Прекаленото отдаване на значение на ръста на партньора има неочакван ефект върху взаимоотношенията в двойките, установиха учените.
Колкото по-висок е мъжът, толкова по-кратко трае бракът, може би защото жените в тези бракове са по-добре образовани и печелят повече пари.
Според предварителните констатации на екип от социолози от Нюйоркския университет, височината и привлекателността играят изненадваща роля в дългосрочните романтични взаимоотношения, която противоречи на тенденциите при заетостта - но все пак успява да остане в рамките на традиционните норми за половете.
Накратко, има голяма разлика между ниските и високите мъже, когато става дума за бракове.
А тази разлика именно до голяма степен е свързана с борбата за власт.
Докладът за новото изследване показва, че високите и ниските мъже демонстрират различни модели на партньорство, както при избор на партньори, така и като продължителност на оставането им заедно.
Ниските мъже като цяло сключват брак по-късно и по-рядко, но остават женени за по-дълго, обикновено за жени с по-ниско образование и ниво на доходи от тях самите.
Високите мъже - обратно, като цяло са склонни да се събират с по-възрастни жени, които са постигнали повече в образованието си и печелят повече пари - което според учените е всъщност резултат от "по-високата ценност и статус във връзката" на високите мъже, тъй като изглежда ги прави по-привлекателни за по-образовани и по-високоплатени жени.
Ето още от анализа на изследването:
"Ако възприемате брака като пазар и високия ръст като ценна стока, ниските мъже "компенсират" липсата му, като печелят повече пари. Ако изведем модела още по-нататък, резултатите поктазват, че високите мъже разменят атрактивния си атрибут (висок ръст) за по-добре образовани съпруги, докато ниските мъже нямат възможността да го правят."
"Това допълнително потвърждава съществуването на базирана на ръста размяна на статус, при която ниските мъже компенсират по-ниския си физически статус с по-високи пропорционални доходи, докато високите мъже изглежда по-вероятно да използват своя статус, за да привличат жени с по-високи относителни доходи" - пишат авторите.
С други думи, въпреки разпространените теории, че по-привлекателните хора - в случая конкретно високите мъже - като цяло печелят повече пари от по-непривлекателните представители на силния пол, нещата в брака далеч не винаги работят по този модел.
Това не е непременно нещо добро.
Разминаването в образованието на партньорите и нивата им на доходи обозначава затвърджаване на традиционните норми на отношенията между половете, особено в моделите на връзки, типични за по-ниските мъже.
Само че дори и по-високите мъже да са тези в двойката, които печелят по-малко пари (и съответно "имат по-малко власт"), те все пак привидно се възползват от социални изгоди в резултат на високия си ръст.
Мъжете, които нямат това вродено предимство, изглежда се опитват да демонстрират и отстояват властта си по различен начин, в контекста на романтичните си взаимоотношения. Които в този анализ, както казахме, са свръх-опростени.
Все пак това е уникална - и донякъде притеснителна - дългосрочна тенденция, показваща, че браковете и дългосрочните междуполови отношения не са толкова равнопоставени, колкото сме смятали.
