В днешно време всички сме някакъв вид документалисти - къде целенасочено, къде по неволя. Снимаме, записваме, споделяме мигновено - и така малко или много „взимаме хляба" на професионалистите в областта. Или пък не съвсем?
Всъщност, улесненият достъп до технологии не е променил съществено ролята на класическия документалист. Той продължава да търси теми, които по някакъв начин раздвижват обществото и предлагат различна и неочаквана гледна точка.
Това успя да направи един от опитните наши документалисти - Ралица Димитрова, заедно с обичайния си партньор, включително и в живота - оператора и продуцент Пламен Герасимов. Тя го постигна, повдигайки един противоречив въпрос - имат ли право родителите сами да образоват децата си.
Нейният филм „Аз съм домашен ученик" разказва за първото поколение домашни ученици в съвременна България. Те не ходят на училище и биват обучавани вкъщи от своите родители - или съвсем самостоятелно, или чрез спомагателни материали и дистанционни програми. Част от децата са ходили на училище и в един момент са прекъснали, други никога не са влизали в класна стая.
Методът все още е доста непознат в България, макар че домашно образование у нас е имало и преди 9 септември 1944 г., когато е било нещо съвсем естествено. Днес е напълно нелегално, но семействата, които застават пред камерата във филма, показват на всички, че не се крият от обществена критика.
„Просто отглеждаме децата си, както се е правело винаги", обяснява един от родителите в „Аз съм домашен ученик". „Изборът на героите ми е техен - неочакван, плашещ и объркващ за повечето хора. Но всеки поглед към неочакваното е повод да премерим собствените си критерии и да прокараме собствена следа", казва авторката Ралица Димитрова.
„Когато започнахме да обикаляме България и да проучваме начина на живот на тези, които са се посветили на домашно образование, тази тема беше почти непозната у нас .. не че сега е особено популярна)", добавя тя.
И продължава с разказа: „Самите семейства се учудваха, понякога дори се плашеха, от вниманието, което предизвикваха. Някои дори отказаха да се снимат. Други пък след прожекцията на филма съжаляваха, защото не бяха убедени, че е трябвало да влизат в центъра на публичния интерес".
Извън закона
Какво все пак представлява домашният ученик - бунт срещу образователната система? Бойкот на обществото или просто някакво отчаяние? Изглежда не е нито едно от тези неща. Родителите уверяват, че нямат желание нито да се бунтуват, нито да изключват детето си от обществото. Все пак те признават, че не харесват образователната система и нямат доверие в учителите, напротив - убедени са, че училищната среда се отразява зле на децата им.
В световен мащаб доста родители споделят това мнение. Затова домашното образование е световно движение, което е и напълно законно в някои страни, като например Англия и САЩ.
У нас обаче училището е задължително до 16-годишна възраст, тъй че всички тези семейства на практика са извън закона. Не че това е трогнало властите - повечето „нарушители" признават, че не са притеснявани по никакъв начин от институциите. „Те не ни търсят, и ние не ги търсим, и така", смеят се двама от родителите във филма.
Въпросителните
Естествено, дори да оставим закона настрана, не всеки може да си позволи домашно образование. Като начало, методът предполага поне един от двамата родители да има възможност редовно да си бъде у дома.
След това възникват множеството въпроси - на всички тях родителите твърдят, че са намерили решения. Например - за точната система на преподаване, за социализацията на децата, както и какво става с тях впоследствие, щом като не получават дипломи за основно и средно образование.
„Повечето чужди университети и без това не признават българското средно образование", казва по последния въпрос един от родителите във филма. Но пък българските университети изискват диплома от кандидатите да учат в тях.
Ето защо родителите настояват домашното образование да се предвиди в законодателството - според тях е достатъчно да се внесе поправка в закона за висшите училища, която да допуска домашно образованите деца до кандидат-студентските изпити, пък там - каквото сабя покаже.
„Филмът винаги предизвикваше дискусии и, за мое съжаление, не точно в плоскостта, която аз бих искала", признава Ралица Димитрова. „Обикновено въпросите винаги започваха с: "А вие самата одобрявате ли...". И всеки път ми се налагаше да казвам, че ако снимахме филми или говорехме и пишехме само за неща, които одобряваме и харесваме, светът щеше да е залят с любовни излияния и пълно игнориране на разнообразието и различността".
Тя съжалява също, че при повечето дискусии й се е налагало да защитава домашното образование (а това не е било нейна цел в нито един момент) и твърде малко да говори за филма като художествен факт.
На „Златния ритон"
Премиерата на филма беше на 5 февруари тази година, а сега „Аз съм домашен ученик" участва и на юбилейния „Златен ритон" в Пловдив.
В 20-ото си издание Ритонът се е утвърдил като сцена, на която българските документалисти (и аниматори) могат да покажат творчеството си. Фестивалът е именно за филми като „Аз съм домашен ученик" и за идеи, които интригуват, провокират и предлагат различна гледна точка към света.
Някои от другите теми, вдъхновили авторите тази година, бяха животът на ромската общност у нас, борбата за оцеляване на българите в условията на резки политически преходи, обърканата съдба на голобърдците след Балканската война, трафикът на български жени, както и кое превръща България в една от малкото страни в ЕС, които са донори на деца за осиновяване в чужбина.
В разгара на фестивала, показал тези филми, Ралица е категорична, че дори условията за правене на документалистика да се променят, корените си остават същите.
„Всички все още знаем азбуката и можем да пишем, но не всички са велики писатели. Телефоните и камерите са просто инструмент, те не мислят сами, а са насочени от човек и идея. И ако има интересна история, личност, поглед към нещата - ето тогава вече можем да говорим за документалистика", казва тя.
„Аз съм домашен ученик" вече стигна до чужбина, като беше показан в Испания и в Германия, и със сигурност ще продължи да предизвиква множество дискусии - именно в това е идеята му.
„Целта на филма е да покаже различен вид мислене и действие - различен от обикновеното и ежедневното. Което да ни кара да помислим какво самите ние бихме избрали, направили, харесали. Да помислим за правилното и неправилното, доброто и лошото. Да потърсим свои отговори на въпросите", завършва Ралица.
Нищо лошо няма в такова образование , но родителите субективно ще определят насоката на пичлемето. Ако родителите са английски лордове, наздраве! Ако обаче са идиоти, както повечето у нас, кво правим с децата? Излезте и вижте по улиците. И това е от край време. Ни родителите, родители, ни децата, деца. Всички са невротици в това балканско сборище.
Подобно на това обучение съществува отдавна и в САЩ. За първи път се запознах с него в далечната 2000 г., когато приятелско американско семейство бе дошло с децата си в Европа за 1г. На въпроса ми относно образованието на децата, родителите отговориха, че няма проблем, те учат дистанцинно всеки ден. Тогава и видях как става това .Те дори признаха, че са започнали още преди 2 г в САЩ, защото училищната среда не била подходяща в градчето , където живеят. Децата учат разбира се по дистанционна програма от училище и решават тестове. Именно тестовете ме впечатлиха най много, защото бяха за време, тоест интернет страницата се затваря след определено време, както на изпит. Някой ще каже, каква е приликата със статията, а тя е, че децата стоят и се занимават сами в къщи или с родители. Разбирам основанията в коментара на Rowan, че такива деца са подложени на изолация от общуване с връстници в училище. Но искам да му кажа, че не е прав, просто те комуникират по различен от нашето детство начин, чрез интернет. Не можем да спрем технологиите, просто ние остаряваме. Аз лично съм превърженик на комбинация от двата метода.
13 Джоу Гладника | 22.11.201122:52 Много щастлив , паякът позна, без да си иска "Педал съм, признавам Смее се При това, активен и сега се кискам muhihihihi Ако туй дитйе би знаело само как с белезници за сопа на мивката през 1978-1980 съм ги връзвал такизи кат нйега Ща схрускам И са им разбивали от карауля зъбите, докато съм им пръскал дупетата на мангалите, турците и помаците, мамините синчета от ГУСВ Отегчен Ша са потрисйе и насерйе, клетото Усмивка Най-обичам да развращавам и после да възвсявам Ща схрускам електоратните единици фром БАНТУСКОТИЯ СТЕЙТ ъф ДС Mr. Green ОЛЕ България!"
6 Кокошият трън на delight | 23.12.201300:17 Все така за 12.2 м сто метра На лазене ли ги вземаш тия 100 метра за 12.2 минути, бе плужек?
http://www.webcafe.bg/id_270549739/fpage_0/#Comments
Ако може госпожата, адвокатка на домашното обучение, да отговори на следния въпрос- родителите ли обучават децата си или частни учители, които им идват вкъщи?
Дори да пренебрегнем социалния фактор , примера със САЩ не е много удачен. Там по-скоро става дума за тъй наречения в България , частен ученик. Имам много приятели спортисти , които завършиха като частни ученици. Каква е основната разлика всяка година се явяваш на изпит на целия материал за съответния клас , което измества една от главните теми : Могат ли родителите сами да моделират какво се преподава на децата им. Докато за социалния фактор могат да се правят компромиси , за това не. В България много лесно статистически може да се докаже колко неефективно е домашното образование, все пак 90% от циганите се обучават по този начин
Статистик , Въпросите ми са Американците си учат каквото искат или се придържат към утвърдената програма ? Каква е съпоставката на най-добрите 5 гимназии в Бостон спрямо обучавани в къщи деца в Бостън ? Защо изваждам другите училища , това е по същата причина, по която ти изваждаш всички, които не посещават училище , но после не се явяват никъде(те по дефиниция също са на домашно обучение) аналог на нашите цигани. Ако искаш твоето вездесъщо средно да е в сила трябва да е колко процента от децата не посещаващи училище влизат в колеж , а не представителната извадка от най-подготвените и то точно фокусирани точно към определени изпити. @ Благо , да не загубиш форма по празниците . Обещавам , че на 6 януари няма се дадем толкова лесно като последния понеделник
Да, де, ама преди пол'вин-един век са били съвсем други изискванията, учил ти е некой линейни уравнения, органична Химия или ядрена Физика у къщи. Едно дете за да добие комплексна представа за света трябва да се докосне до всичките му компоненти и да стане добър специалист в това, към което го тегли, включително и развитието на комплексен профил (един добър пример е, че голяма част от алпинистите в световен мащаб са доста добри инженери, доктори и т.н.). От друга страна, какво социално животно би станало от подобно домошарче. Как да развиеш усещане за външен авторитет, ако мама или тате са ти све и вся?!? За мен това са пълни глупости, наедно с измислените частни уроци.Е, ако си толко тъп и ваште имат кинти, време и нерви за арчене, тогава ок. Чудно, обаче, тогава как ше сработи на маме саксийчето у колектив? А, да бе, то ше е меринджея у офиса и ше дава команди от общ характер... Тия идеи още от Платоново време са отречени. Децата учат най-добре, когато са заобиколени от други деца - състезателния принцип, интерпретацията пост фактум на инфото на един по-достъпен език от по-податливите към конкретната наука. Все фактори, които с лека ръка се пренебрегват. С дотук написаното, разбира се, живот и здраве моето потомство не значи че няма да го науча да гледа хипер критично на всичко изучавано. И да, признавам си, голям гъдел е аятоласите от алма матер да си актуализират инфото преди лекция, защото и ти си там!
Спиро.....ти утепа коня....неам думи.... Прочел си в някой сайт , туй онуй , нагласил си го спрямо собствените представи и го преподаваш на децата си?? Хамилтон да го духа, Уилямс и Смит тоже . Генетиката е магия...ДНК няма .. щот Господ ни е омесил от кал. Или си привърженик на креационистите?? Тази статия трябва да се казва "Как да си отгледаме психопати". ps Случайността като фактор, няма да я коментирам, щот предполагам и мутацията е магия.
http://en.wikipedia.org/wiki/Homeschooling_international_status_and_statistics В повечето държави е Европа и света е забранено или правно регламентирано при ограничителни условия. Деца с увреждания, специални нужди или чието състояние не им позволява да присъстват физически в едно училище могат да бъдат обучавани в къщи, под ръководството на акредитиран учител.
Спиро, уцелил съм те - креационист си. "Този закон, гласи, че от картунка се ражда картунка, а от маймунка, се ражда маймунка. От риба, земноводно не става." И да ти допълня разсъжденията " В живите организми протичат изменения, които се пораждат от следните фактори: околната среда, рекомбинация на гените, мутация и естествен отбор. Въпреки това обаче предизвиканите от тези фактори изменения неизменно се ограничават в пределите на дадения вид и не способстват за възникването на нови видове живи организми. Произходът на новите видове е свързан със свърхестествени причини - с чудото на Творението." Тва е Спиро, както прасенцето каза, можеш да учиш детето си ,че има свръхестествени причини, магии, вещици, секти и Дед Мароз, да го направиш джихадист или християнски фундаменталист- това е твое право.... ама след училище.
Коментарите на dear ivan силно ми напомнят на един човек... .Сещате ли се кой? Пък и пресен пресен с нова регистрация от днес, предполагам от поредното IP... .
109 thefish33 | 28.12.201300:35 - кьорав да си, ще го видиш
За мен няма ли да кажеш нещо лично? Чувствам се пренебрегната и обидена. http://www.youtube.com/watch?v=_vgQalXaIxs