Привлекателните мъже са по-големи егоисти от онези, които са "по-ощетени" в естетически аспект, твърди ново изследване.
Което очевидно слага кръст на мечтите ни да открием алтруистичен Адонис.
Психолозите от университета "Брунел" в Лондон са измерили телата на 125 мъже и жени чрез 3D скенер, като са пресметнали традиционно привлекателни черти като стройност и съотношение талия/ханш (за жените).
Групата е подложена и на психологически тест, оценяващ нагласата на хората към егоистичността и неравенството. Най-накрая мъжете и жените са подложени на "икономически" експеримент, замислен като предизвикателство към убежденията им за притежаване и споделяне на финансово състояние.
"Резултатите оправдават очакванията, че по-привлекателните мъже се държат така, че не допринасят за икономическо и социално равенство. По-добре изглеждащите мъже проявяват склонност към егоизъм за сметка на всеобщото равенство", казва водещият автор на изследването, д-р Майкъл Прайс.
Изследователският екип е събрал и група "оценяващи", които да определят субективно привлекателността на участниците в експеримента.
Групата е имала за задача да определи доколко участниците в експеримента биха проявили жертвоготовност и толерантност в реални условия.
"Оценяващите" са стигнали до извода, че най-красивите на външен вид личности са най-чужди на идеята за равенство между хората.
Тези оценки са се отнасяли най-вече за мъжете, докато тъкмо обратното - красивите жени са оценени като не по-малко алтруистично настроени, отколкото по-скромните на външен вид момичета, което опровергава теорията, че красавиците са програмирани да бъдат по-големи кучки от обикновените жени
Но изводът е ясен - привлекателните мъже сякаш са неспособни да проявят загриженост за някой друг, освен за самите себе си.
"Всички обичаме красивите хора", твърди блогърът Кити Солт. "Всъщност колкото по-красив е един човек, толкова по-вероятно е да ни направи впечатление, така че да пропуснем очевидните им недостатъци. Трябва обаче да си напомняме, че визуалната привлекателност създава маска, която изкривява реалността. Всички сме допускали грешката да игнорираме нечии недостатъци заради силните страни, но обикновено недостатъците са базирани на черти на характера, а те обикновено не се променят."
Склонността на хората да възприемат красивата външност като положително качество датира още от най-ранното развитие на човечеството.
Тогава физически красивите или симпатични хора са се считали за по-способни (както в положителна, така и в отрицателна посока), което е увеличавало влиянието им в обществото.
Физическата форма и стабилното им развитие са нещо повече от естествено наследени черти - те дават известно предимство в социалната надпревара, по-висок статус или повече ресурси.
Този неравностоен баланс винаги е работил в полза на хората с по-привлекателна външност, поради което те ценят онези социални норми, които насърчават неравенството.
За сметка на това - по-невзрачните хора са считали за най-изгодно да насърчават равенството.
Силата в ранните цивилизации (и съответно - неравенството) е по-ценна при мъжете, отколкото при жените, но това не обяснява защо векове по-късно продължават да неглижират социалното равенството в сравнение с нагласите на противоположния пол.
"Не мисля, че има достатъчна основа за създаване на хипотези," казва Прайс, но допълва: "на хората, които са по-привлекателни, им се налага да полагат по-малко усилия... за да бъдат ценни за околните, защото вече са достатъчно високо ценени заради външния си вид".
Това обаче не предопределя съдбата на егоистичните секссимволи.
"Най-добрият начин да помогнем на хората да преодолеят стереотипите си е да ги накараме да осъзнаят, че страдат от тях", съветва Прайс.
Пък и егоистичността не е непременно най-важният фактор за успех в света - въпреки че самоподдържащата се склонност към социално неравенство за лична изгода предизвиква известно неудобство.
Но поне вече разполагаме с научни доказателства за нарцисизма.
Както изтъква Солт, "Колкото повече гледаме, толкова по-малко виждаме."
Хубавите неща винаги са приятни, поне за известно време. Но ако търсите следващия световен борец за социална справедливост, надали ще го откриете във фитнеса.
