Колкото и страшно да изглежда да загубите контрол над стриктните си планове, поддържането на перфектна фигура, железния си работен график, безупречните връзки и високите постижения в професионален план, може би е време да загърбите идеята за "перфектен живот". Ще е трудно, със сигурност. Но ще е за добро.
Да си перфекционист като цяло е сбъркана житейска концепция, поне според популярния лайф коучър и TED лектор Фиона Бъкланд.
Нездравия стремеж към съвършенство може да се просмуче във всеки аспект от живота ви - от работа до връзки, от облекло до мебелировка, но може и да се отрази на естествения творчески импулс у вас, както и да се изроди в общо желание за съществуване в невъзможно перфектно общество, казва Бъкланд.
Да, перфекционизмът понякога е положителен знак за амбиция, коментира тя. Той със сигурност има своите плюсове. Благодарение на него са реализирани някои от най-значимите културни постижения в историята.
"Стремежът към съвършенство може да подбутва напред културата, изкуството, архитектурата, науката и технологиите и да отвежда до още по-големи постижения в тези сфери на човешка дейност."
Но перфекционизмът като житейска философия има един огромен недостатък. Това, което той цели, е непостижимо. Освен това разбирането за това какво означава съвършенството е строго индивидуално, което води до вечно неудовлетворение. Никога реалността не може да съвпадне с представите в главите ни.
Скорошно проучване на университета в Съсекс установи, че натискът да бъдеш "готин" пред останалите и да имаш "перфектно" представяне пред околните е определящ за подрастващите. Доказано е, че тeзи стремежи преминават и в зрелите години, което води до непрекъснат стрес, свързан със желанието да си безпогрешен и да имаш идеалния възможен живот.
"Всичко във съвременния свят ни внушава, че нещата, които са несъвършени или онези, които са трудни за постигане, всъщност трябва да бъдат съвършени и лесно постижими, стига да се трудим достатъчно в тази посока. Материален комфорт, добри приятели, страхотен сексуален живот, удовлетворяваща работа, хармонична връзка и добри, възпитани деца. Внушава ни се, че всичко това е възможно и постижимо" - казва Бъкленд.
"Освен това сме засипани от медийно съдържание и рекламни послания, които ни предлагат доста ограничена и нереалистична картинка на това какво представлява действителността. Всичко в тях изглежда съвършено и сме свикнали да се сравняваме със зададените ни критерии за перфектен живот, налагани от медиите, което още повече засилва тенденциите към перфекционизъм" - категорична е тя.
Aко не ги спрем, тези чувства могат да доведат до засилена самокритика и да унищожат способността ни да се чувстваме като пълноценни хора. Да ни направят изолирани от действителността, неразбрани и с усещането, че животът е катастрофа.
Не правим компромиси, преработваме се и отказваме да гласуваме доверие на другите хора. Като резултат се чувстваме потиснати и задушени. Това в голяма степен обяснява и все по-нарастващата апатия у хората и тенденцията да се доверяват все повече и повече на разни популистки политически движения, например.
"Така и не успяваме да достигнем до мечтаното съвършенство в живота. Прекратяваме връзки, защото не са перфектни. Чувстваме, че не заслужаваме да получим любов, защото ние не сме перфектни. Съкрушени сме, защото никой не ни разбира перфектно добре.
Губим увереност в себе си и в другите. Вместо да търсим обаче съвършенство във всички тези неща, по-добре би било просто да се стремим към някакво подобрение, към надскачане на постигнатото, без перфекционизъм" - коментира Бъкланд.
А и кой каза, че перфектното е най-доброто? Помислете само за едни домашно отгледани по естествен начин зеленчуци. Те едва ли са толкова лъскави, големи и симетрично оформени като онези в магазина. Но със сигурност са по-полезни и вкусни. Пренесете това разбиране за нещата на по-мащабно ниво в живота си и се уверете, че красотата е в несъвършенствата. И слава Богу! Защото, така или иначе, никой не е съвършен.
Не искам да съм перфектен, а просто да спя с тази, която ми харесваше. Но като не може какво ми остава.
"Нездравия стремеж към съвършенство" - ей точно тук е проблемът, в ключовата дума "нездрав". Иначе няма нищо лошо в стремежа към съвършенство.
Перфектен живот в цивилизация, основана на разрушението, наистина не е възможен. Помислете си само- за всяко нещо, което правим, трябва първо друго да разрушим. После- що умираме... Дето се казва, само песните и танците нямат нужда от чужда материя. -Да им се отдадем!
Моята Опел "Калибра" е перфектна! Точно така пишеше в обявата. А собственика и ми каза,че като го видя ще го благославям,че съм купил от него тази перфектна кола!
"искам такава..." Е, тази е тъпа американка! Даже май е милениалка. Тва са двойни стандарти сега...
Софито е класика в жанра, дам... На мен от ретрото най-много ми харесва ей тази /първата/, ама не знам, дали е още м/у нас, т.да се каже. https://www.youtube.com/watch?v=7MFJ7ie_yGU Обаче, пак е хамериканка, ей, нема спасение от тея...
Напротив - перфектният живот Е възможен. Всичко е въпрос на нагласа към нещата, които се случват. Хората, определящи сами стандарта си, спокойно могат да класифицират живота си като перфектен, когато го живеят по избрания от тях начин.
Ама Софи е стил, признай Е, вече го направих. Много е сладка. Проблемът е, че след някакви си 20-30 години вратът й може да стане като на ...ъъъ, която беше там. И кво праим тогава? Тц, те нека си се самоуспокояват, релативистите. Аз заминавам да търся абсолютната перфектна реалност. О-ре-зер-вуар! Взимам си и ла коф пур ла перфексион, да си я събирам надлежно вътре...
Напълно съм съгласен с kakao - "перфектният живот Е възможен. Всичко е въпрос на нагласа към нещата, които се случват". Нужно е трезво осъзнаване на житейската ти ситуация и отлично себепознаване, за да знаеш какво всъщност искаш (какво наистина би било "перфектно" за теб), както и да можеш да идентифицираш и компенсираш, например, изконното желание да се успокояваш с по-малко от това, което би било "перфектно", просто защото не ти се иска да полагаш необходимото усилие за да го постигнеш или ти се струва невъзможно/непостижимо. Тоест, важното е да не изпадаш към някоя от двете крайности - "имам чудесна жена, но можеше да има още по-големи цици" (неконструктивен перфекционизъм) или "абе вярно да имам деца е важно за мен, ама не ми се занимава с отглеждането им, значи съм ок да съм бездетен" (самозаблуда, която почти гарантирано накрая разрушава личността ти). Една спокойна, съвестна, достойна и дълбока интроспекция е абсолютно необходима и често достатъчна за да ликвидираш всички противоречия в ценностната си система, което е нужна стъпка към постигането на "перфектен" живот. Забелязал съм, че тези, които не успяват да го постигнат, най-често залитат в крайността "вярно съм беден, но не ми се ще да признавам, че предпочитам да не съм, а не мога/мързи ме да го постигна, затова ще си измисля някакви рационализации за това как бедността е чудесна за мен". С такива хора тук е пълно. Мизантропията, предразсъдъците и крайният цинизъм са много чест придружител на този вид реторика, което я прави доста лесна за разпознаване.
Момент, като ти видях мнението и се сетих, че имам да свърша една адски важна работа... ... Готово, сега е в десния. Пак ще ти припомня, че може би не е чак толкова лоша идея да се заяждаш с хората в твоята категория - напреднала възраст и изостанал акъл. Знам, че няма да спреш. Хора като теб никога не спират, защото не можете да си позволите да видите, че с лични нападки само доказвате собствената си нищета, и накърнявате само личното си достойнство. За вас е жизнено важно да сте убедени, че глуповатите ви, изтъркани, банални лафчета са всъщност тънък хумор и проникновена, оригинална сатира.
Друго си е да блъснеш 5-6 смеещи се емотикона на всеки втори коментар - точно както laugh track-а на отегчително скучен "комедиен" сериал или мигащата светлинна табела "СМЯХ", която подсказва на живата публика на шоуто на Слави, на теб пък ти се налага да слагаш емотикони за да подсетиш околните на кои твои лафове "трябва" да се смеят, защото без такава индикация надали ще сетят.