Привлекателните мъже са по-големи егоисти от онези, които са "по-ощетени" в естетически аспект, твърди ново изследване.
Което очевидно слага кръст на мечтите ни да открием алтруистичен Адонис.
Психолозите от университета "Брунел" в Лондон са измерили телата на 125 мъже и жени чрез 3D скенер, като са пресметнали традиционно привлекателни черти като стройност и съотношение талия/ханш (за жените).
Групата е подложена и на психологически тест, оценяващ нагласата на хората към егоистичността и неравенството. Най-накрая мъжете и жените са подложени на "икономически" експеримент, замислен като предизвикателство към убежденията им за притежаване и споделяне на финансово състояние.
"Резултатите оправдават очакванията, че по-привлекателните мъже се държат така, че не допринасят за икономическо и социално равенство. По-добре изглеждащите мъже проявяват склонност към егоизъм за сметка на всеобщото равенство", казва водещият автор на изследването, д-р Майкъл Прайс.
Изследователският екип е събрал и група "оценяващи", които да определят субективно привлекателността на участниците в експеримента.
Групата е имала за задача да определи доколко участниците в експеримента биха проявили жертвоготовност и толерантност в реални условия.
"Оценяващите" са стигнали до извода, че най-красивите на външен вид личности са най-чужди на идеята за равенство между хората.
Тези оценки са се отнасяли най-вече за мъжете, докато тъкмо обратното - красивите жени са оценени като не по-малко алтруистично настроени, отколкото по-скромните на външен вид момичета, което опровергава теорията, че красавиците са програмирани да бъдат по-големи кучки от обикновените жени
Но изводът е ясен - привлекателните мъже сякаш са неспособни да проявят загриженост за някой друг, освен за самите себе си.
"Всички обичаме красивите хора", твърди блогърът Кити Солт. "Всъщност колкото по-красив е един човек, толкова по-вероятно е да ни направи впечатление, така че да пропуснем очевидните им недостатъци. Трябва обаче да си напомняме, че визуалната привлекателност създава маска, която изкривява реалността. Всички сме допускали грешката да игнорираме нечии недостатъци заради силните страни, но обикновено недостатъците са базирани на черти на характера, а те обикновено не се променят."
Склонността на хората да възприемат красивата външност като положително качество датира още от най-ранното развитие на човечеството.
Тогава физически красивите или симпатични хора са се считали за по-способни (както в положителна, така и в отрицателна посока), което е увеличавало влиянието им в обществото.
Физическата форма и стабилното им развитие са нещо повече от естествено наследени черти - те дават известно предимство в социалната надпревара, по-висок статус или повече ресурси.
Този неравностоен баланс винаги е работил в полза на хората с по-привлекателна външност, поради което те ценят онези социални норми, които насърчават неравенството.
За сметка на това - по-невзрачните хора са считали за най-изгодно да насърчават равенството.
Силата в ранните цивилизации (и съответно - неравенството) е по-ценна при мъжете, отколкото при жените, но това не обяснява защо векове по-късно продължават да неглижират социалното равенството в сравнение с нагласите на противоположния пол.
"Не мисля, че има достатъчна основа за създаване на хипотези," казва Прайс, но допълва: "на хората, които са по-привлекателни, им се налага да полагат по-малко усилия... за да бъдат ценни за околните, защото вече са достатъчно високо ценени заради външния си вид".
Това обаче не предопределя съдбата на егоистичните секссимволи.
"Най-добрият начин да помогнем на хората да преодолеят стереотипите си е да ги накараме да осъзнаят, че страдат от тях", съветва Прайс.
Пък и егоистичността не е непременно най-важният фактор за успех в света - въпреки че самоподдържащата се склонност към социално неравенство за лична изгода предизвиква известно неудобство.
Но поне вече разполагаме с научни доказателства за нарцисизма.
Както изтъква Солт, "Колкото повече гледаме, толкова по-малко виждаме."
Хубавите неща винаги са приятни, поне за известно време. Но ако търсите следващия световен борец за социална справедливост, надали ще го откриете във фитнеса.
Дребните и грозните пък винаги избиват комплекса си за малоценност върху партньора. Добрички са само докато те „закопчеят“, а после почват воина за пречупването ти, от страх да не те загубят. Пък за равенство пледират онези, които искат да принизят останалите към собствената си посредственост. Това, от своя страна, си е чиста проба завист. Не сме равни, най-малкото по усилията, които всеки един полага за поддържането на тялото и ума си, но всеки който се е занемарил от мързел, иска да окастри останалите до нивото на собствената си аморфност. И това ако не е егоизъм…
Съвременните „инженери на човешката душа” са предприели офанзива срещу мнозинството от хората, като търсят някакви различия, за да отцепят групи от него, за да го противопоставят на останалите. Последното е и „изследването”, което „доказва” научному че красивите са егоисти, а грозничките имат скрити в тях предпоставки да станат комунисти. Нагласяването на резултатите от изследванията , когато се борави с произволно избрани изввадки е „фасулска” работа. Нагласява крайния резултат според предварително избран резултат и, толкова. Ето един пример на изследване с грешка, което предопредели политика на възстановяване на света след кризата не в правилната посока – а в такава удобна на тези, които станаха още-по богати от нея: Грешка за трилиони: как един студент пребори харвардските гении - http://solidbul.eu/?p=3421
Още за съвременните „инженери на човешката душа” : Преди време на чешкия сайт PROTIPROUD, прочетох една статия под заглавие „Психиатрията като флагман на ЦРУ” с подзаглавие „Промиването на мозъци в Америка: експериментите по повлияване на мисленето и поведението както и по-напред са мащабни”. Ето цитат от статията: „Флагман на експериментите над хора през XX век е била програма на ЦРУ „Ултра” (или както е по-популярна „МКУЛТУРА”). През 2001 година, ЦРУ е разсекретило напълно тази програма, така че е станало известно, че в „МКУЛТУРА”официално са участвали 44 американски университета, 15 научни института и фармацевтични компании, 12 болници и 3 затвора..........”
Нямаше никаква нужда от това изследване, защото изводите от него се подразбират по дефоут. Няма как един красив мъж да иска равенство с по-грозните, след като е свикнал на привилегии от малък. Егоизмът си е нормално състояние на красавците, отличаващи се от общата маса безлични хорица, така както умните харесват повече капитализма, защото там имат възможност да станат милионери и да се откроят от болшинството, докато пък простите хора обожават и мечтаят за комунизъм, точно поради същите причини. Защото там всички - красиви, грозни, прости, умни са подравнени от уравниловката, никой няма повече привилегии от останалите, независимо колко е умен и талантлив и това поражда щастие в душите на простите хорица. Така и те се чувстват значими и комплексите, че са прости, по-лесно си ги носят.
"умните харесват повече капитализма, защото там имат възможност да станат милионери " За съжаление Галфонсо....ти никога няма да станеш милионер
John Smith, а откъде знаеш, че не съм? Познаваш ме лично, всеки ден си пия уискито с теб, та си наясно с финансовото ми положение Само в капитализма имаш шанса за реализация, комунистите като теб им е добре да виреят в любимият соц, където някой друг (партията) им казва какво точно да работят и какво да правят с живота си, като всеки стрък, който се опита да изкласи над околните веднага се подрязва. Всъщност точно такива като теб никога няма да станат милионери, нито откъм финансова, нито откъм духовна гледна точка.
"а откъде знаеш, че не съм? " Предполагам ,че си милионер , но това пък опровергава тезата ти ,че умните стават милионери!!! Щот с просто око се вижда ,че си пълен галфон