато взривиш фундаментите, не озаначава, че той е тъждествен с мазето. Това че човекът е сбор от атоми, не означава че е само и единствено сбор от атоми. И това малко повече от горе е извън материалният свят на атомите. защото те идват и си отиват, а "нещото" остава. А нещото е просто сбор от мисли. Моите спомени и мисли. Е щом аз смятам, че съществувам, макар само като сбор от мисли, защо и примерно Бог да не съществува - макар и само като сбор от думи? Ако мога да се върна към предишният ни спор.
Първо, Борис, не вярвам да не можете да разграничите две думи. Цитирам се сам, и всеки може да го сфери с оригиналния ми пост от долу: "закони започват да се забелязват при около 5 атома ширина".. Кажете ми, как ЗАБЕЛЯЗВАТ се превърна в НЕ ВАЖАТ? Тук малко май се правите на разсеян.
Второ, да доказва че материята има двойствен характер, справка формулата на Айнщайн за материята и енергията. Доказва и наличието на вълни. Все неща от реалния свят, аспекти или негови свойства, добре измерими. Това че материята има свойства не означава че не съществува.
Отче, осъзнайте се Толкова много физика в развлекателен сайт си е чисто богохулство
И трето, Стотния етаж и мазето са изградени от атоми и подлежат на причинно следствените връзки на не-квантовите системи. Що се отнася до метафората която намеквате с този пример, то аз нямам нужда ми бъде обяснено какво представлява трансцедентото като идея. Имам нужда да ми докажете защо има трансцедентно, нещо което твърдите, че знаете, че е така. Предполагам разполагате с някакви много специални знания недостъпни за мен и ви призовавам да ги споделите. Грешите че вие сте същия човек и мисля че го обясних в последния си пост. От там и теорията която сте развили на базата на тези грешни изводи няма нужда от опровержение. За утвърждение ще ви напомня че нито част от атомите ви, нито всички невронни връзки са същите от преди години. Е невроните връзки са доста малко изменени, но все пак има разлики. Спомените са ви бледи, грешите в тях. Бъркате дати, места и хора. Имате илюзията че сте същия, но дори характера ви е по-различен. С две думи - давате невалиден аргумент. Още чакам обяснение за липсата на квантови феномени при големи системи от атоми...За сега само размити, отвлечени от темата предположения и примери от литературата. Поздрави.
Пак сто правописни грешки, съжалявам но още работя и пиша в паузите м/у задачите.
За първото да кажем, че не съм разбрал добре. Въпросът ми беше че няма ясна граница къде започва един предмет и завършва друг и реших, че имате предвид, че границата са именно тези пет атома. За второто, от моята позиция вълни, енергия и частици са едно и също, те са си просто състояния на материята, никъде не твърдя, че не съществуват, просто твърдя, че съществуването не се изчерпва с тях. Нама по-голяма глупост от това да се твърди че материята има свойства, Човешкият ум придава свойства на материята. Без ум който да мисли за една материя, тази материя може да си я има, но тя не може да има свойства.Материята сама не може „да направи разлика” между твърдо и меко. Четвърто - Веднага отговарям - трансцедентото като идея прадставлява-идея. Дай ми веществено даказателство за съществуването дори и на една идея. Иначе нямаш право да искаш да ти обяснявам какво е трансцеденталното като идей, ако не съществува идея. Никакво по-специално знание нямам аз, посто нямам твърдоглавието да се опитвам да обясня „защо нещо е зелено с аксиомите на геометрията” Пето – спирам всякво писане от тук нататък. Докато пишех минаха най-малко две минути и човекътт на който исках да отговоря вече не съществува. Жалко.Язък за писането.