Видяхме я зелена, измамно гостоприемна и почти без горяни. Странджа, която не стана манджа. Захабеният рефрен изскочи, когато малката ни група тежко екипирани скитници подмина задрасканата табела на София. И започна 6-дневна обиколка в най-слабо населената територия на България - планината на тракийските светилища и нестинарите.
Самодивата Странджа има особена енергия, ако не сте го усещали, сигурно са ви казвали. Изживяването е повече от лично, така че скромно ще изредим няколко сетивни провокатора - Бегликташ, Индипасха, Мишкова нива, карстовите пещери и легендите за гроба на египетската богиня Бастет до Градище, човъркали с извънземна упоритост в ума на Людмила Живкова.
Има и една друга мистерия, но в бъдеще време. Какво ще се случи със Странджа? В раниците си сме натоварили и усещането, че сме я спасили от бетон, но местните хора бързо го разсейват - и казват, че монетата бързо може да се обърне след изборите. Но само за най-атрактивната й част.
Още не знаем какъв ще е новият общ устройствен план (ОУП) на Царево. За протокола - предишният вариант включваше курортен комплекс с 20 000 легла при село Варвара, три вилни зони и игрище за голф - от брега на Черно море навътре в природния парк, който е най-голямата защитена територия в България.
В ничия сезон в началото на май там вече цъфти лилавата зеленика, птиците изнасят среднощни симфонии, пепелянки и усойници се излюпват в надигащите се води на река Велека. Следваме поречието й в продължение на няколко дъждовни дни, докато изпълзим до крайната точка - Синеморец.
По пътя през гората срещаме опразнени къщи, изоставени ферми и обезлюдени села, в които времето е спряло, а пулсът на живота се забързва с празниците и летните ваканции. Там очакванията за промяна и възход са далеч по-скромни и притихнали, отколкото в напористия да набъбва Ахтопол, например.
Самотно
Старица на преклонна възраст и едно куче с кангалска кръв - това бяха единствените обитатели на нестинарското село Българи, които срещнахме. Излишно е да се споменава, че магазинът и малката кръчма бяха затворени - или поне работят само в определени часове от деня, които не съвпаднаха с престоя ни там.
Иначе всеки 3 юни Българи се пръска по шевовете заради танците върху жарава с гаранция за запазена автентичност. Съседните села Кости, Граматиково, Сливарово и Кондолово оформят т.нар. пет странджански нестинарски села, които привличат стотици любопитни туристи по това време на годината, но не се оказват достатъчен източник на препитание за цялата година.
Навътре в планината и далеч от морето хората се спасяват с каквото могат - дърводобив, животновъдство, пенсии и пари от децата далеч от тях, дребна търговия. А ромското семейство, което ни застигна край отдавна изгасналата фурна за хляб в село Кости - със събиране на билки, гъби и горски плодове. "Голямо е мъртвило", казва майката с примирен тон - "но пък е спокойно и много красиво".
Къде са хората?
„Преди 15 години ни плашеха, че много пари ще се изперат в строителството, а ние ще останем на сухо". Тези думи ни посрещат в полупразния Синеморец - в полите на Странджа и на един хвърлей разстояние от сладко-солената среща на река Велека и Черно море.
Намираме хора, които не съжаляват, че селото избегна бетонната съдба на Слънчев бряг. Но пък се застрои достатъчно хаотично, за да дойде закономерният туристически отлив в последните години. „Тук идват предимно възрастни хора, активният сезон е само два месеца", разказва възрастната жена.
Голямата й къща е съвсем празна. Без да я питам, веднага изстрелва една от причините - Черноморският ни туризъм е предимно алкохолен, а в Синеморец няма много места, където да трещиш до зазоряване. В бранша е от достатъчно години, за да разбира прекрасно, че успех може да се постигне без грандоманките комплекси, а с природен и алтернативен туризъм.
За други обаче е трудно да си представят, че може да се печели от туристи, които се интересуват повече от природата и ценят на първо място своето спокойствие, отколкото цените на водката и нощния живот. Като клиента на една синеморска кръчма, който се тюхка от тежките облаци и че още никакви хора не са притигнали.
Това са двете страни на битката за Странджа, която рано или късно ще навлезе в нова активна фаза. А дотогава тази самодива ще продължи да примамва. Видяла е достатъчно войни през дългата си история, но винаги е печелила сърца.
