Кога е ОК да изневеряваме

Имам мнение за повечето неща и когато си наумя нещо, е доста трудно да ме разубедят. Някои хора казват на това инат, аз му казвам... убеждение.

Но ако има тема, по която все още балансирам между "за" и "против", то това са изневерите. Честно - просто не го схващам - връзките са толкова сложно нещо, че не знам как някой може да вижда само в черно и бяло по темата.

Миналата сутрин получих пресрилийз, който ме информираше, че "половината британци мислят, че любовните афери са приемливи при определени обстоятелства".

Кои са тези обстоятелства, при които изневярата би била оправдана? Кога няма проблем да стъпваме встрани? Играла съм всяка роля от триумвирата на изневерите и все още не знам отговора на този въпрос. Всъщност той провокира цяла редица подвъпроси.

Възможно ли е да съществуват степени на изневярата?

Дали пък не е ОК да изневерим на новото си гадже, докато нещата все още не са толкова сериозни? Изневярата с бивше гадже по-добра ли е от изневярата с пълен непознат (лично за мен е по-лоша, но някои хора я смятат за по-приемлива)? Дали ни е позволено да изневеряваме, ако и без това се каним да скъсаме с някой? Дали ни е простено, ако единият от нас е от Франция?

Всъщност всичко това ми напомня за един инцидент, случил се преди няколко години, в който пътувах с влака и се засякохме с наистина секси мъж, облечен в черно поло и сако (не си измислям), който започна да ме оглежда от другия край на вагона.

След това намери телефона ми чрез Bluetooth (все пак беше 2006) и ми изпрати картинка с въпросителна, преди да дойде и да ме заговори. След 20 минути интересен и леко нереалистичен разговор, влакът спря на моята гара и двамата тръгнахме да слизаме от него.

"Преди това да продължи," заяви той, "трябва да ти споделя нещо. Женен съм".

Тогава бях само на 23 години и бях силно объркана от цялата ситуация и казах само: "О, ами... ОК, няма значение тогава, по-добре да си вървя," и избягах в обратната посока толкова бързо, колкото ме държаха краката.

Не разказвам това с цел да демонстрирам колко съм морална (което далеч не е истина), а по-скоро, за да покажа, че за някои женени мъже заговарянето на случайни момичета и свалките с цел секс са нещо съвсем нормално. Може би му се е разминало, защото той наистина беше много привлекателен, а може би хората на определена възраст поощряват точно такъв тип поведение, защото то ги прави много по-щастливи.

Приемливо ли е да изневерим, ако се влюбим?

Понякога любовта на живота ни не е човекът, с който сме в момента, и когато се срещнем с НЕГО, сме привлечени от магнетични сили, на които и двамата не можем да устоим. В тази ситуация може да се наложи да изневерим малко преди да се отървем от всички досадни спомени за миналото, но все пак няма как да оборим истинската любов, нали?  

Ами ако след това отново се случи да се влюбим в някой друг и неговата магнетична сила да е също толкова неустоима? Дали получаваме само една възможност при клаузата "Истинска любов"?

По-добре или по-зле е да се напием и да се отдадем на забивка за една нощ, или пък да имаме дълготрайна емоционална афера с външен човек?

Трябва ли пиянската забивка с някого да бъде краят на една идеално щастлива връзка? А ако се окаже, че за вас е по-вълнуващо да си пишете имейли и да обядвате с някой колега, отколкото да вечеряте с партньора си в края на деня? Някои хора с години отричат, че имат емоционална връзка с някой друг, ала дали тази измяна е по-опростима от забивките за една нощ?

Ако вие сте "Другата жена"

Това без съмнение е аргументът, който разубеждава повечето хора. Другата жена - тази сексуално манипулативна, конкурентна овца! Разбира се, за нея разбираме само ако мъжът реши да ни уведоми, че си има съпруга или дългогодишна приятелка. В този случай тя също е жертва, така че всичко е перфектно.

Точно тук е примамката, защото съм склонна да се доверявам на твърдението, че жените имат достатъчно трудности и без да се обръщат една срещу друга - би трябвало да прекарваме повече време в опити да бъдем по-добри една с друга. Затова краденето на съпрузи и гаджета определено не е куул.

Ами ако не сме искали да го откраднем? Или пък сме се влюбили в него?

Ако примерно сте знаели, че той си има гадже, но въпреки това сте преспали с него, защото сте били пияни, самотни, или отегчени? Ами ако се занимавате с благотворителна дейност, спасявате монахини от горящи сгради и отглеждате осиновени бебета-маймунки в градината си, ала един-единствен път сте преспали с женен мъж - това прави ли ви най-ужасните хора на света?

Но защо жена, която изневерява на гаджето си, да е по-приемлива ситуация от необвързана жена, която има любовни връзки с женени мъже? Защо изкусителят е по-лош от изкусения? По-лошо ли е да нараниш жена, отколкото да нараниш някой мъж? Мъжете се прецакват взаимно всеки ден, жените си въртят номера също толкова често, каква е разликата между това и жена, която преспива с чужд мъж?

Абсолютно всяка връзка, афера, забивка за една вечер и прочие, е различна

Никой не знае какво се случва в живота на тези двама души и един набор от правила определено не приляга на всички. Невъзможно е да знаем всички малки и привидно незначителни нюанси на нечия връзка и напълно да разберем хората, които са част от нея, затова никога не сме способни да разберем кой е щастлив и кой не и кой кого манипулира.

Не може да се отрече фактът, че ако сме достатъчно зли, изневярата може наистина да нарани нашия партньор повече от всичко останало, което бихме могли да направим. Освен това, серийните прелюбодейци могат да бъдат силно манипулативни, очарователни и способни да постигат своето - точно типът хора, които отново и отново се разминават с последиците.

Ала преди да започнем да се замеряме с камъни, може би трябва да си припомним, че животът наистина не е само черно и бяло. Връзките са нещо коварно, изневерите също, а да не говорим за самия живот - и надали ще срещнете човек, който е абсолютно невинен.