Котката е себично животно. To приема стопаните като необходим натрапник на територията си, който отговаря за отварянето на консервите с храна. Или поне така си мислят хората, включително често и тези, които с радост са приели ролята на слуги-отварачки.
Приемаме, че за разлика от кучетата тези животни не споделят и не отговарят на емоциите, която ние демонстрираме, а просто се възползват от тях.
Доста специалисти твърдят, че това не е така, и котките също се привързват към стопаните си и по техен си начин обичат хората си. Дори го показват, макар и не по "човешкия" начин.
---
От котка можеш да очакваш какво ли не:
---
Котките се усмихват, но не с устата си.
Вместо това ползват очите си. Когато животното се взира спокойно, присвива очи или мига бавно - това е котешка усмивка.
Може да е придружена и с разширени зеници.
За нас е доста лесно да изпуснем този знак на привързаност и нежност, защото сме далеч по-експресивни при израженията и мимиките и използваме мускулите на лицето интензивно, за да покажем различни емоции.
Котките нямат подобен набор от лицеви изражения. Исторически тези животни идват от райони с малко хранителни източници, което означава, че са живели на големи територии, като отделните животни са изолирани едни от други. Така близкият контакт помежду им е доста ограничен - както е и при повечето диви котки и днес.
Затова и те "говорят" в по-голяма степен с движения на телата си или звуци.
Съскане, наежване на гърба, свиване на ушите и движения на опашката са начините котките да обозначат настроението и нагласата си.
Движенията с очите са далеч по-фин начин за изразяване, който изисква по-близък контакт, т.е. животното да е допуснало да бъде приближено.
Усмивката с очи обаче не е запазена за хората - котките мигат и една срещу друга, за да си покажат, че са благоразположени.
Проучвания дори сочат, че четириногите реагират положително и на обратното - ако човек се "усмихва" срещу тях - присвива или мига бавно с очи. Така стопаните стават по-привлекателни за животните и котката може дори да отговори и също да присвие очи.
А това, което за хората е усмивка - отворена уста и показващи се зъби, на "котешки" всъщност е знак за отрицателна емоция - те откриват зъбите си, когато се чувстват застрашени или уплашени и искат за се защитят. Обичайно това е придружено и със съскане.
Котките имат и едно доста странно изражение, което понякога може да се бърка с усмивка - това е когато отворят и леко разширят уста, което често изглежда и доста смешно.
Това обаче е реакция при определени "интересни" миризми, богати на феромони. Тогава котката отваря уста, за може да вдиша по-добре и да анализира миризмата с т.нар. орган на Якобсон, който служи за обоняние.
Четириногите демонстрират дали са доволни и щастливи и далеч по-видимо с езика на тялото си. Един от най-ясните знаци е показването на корема - обикновено когато животното легне по гръб. Така то "казва", че се чувства комфортно и в безопасност, откривайки най-уязвимите части на тялото си.
Опашката също "говори" много - вирването ѝ нагоре е знак за поздрав и за желание за социализация.
Мъркането и тъпкането с лапи също показват позитивна нагласа и доволство, а отъркването в краката на човека е форма на приветствие.
Ако ще и да означава - "Здравей, време е да отвориш консерва".
Как да направим котката щастлива - вижте тук:
