Не знам дали сте забелязали, но София се пълни с чужденци през уикендите. Щъкат усмихнати световни граждани и очаровано преоткриват артистичния хаос на столицата. Преди две седмици, на метростанцията при хотел Шератон, попаднах на група млади момичета от Израел, които се опитваха да намерят „дъ стрийт Витоша уид ол дъ шопс енд ресторантс".
Сигурни са, че лелката, която продава билетите, ще ги упъти. Логично - навсякъде по света хората, извършващи тази услуга, го правят. Да, но не и гордата българска лелка. Поглежда косо над очилата момичето, осмелило се да й заговори на английски, намества се авторитетно на стола и заявява „литъл инглиш, спик бългериан". Туристката обаче не разбира, че от нея се очаква да проговори на международния български език. Затова повтаря отново, по-бавно, по-отчетливо и все така на английски, че търси „стрийт Витоша".
„Литъл инглиш, бе, момиче! - контрира я лелката от метрото. Айдееее, като ше ми идвате в страната, ше се научите да говорите на български!"
И тъкмо да запречи отвора на гишето с парче картон като знак за приключване на разговора, нещо в нея се сломява и тя началнически изтриса: „Ласт стоп събуей Витоша! Файв тикетс, ейт лева"
Девойките припряно почват да ровят из раниците си и да вадят метални монети, докато аз ясно осъзнавам, че бойната служителка зад гишето е решила да отпрати цялата им група директно в мол „Парадайз", вместо да им каже просто да излязат от подлеза.
„Извинете, отпращате ги на грешното място, момичетата търсят улица Витоша, а не спирка Витоша!", необмислено влизам в диалог с билетопродавачката.
„Ма като сте толкова наясно, упътете ги вие, бе, госпожа! Аз да не съм екскурзовод?! По цел ден ми се точат нек'ви с раници и карти. Вместо да си върша работата, ше им се обяснявам кое къде е!", изригва гневът откъм килийката й.
Последва кратка, но огнена престрелка между мен и нея на тема „колко е важно късането на сини билети от ролка, сложно ли е да се посочи наляво към стълбите за изхода, трябва ли българите да говорят чужди езици и чий го дирят туристите в плашещо негостоприемна страна като нашата".
Обладана от идеята да оправя излъганото впечатление за клишето „българско гостоприемство", вгорчено от служителите на софийското метро, повеждам момичетата към Витошка. На повърхността им давам бързи указания кое къде е, провеждам кратък инструктаж относно сигурността на вещите им и доволно им пожелавам да се наслаждават на града.
Те се впускат из улиците на София, а аз се моля лелката от метрото да не се е мултиплицирала в други градски персонажи, на които клетите чуждестранни туристи могат да попаднат. Моля се, ама не би!
Петък следобед, Самоков. Клон на френска банка, разположен на ъгъл и видим още с влизането в града. Двама русоляви младежи със сандали и раници като гардероби плахо пристъпват пред вратата. Смущението им е видимо, затова спирам да ги попитам мога ли да помогна. Оказва се, че търсят как да изтеглят определена сума пари и когато съзряли логото на банката, към която са личните им сметки, логично се втурнали към офиса й в града.
После обаче се появил проблем - „дамата" вътре им говорела на български и не разбрали точно какво им казала. Затова сега стоят пред вратата и се опитват да дешифрират посланието й според оскъдните си едноседмични познания по български език. Става ми жал - няма как да знаят, че тук трябва да са доволни и на това, че не са им отвъртели по някой и друг възпитателен шамар. Затова отново решавам да се боря за имиджа на България като туристическа дестинация и усмихнато влетявам в банката.
Иззад гишето ме отстрелва девойка с униформа, силно опъната в опашка коса и гигантска сюнгероподобна уста, която абсолютно самостоятелно се движи във всички посоки, в които разтегливата розова дъвка се опита да я отведе.
Поздравът ми увисва в пространството. Така или иначе у нас рядко отговарят на „добър ден" от непознат, сякаш за всеки отговор държавата им отнема по десет лева от заплатата.
Продължавам да се усмихвам и понечвам да изясня казуса на русолявите момчета, които предвидливо стоят навън и като гаврошовци надничат зад прозорците на банката.
„Знаем какъв е случаят, госпожо, ако смятате да им адвокатствате, няма нужда!", категорична е гореописаната госпожица.
„Смятам да им помогна - казвам - не им е станало ясно защо не могат да изтеглят пари от банката тук".
„Ми щото ние не сме банков клон, където това може да стане, затова!" - тросва се девойката и важно сключва ръцете си пред гърдите.
„И защо така?", тихо любопитствам.
„Ама Вие сте много интересна - то си пише на вратата с ей такива букви, че сме само за кредити, не е ли ясно?". Банкерката вече е порядъчно изнервена от желанието ми да уточня подробностите по случая. Спокойно й обяснявам, че надписът е на български, а и нищо не пречи да обяснят на чужденците това, вместо да ги оставят да се щурат като мухи без глави пред вратата.
Тук вече сериозно настъпвам българската гордост на девойката, която ме фиксира с очи и отсича: „Аз мога да им обясня, но те не говорят български!" Явно я поглеждам доста учудено, на което тя отбранително реагира: „Все пак сме в България, нали?!"
„И все пак сте и чужда банка, нали" упорствам аз. „И някак не е редно да се гордеете, че НЕ знаете никакъв чужд език, би трябвало даже да се срамувате от това"
Ако гневът, който прочетох в очите й, можеше да се материализира, вероятно щеше да се превърне в клада, на която бавно и на шиш би ме изпекла, барабар с всички неговорещи на български чужденци, осмелили се да прекарат един уикенд на наша територия. Момчетата пред вратата също усетиха покачването във волтажа наоколо и влязоха да ме „спасят". Госпожицата взе да пръхти зад гишето си, премести шумно няколко папки, след което се хвана за телефона си и заобяснява на някакъв Добри, че всякакви луди идват в банката и направо й е писнАло на..гъ... на шапката.
„И к'во като са чужденци", я чух да разтоварва напрежението си след минута пред останалите служителки. Те, водени от чувство на изначално и принципно съгласие с шефката пък, кимаха състрадателно с глави, цъкаха с език и повтаряха „не им кОси" и „що им се връзваш".
Аз и двете момчета напуснахме банката, отидохме до банкомата две преки по-надолу и свършихме работа. Не преведох в подробности диалога си с представителката на тяхната банка - и тук ме досрамя.
Дори тайно им завидях, че не говорят български - така естествено се спасяват от цветистите пожелания и словоизлияния на гостоприемния средностатистически български служител към туристите, дошли да изхарчат някой лев в китната ни родина.
„Некст тайм уи хев то спик българиан", усмихва се едното момче с раницата.
По-добре да няма „некст тайм", мисля си аз...
Авторката е права, но може да вземем за пример Италия. На много места там, ако не знаеш италиански, си е твой проблем. Некст тайм да го научиш.
Да, щото в италия и франция всички говорят английски и с удоволствие ти съдействат - аре улево и по-спокойно.
Затова в туристическия бранш те взимат на работа, само ако знаеш 3-4 езика. С един прост английски, единствено може да те вземат в някой от институтите на БАН, а знаем тиквата и антуража му колко харесват БАН. Учете езици, за да ви ценят и табели, на съответните езици, повече указателни табели по улиците!
Поредната тъпотия на Касимова.Марче, я отскочи до Франция да видиш колко успешна ще си в опитите да получиш обяснения и разяснения на английски.Явно според теб всеки е длъжен да учи английски.Ще те разочаровам.Не.Не е.Както не е длъжен да учи турски или руски, примерно.Нито хинди или мандарин.Анадъмо Касимова?!
Моля автора първо да пътува някъде и тогава да разказва. Гърция, Турция, Италия, Испания няма чужд език. Разбира се извън летище, хотел, ресторант и т.н. Айде без глупости.
Марче, значи очакваш от една билетопродавачка да говори английски, но пък за „младите момичета” очевидно не се очаква да могат да си служат с навигацията на телефона?!Лошо Марче, лошо...Дали ще е прекалено еретично да предположа, че описаните случки са изцяло плод на въображението ти?!Поредният неделен бъркоч , поредните пари от грантчето усвоени.Жалка история.
Много ме кефят такива като авторката Да не би ние като сме в чужда държава и не знаем техният език някой ще ни се коси - разбира се , че не. И тук авторката в завладяна от лафа - Да не се излагаме пред чужденците. Според мен не сме изложили и учрежденията (дори и банки) никой не е длъжен да знае чужд език. Преди време имах подобен случай. Двама англоговорящи ме спряха на спирката на ИнтерЕкспоЦентър да ме питат къде е някакъв магазин. Аз се направих на разсеян и им казах , че нищо не разбирам След като са дошли да работят и живеят тук , поне да научат езика.И това не е единствен случай.Бачках в една фирма и един от шефовете който беше наъе от собствениците беше англичанин и с него се разбирахме идеално - аз му говорех на български , а той на английски Всеки си говори неговият език , но разбира и езика на другият ,а болшинството ми колеги се опитваха да говорят с него на английски Все пак сме в България и българският език е официален
което си е вярно си е истина, както казвахме като тинейджъри. абсолютна простотия и неграмотнотст от страна на милите ни съграждани и това не е проблема, проблема е, че се гордеят с простотията си, по странно стечение на обстоятелствата ползвам 3 езика понеже смятам, че за 21 век това е най-малкото, което е изискаването към цивилизивания човек, и с интерес забелязвам ка чужденците се впечатляват, когато им отговарям човешки и културно и им разяснявам нещо.Тази статия ми обясни защо, аз се чудех какво толкова се впечатляват, все пак 21 век сме, Българив е в Европа, какво толкова да ти отговорят европейски, то се оказа, че е чудо.
Според мен акцента би трябвало да е не владеенето на чужд език, а желанието да се упъти някой турист. Бидейки туристическа дестинация, заради евтините полети е задължително да има хора с чужд език, или поне с желанието да помогнат. Ако щете, да се направи транскрипция на БГ с 10 фрази на английски, френски, немски и италиански да речем, за да може да има някакъв резултат. В държава с таксита "копърки", сърдити и неотзивчиви лелки/кифли, не чак толкова развита инфраструктура и т.н е хубаво да мислим за нарастващия поток от чуждестранни туристи и как да им направим престоя по-добър. Съответно и да им вземем парите, но доброволно. :)
Явно, г-жа Касимова ужасно страда от комплекса "да не се изложиме пред чужденците". Нима хората, които идват от Зап. Европа или Америка, са с нещо повече от нас? Оставам с убеждението, че авторката се опитва да внуши точно това. Във Франция буквално единици говорят друг език, освен френски. В центъра на Париж, на "Шан'з Елизе", в едно кафе, където 1 бира е 15 евро, сервитьора изобщо не си прави труда да говори на друг език, освен френски. В ресторант, близо до Нотр Д'ам, едвам еспявам да поръчам, щото толупа знае само френски. Да питаш някой на улицата на английски, руски, немски - все тая - пак ти ломотят на френски. Изобщо, във Франция говорят френски. Пробвай да говориш на друг език, освен английски, в Англия. Или на унгарски в Унгария (е, там поне често знаят немски). Или говори на английски във Виена - единици ще ти отговорат. Та, така. Защо тогава ние да се срамуваме? Ти се срамувай, г-жо Касимова, заради своя трудно прикрит комплекс за малоценност.
то за мен верно познатите ми викат, че живея в розовия облак, ма некси никога в тоя живот не съм попадала на подобна трагедийна ситуация...ни тук, ни къде да е другаде. мисля си, че човек требе или да е най-големия карък, че да преживее онуй, дето е преживяла и видяла авторката, или да има някакво изкривяване на възприятията... както се вика - кофти ралта и в двата случая, съчувствам!
Е защо да не е знаела английски билетопродавачката? Ами "литъл инглиш" какво е? Нещо на китайски ли? Ами "ласт", "събуей"? Макар че не и е работа да знае езици, все пак жената е успяла да обясни с няколко английски думи, че е зле с този език.Силно се съмнявам, че билетопродавачи в западна Европа ще могат да вържат и това. Разбира се, че е добре да се знае/владее чужд език, но не за да не се посрамим пред някакви си, а защото това отваря нови хоризонти в процеса на познанието. Както ни учеха навремето - владеенето на чужд език е ключ към още една врата. Но да се "знае" или "владее" чужд език съвсем не е достатъчно да можеш да упътиш някое франзе как да стигне до кенефа ... пардон, банката на еди коя си улица. Това означава да можеш без проблем да четеш в оригинал, да говориш свободно по разни теми. А за да се стигне това ниво се изисква много труд и време. Не става с един два изкарани курса. Замислих се, обаче, дали ако преди 4-5 века англичаните разсъждаваха така, както ни се внушава от нравоучители като авторката, езикът им днес щеше да е толкова популярен, че на практика да се счита за международен. Ако посърваха от срам, че им липсва елементарна култура, защото не знаят китайски като търгуват с Китай, или че не знаят индийски..... , а могат да говорят само и единствено на някакъв си прост английски... ? Мислих и стигнах до отговора, че въобще не са разсъждавали така.
Те /англичаните де/ и американски не знаят.
По мое време (да се разбира времето, когато ходехме на училище), с изключение на профилираните езикови гимназии, изучаването на западен език (основно немски, на първо място, щото ГДР-то си беше супер актуално, френски, щото някак си е далеч от САЩ-ите като език, и най-накрая английски) в останалите видове училища не беше на супер ниво и със супер качество. Само да напомня, че западен език се учеше от 8-ми до 10-ти клас. А с руския се почваше от 5-ти май до 11-ти я докарвахме. А моите деца започнаха, макар и със съвсем елементарен английски, още от 1-ви клас. Две поколение - два коренно различни типа обучение. Нека сега се върнем на лелката-билетопродавачка. Щом за Марчето е "лелка" то значи попада в графата на хората от моето поколение. Аз не съм бил в езикова гимназия, по необходимост съм се записвал на курсове по английски и, макар да не го владея перфектно, оправям се в средата, където работя. На лелката, явно, не й е било нужно да го учи. Едва ли някой ще седне да го прави, с идеята като стане билетопродавач да може да упътва туристи. По абсурдно нещо едва ли може да мине през ума на някого. Много често, като се прибирам за България, минавам през Германия. Налага се да спирам за преспиване някъде и съответно да си купя храна. Знаете ли колко пъти в магазин или където продават нещо за ядене немец, подчертавам НЕМЕЦ, ми е отговарял на английски? Точно николко. Случва се, но само ако човекът отсреща не е етнически немец. Същото е и в Чехия, Словакия, Унгария, Австрия, да изброявам ли още? В Чехия, на голяма бензиностанция, 5-6 души персонал - никой, питаш нещо, не знаят какво ги питаш. Обръщам на руски, български - не става. Някои обаче разбират, но умишлено не ти отговарят на английски, а на родния си език. Иди, че ги разбери. Та в този ред на мисли, ми се струва, че Марчето малко се е попресилила. Нихилизма, който струи от статията е, меко казано излишен и не на място. Надявам се да чете коментарите и ще ми бъде много интересно да отговори, не само на мен, а и на всички останали, които споделят мнението ми, че знаенето на английски или на какъвто и да е чужд език е, по-скоро, желание за личностно усъвършенстване, отколкото жизнена необходимост. От раз, без да се замислям, мога да изброя поне 50 професии, за които владеенето на чужд език си е чиста екзотика, ерго няма нужда да се знае, ако ще работиш нещо неизискващо владеенето дори и на лесния руски. И какво правим ако чужденец се спре пред такъв нашенец? Излагаме ли се? Не мисля. Хайде Марче, ти си на ход.
Касимова, Черил Коул я свалиха от американският Х фактор, щото американците не разбира английският и.Схващаш ли?!Кога ли ще свършат грантовете, дето са задължени да ги раздават на определени лица, та да ни оттърват от бездарното ти присъствие?!