Жозе Мануел Барозу каза на българските политици да внимават и да не застават срещу европейската позиция на все по-сериозни санкции срещу Русия и „Южен поток". Също така съвсем официално обяви, че „има хора в България, които са руски агенти", визирайки членове на българското правителство.
Ние сме свикнали с руските агенти, но Европа не изпитва към тях същите чувства, въпреки че и тя е била освобождавана от войските на Съветската армия през Втората световна война. Европа не се чувства задължена да обслужва интересите на Русия от сантименталност, която често бива пробутвана в България в защита на руските интереси тук, защото Европа живее в демокрация от дълго време, докато ние току що сме се отцепили от напиращия отново руски колониализъм.
Този път е истински колониализъм, без никакви други идеологически претенции, освен идеологията на имперския апетит.
Барозу също така каза, че приемането ни в Европейския съюз е било правилноq за да не бъдем отново погълнати от Русия. Eтикетите са неприятно нещо, но всеки, който е срещу Европейския съюз, всъщност е предател на България в посока Русия. Тук руските шпиони веднага ще гракнат, че алтернативата е да сме американска колония. Да, ама не.
Америка е твърде далече, за да колонизира, а и не е нужно, целият свят в известен смисъл е нейна колония - английският е водещ език, вкусовете и трендовете идват от там, демокрацията също. За какво й е на Америка да троши пари да окупира малки, далечни, бедни държави, в които удобно живеят един куп руски шпиони.
В момента в Америка има стотици хиляди кладенци, вадещи шистов газ в огромни количества. Америка оправи икономиката си с фракинг (метода на хидравлично разбиване), и всички възможни доводи срещу добива на шистов газ отпаднаха при възможността да се намали безработицата, да живне средната класа, която беше почти унищожена от Уол Стрийт, и държавата да се справя донякъде с огромния си външен дълг.
Изчетох много неща „за" и „против" добива на шистов газ и не мога да взема твърда позиция нито в едната, нито в другата посока - и двете имат плюсове и минуси. Идеята, че можем да станем независими от руския газ е просто мечта, и трябва да се види дали тази мечта е възможна.
Правителството обаче твърдо застана зад мораториума не над добива, а над проучванията дали има шистов газ. Разбира се, това правителство, в което има руски шпиони, има само интерес да поддържа мораториума. А той се случи благодарение на вслушването на „лошия" Бойко Борисов, който отстъпи пред младежите на „Орлов мост". Аз лично ще бъда щастлива някой ден отново България да има министър-председател, който така се вслушва в критиките на обществото, както Борисов.
Миналото лято десетки хиляди хора останахме без глас на площада за доста по-неприятни неща от това дали да се разреши проучването за шистов газ или не, но правителството вече беше друго - от едното ухо в другото, както както казва народа. На тези не им пука. Както и да е, това е минало, а бъдещето иска отговори как ще се справяме с енергийните проблеми, задаващи се със санкциите срещу Русия.
И ако бъде разрешено проучването, а с него разберем, че може би имаме някакво наше, лично спасение, а може и да нямаме - кой знае какво има в земята, кое ще ни е по-важно? Да се спасим като държава или да спасим от евентуално, не задължително, замърсяване части от Добруджа. Всеки избор е по-добър от липсата на какъвто и да било, т.е., този, в който руските шпиони тържествуват.
В Америка в пристанищата усилено се строят платформи за износ на шистов газ за целия свят, но за съжаление системата още не е готова за да може да поеме снабдяването на Европа.
Твърди се, че до няколко години вече ще е възможно, и тогава вероятно ще започнем да купуваме американски шистов газ. Вероятността той да е по-евтин от руския не е голяма, танкери ще го превозват през цял огромен океан.
Интересно какви ще са екологичните щети върху океана от подобен превоз, който, колкото и да е безопасен, сигурно също има своите големи минуси, и дали еколозите изобщо мислят за това. Знаем, че само от круиз корабите океаните са силно и безвъзвратно замърсени, камо ли от несекващ поток от танкери пълни с газ.
Океанът е далече и не е наш, Добруджа е наша, както и засраното ни Черноморие - дори да беше фраквано по цялата си дължина, едва ли щеше да е така замърсено, както от нас самите в огромната си обич към Черно море и плажовете. Свинщината ни е непростима, а технологиите за добив на шистов газ напредват все повече и повече.
Би било чудесно да знаем има ли възможност да сме напълно независими от Русия и Америка или не, вместо да текат ожесточени, безсмислени спорове кое е добре за природата и кое зле. Споровете ще имат стойност, само когато знаем какво има в земята, сега са само допълнителна възможност за изнервяне в този остров на спокойствието, който е България.
А, да, забравих другите две раздиращи нацията теми от последните два дни. Калин Терзийски е изключително засегнат, че не са го уважили като личност в предаването на Кеворк Кеворкян, освен това агит-клипа на „Реформаторския блок" е копиран от клип на Спилбърг. Ама може ли така?! Това вече на нищо не прилича. Вие за какви ни мислите? „Вие" има много адресати във всички посоки. Оглеждайте се непрекъснато.
