С Джони Деп се знаем от деца. Колко сме играли на пирати покрай река Дунав, ако знаете само! После ходехме заедно на почивка във вилата на ЦК на БКП в Дружба, че и неговите бяха голяма номенклатура.
След това животът ни раздели. Все ми се обажда Джонито и ме врънка да ме реди за една братовчедка на Ванеса Паради, ама аз от дебилен патриотизъм си държа все на нашенка.
Канил ме е в Холивуд по премиери, ама къде да блъскам път като гламав и да се бутам там за място с Робърт Де Ниро и Дъстин Хофман.
Та - миналата седмица ми звъни Джони Деп и вика „Идвам на „Спирит ъф Бургас"! Не мога без „Продиджи"! Като ми запеят с ония кръшни вокали и си късам ризата от кеф, а копчетата хвърчат във въздуха!" ...
Сега това знам, че го е чул, че така ставало по концертите на Шабан Шаулич, ама викам дай да не му развалям кефа. Приятел ми е от детинство. И се навих да ходя с него на „Спирита".
Питам аз Джони къде да се срещнем, той зор да е на „Сточна гара". Там му бил любим района. Странна птица си е и в живота, като във филмите.
Отивам на срещата, гледам го дегизирал се - брада, мустаци, тъмни очила и... даже рокля облякъл, да не бие на очи!?!?!?!?
После ми вика до Бургас да ходим с такси. Понеже Ванеса пеела „Джо ле такси" в края на 80-те и той от солидарност - газ до морето с някакъв „бакшиш". Ама като се е заринал с кинти, така е. Като го гледам май и от Доган е по-богат.
Пристигаме привечер в Бургас и се забиваме в едно барче. И там на бара седи някакъв бабанка и пие фреш с чадърче и бъркалка „статуята на свободата". Джони веднага се насочи към него и ме вика да ме запознава. Гледам и се мая .... Брус Уилис. И той дошъл за „Спирита", ама се барнал с руса перука и раздава автографи с подписа на Лили Иванова. После като се вгледах, приликата верно е поразителна.
Брус пък дошъл да гледа „Гравити Ко", понеже като ги слушал и се успокоявал, че има и по-дразнещо нещо на света от Деми Мур.
На съседната маса пък някакво грозило се налива с бира. Питам бармана коя е тази и той ми прошепва „Лейди ГаГа, ама не казвай на никого!". Дошла била да слуша „Джанго Зе" на фестивала. Щяла да прави кавър на „Луди жаби" на албански. Абе, луда работа в тоз Бургас!
Малко преди с Джони Деп да идем на „Продиджи", точно пред хотела срещаме Мадона. Стърчи на тротоара и пее „Бургаски вечери" на развален български със силно изразено мйекане. На лявата й ръка - временна татуировка с надпис „I Love Slavi T."!?!?!?
Нали ви казвам - на този „Спирит" изперка де що има световна звездЪ.
На самият концерт, майко мила! Пред нас Барак Обама, отстрани Папата, а зад нас Далай Лама. И тримата с фланелки на „Уикеда"! От 15 000 души публика, поне 10 000 бяха от Холивуд или близките села покрай него.
На едно място обаче се бута яко народът. Наредихме се и ние с Джони в навалицата, да видим к'во се върши и... що щеш! Кичка Бодурова раздава автографи на поразия. Кайли Миноуг и Виктория Бекъм дори се хванаха за косите да се скубят, на коя първа да се разпише Кичето. А Джони ми вика на ухото „Абе, тази е много яка бе, що не запише дует с Устата?".
Всичко беше ОК! И тъкмо когато „Продиджи" излязоха за биса, откъде се намери да ни се залепи Силвестър Сталоун. Позна ме и се сети, че му дължа едни 7 лева, още от времето на първия „Рамбо". И като ни подгони. Ние с Джони бегом из Бургас, ама Силвестър звъни по мобилката на Джейсън Стейтън, Арнолд Шварценегер и Долф Лундгрен. Те били наблизо до джаз сцената на „Спирита". От там се включиха Том Круз, Мел Гибсън и Рангел Вълчанов ... и стана егати преследването.
Добре, че „бакшиша" ни чакаше с таксито. Метнахме се и обратно към София. Джони слезе на „5-те кюшета" да си лови маршрутка за Париж. Щял да ходи при тъща си.
Аз пък имах работа в „Исул" и там срещнах самия професор Вучков!
P.S.: От цялата тази статия само горното изречение е истина. Всичко останало е вдъхновено от кретеноидната българска журналистическа лайвстайл пасмина. Големите жеги са изключително неблагоприятни за душевноболните кореспонденти. Чак сега разбрах защо са го кръстили „Спирит"!
