10 съседски типажа: оцеляване чрез проучване на противника

Човек и добре да живее в блока, в един момент му се налага са проумее, че има съседи. Особено важно от гледна точка на личното му благосъстояние е как именно ще осъзнае този простичък факт.

Действително има разлика дали съседите напомнят за себе си, като прилежно ти звъннат на вратата, за да ти съобщят, че в събота от 10 до 20 часа ще режат газови бутилки с флекс (ВАЖНО: не правете посoчените неща у дома!), или ще разбереш за тяхното присъствие, когато установиш, че учтиво са ти спукали предната гума на колата, защото си паркирал на нечие чуждо място.

Kаквото и предупреждение да получиш от страна на съседите, да знаеш, че си го получил, защото си нов в блока.

Ако живееш там от години, отдавна си научил: съседите никога не те предупреждават за абсолютно нищо.

Те са приели твоето неприятно присъствие за абсолютна даденост и те имат за нещо като природно явление, борбата с което се състои в избягването му - или поне в намаляване на щетите от неговата дейност.

Всъщност и ти възприемаш съседите си по подобен начин. И дори си ги обособил в различни типажи, срещу които имаш точното противодействие.

1. Съседът по врата.

Това е най-благосклонното природно явление в целия блок. Неговото присъствие в живота ти варира от любезен съучастник по време на събранията на домсъвета, до особняк, с когото сте на "здравей-здрасти". Oтношенията помежду ви могат да бъдат от много топли, до студено безразлични, но това определено не е онзи съсед, който искаш да убиеш. Най-вече, защото можеш просто да му звъннеш на вратата и да му предложиш своето дистанционно за телевизора, ако копчето за намаляване на звука на неговото е развалено.

Съседът по врата може да бъде контролиран и държан под наблюдение чрез шпионката, през стените или чрез директно наблюдение на прозорците и балкона му.

Самият факт, че той ще е първият, който ще се притесни, ако у дома ви влезнат крадци, говори сам по себе си за това колко е обща участта ви.

2. Съседите отгоре.

Истината за съседите отгоре е, че те винаги се активизират през нощта, както и уикенда.

Всяка вечер след 22 часа съседите отгоре започват да пренареждат апартамента. До 1 часа те местят мебели, влачат гардероби и легла и никога не са доволни от резултата. Иначе защо около 5 сутринта започват да връщат разместеното?

Казано накратко, съседите отгоре са изключително активни хора и всеки път се чудиш кога спят. Е, кога да спят? То е ясно - спят, когато ти си на работа.

3. Съседите отдолу.

Съседите отдолу са особено противно природно явление и са тотално луди, защото твърдят, че ти пренареждаш апартамента си всяка нощ. Ти да не си лунатик, че да пренареждаш мебели нощем? А и през деня си на работа, за разлика от тях, които постоянно си седят вкъщи.

4. Полковникът.

В съвременния български град не може да има вход без Полковник. Този военен от запаса има точно мнение относно реда в сградата и поведението на жителите и строго следи за подривни елементи и конспирации.

Въпреки вродената си способност за домоуправител, Полковникът рядко заема този пост, защото предпочита да наблюдава дали ще бъдат събрани парите за асансьор, отколкото да звъни по етажите. Полковникът винаги има по-важна работа от останалите в блока и това, че постоянно ви се струва, че се засичате в асансьора, се дължи на силния му характер и запомнящата му се личност.

Той често има противоречиви схващания за живота и е способен да защити Николови за това, че не плащат такса за входа, само защото чистят неговия етаж, но пък подозира разврат в апартамента на наемателите от петия, защото канят гости след 20 часа.

Никога, никой не е успявал да спечели битка срещу Полковника, затова най-добрият подарък от съдбата, който можете да си пожелаете при нанасяне в нов апартамент е, Полковникът да ви хареса.

В противен случай може да ви накара да повярвате, че именно вие сте издраскали с маркер табелата с номера на входа и като нищо ще ви строи да я чистите, въоръжени с четка за зъби, напоена с ацетон.

5. Съседите, които постоянно готвят.

По неизвестно стечение на обстоятелствата, съседите, които постоянно готвят, обикновено живеят на първия етаж, а кухнята им задължително е под спалните на останалите. Така миризмата на техните гозби - обикновено пържени и с много чесън, не само се носи из целия вход, но и влиза в най-интимните кътчета на домовете на съседите: там, където Петрова изневерява на мъжа си с готиния млад съсед от последния етаж, там, където Младенови спят на отделни легла, защото той хърка, и там, където младите съседи от седмия с часове се отдават на креватни удоволствия, а все отлагат раждането на дете.

6. Домоуправителят.

Домоуправителят на всеки по-голям блок е тъжна фигура, върху чиито крехки плещи тегне Голготата на неизплатените пари за чистачката на входа. В бръчките по неговото чело се чете мъката от нежеланието на Пеневи да плащат за ремонт на покрива, защото живеят на първия. Бавната му походка е вследствие на стреса от отново разваления асансьор, за който всички обвиняват именно него. По гърба му се виждат следите от бичовете, които получава на всяко събиране на домсъвета.

Той е общителен и морален човек, но откакто се нагърби със сметките за входа - Василеви не му отварят, Яневи бягат, когато го видят, а Владкова директно го подхваща с обидите.

Във вас той намира душеприказчик, защото само вие разбирате какво му е, когато съседите тупат килимите в двора, в който жена му се опита да засее петунии.

7. Активният.

Активният е малко над средната възраст, той е слаб, енергичен и много се движи. Живее само с жена си, защото децата му учат в чужбина, и всяка сутрин чувате как натоварва велосипеда си в асансьора. След като направи петстотин обиколки на квартала, той се връща в къщи, прави упражнения само по боксерки на балкона, взема си душ и отива да помогне пред блока да оправят проблема със стартера на колата на Яневи, след което се хваща с ремонта на банята.

Откакто се помните, той пренася чували със строителни материали към дома си и няма изгледи ремонтът да приключи идните пет години.

Тодор Колев и Татяна Лолова в българския филм "Топло" (1978)

8. Скараните.

Откакто е построен блока, те не си говорят. Студената война между втория и четвъртия етаж е толкова епична, че дори наследниците - а и наследниците на наследниците, не могат да се понасят. Каквото и да се случи в блока - от изпуснато пране в задния двор, до разбиване на нелегална квартира с проститутки на последния етаж - едното семейство знае, че вина за това има другото семейство - и обратното.

Те отдавна са забравили причината за враждата, но със сигурност, когато едните присъстват на домсъвета, другите ги няма и ако едното семейство плати за нещо, другото със сигурност - няма.

9. Лудият на блока.

Той е абсолютната обединяваща тема на разговор в блока, неговата ексцентричност дразни, вбесява и обезоръжава всички, дори и Полковника, а непредсказуемостта на поведението му напомня на съседите, че има неща в живота, които са по-големи от BMW-то на държавния служител от шестия етаж.

Природно явление с неизучени параметри, лудият на блока обикновено има история, известна на съседите, които първи са се заселили в блока.

Някога той е бил изключително интелигентен мъж, а ако е жена - тя задължително е била страхотно красива, но в следствие на несполучлив брак/ алкохолизъм/ открита късно и нелекувана шизофрения/ заради загуба на много пари и престиж или заради мрачна история, свързана с кражби, унижения и безсилие, лудият е станал това, което е днес - рошав и миризлив притежател на най-големия апартамент във входа, който хвърля бутилки по съседите или с часове седи с поглед, втренчен отвъд панелния свят на българското ежедневие.

10. Най-жизнерадостното семейство.

Ще познаете най-жизнерадостното семейство във входа по това, че домът им е същински зоопарк. Те имат куче, котки, костенурка, рибки и хамелеон и сякаш само за да има кой да се грижи за всички тези животни, отглеждат и две деца.

Както родителите, така и всяко едно от децата, има цял куп приятели, които се събират вечер във хола сред шум, веселба, вечно включен телевизор и прахосмукачка, която чисти космите на животните. Това семейство разделя мнението на входа на половина: едните съседи го мразят неистово, заради щастието, което членовете му излъчват, а другата половина просто не обичат котки, но никога не биха посмели да го изразят гласно.

Новините

Най-четените