Романтичните комедии създадоха освен всичко друго и един нов жанр: некролог за романтичната комедия. Понякога тези некролози са злоради (примерно: прав му път на жанра, който ни даде "Денят на влюбените"). По-често обаче те искрено скърбят. "Не само че аудиторията отказва да гледа романтични комедии", отбелязва LA Weekly през февруари, обявявайки за пореден път смъртта на този жанр.
"Вече не се и правят романтични комедии, поне не и от големите студиа. "Голямата сватба", единствената комедия от 2013 със сюжет "момче среща момиче, двамата минават под венчило", безцеремонно бе хвърлена в кината от големия независим играч Lionsgate и едва се добра до 101 място в класациите."
Последният рунд от псалми за романтичните комедии е реакция на They Came Together, сатирата на жанра с Ейми Полър и Пол Ръд. They Came Together получи противоречиви отзиви от дебюта си по кината преди седмица и много от критиките към него имат едно общо оплакване: че филмите, които той осмива, са като цяло... твърде стари. Много стари.
Стари като "Когато Хари срещна Сали" и "Имате поща". Стари като подплънки на раменете, накъдрена коса и скърцащи модеми. "С развитието на They Came Together," пише Ендрю Романо в Daily Beast, "започнах да осъзнавам, че всеки филм, към който има намигване вътре, е поне отпреди 15 години. Тоест никой на възраст под 30 няма да има каквато и да е идея какво точно пародират Ръд и Полър." Филмът иронично намига и към по-актуални филми - "Ловци на шаферки", "Запознай се с нашите", "Наистина любов" - но в основната си част наистина любовта в него е трансплантирана право от ерата на Клинтън.
Донякъде този странен анахронизъм произлиза от факта, че Майкъл Шоуолтър и Дейвид Уейн пишат сценария за They Came Together преди няколко години (той е правен набързо, след като Полър и Ръд приемат да играят главните роли). Но тромавостта може да бъде оправдана и с проблем в самия жанр на романтичната комедия.
В боксофиса романтичните комедии са тотален провал
"След десетилетие, в което бяха печатница за пари," отбеляза Крис Ор миналата година, "жанрът изведнъж изгуби скорост в боксофиса през 2012." Донякъде защото американските романтични ритуали не се котират така добре на глобалния пазар, както примерно роботи, извънземни, експлозии и културно трансцедентални трикове на "Трансформърс" и "Огненият пръстен".
Донякъде обаче е и защото, както казва Романо, филмите все повече разчитат на портфейлите на момчетата под и на тийнейджърска възраст - група, която надали би платила $15 (или $5 в iTunes или Amazon, или дори $0 в BitTorrent), за да гледа Катрин Хейгъл да се себеактуализира в колебливо партньорство.
Финансовите стимули в момента не обещават да бъде направен нов "Когато Хари срещна Сали". Очевидно повече няма да поръчваме това, което и тя.
Това е комерсиалната страна на въпроса. Има обаче и културен аспект. И той е там, където писането на некролози за жанра (сори, "Денят на влюбените") уцелва десятката. Истината е, че романтичните комедии като изкуство и културен продукт, са просто отчайващи. Те обикновено са греховна, неприлична, не-секси комбинация от изтъркани, клиширани, глупави и правени по формула стереотипи. И често са направо оскърбително антифеминистки.
Ако гледаме по-опростително, в последно време те и създателите им са станали жерва всъщност на дилемата на изобретателя: твърде добри са станали в спазването на собствените си, някога успешни формули - и така и не са започнали да виждат отвъд тях.
Ако не бъдем толкова опростителни, истината е, че мениджърите, сценаристите и режисьорите така и не са видели променящата се култура около тях. Индустриалният комплекс на романтичната комедия, културната институция, отговаряща за отразяването на романтиката като вид ритуал - не успя да забележи еволюцията на самата романтика.
Това е очевиден аргумент, но все пак: романтиката и културните концепции какво е и какво трябва да бъде романтиката еволюират заедно с всичко останало. И този променящ се елемент на вечния пламък на любовта беше основна причина ром-комовете да бъдат толкова популярни и толкова въздействащи като жанр: те, под всичката меласа и глазура, съдържаха нещо като обучаващ елемент.
Те се занимаваха с трафик на шаблони и архетипи в същата степен, в която на герои и сюжети, и действаха на принципа, че романтиката, въпреки всичката си магия, е всъщност мистериозна - и че Дрю Баримор и Джими Фалън, и двамата странни и привлекателни по чаровно-незаплашителен начин, са с уникална клавификация, за да ни помогнат да се ориентираме в нея.
Какви космически обърквания се случват, когато Марс и Венера се влюбят? Може да го знаем като виц, от живота си, но гледаме Холивуд с очакване да придаде на този съюз всеобща форма и структура. Екранът обещаваше методичност на безумието на любовта.
Което означава, че романтичната комедия освен другото беше и кинематографския еквивалент на списание Cosmopolitan
Нека Катрин Хейгъл/Мила Кунис/Рейчъл Макадамс/достъпно красива жена на име Дженифър да ви научи на всичко, което винаги сте искали да знаете за любовта (но сте се страхували да попитате)! Нека филмите ви помогнат да бъдете Най-добрата Версия На Вашето Аз, чрез историите, които разказват!
Този журналистически елемент беше постоянна характеристика на романтичните комедии през еволюцията им - от ерата на несръчните ухажори през Голямата депресия, до комедиите на маниерите, придружавали сексуалната революция през 60-те и 70-те години, до несръчните изследвания на контракултурата през 80-те, та до зализаните изследвания на характери, породили се от сблъсъка на женското движение и икономическия просперитет през 90-те. През целия си възход те обещаваха, че романтиката, въпреки всичките си мистерии и периодични мизерии, може да бъде и разумна. И възвишена.
Така че познатите архетипи на романтичната комедия - претенциозната жена, мъжът-не джентълмен, изгубената и възвърната любов, обикновенона сватба и/или летище - бяха голяма част от чара му. Те бяха начин да се пренесат малкото останки от романтизма от XIX век - вярата в моралното превъзходство на емоцията и факта, че всъщност любовта побеждава всичко - в социалните нрави на XX и XXI век.
Те позволиха на романтичните комедии да функционират всъщност като алегории. Като ресторантска верига, където ребърцата винаги имат еднакъв вкус, без значение къде ви ги сервират, романтичната комедия ви обещава една и съща базова рецепта - сладко и горчиво, струпано в кофичка.
Което ни връща отново към They Came Together
Това, което загатва сатирата е, че нормативният подход на тези комедии към връзките - третирайки романтиката и романтичните партньори като пъзели, загадки, които да бъдат решени - е нещото, което може би умира. Или по-скоро еволюира, бавно и стабилно, в нещо друго.
Вече нямаме такава нужда сега да гледаме филмите, за да придаваме структурираност на романтичните си взаимоотношения: светът го прави вече вместо нас. Под въздействието на сайтове като Match.com и eHarmony, приложения като Tinder и JDate, Our Time, OK Cupid и Farmers Only и всички други услуги, обещаващи да събират съдби според алгоритми, нашето усещане за романтика също става по-базирано на формули.
Сантименталното "ще се съберат ли или не", което оформя захаросаната сърцевина на романтичните комедии, става по-малко привлекателно в свят, все по-доминиран от сигнали и плъзвания с пръст по екрана. Ние отстъпваме част от мистерията на любовта на мерки, показатели, статистики и метрики.
Не че с това казваме, че романтичните комедии са мъртви, и опрекелено не твърдим, че самата романтика е мъртва. Човешките елементи на любовта - възходите, надеждите и сривовете на разбитото сърце - си остават неизменни; OK Cupid е просто най-новият в дълга серия от клюкари-сватовници.
Това, което се случва обаче е, че оста, около която се е въртяла романтиката - водещото усещане за мистериозност, несигурност, различност - отстъпва под влиянието на цифровата среда, на по-прагматична ориентация. eHarmony обещава да свързва хора според "29 измерения® на съвместимостта," разделяйки ги на "Основни черти" и "Житейски атрибути". Match.com вече позволява на членовете на MENSA за се запознават през платформата му и експериментира с програми за разпознаване на лица, за да помага на потребителите по-лесно да намират "своя тип". Обещанията за големи проникновения от събрани данни! мъдрост! релевантност! - се промъкват във връзките. Любовта, наистина, сега е по-базирана на данни отвсякога.
Романтичните комедии като цяло реагираха на тази огромна културна промяна, като просто я игнорираха
Няма еквивалент на "Имате поща" за ерата на OK Cupid и Tinder. Няма дори "Наистина любов". Но сме получили нещо на тяхно място: оттегляне от сантименталните и клиширани комедии в стил "кавалерът и дамата" към по-обширни изследвания на връзките като цяло. Последните години ни дадоха "Шаферки" (в който основната романтика е между две жени-приятелки.) И "Обичам те, човече" (двама мъже приятели, хетеросексуални).
И "Кралството на пълнолунието" (две деца). И "Децата са добре" (цяло семейство). И "Преди полунощ" (отдавна женена двойка). И така нататък, и така нататък.
"Наистина любов" и имитаторите му - филми, които се престарават да представят разнообразни форми на любов и романтика - може би се оказаха повратната точка: романтичната комедия, като жанр, надживява обсесията си по младите на възраст за женене и преминава към по-широки форми на любов и относително включващи концепции за сексуалността, и вероятно дори още по-рушащи устоите връзки между хора над 40 години.
Той интерпретира - и моделира - широкомащабни концепции какво може да бъде романтиката, заменяйки познатата сюжетна линия на любов, загуба, ново събиране "и те живели дълго и щастливо" за нещо по-нюансирано, по-хаотично, по-реално. Романтичната комедия е мъртва, да живее романтичната комедия!
http://youtu.be/q2Axn0xpufM?t=25s