"Имахме правило", заяви в понеделник вечерта илюзионистът Дейвид Блейн. "Да не нараняваме акулите."
Въпросните акули са от най-опасния вид - големите бели акули. На видео, прожектирано над рамото на Блейн, се показват подводни снимки на огромните, агресивни и често неразбрани същества.
Плуващ сред тях е Блейн - с извънземна визия, без акваланг за дишане или клетка за защита, спретнато облечен във вечерно сако и черна връзка.
Костюмът е направен за Блейн от дизайнера на мъжко облекло Адам Кимъл. Видеото е съвместен проект, замислен от двамата за промотиране на марката на Кимъл, масово хвалена от познавачите на модата и продавана в 80 магазина по света.
"Не съм правил реално модно шоу до момента, така че правя вместо това тези представяния - като начин да създам идентичност на марката", казва Кимъл, който от дизайнерския си дебют през 2005 г. е представял своите дрехи във видеоклипове на скейтбордисти и ездачи на бикове, както и в серия от живи картини, създадени от художника Джордж Кондо, които включват модели, носещи гротескни маски.
Кой има нужда от модно шоу, когато можеш да направиш видео, което няма как да не пожъне вирусна популярност? Кой трик на подиума би могъл евентуално да се конкурира с "Dressed for Dinner", заглавието на видеото на Блейн, надсмиващ се над изглеждащата сигурна смърт?
В понеделник вечерта беше дебютът на този кратък филм, чието начало е на напълно случайна среща, която се става преди малко повече от година. За да отпразнуват годишнината на проекта, който ще бъде показан този уикенд в MoMA PS 1 в Куинс, Кимъл и съпругата му - актрисата Лили Собиески, канят около 40 приятели на вечеря в своя дом в Трибека.
Списъкът с гости е толкова еклектичен и нетрадиционен, колкото и някои от дизайните на Кимъл (той си изгражда име с работни комбинезони) и включва актьора Едуард Нортън, режисьора Хармъни Корайн (който долита специално за случая от Лос Анджелис), певеца Антъни Хагърти, чиято тежка фигура изглежда като женска версия на паметника на Балзак от Роден, и художничката Марина Абрамович, както и най-новите малки деца от района, които да правят компания на родената наскоро дъщеричка на Кимъл.
Едногодишните деца се струпват в единия ъгъл с няколко огромни плюшени животни. Възрастните се събират на групи в другия - край бара, отпивайки от бялото вино и говорейки за акули.
"Запознах се с Дейвид чрез приятел от детинство", казва Кимъл. "И си помислих, че той може да има идея за филм, който да пусне в действие дрехите."
Идеята на Блейн идва от негово пътуване до Гваделупа, вулканичен скален остров на около 160 мили източно от Енсеняда, Мексико. Известно сред търсачите на силни усещания, които се спускат там в клетки сред някои от най-опасните хищници в света, Гваделупа е и място, популярно с прозрачността и високата температура на околните води.
Въпреки че по-северните места, посещавани от големи бели акули, често са студени и тъмни, Блейн разказва, че в Тихия океан на тези ширини средната температура е 21 градуса. Той научил това, когато при по-ранно пътуване, съпровождайки изучаващи навиците на големите бели акули учени, той потресъл спътниците си, като изведнъж скочил от лодката.
"Насред всичко това, той просто скочи, без мрежа, без клетка", разказва Кимъл.
Има нотка на скептичност в гласа му, вероятно случайна, защото хората, които познават Блейн, надали могат да се изнанадат от епичните му каскади.
За човек, който е бил погребван жив, замразяван в блок лед, гладувал е в продължение на 44 дни в стъкена клетка, поклащаща се във въздуха насред Темза, който е поставил световен рекорд по задържане на въздуха (в шоуто на Опра Уинфри) и чийто идол остава великият Хари Худини, идеята за плуване без защита сред 1500-килограмови риби, чиито челюсти съдържат 230 остри като бръсначи зъби, не е пресилена. "Дейвид мисли, че големите бели акули са наши приятели", твърди Кимъл, добавяйки: "Не мисля че някой друг имаше желание да му повярва."
В продължение на седмица миналата пролет Блейн ежедневно се гмурка край Гваделупа, с прекъсвания оставайки под вода в продължение на седем часа, придружаван от екип оператори в клетка, които да заснемат резултатите. "На първия ден просто излязохме и се спуснахме, за да се огледаме наоколо", разказва той. "На втория ден излязохме и те ме избутаха от клетката. На третия аз започнах да плувам наоколо."
Към четвъртия ден Блейн е вече достатъчно аклиматизиран и достатъчно самонадеян. Хванат за решетката на подобно на клетка превозно средство, снабдено с витла, той успява да се доближи и да погали 6-метрова акула, докато тя проплува в съседство. Кадрите на Блейн, плуващ в океана, тази вечер придружени от саундтрак на Джими Хендрикс, са сюрреалистични и доста плашещи.
"Започвам от образ в главата ми", разказва Блейн за процеса си на реализация на проекти. "След това някой го рисува, след което се опитвам да преценя как да го превърна в реалност. Мисля, че е страхотно да бъдеш човека на картината."
Подобно на изпълненията на Абрамович, постиженията на Блейн изпробват не само издръжливостта му, но и тази на неговите зрители, които биват тласнати към рязък дискомфорт от гледката как някой се порязва, изгаря или си нанася удари с камшик (Абрамович) или активно изкушава смъртта чрез удавяне, глад, асфиксия или превръщане в потенциална вечеря за много голяма риба (Блейн).
Дали в такъв случай Блейн създава изкуство? Или разликата между Абрамович и Блейн е само въпрос на декор - като единият бива прадставян в MoMA, докато другият качва рейтинги по телевизията?
"Изкуството по дефиниция е безцелно", казва Клаус Бизенбах, директор на MoMa PS 1 и гост на партито. Все пак Бизенбах добавя: "Дейвид е моят Худини. Той е творец, чието изкуство е изследването на границите на бездната".
Смъртта със сигурност се мярка на ръба на каскадите, които изпълнява Блейн, коментира Майкъл Невин, редактор на художественото списание The Journal, което наскоро публикува материал за родения в Бруклин магьосник.
"Като гледате нещата, които Дейвид прави, ви се иска да мислите, че има някакъв трик, но няма такъв", казва Невин. "Това, което е побъркващо, е че той наистина има желание да се нарани сериозно или да умре."
В 7:30 Собиески дава сигнал на техник да щракне върху икона на лаптопа и да пусне видеото. Изведнъж образът на Блейн изпълва стена в къщата. Непреклонен, в черна вратовръзка, той се плъзга през екрана, леко подпухнал и носещ се в огромната синя бездна. Тъй като Блейн е развил изключителна способност да потиска сърдечната си дейност за продължителни периоди между поемането на дъх, никакви мехурчета не излизат от устните му, докато той плува, заобиколен от акули и ремори. Той категорично не изглежда мъртъв, но не е очевидно какво гo поддържа жив.
"Това е безумие", казва Абрамович смаяна, когато Блейн вади пура от джоба си и изглежда сякаш пуска дим (всъщност мляко) в посоката на бялата акула. Акулата от своя страна тежко преминава край странното същество, като примитивният й рибешки мозък вероятно преценява дали си заслужава да захапе нещото с четири крайници и елегантен черен костюм.
