Малките момченца, експериментиращи с рокли на принцеси и други запазени марки на женственоста, са се превърнали в трън в очите на обществото, макар и да не са нещо ново.
Феноменът нашумя още през 2011 г., когато президентът на J. Crew Джена Лайънс показа 4-годишния си син Бекет на снимка от каталог, в която ноктите му са лакирани в розово. При все това, много хора все още откачат, когато видят някое момче, облечено в нещо момичешко.
За щастие обаче, момиченцата в момчешки дрехи и късоподстригани коси все още не притесняват никого
Наскоро едно момченце в предучилищна възраст на име Сам се превърна във Facebook сензация (макар и с негативен привкус), след като майка му публикува негова снимка, на която той носи розови зеброви обувки, отивайки на предучилищна група.
Минути след това десетки хора вече бяха оставили коментар под снимката за това колко е "болно" да оставяш сина си да носи такива обувки и как "подобни неща ще се отразят на социалното му развитие".
Някои пък дори отиват дотам да твърдят, че носенето на тези обувки ще го направи гей
Снимката е публикувана на 6 декември и оттогава е станала "вирусна", събирайки повече от 147 500 "харесвания", 25 000 "споделяния" и над 15 000 коментара към 11 декември.
Случката е перфектен повод блогърките-майки да кажат тежката си дума за пореден път.
Мари Фишър от CafeMom.com споделя, че схваща цялата идея за това как трябва да даваш на децата си свободата да се изразяват, ала при все това никога не би оставила сина си да отиде на училище с чифт розови обувки, защото това ще му донесе "ненужни подигравки, закачки, говорене зад гърба и злобни погледи".
Въпреки че съучениците на Сам не са шокирани от неговото "модно престъпление", Фишър отбелязва, че като цяло децата в предучилищна възраст все още са склонни да толерират различността, докато едно момче в по-горните класове не би издържало и пет минути, преди да започнат да го обиждат и да го закачат.
Какво се случва през тези няколко години, което води до такава кардинална разлика в поведението?
Естественият толеранс на децата към различията бива "изкривен" от разбиранията и възпитанието на родителите за това какво е добро и лошо, кое е правилно и грешно. Не е изненадващо, че в свят, в който да бъдеш гей е звучи по-страшно от това да бъдеш престъпник или побойник, Сам не би оцелял, ала децата, които го тормозят и му се подиграват, се смятат за "нормални".
Ала не може да се спори, че Фишър е права за едно: "Тормозът сам по себе си е достатъчно интензивен и без жертвите да се поднасят на поднос на побойниците". "Ако Сам беше по-голям и по същия начин бе избрал сам обувките си, защото ги е харесал и е искал да ги носи, подобно грубо отношение към него от страна на връстниците му би го съкрушило, което от своя страна значително ще ограничи ентусиазма му да се самоизразява в бъдеще", казва тя.
Читателите на Фишър са разделени на два лагера дали трябва да се разрешава на момчетата да носят женски неща. В коментар, насочен към авторката, Джес Таунсенд пише: "ТИ си част от този проблем", макар и да не е ясно за кой проблем точно става въпрос.
Други потребители пък са на мнение, че е наивно майките да се държат така, сякаш живеем в един джендър-неутрален свят. "Понякога си мисля, че майките, които допускат това, искат да докажат на света, че не са хомофоби или че са готини", пише читателка с псевдоним billsfan1104.
Истината обаче е, че никога няма да заживеем в един неутрален и толерантен свят, ако подобни незначителни прояви продължават да скандализират толкова много хора.
А може би пък майката на Сам е сред онези новатори като Шерил Килодейвис, авторката на книгата "Моят син-принцеса", която разказва историята на едно 4-годишно момченце, което "щастливо изразява своята идентичност, радвайки се на традиционно момичешки неща".
Майката на Сам е наясно, че детето й може да получи няколко странни погледа по свой адрес заради това, че носи розови обувки
В цялата история обаче изглежда масово се пропуска най-важният елемент, а именно мнението на самото дете. Истината е, че Сам избрал самостоятелно обувките си заради зебровите шарки.
"Зебрите са любимите ми животни," обяснява лаконично той. А когато го питат дали не го притеснява цвета на новите му любими обувки, той гордо отговаря: "И нинджите носят розово".
Което напомня на някога популярните тениски в цикламено, гласящи: "Истинските мъже носят розово". Любопитно дали като деца техните притежатели са се обличали в рокли?
Скучко, Бенджи, По-внимателно с пожеланията, че то... ДупЕто е като сърцето - нищо не вижда, ама всичко усеща!
Елена, стига ве. Подценяваш се. Нито си скучна, нито сива. Скучен е предвидимият човек - онзи, който знаеш кво ще изръси, още преди да отвори уста. Тук е пълно с такива: минка, коя съм, скучко, сапункова,, камелчето, трандафиловата... аве болшинствето, да не ги изреждам. Ти не си, дори напротив - винаги след работа, ако не съм зает, те чета, търся къде си писала; отварям ти профила и ти изчитам всичките мнения. С теб може да се разговаря, ти не обременяваш никого с мисълта си, независимо от нейното съдържание, а това вече е рядкост, защото е подплътена всеки един път със стойност, разсъдък и доброта. От теб лъха невероятно спокойствие и тиха мъдрост. Ако ти бях комшия, щя да те помоля да ми позволиш да те наблюдавам от време на време, докато пишеш, без да се обаждам. Няма да гъкна, само бих те съзерцавал как пишеш, забил брадичка в юмруче на плота до клавиатурата ти, до теб. И бих ти изхвърлял боклука с най-голямо удоволствие. Относно по-предното ти мнение, бих добавил, че обратен се става изключително в среда. Познавам доста, някои от тях лично съм допринесъл да обърнат резбата, макар и индиректно. Вкарвайки ги в дисципа или затвора на времето, а от там няма мърдане. Другото, което ти е убягнало е средата извън затнора. Представи си някой от многобройните острови из атлантика, да речем от Доминикана. Женорята са кът, малките се клецат от рано поради липса на момичета. Познавам такива, работят сезонно обикновено като аниматьори из хотелските вериги и клубове - ТУИ, Некерман и прочее..
Трионче, детето има едно малко такова (като пи*а въшка ), също електрическо, дедо му му го подари, ама много трудно се кара тая щуротия бре... , докат се науча да го карам , десетина пъти го приземявах на полюлея... ,само че китайчетата са се сетили - дават го комплект с две резервни перки за отгоре и една за отзад - до тук сме сменили горната вече веднъж.
Ех , Елена! Колко мъка има по този свят!( звучи тривиално , но е истина) Едни порастват по-бързо, други по-бавно, трети си остават деца за цял живот... А, педерастите също.
И аз имах щастливо детство. Майка ми ме гиздеше като кукла и сплиташе много цветя в косата ми. Само вазата малко ми убиваше на врата…