Всяко поколение си страда по десетилетието, в което е било младо и безотговорно.
Ние, които бяхме тийнейджъри през 80-те, обаче се оказахме последните, живели най-готините си години без високи технологии.
Сега когато гледам децата си и приятелите им, първата разлика, която виждам помежду ни, е в погледите. Техните са устремени предимно в смартфоните им.
Нашите се рееха в небето. И най-често се спираха в очите на някое разбиващо сърцето създание, в чийто поглед искахме да се отразим. Това не прави нас, децата на 80-те, по-добри или по-изобретателни от тези днес - просто хоризонтите ни се разполагат в различни равнини.
Този текст не е скимтене по отминалото време и хм... младост. Той е, за да си спомним какво беше и за малко да го преживеем отново. Всеки по своему...
През 80-те нямахме готини дрехи. Най-добре облечените бяха синовете и дъщерите на партийните шефове или на международните шофьори.
Първите си пазаруваха от Кореком (магазин, в който се купуваха западни стоки с декларирана валута), а вторите бяха истински модни икони, защото бащите им влачеха в каросериите на камионите си цялата пазарна разпродажба на Запада.
В моя клас имаше двама шофьорски синове и те бяха най-желаните момчета на света - носеха апрески, имаха уокмени, якетата им бяха в искрящи цветове и с емблеми като на международните ски състезания, каквито гледахме по телевизията.
Освен това у тях винаги се намираше по някое и друго порносписание, огромна бутилка уиски на стойка (т.нар бебета), фототапет и чаши от аркопал, течен шоколад и гондола с пеещ гондолиер и въртяща се балерина.
Разменянето на дрехи си беше всеобща практика. Като нямаш нещо готино за обличане, ставаш приятел с тези, които имат. И започваш да си чакаш реда да се разходиш с каквото и да е от гардероба им за един уикенд.
Така се сдобих с едно дънково яке с каракул, което ми беше отстъпено за два дни. Още си спомням как триумфално десет пъти минах с него на „Магура", за да могат всички да ме огледат. Мисля, че това е един от малкото моменти в живота ми, когато наистина съм се чувствала непобедима. В замяна за каракуленото яке бях дала моя зелена блуза с рисунка на момичета отпред и подплънки като на хокеист.
Върнаха ми я с дупка от цигара, което ми даде правото още два дни да съм притежател на каракуленото яке за компенсация.
Като казах „Магура"... Това беше култова сладкарница за сладоледи и мелби на бул. Витоша, отстрани на градинката на НДК, където днес има магазин на един от мобилните оператори.
Сладкарницата беше с изключително висока репутация и адски намръщени сервитьорки. Там се чакаше на опашка да влезеш, а традиционно се ядеше мелба „Дипломат" - два вида сладолед с някаква епична украска от бисквити и шоколад отгоре, която днес ми изглежда истински кулинарен компромис.
Когато „Магура" стана култово място, славата на сладоледената сладкарница беше потънала в прах, но пък народът сядаше отсреща на каменните блокове на градинката и зяпаше кой-какво-що.
Купуваха се наливни и силно разредени бири и кока-коли в половинлитрови пластмасови чаши от бистрата наоколо и се кибичеше с часове. Там се разменяха касетки с музика, продаваха се дрехи на черно, уговаряха се купони и се гъзарееше.
На „Магура" ходеха гъзетата, а пък рокаджиите и лудите глави се събираха в края на 80-те и начабото на 90-те на „Синьото".
Това беше един адски грозен конгломерат от ръждясали павилиони в синьо, струпани точно там, където днес е входът на метростанцията на стадион „Васил Левски".
Тук спокойно можеше да видиш най-желаните момчета от рок бандите - Денис от „Ахат", Емо от „Конкурент", Коцето Калки, Дони, Момчил от „Клас", Васко Гюров от „Ера" и „Ревю", Стенли от „Тангра". Радиото беше наблизо, въпреки че тяхната музика успяваше да влезе само в нощните блокове, които слушахме като спасение от полунощ до три сутринта или в класическата „Музикална стълбица" на Йордан Георгиев (известен като Данчо Стълбицата) и в „Пулсиращи ноти" на Тома Спространов.
Телефоните ни бяха градски и работеха с 5 стотинки. Звъняхме си от тях или направо се уговаряхме за среща за следващите дни. Имахме време и не закъснявахме. Вкъщи се обаждахме да кажем, че сме на мястото, за което сме предупредили родителите си.
Когато закъснявахме да се приберем, те висяха по балконите на панелните ни жилища и се взираха в тъмната пътека до автобусната спирка. Другият начин на комуникация беше с бележки. Като имахме да кажем нещо на съученик или приятел от махалата, отивахме директно до тях и звъняхме на вратата. Ако нямаше никого, оставяхме бележка, която никога не изчезваше.
Майките ни имаха пеньоари и пантофи и често надвечерно се разхождаха из апартаментите с ролки. Бащите пък имаха халати с атлазени ревери и дървени копчета.
Анцугът беше дреха за спорт и ако нечий родител се подвизаваше в такова облекло, бяхме сигурни, че е ритал „мачле" в квартала със съседи.
След работно време си беше практика мъжете от входа да седнат на по бира или ракия пред блока, а скованите им за целта мебели си бяха истински примери за рециклиране. Пред съседния блок например масата за вечерни сбирки беше направена от врата и стар радиатор, а столовете представляваха останки от полусчупени трапезарни гарнитури, всеки със свой почерк - бродирана възглавничка, изкуствено китениче, кожена седалка от Жигули, кашон, сгънат на няколко ката.
Докато мъжете се социализираха самостоятелно върху импровизираните общи външни салони, жените си ходеха на гости.
Като не им се стоеше у дома, подреждаха в една чинийка няколко парчета от току-що опечения домашен кекс и отиваха до най-любимата съседка. Въпросните чинийки циркулираха из апартаментите, защото не можеше да върнеш чинийката празна - на свой ред и ти правиш нещо сладко и тогава връщаш.
Ако пък толкова нямаш нищо приготвено за споделяне, можеше да отидеш у всеки под предлог, че ти трябва чаша брашно, един лимон или си свършил цигарите. Винаги беше удобно.
Родителите ни се събираха най-често по домовете, защото ресторантите не бяха много, а и храната беше предимно потресаваща.
Обикновено, ако у дома бащата пуши, се пушеше навсякъде. А бащите си пушеха, така че ние израстнахме сред цигарен дим, тостове, пеене на песни и тихо разказване на политически вицове. Докато големите се забавляваха в холовете или кухните, ние трябваше да забавляваме децата на гостите.
С тях, ако бяха готини, слушахме записи от монокасетофоните си. Често правехме записи и сами - от радиото, директно - с общия вграден микрофон. Молехме се през цялото време да не звънне телефонът, някой от родителите да не отвори вратата с някакво нареждане, никой да не кихне или да не му стане смешно - и от радиото да оставят парчето, колкото се може по-дълго, за да се запише до края.
Въпреки това в някои от автентичните ми записи от онова време се чува „тит - тит - тит, дванадесет часа!" или пък гласът на майка ми, който мощно се изцепва насред записа ми на „Иръпшън" с „Айде, идвайте да вечеряте, че ще изстинат кюфтенцата!".
Тези парчета и до ден днешен звучат по този начин в главата ми.
Рождени дни празнувахме най-вече вкъщи, като се надявахме родителското тяло да се изнесе от апартамента и да не се върне преди десет вечерта.
Майките ни правеха сандвичи от франзела със салам, пушено сирене и украса от кръгче червена чушка и стрък магданоз. Пиехме домашни сокове и швепс. Алкохолът се появи малко по-късно, винаги под прикритието на някоя тъмна бутилка. Изгасяхме лампата и танцувахме на тъмно с когото ни се падне, като естествено, всеки се стремеше да „улови" този, когото си харесва.
Важният момент беше в целуването и прегръщането по време на дългите блусове. Момчетата бяха потни и нестеснителни, а ние - нагласени и примерни. Играта на бутилка дойде по-късно и си беше почти сексуална задявка. Въпреки това на шестнадесет, когато се появихме след ваканцията между десети и последния единадесети клас, половината момичета от класа се бяхме разделили с девствеността си.
Майка ми разбра за тази подробност шест години по-късно, когато спонтанно се учуди, че на 22 не съм девствена. Не уточних от колко време не съм, за да не я травмирам съвсем. Нищо, че тя самата добре си беше поживяла през шейсетте и самотното моминство не е било сред приоритетите й.
През осемдесетте в секса се пазехме с „Нали ще ме пазиш?", защото не можеше току така да си купиш презервативи, а и те бяха дебели, плътни, грозни и лесно се късаха. Трудно си беше да преспиш при гаджето, защото майките не ги разрешаваха тези неща, а пък да проявяваш към момче каквато и да е нежност пред баща си, си беше голям срам.
Така че дебнехме фемилито да го няма, за да се порадваме един на друг, а когато ни изненадваха, със зачервени бузи се обличахме като за световно и неловко се правехме, че ей досега сме чели по химия заедно и „той ми обясняваше, че не го разбирам тоя урок".
Родителите ни се правеха, че ни вярват, а ние - че не лъжем.
Въпреки всичко това живеехме с усещането, че бъдещето ни принадлежи, можем да преобръщаме светове, а щастието носи нашите лични имена.
И да, от младостта беше, не от системата.
Е, вече се развихри не научната фантастика. JD била дете на народен враг а баща и го изключили от гимназията. ОК, само бърка 76г. с 56-та. През 76-та народните врагове се мачкаха по по-фини начини. И самият израз беше излязъл от обръщение. За слушане на Бийтлз може да са изключвали от гимназията в Горско Сливово, от варненската изключваха за пускане по училищната озвучителна система. Униформите ни гнетяха не поради качеството си а поради факта, че сме принудени да ги носим, за разлика от задължителните униформи на престижните западни училища - белег на привилегия. А Иван изби рибата.
Прекъснаха ме. Продължавам. Иван изби рибата. Значи ДС прави супер удар да свие 2 кораба със супер секретни касетки под носа на Пентагона, и вместо да ги предаде на КГБ ги пуска за развлечение на щастливия български народ. При това вече беше напълно наясно, че този народ няма да записва на касетките песни от фестивала Ален Мак. Ами, че за такъв пропуск цялото ДС би се озовало в Сибир а началниците разстреляни. А касетки ТДК и други имаше в корекомите. Още по-голям удар с технологията на Филип Морис. Без всякакви технологии се изнасяха за СССР 50 000 т тютюневи изделия. И ако плащаха копейки, даваха нефт по 70 рубли тона, при световни цени над 150. И никаква технология не би могла да пробие световните пазари, които се бранят със зъби, нокти и ракети. Ще завърша с един цитат от Путин, който ми каза един руснак преди 10 години, без да гарантирам верността му. "Който не съжалява за съветските времена сърце няма. Който иска да ги върне акъл няма."
"Може човек да е много грозен, академично погледнато, но да изглежда много хубав. Как? Ами много просто - с приятно, добро и духовно излъчване. Онези не са такива. " Да, вярно е това. И за дискретния чар на буржоазията-също. Познавам и някои хора от такива среди- били са на "прослушване" в милицията всеки месец. Заради роднински връзки зад граница и евентуална вражеска подривна дейност. Много фини хора. Математици с буржоазен произход и съответно-няма БАН , само работа като преподаватели в средното образование. Не в университет, и не позицията на Я. Такева дори или нещо в МОН. Също заклети бохеми, много освободени като присъствие. И който закачил от това, което те са носили, закачил.Но не могат всички да са такива, съгласете се. После, такива хора са били в сянка- ако ги познават близки, колеги, съседи, това е. Не са могли да служат като модел или база за сравнение на много от останалите. И стандартът на обществено "видимите"е бил доста нисък - хора с Рабфак и пр. на ръководни позиции. Добре, че са били приютените "в сянка" от другия вид, да вършат безшумно съществената работа. Изобщо, обръщането на обществената тъкан с хастара нагоре не се е отразило никак добре на обществото като цяло. Вие и те просто сте приели позицията, че системата заслужава да бъде манипулирана, но не всеки е разбирал това или е могъл да го прави в "необходимата" степен. Страхът от първите две десетилетия е останал у много хора много дълго.Особено в средите на избити офицери, изявени монархисти, политици и пр., но и сред "обикновените" хора, на които местната партийна организация е можела доволно да вгорчи живота, по желание. За разузнаването- да, друга голяма и много болезнена тема. Външното-ок, но тези, дето са следили собствените си съседи, колеги, близки- това е мерзост. Разбира се, някои са го правили доброволно, други са били принуждавани. И за какво- за една идеология на насилието, която много бързо е отживяла времето си. За религията и И.Х. - Според мен, това е едно от основните поражения на същата тази идеология- атеизмът. Положителното е, че човек може да погледне на религията с "окото на разума" отвъд брътвежите на дядо поп. Смятам обаче,че в Библията- и не само- има много интересни неща, които могат да се разглеждат от съвременен ъгъл. И нима оплождането ин витро не е "непорочно"? И защо Вселената да не е плод на космически разум? Всичко в природата е така добре разчетено и направено- като от художник-математик.
дедо Аджи
Драги Иване, прав си за Чърчил и Путин. И аз съм цитирал това заимстване в друга дискусия в тоя форум. Но това, че е краден (айде, заимстван) намалява ли валидността му? Като не съм изобретил дизеловия двигател нямам ли право да се возя в автобус? За корабите, нямам думи. всичко може да се скрие, ако не се търси. Той и Тодор Живков преди 9-ти не се криел и никой не го търсил. Просто не се връзва да краднеш супер секретна разработка за пентагона, за да доставиш касетки за българите. За тютюна. през 60-те имаше едни цигари Джебел. Пал Мал, Марлборо и Кент пасти да ядат. Това беше тютюн с аромат на шоколад. И без никаква химия. След 3-4 години изчезнаха. Но тютюнът джебел басма не е изчезнал. Той се влага в Камел и Пал Мал. Когато първите седераси с лека ръка скъсаха връзките с руския пазар там се настаниха Филип Морис и БАТ. Качеството им с нищо не е по-добро от ТУ134 или Опал. Но за български цигари вече няма хляб. И изкупуват тютюна от помаците по 3 лв/кг. И аз съм обиден на ДС. Не, защото не ми дадоха възможност да им откажа. а защото първо ме отрязаха от някое поприще, заради неща, станали 10 години преди да се родя, а след това ме вербуваха да слухтя по комплексите кой разпространява западно влияние и кои български граждани се поддават на което. Сллед една година, като видяха, че от мене файда няма, ме оставиха на мира. И дай, да не се хващаме на седерасткото оплюване на цялото ДС. Разбира се, че са достойни за презрение тези, които превърнаха половината български народ в шпиони на другата половина. Но ДС имаше и служби за външно разузнаване, контраразузнаване и технически и промишлен шпионаж, без които не минава нито една държава. Специално техническият шпионаж е донесъл много кяр. А Фильо димитров и Стоян Ганев го продадоха.
Седем, Преди няколко месеца четох в едно списание, че на младини Роналд Рейгън е писал доноси, пардон ... - доклади, до ФБР /или ЦРУ - не помня точно/. Имал е за задача да наблюдава членове на тогавашни профсъюзни организации в киното и телевизията /макар и още прохождаща/. Това са били най-вече - оператори, осветители и пр. Изпълнявал е задачите си с необходимото старание, което се очаква от всеки доблестен гражданин на САЩ. Там, обаче, си нямат Методи Андреев и Комисия по досиетата такава, каквато е у нас. За това са и толкова зле и въобще - назад. Разузнаването, като система, като организация, навсякъде по света е горе-долу еднаква като йерархична структура и наподобява пирамида. Разликите може да са само в дребни нюанси, според спесификите на конкретната държава. Подобни системи, обаче, се различават съществено от други йерархични структури по това, че върхът на пирамидата се определя не от притежаваната власт, а от интелекта. За това навсякъде по света най-ниските нива в разузнаването се занимават с предоставяне на информация за това кой говори или разправя вицове срещу властта, кой слуша Бийтълс или кой чете Маркс /ако е от другата страна/ и това не е случайно. За такава работа не става всеки, но всеки трябва да започне от там. По-горните нива съответно преценяват - ако еди кой си се вживее в това да докладва кой разправя вицове, значи не е с голям интелект и следва да си остане на ниските нива. Ако си мълчи, знаеки, че го карат да се занимава с глупости, тогава, за да се уверят, му пращат провокатори. Ако и след това си замълчи, значи не е глупак и става за нещо повече. Дълго време го наблюдават и преценяват, докато му възложат следваща, по-висша задача .... и така, до като в един момент му се "разкриват", казвайки му, че до този момент е изучаван, проверяван, тестван, преценяван и пр. и е заслужил доверието им - но не по отношение на някакви тайни, не. Заслужил е доверието им по отношение на естествения му интелект. От тук нататък, Седем, никакви закони и догми нямат смисъл. Значение има единствено морала, но за това ... друг път. Когато му дойде времето. Всъщност, Седем, знаеш ли какво точно означава думата интелект? Знаеш ли нейното определение? Нещо ме кара да се съмнявам /че си се замислял, а не, че си тъп/, но за да ти спестя време ще ти кажа, че точно определение за това няма, но все пак е прието едно, което /поне за сега/ се счита за такова. И така - интелект, това е способността на даден индивид да се ориентира относително бързо в непозната обстановка. Може би тук се крие онзи дискретен буржоазен чар, за който споменава Иван. И който само се нарича буржоазен ...
Докс, приемам ти хубавия анализ на разузнавателната система, само отбележи, че разузнаването и контраразузнаването не е йерархическата върхушка. То е инструмент на тази върхушка. Задачата му е да и достави исканата информация, а как, и дали изобщо ще се възползва от тази информация е изцяло по кефа на върхушката. Сигурен съм, че ЦРУ е доставило достатъчно рапорти, че Садам няма ОМП, обаче Буш & Ко решиха да не ги приемат, и още ги търсят. Отбележи, че начело на ЦРУ, ФБР, НСА и др. са не професионалисти, издигнали се в службата, а политически назначения. Също в случая с младия (той не е бил дотам млад, към 40) Рейгън, и хиляди по-талантливи творци, кампанията е започнал не върлият антикомунист Едгар Хувър, а политикът, сенаторът Джо Мак Карти. И с времето настъпва тенденция да се подава информация,която ще се приеме от върхушката, пък даже и да е невярна.
Иване, Не знаех за такъв филм, нито пък знам кой е Луис Бунюел. А що се отнася до интелигентността и ума - интересни определения, но на мен думата интелект ми харесва повече, както и определението и. А се сещам как като малък ме гълчаха, че съм имал ум, ама съм нямал разум. Така и не ми стана ясно какво точно имаха пред вид. Умен си, викат, ама не си разумен. Нещо подобно викаше и старшината в казармата - трябва да има ред и порядък. А сега де - какво е ред и какво е порядък?
Деде, Думата ми беше само за разузнавателните системи и тяхната структура. А дали след това те са или не са част от друга система и как биват използвани е отделен въпрос.
Полезно он Уикипедия: intelligere, "to understand," from inter, "between" and legere, "to choose Значи, интелект всъщност е способността да правиш избор. Филмът е скучен- колкото пъти се опитвам да го изгледам целия, все дръпвам към края- ок, символизъм и пр., но не ми е интересен. Заглавието, обаче, е находка. Докс Четох някакво изследване, че от 1968г. натам, след опит за вътрешнопратиен преврат, в службите започват да се набират хора от "вражеските среди". И тогава, най-вероятно, айкюто е дръпнало рязко. Далеч съм от мисълта, че хора извън тези "сини" бржоазни среди са били посредствени- напротив, има си хора с умствен финес навсякъде, както и ограничени еснафи дори в най-"изисканите " кръгове. Въпрос на лични качества, най-вече, а после на шлифовка. За разузнаването- да, на всякъде го има, но у нас и в целия бивш соц има един уникален проблем- това са служби на една власт, дошла с вълна от масово насилие към собстения си народ. Нито САЩ, нито коя и да е от развитите демокрации може да се "похвали" с такова нещо. Негов аналог, в известна степен, може да са Франко и подобните му. Поради което, принадлежността принципно към тези служби у нас е с особен морален оттенък дори и 10-летия по-късно...Иначе-да, там сигурно са пробирали и търсили най-интелигентните възможни индивиди. Битката за влияние и власт м/у световните сили е сериозно нещо, безспорно. Както е безспорно и това, че те са само инструмент на някаква друга, скрита власт. Каква?- На хората с пари, пак интелигентни. Имаше едно интервю с някой от Ротшилдовите- много интелигентен, разбира се и с достолепно присъствие. Той казва там нещо интересно- че в клана се избира винаги най-подходящият за дадена дейност, не непременно кръвния наследник на предишния такъв.- Меритокрация в действие! Но ,разбира се, само в рамките на клана...което вече е проблем за тези извън него... Също така, по въпроса за вербовките- въздържам се да съдя когото и да е конкретно. От една страна, като кажат "Времето е било такова" идва отгворът "Не, ти си бил такъв". От друга, никой не може предварително да гарантира за себе си, дали би издържал на такова изпитание, ако бъде поставен на него... Драги Иван За финта с "да,да"- разказаха ми такъв случай някъде от края на 1970-те: Звъни на вратата кварталният ОФ отговорник /както и да се е наричало това/ и казва:"Утре, всички на събрание. Отговор: "в колко часа? на каква тема?да, чакай да си запиша, да не забравя, непременно" и после не отива, естествено...
Драги Иван Ненапразно не са Ви канили в службите. За всяко нещо се иска специфична дарба- за разузнаването -също...
И още по темата - с конкретен пример - Кристалина Георгиева. По времето, когато е нямало кабели, за едни хора и те са записвали с микрофон, Кристалина е пътувала по света, учила е. Била е на специализации май в Харвард! .. заминала е 1983 или май 1984 ! Живяла е с години и е учила в Ню Йорк! .. Та няма, какво да се хленчи а да се гледат примерите .. вижте я Кристалина - порасна, учи - ето я сега! П.П Прочетох линковете Иван .. за мотокарите няма абсолютно никаква лигика, наистина, да се купуват, та да им се вземел чугуна ! Седерастко малоумно мотокарно бръщолевене! Колко струва килограм чугун на пазара, колко струва килограм мотокар? .. и що така приказват ли .. ами кога ли, седерастите не са били диваци и варвари?
Драги Иван Толкова могла системата, толкова дала. Това са й кадрите за политика, факт. Да са мислили на времето...
Много по-полезно би било одържавяването на някои сектори от икономиката, връщането на всички базови държавни имоти и дори организирането на производството на хубава доматена салца за износ, с приходите от която да си купим нещо необходимо. Подкрепям. Убедихте ме. Но , по възможност, с кадърни кадри начело, крайно време им е. + Не само доматена салца, всякакви хубави неща; и не само за износ. За другото- новият виц: О-о-не!- Комсомолът бил безсмъртен...
Явно "залеза на комунизма: за който пише Касимова - Моасе е различен за различни хора .. Моасе е нямала, какво да облече , дето да я прави, да лови горе-долу око .. и е записвала на микрофон ... А ето какви факти и данни Роко Чакълестий споделя , пак за онова време: TheRock | 29.09.2016 13:32 Кристалина: ” В края на 80-те години е сред малцината избрани преподаватели във ВИИ „Карл Маркс”, получили възможност да специализират на Запад. Един от явяващите се с нея на конкурса е Румен Гечев. .. Сегашният ректор на УНСС Стати Статев, който също като нея по същото време отива на едногодишна специализация в Бостън.. През 1987-1988 г. Георгиева е в Лондонското училище по икономика. В началото на 90-те ... ... .. се организира конкурс, който се печели от Румен Гечев, Стати Статев и… Кристалина Георгиева. Първите двама се връщат скоро, докато Георгиева остава в САЩ на дългосрочна специализация."