Плажният дневник на друга кифла – част 5

Мило Дневниче,

срещнах перфектния мъж. Първо, както ми предсказа онази врачка го срещнах тук, на морето. Второ, имаме толкова много общи неща. Оказа се, че и неговата любима певица е Андреа! Освен това обича морето, кара страхотна кола, която аз много харесвам, а щом я кара, значи е очевидно, че и той я харесва.

Но най-хубавото е, че и той си води дневник. Така обичам смислени и чувствителни мъже... Знам, че ни е писано да сме заедно.

Всички му казват батка, но аз го наричам накратко Бат. Защото ми звучи повече като Батман, а това е толкова мъжкарско. Представям си, че той е моят Батман, а аз съм онова момиче, което оплита в мрежите си.

Арабски рап

Нека ти разкажа как се случи. Онази вечер, бях все още на Лозенец (смятам да се преместя тук за постоянно, толкова е яко) и ме канят на едно черно парти. Обличам се аз цялата в черно и ей ме на там. В началото малко се разочаровах. Първо, никой друг не беше в черно, що за черно парти е това!? И второ, пускаха някаква странна музика, на неразбираем език. Не ми харесва да не разбирам текста на една песен и да не схващам смисъла, защото обичам, когато танцувам, да си представям, че съм в клип.

Както и да е. Танцувам си аз и се опитвам да разбера дали песента не е на арабски, почти убедена съм, че е нещо такова (казаха, че е рап, а рап-арабски, сещаш се).

Решавам - това ще е следващият език, който да науча. Звучи благозвучно. Не съм ти споменавала, но аз съм нещо като полиглин (човек, който владее много езици), говоря перфектно български и английски и отчасти френски. Държавата, в която е възникнала френската любов, трябва да има страхотен език. Планирам да го науча целия.

Батката се появява

Пея си тихичко на арабски. Танцувам с цялата си чувственост, като движа енергично бедра. Точно, както ме учи онази кючекиня. Упражнявах се в продължение на три месеца пред огледалото и се радвам, че най-накрая се появи място, на което мога да покажа танцовите си умения. Горната част на тялото ми се вие като змия. По-спокойна съм, за да мога да оглеждам по-добре мъжете. Правя се, че не ги забелязвам, но ги сканирам от горе до долу.

Изведнъж някой ме блъска в гърба. Обръщам се ядосана, но когато разбирам, че е мъж, доста симпатичен при това, и носи най-готиния и фешън ланец, който съм виждала - веднага ми минава. Той се опитва да ме излъже, че не го е направил нарочно, не ме е видял как танцувам и не е дошъл „без да иска" да се блъсне в мен. Но аз ги знам тези мъжки номера. Всички сме гледали „Вдовицата в бяло" и там точно такъв беше основният проблем на Освалдо Риос. И накрая как свърши сериалът - със сватба. Изучила съм тази техника и мъжете не могат да ме заблудят.

Докато той (мъжът с ланеца, а не Освалдо Риос), се опитва да обясни, че не го направил нарочно и се опитва да мине покрай мен, аз не го пускам. Приклещвам го в ъгъла в страстен танц. Давам най-доброто от себе си, докато певецът в песента пее на арабски, като за последно. И аз се раздавам като за последно. Косата ми е мокра, мисля, че от бирата, която той изля върху мен, но си казвам, че нямам време да я оправям. Сега или никога.

Общ вкус, общи интереси

Но както ти казах, скъпо Дневниче, аз доста бързо се уча на езици и вече започнах да разбирам какво пеят, затова и влизам в песента, затварям очи и като ги отварям, моят любим е изчезнал. Някоя Есмералда го е откраднала! В началото се ядосвам, но бързо ми минава, защото се появява Той. Черпи ме с питие и започваме да си говорим.

Той ми разказва за колата си, как си е купил телефона, къде е ходил вчера, обсъждаме любимият ни клип на Андреа. Водим наистина готин и смислен разговор, и си признавам честно, чувствам се толкова добре. Особено откакто на Цуцито й спряха телефона, защото предпочела да си купи блуза на D&G пред това да си плати сметката, за което напълно я разбирам - блузите бяха на намаление все пак, а пък телефон ще продължава да има и след 3 месеца, но пък сега не може да ми звъни и да си говорим дълго. Затова и смислени разговори доста ми липсваха. Да ти призная, само тъпаци и сноби има по това Черноморие!

Бързи, смели, сръчни

В един момент Той казва: "Да отидем до кенефа", което аз решавам, че е някакъв код за спалнята му или хотела. Не, оказва се истинската тоалетна, но пък тя е много готина, като самото заведение.

Натискаме се малко до мивката. В началото ми е леко некомфортно, но после се сещам за един испански сериал, където главната героиня срещна перфектния мъж именно на такова място. Затова се отпускам. Преживяваме страхотен, романтичен секс, за цели пет минути.

После той ме изпраща до хотела и казва, че ще ми звънне. Толкова съм щастлива. Решавам веднага да се обадя на Цуцито, независимо от часа, за да й се похваля. Тя явно спи и сънува кошмари, защото май ми вдигна, но се чува само скимтене и скърцане на легло. Нищо, решавам да й звънна по нататък.

Минават два дни, но Той още не се е обадил. Тъжна съм, но изведнъж се сещам. Ми той не ми взе номера, как по точно да се обади. Успокоявам се. Решавам да го намеря и да му го дам. Ама и аз съм една патка!

Вече от една седмица го търся. Усещам, че ще го намеря. Ще пиша пак, когато това стане.

ХО-ХО,
Една щастлива Кифличка