В свят, който възхвалява романтиката и намирането на „Единствения", хората често може да бъдат груби към необвързаните. Никой не би трябвало да бъде сам.
В хода на живота си съм обичал и губил, а понякога и печелил, и винаги непознатите странници са били мили. Изглежда, и аз съм предопределен за блаженството на самотата и необвързаността.
И аз нямам нищо против. Или по-скоро осъзнавам, че не съм бил достатъчно против. Вземете вечерните партита - идва моментът за онзи въпрос: "Защо нямате партньор?". Той обикновено е задаван от единия в двойката, който след това винаги си извърта очите към своята половинка, така че в крайна сметка и двамата питат.
И аз се мъча да отговоря: "Никога не съм намерил правилния човек ... Аз съм тъжен и каещ се човек - дете ... Аз не съм способен на любов ... Аз съм девиантен случай и предпочитам жирафи".
Всеки отговор няма да е достатъчен. Този въпрос не предлага щастлив отговор. Аз само прикривам своята стигнала до костите, разяждаща живота ми самота.
Питащите знаят това и си мислят, че с това прозрение ще бъдат спокойни. Те са в безопасност.
Те гледат надолу от високия замък в Царството на двойките, защитени от подобна съдба. Но ако бе мой ред да питам - "Защо сви гнездо с него? Защо остана с нея? Толкова ли те беше страх да останеш сама?" - тези въпроси ще бъдат сметнати за груби, натрапчиви.
Миналата седмица една моя приятелка отиде на среща. Глупаво нещо. Мъжът, с когото тя се срещна, е бил женен три пъти и има дете от всяка жена. Един пример за емоционално въздържание, сигурен съм, че ще се съгласите. И той попитал моята приятелка, необвързана и бездетна, защо тя се е провалила в живота. Беше доста кратка среща.
Провалена в живота?
Самотните хора могат също да се чувстват по този начин и за други самотни хора, и за себе си. Вижте, никой не трябва да бъде сам. Ако ние сме, то трябва да отчетем собствените си недостатъци.
Една книга твърди с корицата си, че тези, които са сингъл, може би са най-руганото сексуално малцинство днес. Но не само днес.
Вземете за пример израза "стара мома" (бел. р. - на английски език - "spinster"). Той е смразяващ и нелюбезен. Думата, разбира се, е невинна, но такъв е жаргонът, такова е допълнителното значение, което сочи нещастие и неуважение.
Няколко години преди ерата на Бриджит Джоунс, Каръл Клюлоу предизвиква учудване с книгата си за жена, която отдавна е решила да не обвързва съдбата си с когото и да било. Тя написала роман за това сингъл състояние.
За старите моми. Нарича го "Spinsta". Книгата излязла с друго заглавие, разчитащо на отрицанието. "Няма брак, няма проблем", гласял редактираният вариант. Това било по-приемливо за издателите, защото оригиналното заглавие щяло да отблъсне читателите.
Когато обсъждам това с жени, разговорът, вицовете са пъстри, иронични и забавни. Когато говоря с мъже, независимо от сексуалната им ориентация, те са по-уклончиви и неубедителни. Керъл Клюлоу ме описва като мъжки "spinster", мъжка стара мома. Трябва да призная, че бях леко смутен, докато тя не разясни какво има предвид чрез сравнение с Джордж Клуни.
Чудесно, помислих си аз, нямам нищо против. Но когато проверите в Google, получавате следната дефиниция: "Неженен мъж над 35-годишна възраст; прякор, който предполага, че в най-добрия случай тези мъже имат "проблеми", а в най-лошия, че са социопати".
Колко мило звучи този страх. Никой не би трябвало да бъде сам. Да бъдеш сингъл би трябвало да означава да бъдеш самотен, но много по-самотен от тези, които се страхуват да останат сами.
"Аз" звучи толкова незавършено без "Ти". Задължението на този свят да си в двойка, чифт, комплект
За да се спори за необвързания човек, сякаш трябва да се критикуват двойките, културата, която ни принуждава да бъдем в комплект, религиите, семейния натиск, поп песните, филмите, игрите по телевизията, клюките - неизбежен, неотменим натиск да се свържем, да обичаме.
Фройд го е казал - ще се разболеете, ако не се обичате.
Песните, които ни зоват, че ние трябва да се поддадем на любовта, за да ни върже и накрая да ни опустоши. Аз съм нищо, нищо, нищо, ако нямам теб. Колко мила е такава любов? Не е ли малко наказателна?
В "Срещу любовта" Лора Кипнис пише глава, наречена "Домашен ГУЛАГ". Там тя описва правилата, които двойките спазват .... "Не може да излезеш без да се обадиш", "Не може да не кажеш кога ще се прибереш,", "Не може да оставяш вратата на тоалетната отворена", "Не може да имаш тайни". Девет и половина страници по-късно тя обобщава: "Конкретиката няма значение. Важна е думата "не може". Така любовта съществува".
Вероятно необвързаните хора тайно искат да възстановят първоначалното "самосъстояние" на съществуването, усещането, че ние не трябва да бъдем допълнени от друг, че сме в състояние сами да бъдем завършени.
Може би сме твърде честни, за да бъдем в двойка. Може би просто не можем да кажем на друго човешко същество: "Аз обичам само теб и ще те обичам вечно."
Доста трудно е да кажеш на някого възможно най-искрено: "И аз те обичам, нали знаеш, засега". Извинете. Един необвързан може да бъде твърде хладнокръвен.
Лично аз не желая да давам сатирична оценка на двойката, тъй като тази "присъда" - покровителствена, пренебрежителна и дори страхлива - е това, от което се възмущавам, когато трябва да обясня защо продължавам да съм сам.
Моята любима героиня в литературата е Луси Сноу на Шарлот Бронте. В заключение тя успява със самотен глас да се определи като жена, вдовица и стара мома - всички наведнъж и нито една от тях същевременно.
В днешния свят все по-често ние не очакваме нашите взаимоотношения да изтрая. Все по-често нашето благоденствие и напредъкът на новите технологии ни позволяват да живеем комфортно сами.
Все по-често това изглежда да се прави: ние избираме да живеем сами.
Ние ни трябват истории как да станем двойки. Те са легион. Имаме нужда от истории как да бъдем сингъл, как да бъдем изумени и будни от радостта на нашия собствен труд.
Въпреки че съм дошъл сам на този свят, аз никога не съм смятал, че това ще продължи да бъде моята съдба.
Човекът с английската филология от Оксфорд strikes again. Цитат :"Вземете вечерните партита - идва моментът за онзи въпрос: "Защо нямате имате партньор?"" Ами...хм,наистина много труден въпрос.Подъл бих казал.На тоя въпрос нивгаж не мож му отговори. И продължава:"Той обикновено е задаван от единия в двойката, който след това винаги си извърта очите към своята половинка, така че в крайна сметка и двамата питат." Е тука не се сдържах.Муахахахахахаах.Тия мисли все едно Джанго ги е подреждал.Уникални изразни средства и похвати.Е как да не се изкефи човек на статията.Имам чувството,че някой надрусан дебил,рано сутринта е станал и го е превел това.Ама чак и бележка на редактора има.Абе,човече,ако бях на теб щеше да ме е срам да отбелязвам редакторска дейност.Да си беше мълчал,можеше и да мине за автоматизиран превод на Гугъл.То не,че не е така ама твоя гений направо е досмазал и без това смазващия превод. Отивам се залея с бензин и да си драсна клечката.I don't want to live on this planet anymore!
Другари, не бъдете толкова критични....все пак тва не е Encyclopædia Britannica Тук се предполага по дефолт,че влизат малоумни хейтъри да си пишат злостните коментари. Отложете запалването, простотиите предстоят.
Истинските бисери са по средата на писаниетоХареса ми много определението „Неомъжен мъж над 35-годишна възраст :l Научих също, че авторът е прототип на старата мома в някакъв роман. Всичко беше идеално, само дето не разбрах функциите на Фройд в случая, ама карай П.С.Кандидат- самозапалващите се, а проверихте ли валидността на здравните си осигуровки и изправността на пожарогасителите?
@КакаМара - чрез името на Фройд са въведени нови конструкции в българския език "щ се разболеете" - името му е сложено за нАучна тежест, демек А пък самозапалващите се просто помагат на автора с истории за това, как да си сиГнъл - горящ човек си е супер - мега - гига - сигнъл
Абе внезапно се стреснах и замислих.След като има „Неомъжен мъж над 35-годишна възраст ", питам се сега, ако все пак този "неомъжен мъж" внезапно се ...абе, побърка, реши да се омъжи и вземе, че забременее , той в графа "възрастна първескиня" ли ще е
Песните, които ни зоват, че ние трябва да се поддадем на любовта, за да ни върже и накрая да ни опустоши. ---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- И Фройд, който казва, че е нездравословно да сме сами... Ами, като се има предвид, че сме двуполови същества, противоестествено е, разбира се. Така сме си устроени. Природата иска от нас да се събираме по двойки за създаваме и отглеждаме потомство, а заедно с това, за да го правим, ни е заложила и нуждата да търсим "сродна душа", Единствения (Единствената), с които, в нашите представи, бихме живяли хармонично, без да бъдем накрая опустошени. Защото, колкото по-неподходящ е човека, с който се събираме, толкова по-бързо настъпва т.нар. опустошение. Желанието да си "сингъл" е всъщност проява на протест срещу този природен закон и крайния резултат - опустошението. Защото, когато не си с "единствения", когато задачата по отглеждане на потомството бъде изпълнена, настъпва опустошението. А понякога и по-рано. Моят житейски опит не може да отговори обаче на въпроса, дали ако си с "единствения" няма пак да настъпи това изчерпване на връзката. Може би някой от вас може да ми каже? Предполага се, че с този човек имаш сходни интереси и начин на мислене и винаги има какво да споделите и интересни неща, които да правите заедно.
Ибаси тъпата статия с ибаси плоската гледна точка...и всички тези етикети сингъл - мингъл, капъл...само етикети наляво и надясно, които определят куцо и сакато кой какъв е...и от цялата работа излиза, че да си капъл стига само до чувството за притежание...значи, проблема не е в етикета, ами в егоизма...
Аз съм нещо като 40% сингъл. И пак не ми харесва. Искам да съм 0%. Изобщо не искам да съм сингъл (след като съм била дъъъъълги години), който си го избира за съдба, е или човек с лош късмет/карма, или (временно) заблуден, че така му е добре, или изключително силен, та чак е успял да се отрече от съществена част от човешкото в себе си. Мое (изстрадано) мнение.
И все пак категорично заставам за становището си, че въпросът "Зашо си сам(а)?" е върхът на лошото възпитание/ нетактичността! Все съм намирала отговор (любезен), но съм била мноооого близо да отговоря (все още любезно) "Предпочитам да не отговарям" или, "Не ми харесва този въпрос" или даже "Не е ваша работа!!". По-просташки за мен са само въпросите "Защо нямате деца?" или "Колко изкарвате?". Честно казано простаците заслужават да им се затвори устата....
Време беше да го понищим и този въпрос. Неделя е! Изпрахте ли, изгладихте ли, сготвихте ли на любимия? Изпълнени ли сте с възторг? Тия с лошия късмет, дето са ходили да танцуват и само се излежавали - в ъгъла- наказани! http://www.youtube.com/watch?v=MwmBxuEOJvk&list=PL34A4C4DC8F92466B
I don't want to live on this planet anymore! ---------------------------------------------------------------------- Me, too! Но се налага - такава ни е кармата. Животът ни е даден да си научим уроците - тук и сега
Абе,честно да ти кажа много ми пука всъщност.Хубаво е,че има разни да ни забавляват. Обаче май се разболявааам.Е тва му е тъпото да си сингъл.Няма кой едно чайче да ти направи.Заеби.Ма като се знам къв дебил ставам като се разболея,май по-добре,че няма.
Бен, имаш едно виртуално чайче с аспиринче от мен. Дано да те стопли...
Благодаря ти.Добре,че мога да изваждам майчинските чувства у жените..ироничното в случая е,че не можах ги извадя в мойта майка
Знаете ли какво си мисля: да, тежко е да си сам. Още повече, че природата ни иска друго. Но, може би от това има и някаква полза за нас, дадено ни е за да научим някой урок. Също така, казват "по-добре сам, отколкото лошо придружен". Аз поне мога да потвърдя от моя опит, че това е така. А когато сме били сами, после по-добре бихме могли да оценим и човека до нас. Но, не трябва да прибързваме и се свързваме с някого само за да не сме сами. Това е по-голям ад, отколкото да си сам: през цялото време очакваш този човек да те разбере, а все едно си говорите на различни езици...Може да делите едно легло, една храна, но той за теб си остава чужд духом... Накъдетка: аз с удоволствие бих се погрижила за някой, който ме зачита и държи на мен. И знам, че и той ще се погрижи за мен. Проблемът на повечето семейства е, че не са с този, с когото трябва. А животът не е лесен по начало. И като се добави и това, става трудно за издържане. А купоните и танците...лощо няма, но не компенсира липсата на човек до теб.