Когато не ти пука за секса

Малко неща дразнят толкова, колкото въпросът "Има ли някой специален човек в живота ти?"

Хората, които задават този въпрос, винаги са много мили и добронамерени, но това, което наистина питат, е дали сте в дългосрочна сексуална връзка с някой. Тъй като живеем в либерално общество, хората обикновено внимават да са неутрални към пола, когато питат това, но въпреки всичко, това не ги възпира да питат. Защото те просто не могат да си представят как някой би живял сам доброволно и предполагат, че всеки трябва да има "някой специален" в живота си.

Въпросът е, че аз например нямам нужда от такъв човек. Не и по начина, който те имат предвид. 

Защото съм асексуална - и то не точно асексуална, а аромантична

Описана с няколко думи, асексуалността означава, че не изпитвам сексуално привличане. Лично аз не проявявам особен интерес към секса, с цялото ми уважение към хората, които го обичат. Дойдох, видях, купих си тениска и я използвам само когато работя в градината и имам нужда от стари безполезни дрехи. Радвам се, че имах такъв опит - може да пробвам отново в някакъв бъдещ момент, но това не е в списъка ми с приоритети.

Това не означава задължително, че всички останали асексуални хора се чувстват по този начин - асексуалността е огромно, многообразно и комплексно явление, а аз съм само една малка частичка от него. Някои асексуални правят секс, някои използват (и участват в) порнофилми - и става все по-сложно да се говори за аромантични и романтични връзки. Но не искам да ви хвърлям в дълбоки води, защото още не знаете как да плувате, така че нека да не усложняваме нещата излишно.

Някои асексуални са част от дългосрочни интимни връзки, преследват романтиката и търсят дълбоки емоционални връзки с романтични елементи в тях. Други, като мен например, определено имат силни лични взаимоотношения, но те не включват елементи на секс или романтика. 

Междучовешките взаимоотношения могат да са достатъчно пълноценни и без секс

Липсата на сексуално привличане не означава, че хората въобще не ме привличат - привличат ме, но просто не сексуално. Привличат ме огромните секси мозъци, изпълнени с велики идеи. Освен това имам дълбоки и емоционално сложни взаимоотношения с хора, които обичам и обожавам истински - просто не сексуално. Или романтично.

Има едно обезценяване, което се случва при интимните връзки, които не е задължително да са сексуални в своята природа - и това обезценяване се случва всеки път, в който ме питат дали имам "някой специален" човек в живота си. Отговорът на този въпрос разбира се е "ДА!" - имам няколко крайно специални хора в живота си.

Хора, които обичам дълбоко и с които съм много близка, разчитам на тяхната подкрепа и им отвръщам със същото; хора, които смятам за много близки партньори. Те не са интимни или сексуални партньори, но това не прави връзката ни по-маловажна или по-слаба.

Нито пък нашите връзки обезценяват тези, които хората имат с интимните си партньори. Съществува една взаимносвързана мрежа на подкрепа. 

Асексуалността не означава страх или нежелание, или невинност до брака

Една от близките ми партньорки е омъжена и има прекрасна интимна любовна връзка със своя съпруг. Съпругът й и аз й даваме много различни неща във връзките си с нея - ние не сме конкуренти, не се намираме в конфликт.

В същия ред на мисли, никой от нас двамата не е подчинен на другия, или пък "по-важен" в нейните очи, въпреки че обществото би ме заклеймило просто като "добра приятелка".

Интимните асексуални връзки са част от човешкия живот от много време насам. Много култури имат дългогодишната традиция да приемат асексуалните връзки не просто като нещо преди брака, което остава настрана, когато си сложите венчалните халки, но като важна част от живота на хората. Приемането на подобни връзки в "мейнстрийм" културата обаче не е така популярно.

Което означава, че има голямо объркване по отношение на това какво точно означава да бъдеш асексуален. Хората задават много въпроси за това дали не сме превзето скромни, или просто се страхуваме от секса.

Много предполагат, че асексуалността се корени в нежеланието. Асексуалноста е поставена в рамките на "не"-то - сексът е нещо, което НЕ правим - но това не отчита нейната сложна и многопластова същност.  
Има и нещо друго - хората започват много да се объркват в жаргона на асексуалността, който да ви кажа си е доста сложен.

Асексуалността си има своя собствена Wikipedia. Имаме си наши енциклопедисти, които обсъждат теми като смесени връзки - които са факт при асексуалността, когато един партньор е асексуален, а другият - не.  

И асексуалните понякога се чувстват дискриминирани

Някои хора си мислят, че пропускам много от живота, ако не играя бинго, но всъщност имам доста богат, сложен, пълноценен и интересен живот. Това че не правя секс и не се интересувам от романтични връзки не означава, че съм самотно същество със жалко съществуване!

Нито пък съм склонна да натрапвам асексуалността си на някой друг: както обичаме да казваме - това е идентичност, която хората трябва да използват, само ако чувстват, че това работи за тях. Ако асексуалността не е за вас - тогава не я използвайте. Не мразя хората, които правят секс и не мисля, че сексът е ужасен и лош. Просто не се интересувам от него.

Това настояване, че "някой специален" е равно на "някой, с когото правиш секс" не само изключва асексуалните. Много асексуални хора също имат дълбоки и значими връзки с хора, които не са им сексуални партньори и никога няма да бъдат такива. Тези връзки са много повече от това, което думата "приятелство" е способна да опише, но въпреки това на тях често се гледа сякаш са по-маловажни от брака или трайните сексуални/интимни връзки.

Ще ви оставя с тази мисъл: на английски "ace" е жаргонизъм както за "асексуален", така и за "велик". Тълкувайте го както искате.