Младото момиче неохотно приближава масата, пльосва две менюта в лепкави кожени подвързии, отговаря хладно на поздрава и се отдалечава с все същото отегчение.
Не след дълго се връща, застава начумерена и с килната настрани глава слуша хранителните ни предпочитания.
Запомня ги от раз и без да хаби излишни приказки поема обратно, за да ги предаде в кухнята. Не говори много, но и ние не се правим на интересни. Не я питаме за подробности относно асортимента, не предявяваме претенции за начина на приготвяна и дори през ум не ни минава да я заговоряме на общи теми.
Работата й явно е тежка, затова и гледаме да не я усложняваме излишно. В крайна сметка оценката е заслужена четворка. Все пак се постара, доколкото й беше възможно.
Седмица по-рано един неин колега едва изкара три, въпреки черните си поръбени панталони и везаната копринена риза в стил "Балкантурист". Човекът си записваше поръчките в тефтерче, но незнайно защо реши да скъси дистанцията с непринудено говорене на "ти" и серия от дебелашки коментари.
Носеше по три чинии в ръка и умееше да ги върти при поднасяне; друго нещо обаче издаваше по-категорично стажа му в системата на общественото хранене: веднага можеше да прецени къде стои клиентът в световната йерархическа подредба спрямо него, а ние определено бяхме на по-ниско стъпало. Три на релси, въпреки шегата, че сме големички за малка бира.
Малко преди това критериите ни бяха завишени от девойка с възкъса рокля, която ни се представи по име съгласно корпоративния правилник, предложи ни списание, стоически понесе порция закачки от двама веселяка на съседната маса и накрая допусна варианта да я лишим от бакшиш, като платим с карта. Шестица!
Отрезвяването дойде на следващия ден с дама на средна възраст, която ни се сопна за избора на маса, на молбата за допълнителен стол ни посочи откъде да си го вземем и разчиташе на асистенцията ни при сервиране, защото я мързеше да обикаля. Накрая очаквахме да ни предложи да си измием приборите, но тя все пак предпочете кеш. На нея и двойка и беше по милост.
Идеята да оценяваме сервитьорите не ни хрумна самоцелно. Тя е резултат от културен спор. Неотдавна един немски гост с удивление забеляза, че поредният недодялан келнер получи дежурните 10%, въпреки че се постара неимоверно да не му ги дадем.
Дали заради някаква германска финансова рационалност или от пословичното тевтонско съблюдаване на правилата, но гостът ни остана изумен от нивото на обслужването в страна с туристически претенции и нашата безгранична толерантност към това.
В спор за това колко "тринкгелд" се оставя на мързелив сервитьор, немецът предложи да си направим бележник. Ако крайните резултати покажат, че обслужването е над средното ниво, той приема, че не е прав; ако обаче са слаби, ние се ангажираме да преразгледаме отношението си спрямо лошото обслужване и да не го поощряваме по никакъв начин.
Оттогава тайно си пишем оценки на сервитьорите, като се опитваме да бъдем максимално безпристрастни и в някакъв смисъл дори обективни.
Едва ли има смисъл да ви казваме какви са общите резултати. Вие имате прекрасна представа за това. След прекарана седмица по българското Черноморие общият бал не се е променил драстично.
Клиентът в зведението продължава да е все така неизбежен натрапник, а гордият независим български дух в голяма степен се изразява в нежеланието да се прислужва, макар че в това всъщност се състои благородната професия на келнера - човекът, в чиито ръце е поверено сервирането на триците по масите на маймуните в големия лов, наречен "българска ресторантьорска индустрия".
Пишете си шестици,сервитьорите ви плюят в супата също.
В България се срещат всякакви сервитьори. От опитните кадри, които дори с гръб към теб, знаят че си им махнал и те разбират от половин дума (или жест) през цялото заведение... до току-що завършилата ученичка, която си мисли, че само защото изглежда хубава, бакшишът й се полага по право Много съм си мислел по въпроса, кой, как и защо оставя бакшиши у нас. И лично за мен, изводът е, че има две групи хора: такива, които оставят бакшиш ВИНАГИ, независимо от обслужването и такива, които никога не оставят, ако ще и челни стойки да им се правят. Може да се пробваш да накажеш един лош сервитьор с това, че няма да му оставиш 2-3-4 лева бакишиш, ами ще закръглиш нагоре до левче, но въпреки това от негова/нейна гледна точка, пак ще си оставил бакшиш. Ако пък направиш усилието да събереш стотинки, за да оставиш точно, сервитьорът ще си помисли "Ей, тези са от втория тип клиенти. Добре, че не си давах зор..." В общи линии, у нас нямаме култура на определяне на бакшиша, спрямо обслужването и сме като в омагьосан кръг
"В общи линии, у нас нямаме култура на определяне на бакшиша, спрямо обслужването и сме като в омагьосан кръг" шшш, алоо! Какъв бакшиш бе хора?Нали си си платил сметката, там е калкулирано! На шофьора някой да не му дава бакшиш или в супермаркета?Или на заварчика, или на шивача или на орача?Що си мислите, чеч сервитьора е някакъв много специален,че му се полага допълнително?
мисля, че сервитьорите са безкрайно търпеливо племе, като знам какви клиенти има, ако се наложи да ги обслужвам, сигурно ще им сипвам храната по главите;
Защо аз оставям бакшиш (или не оставям, но много рядко): Защото почти винаги изхождам по подразбиране, че заплатите им (не знам де, не съм работил такова) са безумно ниски.И че ако не оставя (оставят), той, или тя ще трябва да карат на някакви мизерни 400 лв. примерно... .Сега ,че има сервитьори, дето и минус една стотинка не заслужават, има ги.За черноморието съм чувал и друго - там в някои заведения (най посещаемите с най правилна музика.... сещате се ) където ходят предимно безмозъчни елементи , дори и заплати не им дават , а си делят и разчитат само на бакшиш, и съм чувал ,как се правят по 1000-2000 лв месечно само от бакшиши... .Ся , че никой никви данъци не плаща върху това , е вече друга тема.
додогош Железна логика. И на нас заплатите са ни малки - що не метнеш някой лев на насам тогава като си почнал То в някой кръчми сервитьорката е свършила точно толкова работа за тебе, колкото и аз оттук, така че що не....
ало,драго ли си,симеонов ли си.........няма значение поредната тъпоумна статийка повярвай ми пич, с тъпизмите,които драскаш- отнасяш в тъпи повече псувни и от най-мързеливия келнер!!!!!!!!!! и какъв сървиз очакваш, в някакви смърдящи кръчми по бг територията? там където го има-очевадно е,че не ходиш
ъъъъъъ,чета всички коментари и............. не знам какво да кажа,освен може би,че това "бакшиш"( сега виждам,че е от персийски произход,означсавало "дар" и се използва във всички територии на бившата османска империя,да го уеба........ ) ....всъщност е : To Insure Prompt Service ако искате ,разбира се! но при всички случаи,работи със страшна сила! аре наздраве
Мануела От кой филм беше репликата: Не давам бакшиши. Не вярвам в бакшиша....те просто си вършат работата Утре като се возиш на метрото не забравяй да закичиш 10% и на ватмана, нали не мислиш, че вагонетките се карат сами и че работата му е лесна. Иначе ще ми падне мнението за теб до нула...
Оня - Reservoir dogs - спора между Стив Бушеми и останалите от компанията. Велик спор в един от най-добрите филми.
Е как да е неуместно - да те вози и да натиска в подходящо време газ и спирачка е много по отговорна работа, отколкото да ти уцели точния брой ледчета в уискито или броя лъжички захар в кафето. Не знам защо подценяваш труда на ватмана и не раздаваш бакшиши. Също така ако летиш на самолет не е лошо и да залепиш на пилота 5 лв. на челото за добрата работа или пък на стюардесата в пазвата.....и.т.н в тоя ред на мисли. Та правилно е казал бачо ви Стив Бушеми. Нищо че е само на кино.
Навсякъде по света има кисели сервитьорки, недодялани бармани и прочее обслужващ персонал. Да отидеш на почивка, в някое квартално ресторантче или заведение от сорта, не можеш да очакваш сервитьорките да говорят 8 езика и да владеят екзотични мурафети за изтънчено поведение, разговор и компания. В тежък изискан ресторант, модерен хотел или заведения от друга класа, естествено, че изискванията към сервитьорите е много висока класа, безупречно поведение и маниакална професионалност. Сервитьорството в Бг си е кофти занаят- първо, има много кофти клиенти. Второ, отношението към сервитьорите и особено към сервитьорките е като към хора шеста категория. Трето- повечето от самите собственици, нямат кой знае какви изисквания към сервитьорите. И на края- заплатите. Мен специално, нещото което ме дразни най- много, това е историята около бакшишите. И ми е страшно противно, когато ти гледат в ръцете какво даваш, колко оставяш... И най- вече, когато сметката ти е примерно 9.10 лв, ти даваш 10 и ти се отговаря: "мерси!". Какво "мерси"!? Има едно железно правило при бакшишите: впрочем, преди доста години четох едно книжле което се казваше нещо като "Изкуството на бакшиша" и там бяха написани, приетите начини на оставяне на бакшиш в заведенията по цял свят, и страните в които категорично е забранено да се дава бакшиш! Та, в общи линии, страни в които не е "регламентирано" оставянето на бакшиш, се действа по следния начин- взима се сметката, дава се банкнота и сервитьорката е длъжна да върне рестото до последната стотинка. Тънкият момент настъпва след като платилият, си получи рестото- спрямо обслужването, обстановката, приятността на заведението решава какви пари да остави. Може да остави и 10 лева ако поиска! Банкнотата се сгъва, и се поставя дискретно подаваща се изпод салфетник, пепелник/ където се пуши/ или под нещо намиращо се на масата. Никога не се подхвърля просто така- набиващо се на очи, или изглеждащо обидно...нещо в стил все едно казваш: " Абе, аре нАти некви кинти"
Язе пък съм забелязал, че най-големи претенции към поръчката, най-намусено отношение към сервитьорката и изисквания за ресто до стотинка, предявяват най-безсмислените хора които познавам. Една позната - студентка на издръжка на мама живуща в едно село на г*за на географията, като седне, ще изгледа чинно стоящото в очакване на поръчката момиче, като графиня дьо Горно Нанадолнище някой просяк и с досада ще процеди: - Кола с лед и лимон! Щото няма 5 ст‘инки да си обръсне... хмм, краката, та затова количка, че по-тънко да мине. Ама задължително с лед и лимон... не че някъде ще пропуснат да и сложат лед, а на повечето места и лимон, ама тя да си каже. И недай си боже да нямат лимон, ще заведе дело в Страсбург за накърняване на човешките й права. Сметката плаща на стотинки…, предварително приготвени. Друг виден представител на варненската посредственост, по стечение на обстоятелствата явяващ ми се колега, ама от ония на заплата една идея по-висока от МРЗ, Н-та дупка на кавала на работата, редовно посещаващ баба да го нахрани, като седне на заведение ще подхвърли ехидно на дългокракото същество, смирено чакащо го да благоволи да поръча, след продължително и обстойно проучване на менюто, неизменното си: - Дълго кафе с кондензирана сметана и кафява захар! Аман му е работата на детето, удостоено с честта да сервира на барон дьо Н-та дупка на кавала, ако сметанката не е кондензирана. Ще сезира комисията за защита на потребителите, министерския съвет и президента дори, за проявеното неуважение към скъпоценната му персона. Иначе сметката до стотинка разбира се, как ще остави бакшиш на толкова нископоставено същество. Трети... ае примери бол, изводите си ги направете сами.
Аз не съм от хората поръчващи диетична сода с аромат на ванилия и зелено кафе с бамбукова пръчка гризана от Панда. Казах само, какво не обичам и ме дразни. Сервитьорството е път през който всеки студент минава. Потомствените шкембести сервитьори останаха в миналото- заедно с Балкантурист. А, колкото до рестото- постъпвам винаги както съм го написал. Ресто до стотинка. Аз решавам колко оставям. Парите са изкарани от мен с честен, почтен и къртовски труд. Ако има нещо което ненавиждам е, да се омаловажават пари изкарани с труд! И един лев да е- трудил си се за него. От тук следва, че ти решаваш на кого и колко да дадеш. Винаги оставям бакшиш, защото знам, че хората се трудят също, а трудът винаги трябва да се оценява по достойнство.
Заплата сервитьорите получават така или иначе. Малка или не, друг въпрос. Но бакшишът е като уважението - трябва да се заслужи. Също като бонуса над заплатата. Абе, и от всеки сервитьор не става.