В края на 60-те години на миналия век в Съветския съюз се появява наградата "Снежен барс". По онова време за алпинистите от соц лагера достъпът до високите върхове над 8000 метра в Хималаите е доста труден, но пък СССР разполага със свои седемхилядници.
Така се появява почетното звание и с наградата на името на животното, което символизира сила и смелост - снежния леопард, са удостоявани тези, които успяват да стигнат всички седемхилядници.
В началото те са 4, но днес за "Снежен леопард" трябва да се изкачат върховете Комунизъм, Корженевска и Ленин в Памир и Победа и Хан Тенгри в Тяншан.
Оттогава стотици алпинисти успяват да станат носители на званието, а предизвикателството на Петте върха на Снежния леопард си остава изкушение за планинарите по цял свят и до днес.
Най-опасният и труден от петте върха е високият 7439 метра Победа. Често се случва алпинистите да правят по няколко опита години наред, преди да успеят на този връх и да се шегуват, че 60% от званието "Снежен леопард" е за Победа и по 10 за останалите 4 върха.
••• Но има и по-желано предизвикателство:
Точно там наскоро се разигра трагедия, която напомни колко страховита е най-високата точка на Тяншан.
Рускинята Наталия Наговицина агонизира дни под върха, който се намира на границата на Киргизстан и Китай, а известната с бруталното си време планина не позволи жената да бъде достигната от спасителните екипи.
В опит да завърши предизвикателството "Снежен леопард" 47-годишната Наговицина достига и последния от 5-те върха - Победа, на 12 август тази година. Изкачва се заедно с още трима алпинисти - руснака Роман Мокрински, германеца Гюнтер Зигмунд и италианеца Лука Синигалия.
По пътя надолу Наталия пада и чупи крака си на височина от около 7200 метра.
Фрактурата не ѝ позволява да продължи надолу. С нея е Роман Мокрински, който ѝ оказва първа помощ, оставя палатка и малко храна и вода и тръгва надолу да търси спасители.
Ден по-късно до нея достигат и другите двама от експедицията. Оставят ѝ спален чувал, храна и газ и също продължават надолу, защото са прекалено изтощени, за да могат да я носят. По-късно Лука Синигалия умира при слизането от измръзване и мозъчен оток. Зигмунд също получава измръзвания.
••• Лятото беше белязано и от друга трагедия:
Спасители успяват да стигнат до 5800 метра, но не могат да продължат нагоре заради лошото време.
Към Наталия тръгва и военен хеликоптер, но също не успява да я достигне и заради силна турбуленция почти се разбива на 4800 метра височина. Пилот и един от спасителите получават фрактури.
На 19 август дрон успява да снима рускинята в палатката. Тя е още жива и маха с ръка. Ден по-късно още дава признаци на живот, но условията в планината не позволяват Наталия да бъде достигната - бушуват снежни бури със силни ветрове и рискът от лавини е огромен.
Операцията е официално прекратена на 23 август, а от базовия лагер на Победа обясняват, че тук никога алпинист не е бил спасяван успешно на такава височина. На 27 август военен дрон с термална камера не засича признаци на живот от палатката и Наговицина е обявена за безследно изчезнала от властите в Киргизстан.
Наговицина прекарва дни наред на температури до минус 26 градуса в изключително разреден въздух.
Отива си сама, за разлика от съпруга си Сергей.
През 2021 г. той умира при изкачване на друг от петте седемхилядника - Хан Тенгри, след като получава инсулт на 6900 метра. Наталия отказва да го остави и стои до него до края.
Рускинята има и един неуспешен опит да изкачи Победа - през 2024 г. Тази година успява, макар с цената на живота си, но смъртта ѝ е една от многото на върха, описван като планина, която не прощава грешки.
Връх Победа, или Женгиш Чокусу на киргизки, е сред най-смъртоносните и опасни седемхилядници.
Той е много труден и техничен, с продължителни изкачвания, дълги изложени склонове и голяма част от маршрута в зоната над 7000 метра. Това прави достигането до горе още по-изтощително, а спасителните операции - почти невъзможни.
Дължината на изкачването от базовия лагер на 4000 метра до върха е над 20 км, като най-страховити са последните 6-7 км по гребена на върха, основно в зоната над 7000 метра. Именно дължината на билото е сред основните предизвикателства - последният щурм на върха е дълъг, теренът често е обледен и брули силен вятър.
Това прави и спасителните операции сложни и шансовете на тези, които не могат да слязат сами от най-високите части на планината, са ниски.
Слизането отново е по гребена, което често значи, че алпинистите прекарват ден и дори повече на над 7000 метра височина - за разлика от повечето планини, където слизането е по-бързо.
Времето е другият убийствен фактор.
Победа е най-северно разположеният седемхилядник, също и най-студеният, а условията там са по-жестоки от тези в Хималаите. Времето е непредсказуемо, с ураганни ветрове, снежни бури и чести лавини.
Това са основните причини смъртността там да е сред най-високите на седемхилядниците, а трагедиите да са огромна част от историята на изкачванията.
Първото потвърдено изкачване на връх Победа е чак от 1956 г., въпреки че опити има и близо 20 г. преди това. Година по-рано - през 1955 г., 11 казахски алпинисти умират при жестока буря под върха. Оцелява един - Унал Усенов, и той е сред хората, които на следващата година успяват да стигнат до върха.
••• И по-южни и ниски точки може да са не по-малко опасни:
През 1959 г. екип от Узбекистан опитва подход, при който алпинисти с по-малък опит доставят провизии до по-високите лагери и след това слизат надолу. На 7100 метра височина част от тях са толкова изтощени, че не са в състояние да слязат сами. По-опитните им другари се отказват от върха, за да помогнат, но трима от експедицията умират при слизането.
Две години по-късно грузинска експедиция завършва трагично, като при слизането от Победа успява да оцелее само един от общо 4 алпинисти.
Към 1969 година смъртността на седемхилядника е почти 50% - оцеляват само половината от планинарите.
През 1974 изцяло женска експедиция от СССР попада в ураган и лавини и всички 8 участнички умират.
Днес смъртността е по-малка - около 8%, но Победа продължава да взима жертви. Според едни оценки загиналите в тази планина са 80 души, според други - 150.
Фатални инциденти има всяка година, като през 2025 г. освен Наговицина смъртта си в Тяншан намериха още няколко алпинисти - руснак загина при падане, а двама иранци изчезнаха.
След неуспешните опити Наговицина да бъде спасена, сезонът за изкачване на Победа беше обявен за приключен. До догодина и до следващите, които ще рискуват живота си за "Снежния леопард".
