Последните години стана все по-актуално да се ребуутват и преосмислят наново стари поредици на филми. Правят се какви ли не продължения, предистории, антологии, спинофи и т.н.
Малко са успешните. Погледнете към "Междузвездни войни" и начина, по който "Дисни" осакатиха поредицата. Добре, че са The Mandalorian и Andor, ама това е друга история...
"Хищникът" е изключение. След повече от 30 години на посредствени и средно добри опити за изграждане на наистина успешен франчайз, включително и чрез кросоувъри с "Пришълецът", все пак се появи някой, който да напипа вярната формула.
В "Хищникът: Опасна зона" (Predator: Badlands) Дан Трактенбърг показва, че съвсем не са били случайни успехите на "Плячка" (2022 г.) и анимето Killer of Killers, което излезе преди няколко месеца.
Основната идея е, че извънземният вид яутджа ловуват хора за спорта. Но това не е точно истинската тема на историите. Трактенбърг всъщност по своеобразен начин се връща към оригиналния филм от 1987 г.
Обяснявам. Първият "Хищник" е абсолютна класика от златната ера на Арнолд Шварценегер и времената на свърхтестостероновото екшън кино, когато всички искаха да гледат експлозии и насилие, а някой като Арни пребиваше, взривяваше и стреляше наред по всичко живо.
Само че режисьорът Джон Мактиърнън подходи по-различно. Даже чудовищно големият Арнолд се оказа дребен, безсилен и незначителен. Суровата сила и мачизмът му бяха безполезни и се наложи да използва хитрост и ум, за да победи могъщия Хищник.
••• Вижте тук трейлър на "Хищникът: Опасна зона":
В "Плячка" Трактенбърг преоткрива този момент през гледната точка на жена-войн от индианското племе на команчите, на която не ѝ позволяват да влезе в редиците на воините. Накрая обаче тя се оказва единствената способна да надхитри и убие яуджа.
Новият филм отново подхваща същия елемент, но сега Хищникът е плячката и e в неизгодната позиция.
За първи път го виждаме не само като главен герой, но също така разбираме повече за културата и езика на яутджа. Още в първите 10 минути става ясно, е че са кофти родители и най-вече задници, без особено разбиране за понятия като състрадание и приятелство. Това всъщност се оказва и най-голямата им слабост.
В случая главният герой се казва Дек (Димитриус Шустер-Колоаматанги) и в началото на филма го намираме в подготовка за първия му лов - важен ритуал, след който трябва да бъде приет в клана си. За цел си избира най-опасното познато същество, живеещо на почти карикатурно смъртоносна планета.
На подобно място Дек е плячка даже за растенията наоколо. Буквално всяко живо нещо наоколо иска да те убие.
За негов късмет попада на единствения организъм с желание да му помогне.
Това е веселият и досадно бъбрив андроид Тиа (Ел Фанинг), която познава цялата местна флора и фауна, и чиито крака са били откъснати от местната флора и фауна.
Тя е изпратена на планетата от корпорацията "Уейланд-Ютани" - онази същата от "Пришълецът", която има крайно съмнителен интерес към колекциониране на смъртоносни биологични видове.
Двамата тръгват на класически тип приключение с много предизвикателства от типа, познат ни вече от доста филми. По пътя си срещат и още един спътник в лицето на сладко маймуноподобно същество. То пък сякаш е взето назаем от филм на Pixar.
Да, "Опасна зона" е продуциран от "Дисни" и това на моменти се усеща доста силно по детски наивния начин, по който виждаме как корав главен герой трябва да научи ценен урок за приятелството от комичен помощник и сладникаво CGI същество.
Моделът сякаш е до болка познат, но без значение от това дори забавните и клиширани моменти предизвикаха смях у публиката на прожекцията. Което винаги е добър знак.
Тук Фанинг се справя добре в ролята си да разнообразява безкрайния парад от зловещи неща, с които Дек се сблъсква по време на своето приключение. Тиа е забавен персонаж, а чувствителността ѝ е нюансирана по начин, който да допълва динамиката.
Обичайно в други филми този герой няма да е особено ефективен в битките, но Тиа се оказва впечатляващ "инструмент" за убиване. Ако гледате филма, ще разберете защо използвам точно тази дума, тъй като тя е свързана с една от запомнящите и забавни сцени.
Без добрата игра на Фанинг ефектният екшън и визуални ефекти не биха имали особено значение, колкото и да са добри. Трябва да се отбележи, че дизайнът на различните същества из филма е разнообразен, докато смъртоносният свят на планетата Гена е изграден с доста креативност, така че да демонстрира колко много варианти има, по които да бъдеш умъртвен от каквото и да е.
В крайна сметка това си е "Хищникът". По същия начин като Арни в оригиналния филм, тук по идентичен начин Дек осъзнава, че мачо силата му няма да проработи.
Не си намира щастливо ново семейство и не се отказва да ловува и убива, както би станало в друга "Дисни" история. Просто разбира, че може да го прави по-добре, ако си има приятели, които също обичат да го правят.
Така че Трактенбърг съвсем успешно успява да хване една стара идея, но да я покаже по нов начин и в същото време значително да разшири света на целия франчайз.
ОЦЕНКАТА ЗА "Пришълецът: Опасна зона": 4 от 5 кафенца
••• Кои са новите филми, които излизат по кината през ноември, вижте тук:
[[article:244888,]]
