"Искам парти със стаи, пълни със смях. Искам десет хиляди тона сладолед. И ако не получа това, което искам, ще пищя!" - това заявяваше Верука Солт от "Чарли и шоколадовата фабрика", разглезеното богато момиче, което получава всичко, което поиска от родителите си.
Имало е време, когато обществото би реагирало с ужас на перспективата за подобни хленчещи, разглезени малки келемета. Поради някаква необяснима причина обаче, вместо да заклеймяваме тази армия от съвременни събратя и посестрими на Верука Солт, ние сме решили да ги поощряваме.
Въведение в поколението на хилядолетието
В петък бяха публикувани резултатите от потресаващо изследване: очевидно "поколението на хилядолетието" по-скоро би се отказало от кафе за седмица, отколкото за седем дни да се лиши от Wi-Fi.
Потресoх се не от резултатите на изследването, естествено, а от две други неща, които осъзнах:
Първо, някой в медиите смята, че представителите на поколението на хилядолетието предпочита Wi-Fi пред кафето за тема, представляваща интерес. В смисъл, кой в репродуктивна възраст би отговорил на въпроса "Wi-Fi или кафе?" с нещо в духа "О, ще взема кафето, благодаря"?
Като се има предвид, че Wi-Fi по принцип се е превърнал в синоним на Интернет, въпросът би могъл да бъде формулиран и по следния начин "Какво бихте предпочели: да се налага да избирате алтернативна напитка, или да бъдете затворени в тъмна стая за седмица?"
Или, както би го формулирал Еди Изърд: "Торта или смърт?"
Второто потресаващо осъзнаване е, че според изследването на Wakefield Research, член на поколението на хилядолетието е всеки, роден между 1980 и 1993 г.
Като човек, роден през декември 1979 г., това колко на косъм съм се измъкнал, ме плаши. В крайна сметка на база всички налични доказателства, поколението на хилядолетието е най-противното, убедено в своите права, мързеливо и съзнателно невежо поколение, бродило някога по Земята.
Отношението им към труда
Не, не се шегувам. Просто прекарайте няколко минути в търсене в Google на хилядите публикувани материали за възхода на това поколение. Предизвиквам ви да намерите един-единствен цитат, който оставя положително впечатление за него, особено когато става дума за отношението им към труда.
Да вземем например този младеж на около двадесет години, който заявява в предаването "60 минути" на CBS: "Имаме избор... Можем да продължим да сменяме местоработата. Вече не е нещо лошо да си посочил четири работни места в биографията си за година... това е новата реалност за нас. И ще продължаваме да се адаптираме и да сменяме местата, и да пробваме нови неща, докато разберем кое точно от тях ни е по душа."
Нещата стават още по-лоши (също от "60 минути")...
"Хората от фирмите по кариерен ръст се оплакват от родителите, които идват да обновят биографията на детето си. Всъщност отиваш при работодателите и те започват да изразяват опасения, след като има родители, които звънят на представителите на "Човешки ресурси", заявявайки нещо в духа на "Ама моята малка Сузи или моят малък Джони не са получили оценка на ефективността, която аз смятам, че те заслужават"."
Как се комуникира с поколението на милениума
Междувременно на PSFK.com ("Вашият източник за нови идеи"), имаме на разположение обяснение как да се комуникира с представители на поколението на хилядолетието: "Изживяванията, създадени за тях, трябва да бъдат интуитивни и да бъдат лесно разбираеми от пръв поглед. Те не желаят да четат инструкции."
Всеки, който някога е навлизал в мрачния неграмотен свят на актуалните теми в Twitter, може да се осмели да навлезе в повече подробности. Не че поколението на хилядолетието не обича да чете и пише, просто голяма част от тях не умеят въобще да правят нито едното, нито другото.
Искат да са обект на възхищение
Когато се стигне до потребностите по Маслоу от себеактуализация, PSFK ни заявява, че младежта на хилядолетието "иска да бъде оценена и разбрана". Всъщност да бъдат разбрани е последното, което тези младежи желаят: оценката и разбирането предполагат постижения, които заслужават да бъдат оценени.
Това, което поколението на хилядолетието всъщност желае, е да бъде обект на възхищение. Конан О'Брайън обобщава отношението им, когато говори за децата, които му се хвалят, че ще бъдат известни, без да обясняват с какво всъщност ще станат известни.
Учени и академици са изследвали този проблем. Проучване на Пол Харви, доцент по мениджмънт в университета в Ню Хемпшър, установява, че поколението на хилядолетието като цяло "има нереалистични очаквания и силна съпротива срещу получаването на негативна обратна връзка... Мениджърите установяват, че по-младите служители често демонстрират силна съпротива срещу всичко, което не е свързано с похвали и награди."
Кого наемате? Бебетата мъпети?
Преди няколко седмици моят приятел Андрю Маклафлин, изпълнителен директор на Huddle, писа материал за Forbes, обясняващ как фирмите трябва да се адаптират, за да бъдат привлекателни за младежта на новото хилядолетие: "Мисълта да бъдеш прикован към бюро по цял ден въобще не им изглежда атрактивна", споделя той.
Колко тъжно. Междувременно, във фирмата за търговия с облекло Zappos са стигнали дотам да правят стаи за отдих и сън, за да могат техните зле възпитани служители да се чувстват комфортно. Без майтап -стаи за сън. Кого наемат те? Бебетата мъпети?
"Здравейте, г-н Солт. Прочетох 60-страничната автобиография на вашата дъщеря Вероника: много добре сте се справили с писането й на компютър, вместо нея. Сега бихме желали да ви поканим да я докарате за интервю. Ама какво имате предвид? Тя не ходи на интервюта? Е, ами тогава просто ще пропуснем тази стъпка и така или иначе ще й предложим работата.
Какви са очакванията й за заплата? Розови ореховки и милион балони? Няма проблеми. Ще добавим към това и изпълняващи циркови трикове павиани. Още нещо? Стаи за сън? Е, г-н Солт, все пак не мислите ли, че би трябвало да теглим чертата някъде?..."
Култура на "правото на нещо си"
Неизбежно тази култура се е просмукала в разработката на технологични продукти. Миналия месец имах спор със създателите на "Gripe", приложение, което позволяваше на (както на мен ми звучи) "самоопределилите се като задници на новите медии", да тормозят работещите с клиенти служители в магазини, барове, хотели и ресторанти, така че те да отстъпват на всеки техен каприз, за който са убедени, че им се полага по право.
Ако служителят откаже да се съобрази с желанието на клиента (каквото и да е то), приложението позволява те да бъдат опозорени - поименно - в Twitter, Facebook и всяка друга съществуваща социална мрежа. Съвършеното приложение за младежта на хилядолетието.
Не съм съгласен изцяло с автора на статията или поне да бяхте написали от къде е преведена... Та относно поколението на милениума според мен не обхваща началото на 80-те години - може би започва от 85,86 натам, но може и да е от 88 нататък. Казвам това, защото ние от поколението на началото на 80-те сме видяли и какво е преди (колкото и малко да е било, но все пак видяли). Развивалите се в бурната демокрация и идиотизма на последните 20 години са попили много различни от нас неща... Технологиите се развиха неимоверно бързо и не можете да сравнявате предишните със сегашното поколение. Сега можеш да работиш за каквато компания поискаш (разбира се ако и те те поискат), но не си длъжен да оставаш там за цял живот, както беше с нашите родители - Партията там ги настаняваше и до пенсия все на едно място да работат, независимо дали вършат някаква работа или не... Ние сме поколението на избора и по-точно - на свободният избор... Не знам дали това пречи на автора и дали той е имал избор на времето да потегли на където душата му иска (може ако е бил в САЩ 70-те години) Но тогава освен душата и тялото щеше да отлети нанякъде...
Нещата са валидни за САЩ, и са следствие на свободата и богатството което този народ натрупа. При нас не е точно така, тук границата в много ясна, макар че всички се правят че не я виждат, знае се кое е морално и кое не, кое добро и кое не. Това са нормални неща, още Спиноза е казал, по памет: "Истинско осъзнатото съществуване не е лена работа". Той между другото се е споминал в крайна бедност на 35 години, от туберкулоза. Живота ще си остане мъчение една непрестанна борба между доброто и злото. Аз лично съм песимист относно осъзнаването на хората, това го казвам от личностен опит, уж искам да съм добър а правя лоши неща, представям си другите хора какво правят.
Усеща се привкуса на дивия капитализъм! Съвсем естествено е в милата татковина и 20 пъти да си смениш работата да 1 година като се има в предвид, че не само стая за отдих, но често и за заплатата трябва да се молиш. или може би работника трябва да работи без да надига глава от клавиатурата сложена в една от десетките клетки, наречени работни места в някое хале... оле!
миленчо, ако беше работодател, щеше да знаеш, че "поне толкова, че и отгоре" е много смешно изказване. ай get a life и get a job, дето се вика.
4 Milen Mihaylov | 12.10.2010 12:02 Какво очакваш? 1000 евро взима най-долната чистачка да речем във франция или америка. Не знам защо още има балами, които се навиват на 650 лева. Взимаш си шапката и заминаваш за 650 лева
Истината е съвсем друга - поколенията, които бяха съгласни да са роби си отват и скоро няма да ги има въобще. Ще си вдигнете ефективността на фирмата, ако искате да сте работодатели. Ако не заминавайте за африка да с еправите на собственици. На гърба на човешкия ресурс както виждате вече става все по-трудно.
Ооо, дано новото поколение не е като нас - робите, дето цял живот работим за паничка ориз на алчни мръсници, които се гаврят с нас както си искат. То не са простотии със забавени заплати, неизплатени обезщетения, невнесени осигуровки, плащания на ръка, договори на минимални заплати, въобще липса на договори, неплатен извънреден труд, липса на отпуски и какво ли още не. Списъкът може да отнеме поне още 200 реда. Явно работодателите са оперирани от чувство за срам и им липса каквото и да е достойнство и чест, та явно по-младите ще им го "имплантират" по трудния начин. Само един съвет имам към работодателите - докато ви го "имплантирват" по-малко да мърдате - така по-малко ще ви боли ))))
Що се отнася до работодателите тук в България - да ви задам един въпрос г-н Михайлов - смятате ли че сме длъжни да работим за 600 лв бруто (484 лв с удръжките) и да мълчим ,понеже ни е страх , че ако вдигнем глава ще ни уволнят "понеже сега такава е голяма стагнацията, пък има и криза"? Нека да Ви дам моята гледна точка , макар да да не се причислявам към това "поколение на хилядолетието" , защото съм '70 и .. набор. От 19 годишен съм започнал "редовна" работа , със договор, трудова книжка , и всички необходими атрибути по законите в България.Колко съм бачкал по строежите като общак за 1-2-3 месеца преди това , няма значение , то е било за да си купя някоя техника (която я нямаше, или се чакаше като манна небесна) или каквото и да е там друго. Взимал съм какви ли не заплати, малки,средни, големи.Винаги ми е било неприятно да си сменям работата, колкото и малко да съм бил в дадена фирма,понеже тамън човек свикне, и някое от условията ,които работодателя му постави (най често не повишаване на заплатата, въпреки , че си доказал колко струваш) не го устройва. Когато взимах "голямата" заплата, бях ръководител на екип за поддръжка, само че , все едно се бях женил за тая работа - не ме оставяха намира и в малкото ми почивни дни (проклети GSM-и!) , а през останалото време бачках по 12-14 часа на ден за ... 520 евро. Резултата от това мероприятие беше, че за времето което бях там, си съсипах здравето, нервите и почти - семейството. Разбира се , от там се махнах в момента , в който си намерих някаква работа, за да мога да издържам себе си и семейството ми, и сега,взимайки с 200 евро по малко , съм спокоен, няма нерви , и почивам , както всички хора - събота и неделя, и по празниците - лукс , който нямах за много "по-високата" ми заплата. Сега Вие ми кажете - за 12-14 часов работен ден в нормална държава по света колко щях да получавам , и дали щеше да се налага и жена ми да работи, за да свържем някак 2-та края. Относно поколението на хилядолетието - такива работи те няма да търпят , ще си сменят работата, и за без пари няма и боклука да Ви изхвърлят. Аз лично съм бил търпелив и толерантен към всичките си бивши работодатели - докато не установях ,че те просто се гаврят, след което им давах "свободно" и си намирах друга работа. Не съм сменил много работи, като в само в две от тях съм натрупал 90% от трудовия си с таж, така че изводите ги оставям на Вас и аудиторита. Що се отнася до статията - такива там стай за отдих и тем подобни глупости - това си е жива порнография... , но само ми стига да погледна и гърците , които почиват от 2 до 4 след обед и взимат/ха по 1500 евра, и почвам да се замислям...
до г-н Михайлов: Здравейте, от 10 години съм в трудоспособна възраст, а от повече работя - я по строежи, я по нещо друго. Откакто завърших университета съм започнал работа не само, за да си купувам нещица, а за да мога да живея. Това прави някъде към 5 години общ трудов стаж, както е по документи... Та от малкият ми стаж съм забелязал следното ( това са реални ситуации, а не хипотези и мои мисления) 1. На интервю работодателите те питат каква заплата искаш или би искал... Последните пъти искрено се забавлявах на овчите погледи след като им казвах 2 -3 000 лв. Но това е така - аз толкова искам... Въпросът е в друго - ако кажа 450 , а всички останали, колкото и по-големи "визитки" и опит да имат, ако кажат по-голяма сума - нали се сещате, кой ще изберат... така попаднах за година и половина в една фирма... 2. В друга фирма тъкмо бях направил шестте си месеца, когато шефът ненадейно уволни хората си с по 2 години стаж (не са се издънили или нещо подобно, просто такова решение бе взето) само и единствено заради повечето пари заплата, която им се плащаше и аз започнах да върша тяхната работа за моята си заплата. Все още работя там и се страхувам да кажа нещо за заплатите, защото знам какъв е момента - всеки се оправдава с кризата и прочие... А имат пари, не е като да нямат. Без значение от печалбата на компанията - твоята заплата остава същата... ( Казвам го, защото е имало дни да се правят по 30-40 000 лв. печалба... Не месеци, а дни). 3. Във фирма работех близо година и заплатите започнаха да се повишават регулярно... Ние си ги искахме, защото знаехме каква е печалбата и че има възможност за това. Това беше до декември месец. На 4-ти януари бяхме отново на работа и ни дадоха да подпишем документ към договора, с който да ни намалят заплатите на 350 лв... Имаше два варианта 1. Подписваш го и си взимаш парите за предният месец и след това по 350 лв. 2. Не го подписваш, не ти дават парите по една или друга причина и така те карат сам да напуснеш... Подписах го, взех си парите и след 2 месеца си заминах от там... 4. Мисленето на работодателите е : Колкото се може повече работа за колкото се може по-малко пари... Не знам дали това се е превърнало в мотото им от няколко години насам или си е било мислене по презумпция... Отговорете на следният въпрос : Каква е началната работна заплата във вашата фирма като работодател... Няма смисъл да се лъжем, просто говорете с факти...
Още нещо да кажа. Понеже разбрах с какво се занимава господина ( Чичко гугъл всичко знае) искам само да го попитам - на помощниците ви, каква заплата давате или на секретарката, защото в Пловдив, Варна и околностите им - им дават по 300 лв на калпак... Или поне такива са заплащанията в обявите за работа в джобса...
пърдула се изказва, сякаш при него има опашка от колежанчета. де ги бре, те всички като учат в англията си мечтаят да завъжат и да дойдат да ти доят стоката...
за Milen Mihaylov във фундаментална грешка си и сега ще ти обясня защо! 1 наемния работник трябва прави това за което е назначен - ни повече ни по-малко 2 предприемача е този, който организира и прави нещата да се случват - т.е. да прави така, че да има пари. Ще ти го онагледя простичко - колкото и добър багерист да назначиш на работа, с една лопата повече от 3-4 кубика на ден не може да изкопае. за това и не очаквай някой от който зависи само това да си даде труда да ти изкара 4-5000 за да му дадеш 2000 Твоята работа като предприемач е да направиш така, че неговия труд да МОЖЕ да даде тези пари, ако не - хващай се да работиш за друг а не да измъчваш хората Е, ако някой го помръзва и е тъп - да върви при простите работодатели, там му е мястото. Да се измъчват взаимно?