Младото момиче неохотно приближава масата, пльосва две менюта в лепкави кожени подвързии, отговаря хладно на поздрава и се отдалечава с все същото отегчение.
Не след дълго се връща, застава начумерена и с килната настрани глава слуша хранителните ни предпочитания.
Запомня ги от раз и без да хаби излишни приказки поема обратно, за да ги предаде в кухнята. Не говори много, но и ние не се правим на интересни. Не я питаме за подробности относно асортимента, не предявяваме претенции за начина на приготвяна и дори през ум не ни минава да я заговоряме на общи теми.
Работата й явно е тежка, затова и гледаме да не я усложняваме излишно. В крайна сметка оценката е заслужена четворка. Все пак се постара, доколкото й беше възможно.
Седмица по-рано един неин колега едва изкара три, въпреки черните си поръбени панталони и везаната копринена риза в стил "Балкантурист". Човекът си записваше поръчките в тефтерче, но незнайно защо реши да скъси дистанцията с непринудено говорене на "ти" и серия от дебелашки коментари.
Носеше по три чинии в ръка и умееше да ги върти при поднасяне; друго нещо обаче издаваше по-категорично стажа му в системата на общественото хранене: веднага можеше да прецени къде стои клиентът в световната йерархическа подредба спрямо него, а ние определено бяхме на по-ниско стъпало. Три на релси, въпреки шегата, че сме големички за малка бира.
Малко преди това критериите ни бяха завишени от девойка с възкъса рокля, която ни се представи по име съгласно корпоративния правилник, предложи ни списание, стоически понесе порция закачки от двама веселяка на съседната маса и накрая допусна варианта да я лишим от бакшиш, като платим с карта. Шестица!
Отрезвяването дойде на следващия ден с дама на средна възраст, която ни се сопна за избора на маса, на молбата за допълнителен стол ни посочи откъде да си го вземем и разчиташе на асистенцията ни при сервиране, защото я мързеше да обикаля. Накрая очаквахме да ни предложи да си измием приборите, но тя все пак предпочете кеш. На нея и двойка и беше по милост.
Идеята да оценяваме сервитьорите не ни хрумна самоцелно. Тя е резултат от културен спор. Неотдавна един немски гост с удивление забеляза, че поредният недодялан келнер получи дежурните 10%, въпреки че се постара неимоверно да не му ги дадем.
Дали заради някаква германска финансова рационалност или от пословичното тевтонско съблюдаване на правилата, но гостът ни остана изумен от нивото на обслужването в страна с туристически претенции и нашата безгранична толерантност към това.
В спор за това колко "тринкгелд" се оставя на мързелив сервитьор, немецът предложи да си направим бележник. Ако крайните резултати покажат, че обслужването е над средното ниво, той приема, че не е прав; ако обаче са слаби, ние се ангажираме да преразгледаме отношението си спрямо лошото обслужване и да не го поощряваме по никакъв начин.
Оттогава тайно си пишем оценки на сервитьорите, като се опитваме да бъдем максимално безпристрастни и в някакъв смисъл дори обективни.
Едва ли има смисъл да ви казваме какви са общите резултати. Вие имате прекрасна представа за това. След прекарана седмица по българското Черноморие общият бал не се е променил драстично.
Клиентът в зведението продължава да е все така неизбежен натрапник, а гордият независим български дух в голяма степен се изразява в нежеланието да се прислужва, макар че в това всъщност се състои благородната професия на келнера - човекът, в чиито ръце е поверено сервирането на триците по масите на маймуните в големия лов, наречен "българска ресторантьорска индустрия".
Мануела Не разбира се. Но някак си правя разлика между бакшиш и закръгляване. 9,02 стотинки си е 10 лева, но някой може да реши да оставя 12 или 15 'щото така трябва'. А не трябва. 9+ на 10 лева е просто закръгляване, но 7- на 10 си отива на сериозен бакшиш. В смисъл, не е въпроса за стотинките или левчето, ама просто не се чувствам длъжен да добавям нещо към сметката. Не вярвам в бакшишите, дет казва онова артистчето...
Нищо (т.е закръглям сумата) или 4-5 Е. 4-5 Е давам няколко пъти годишно само на действително добри келнери и келнерки и само ако всичко е на ниво. За мен бакшиша е бонус ,който се дава само ако има защо.
Не прочетох статията (пак). Ама явно спора е дали бакшиш или не. Аз - да. Всеки път, дори когато другите на маста са "не". Навик просто. А на някои места, като това плажно чирингито пред нас, от което се върнах преди 1 час, бакшиша от поне 4-5 ойро си е задължителен. Бахти, то като съм бил болен на легло не са ме гледали така, както на това място. Всеки път! Друго си е (всеки път) да мине шефа и да те попита лично колко точно да ти изпекат пържолата. И като е готова пак той ти я носи и те кара да я разрежеш и де кажеш дали е ОК. Отплеснах се малко, щото още ми е тежко от гигантския ентрекот, но мислата ми е че няма значение държавата. Има значение само даденото заведение и персонала му. Има гадни места навсякъде, има и читави места навсякъде. С една статия не може да се обобщи за заведенията в дадена страна щото винаги има изключения. Именно за това е добре човек, като ходи някъде на непознато да си прави справка с интернет (сайтове бол) за да няма изненади.
22Manuela Gerenova | 11.08.201321:36 ....сори за личния въпрос, но като седнеш някъде и сметката ти е примерно 9 лева и 2 стотинки.... ********************************************************* Кажи ми Master, как да отида в Рая и аз?
T I P S to insure prompt service това е ключа за палатката,всичко останало е алабалистика
Абе като говорите за филми, се сещам за " Боен клуб". Там на Пит Брат му, пикаеше в порциите в луксозен ресторант, обслужваше вежливо и по устав с бяла преметната през ръка кърпа, и пак си му даваха добри бакшиши. Пък седим си ние в кварталното заведение се постоянното присъствие ,а наш другар -също ме-е-е-стен ама забравил порядките щото отдавна не си е идвал пита за меню. Келнерката, която е и барманка и помощен персонал в едно, гледа учудено, трътля си чехлите, чеше рошава глава и осъзнала въпроса пита кратко: "Шо!?". Демек- тоя па кво иска. Ние търпеливо му обясняваме , че все пак тук не е Боровец, наши хора сме си , знаем с е и т.н., обаче той настоява. Носи му нашта фърчащ лист , сниман на ксерокс и чака поръчка. Той си поръча къркане и дава листчето да гаджето с него. Келнерката без много да се церемони го закова с въпроса: "А твойта пичка шо ки се напие?" Превод : Гаджето с тебе какво ще си поръча за пиене? Та както всяко заведение си има специфика, то колорита на това си беше тая "три в едно", което не пречеше да си прекарваме приятно и да се кефим.
Оставям типс според обслужването - 0 % -20 % от сметката.
20 % Бах мааму, очаквам вече бакшиша до 100% да стигне вече. Въобще вие за какво ядете изобщо, не може ли просто да влезете да си оставите пари колкото бихте изяли и въобще да не сядате. Така де, защо да затормозявате персонала с поръчки, сервиране, готвене и отсервиране. Може просто да наминете в заведението, да оставите всичките си пари на някоя маса и да излезете незабележимо. Защото с бакшиша не е редно да се парадира, а тук сме само английски лордове и дами, както се разбира по коментарите
Не е редно и да се парадира със "скручовщина", но хора всякакви. Ще лежа аз на плажа - ще тича девойката през 3 мин. да ми носи коктейли, лед, да ми долива вода , обяда на табличка .... Дори със забита глава в шезлонга, само да вдигна ръка и е до мен и аз на няма да й оставя 20%, хайде де!
Трябва си бакшиш, така е устроен света. За да има винаги добра маса за теб, за да ти е пълна винаги чашата и чинията, да не чакаш и да си изкараш приятно - тея работи без бакшиш почти не се случват. А и някак си, готино е усещането като ти обърнат внимание специално на теб
Пак питам, а защо на ватмана на вагонетките на метрото не му лепиш по 5 лв. на челото всеки път като слизаш? Ще си джиткаш ти на Ай-фоня, а тоя е длъжен да се грижи за живота ти, да не може 1 бира да пие в работно време и т.н. Аааа не с тоя избирателен подход. Като сме с английско възпитание и маниери, нека е навсякъде А, ей Богу, каква е всъщност работата на една сервитьорка освен да тича с поднос когато види вдигната ръка?
Ами готино си е , когато си дадеш картата за да платиш и на финала получаваш картичка с "Честит Рожден Ден" и торта от заведението.А, това се случва, защото сервитьорът е видял, какво се празнува и е уведомил мениджъра, та с негово разрешение се е случило. Пример! Всеки сам си избира професията, ватмана е знаел, че типсове няма да получава, като се е цанил за такъв.
Ми ватмана не получава, щото такива като тебе им е по важно колко ледчета имат в колата, а не дали вагонетката няма да се забие в някоя стена поради лошото настроение на ватмана породено от ниската оценка за труда му После що децата стават сервитьорки и бармани вместо пилоти и стюардеси...
Оня, моите пари аз определям ,кому да дам, ясно?!. И не аз, ами точно ти със толква дъвканите от тебе " демократични ценности " би трябвало да си поне малко грамотен и да си спестиш аналогии в професии, чиито ставки се определят по съвсем различен начин- в държавният и частният сектор от една страна и на базата на закони , норм. актове и пр от друга. Сърди се на държавата за ниското заплащане на ватманите. Летците са добре платени, но там се искат качества, а колкото до стюардесите - дископатия и ниско заплащане -страхотна професия си дал/а за пример . Пожелавам ти някой ден да се похвалиш с благодарни деца-ватмани!
Апропо, спомням си , че някога на ватманите и жилища им раздаваха, а предполагам и доста други бенефити са имали. А, аз си плащам данъци и всякакви такси прилежащи към държ. хазна и ако има някакво решение за поощрителни дялови разпределения в транспорта за сметка на раздут бюрокр. апарат и 5-6 цифрени допълнителни възнаграждения пак на тези същите за "добре свършена работа"- то аз съм за.. А, ти дерзай под всяка статия