Не знам дали сте забелязали, но София се пълни с чужденци през уикендите. Щъкат усмихнати световни граждани и очаровано преоткриват артистичния хаос на столицата. Преди две седмици, на метростанцията при хотел Шератон, попаднах на група млади момичета от Израел, които се опитваха да намерят „дъ стрийт Витоша уид ол дъ шопс енд ресторантс".
Сигурни са, че лелката, която продава билетите, ще ги упъти. Логично - навсякъде по света хората, извършващи тази услуга, го правят. Да, но не и гордата българска лелка. Поглежда косо над очилата момичето, осмелило се да й заговори на английски, намества се авторитетно на стола и заявява „литъл инглиш, спик бългериан". Туристката обаче не разбира, че от нея се очаква да проговори на международния български език. Затова повтаря отново, по-бавно, по-отчетливо и все така на английски, че търси „стрийт Витоша".
„Литъл инглиш, бе, момиче! - контрира я лелката от метрото. Айдееее, като ше ми идвате в страната, ше се научите да говорите на български!"
И тъкмо да запречи отвора на гишето с парче картон като знак за приключване на разговора, нещо в нея се сломява и тя началнически изтриса: „Ласт стоп събуей Витоша! Файв тикетс, ейт лева"
Девойките припряно почват да ровят из раниците си и да вадят метални монети, докато аз ясно осъзнавам, че бойната служителка зад гишето е решила да отпрати цялата им група директно в мол „Парадайз", вместо да им каже просто да излязат от подлеза.
„Извинете, отпращате ги на грешното място, момичетата търсят улица Витоша, а не спирка Витоша!", необмислено влизам в диалог с билетопродавачката.
„Ма като сте толкова наясно, упътете ги вие, бе, госпожа! Аз да не съм екскурзовод?! По цел ден ми се точат нек'ви с раници и карти. Вместо да си върша работата, ше им се обяснявам кое къде е!", изригва гневът откъм килийката й.
Последва кратка, но огнена престрелка между мен и нея на тема „колко е важно късането на сини билети от ролка, сложно ли е да се посочи наляво към стълбите за изхода, трябва ли българите да говорят чужди езици и чий го дирят туристите в плашещо негостоприемна страна като нашата".
Обладана от идеята да оправя излъганото впечатление за клишето „българско гостоприемство", вгорчено от служителите на софийското метро, повеждам момичетата към Витошка. На повърхността им давам бързи указания кое къде е, провеждам кратък инструктаж относно сигурността на вещите им и доволно им пожелавам да се наслаждават на града.
Те се впускат из улиците на София, а аз се моля лелката от метрото да не се е мултиплицирала в други градски персонажи, на които клетите чуждестранни туристи могат да попаднат. Моля се, ама не би!
Петък следобед, Самоков. Клон на френска банка, разположен на ъгъл и видим още с влизането в града. Двама русоляви младежи със сандали и раници като гардероби плахо пристъпват пред вратата. Смущението им е видимо, затова спирам да ги попитам мога ли да помогна. Оказва се, че търсят как да изтеглят определена сума пари и когато съзряли логото на банката, към която са личните им сметки, логично се втурнали към офиса й в града.
После обаче се появил проблем - „дамата" вътре им говорела на български и не разбрали точно какво им казала. Затова сега стоят пред вратата и се опитват да дешифрират посланието й според оскъдните си едноседмични познания по български език. Става ми жал - няма как да знаят, че тук трябва да са доволни и на това, че не са им отвъртели по някой и друг възпитателен шамар. Затова отново решавам да се боря за имиджа на България като туристическа дестинация и усмихнато влетявам в банката.
Иззад гишето ме отстрелва девойка с униформа, силно опъната в опашка коса и гигантска сюнгероподобна уста, която абсолютно самостоятелно се движи във всички посоки, в които разтегливата розова дъвка се опита да я отведе.
Поздравът ми увисва в пространството. Така или иначе у нас рядко отговарят на „добър ден" от непознат, сякаш за всеки отговор държавата им отнема по десет лева от заплатата.
Продължавам да се усмихвам и понечвам да изясня казуса на русолявите момчета, които предвидливо стоят навън и като гаврошовци надничат зад прозорците на банката.
„Знаем какъв е случаят, госпожо, ако смятате да им адвокатствате, няма нужда!", категорична е гореописаната госпожица.
„Смятам да им помогна - казвам - не им е станало ясно защо не могат да изтеглят пари от банката тук".
„Ми щото ние не сме банков клон, където това може да стане, затова!" - тросва се девойката и важно сключва ръцете си пред гърдите.
„И защо така?", тихо любопитствам.
„Ама Вие сте много интересна - то си пише на вратата с ей такива букви, че сме само за кредити, не е ли ясно?". Банкерката вече е порядъчно изнервена от желанието ми да уточня подробностите по случая. Спокойно й обяснявам, че надписът е на български, а и нищо не пречи да обяснят на чужденците това, вместо да ги оставят да се щурат като мухи без глави пред вратата.
Тук вече сериозно настъпвам българската гордост на девойката, която ме фиксира с очи и отсича: „Аз мога да им обясня, но те не говорят български!" Явно я поглеждам доста учудено, на което тя отбранително реагира: „Все пак сме в България, нали?!"
„И все пак сте и чужда банка, нали" упорствам аз. „И някак не е редно да се гордеете, че НЕ знаете никакъв чужд език, би трябвало даже да се срамувате от това"
Ако гневът, който прочетох в очите й, можеше да се материализира, вероятно щеше да се превърне в клада, на която бавно и на шиш би ме изпекла, барабар с всички неговорещи на български чужденци, осмелили се да прекарат един уикенд на наша територия. Момчетата пред вратата също усетиха покачването във волтажа наоколо и влязоха да ме „спасят". Госпожицата взе да пръхти зад гишето си, премести шумно няколко папки, след което се хвана за телефона си и заобяснява на някакъв Добри, че всякакви луди идват в банката и направо й е писнАло на..гъ... на шапката.
„И к'во като са чужденци", я чух да разтоварва напрежението си след минута пред останалите служителки. Те, водени от чувство на изначално и принципно съгласие с шефката пък, кимаха състрадателно с глави, цъкаха с език и повтаряха „не им кОси" и „що им се връзваш".
Аз и двете момчета напуснахме банката, отидохме до банкомата две преки по-надолу и свършихме работа. Не преведох в подробности диалога си с представителката на тяхната банка - и тук ме досрамя.
Дори тайно им завидях, че не говорят български - така естествено се спасяват от цветистите пожелания и словоизлияния на гостоприемния средностатистически български служител към туристите, дошли да изхарчат някой лев в китната ни родина.
„Некст тайм уи хев то спик българиан", усмихва се едното момче с раницата.
По-добре да няма „некст тайм", мисля си аз...
По мое време (да се разбира времето, когато ходехме на училище), с изключение на профилираните езикови гимназии, изучаването на западен език (основно немски, на първо място, щото ГДР-то си беше супер актуално, френски, щото някак си е далеч от САЩ-ите като език, и най-накрая английски) в останалите видове училища не беше на супер ниво и със супер качество. Само да напомня, че западен език се учеше от 8-ми до 10-ти клас. А с руския се почваше от 5-ти май до 11-ти я докарвахме. А моите деца започнаха, макар и със съвсем елементарен английски, още от 1-ви клас. Две поколение - два коренно различни типа обучение. Нека сега се върнем на лелката-билетопродавачка. Щом за Марчето е "лелка" то значи попада в графата на хората от моето поколение. Аз не съм бил в езикова гимназия, по необходимост съм се записвал на курсове по английски и, макар да не го владея перфектно, оправям се в средата, където работя. На лелката, явно, не й е било нужно да го учи. Едва ли някой ще седне да го прави, с идеята като стане билетопродавач да може да упътва туристи. По абсурдно нещо едва ли може да мине през ума на някого. Много често, като се прибирам за България, минавам през Германия. Налага се да спирам за преспиване някъде и съответно да си купя храна. Знаете ли колко пъти в магазин или където продават нещо за ядене немец, подчертавам НЕМЕЦ, ми е отговарял на английски? Точно николко. Случва се, но само ако човекът отсреща не е етнически немец. Същото е и в Чехия, Словакия, Унгария, Австрия, да изброявам ли още? В Чехия, на голяма бензиностанция, 5-6 души персонал - никой, питаш нещо, не знаят какво ги питаш. Обръщам на руски, български - не става. Някои обаче разбират, но умишлено не ти отговарят на английски, а на родния си език. Иди, че ги разбери. Та в този ред на мисли, ми се струва, че Марчето малко се е попресилила. Нихилизма, който струи от статията е, меко казано излишен и не на място. Надявам се да чете коментарите и ще ми бъде много интересно да отговори, не само на мен, а и на всички останали, които споделят мнението ми, че знаенето на английски или на какъвто и да е чужд език е, по-скоро, желание за личностно усъвършенстване, отколкото жизнена необходимост. От раз, без да се замислям, мога да изброя поне 50 професии, за които владеенето на чужд език си е чиста екзотика, ерго няма нужда да се знае, ако ще работиш нещо неизискващо владеенето дори и на лесния руски. И какво правим ако чужденец се спре пред такъв нашенец? Излагаме ли се? Не мисля. Хайде Марче, ти си на ход.
Касимова, Черил Коул я свалиха от американският Х фактор, щото американците не разбира английският и.Схващаш ли?!Кога ли ще свършат грантовете, дето са задължени да ги раздават на определени лица, та да ни оттърват от бездарното ти присъствие?!
Понякога се учудвам, че с някои от коментиращите щъкаме по едни и същи улици. "По мое време..." - ами, сори, вече не сме по твое време. 2017-а сме. Аз не разбирам вие какво работите всичките, че не са ви искали английски. Аз като отворя Джобса - вътре и за чистачка искат английски. Служител на гише на метрополитена на европейска столица, в която само след няколко месеца ще се изсипе половин Европа, е ОК да не знае английски?! Ми ние ще се прочуем като Сочи с кенефите без прегради и полусрутените хотели. И само не почвайте, че сме имали комплекс да не се изложим пред чужденците. Чудесно е, че някои все още го имат, защото България е държава, която хич не е в позиция да се излага колкото си иска, не знам дали го осъзнавате. Език се учи и на 14, и на 43. Като видяха за какво става въпрос, маса мои познати в диапазона 40-60 седнаха и понаучиха. Не превеждат Шекспир в оригинал, но го говорят. В Италия и Франция не говорели. Първо, както казах, аз проблеми да се оправя на английски там не съм имал. Явно сме били в различни Италии и Франции. Второ, къде сте хукнали, бе, хора, с кого сте седнали да се мерите?! Я малко по-трезво.
Кени, аз съм се мерил с англичани и американци, професионално и по английски. Само по заплата не мога да се меря, но бас държа, че и ти не можеш. Като не ти отърва да се мериш, иди да продаваш билети в метрото по английски, сакън да не се изложим пред чужденците. Може и тоалетна хартия да продаваш, оня ден по телевизията разказваха колко милиона рула са приготвили за задниците на половин европа. И тя следва да се предлага по английски, френски, немски и др. (знаеш ли, че и Азербайджан се води в Европа?) Най-голямата излагация за един народ е да раболепничи пред чужденците.
Всъщност, много е полезно да знаеш чужди езици, не се излагайте! Като аргумент - нещо за разведряване на атмосферата: Върви си лисицата из гората. Изведнъж чува от храстите: - "кудкудяккк, кудкууудяяяк... " Лисицата бързо се мушва в храсталака. След половин час храстите се разтварят, от тях излиза вълкът, закопчава си панталона и усмихнато си говори: - Права беше мама, че трябва да се учат чужди езици...
Шрайка - браво за вица!
А иначе, българите сме адски зле с чуждите езици. Не ни се отдават и това си е! На изпит по английски пред Британския Съвет, който продължи 8 часа, в почивките попитах един от изпитващите как би класифицирал познанията и умениата на българите по езика. Човекът отговори : "Трагични". И после каза, че нацията, която владее, според него, най-добре английския език, е Холандската. Питал е холандците защо толкова държат на обучението по чужди езици и отговорът бил :"Нашата нация е малка и незначителна, езикът ни рядко срещан и говорен само от нас. За да ни разбира светът, ние сме длъжни да комуникираме с него на неговите езици." И днес наблюдавам нашите по-млади съграждани с какво самочувствие казват, че владеят чужди езици, особено английски. Истината е, че подготовката на младите хора сега по английски език е повече от трагична, защото всеки си мисли, че знае езика, защото знае улични фрази, но неприложими в работата. Всяка сфера си има свой жаргон, понякога доста богат и доста сложен. Ето зашо с 200 лафа научени по улиците на Лондон или на бригадата в Йоркшайър или от някой екшън езикът не е овладян! Иска много повече, ама пусто самочувствие. И преди години ги имаше такива аматьори. От четвърти до 11-ти клас се учеше руски език задължително. Това не попречи на един селски бек, водещ руска делегация да попита гостите:" Товарищи, вьi сИфтье в Болгарии?" А бе....карай да е весело, бе....майната им на тези чужди езици!
Ще споделя известен опит в тази насока: отиваме с жената в Израел. Проучили сме пътя до хотела, и хващаме влака от летището. Слизаме на съответната гара и след проверката за сигурност, питаме на гише информация, от къде да хванем автобус №6? Отговориха ни на приличен английски, да питаме таксиджиите отвън. Та затова въпроса има две страни - първо, желанието да бъдеш отзивчив; второ умението да го сториш.
То като знае езици, всеки може. Номерът е да се разбереш с човека и без да знаеш езици. Наистина на първо място е важно да бъдеш любезен, пък ако и можеш да помогнеш на някакъв език е най-добре. Ето едно свежо клипче: https://www.youtube.com/watch?v=rxUm-2x-2dM
Честно казано, съм от поколението, което учеше руски задължително.Не твърдя, че го знам перфектно, но като пуснаха на времето дискавъри и нешънъл на руски, нямах проблеми да ги гледам.Също се справям прилично да обясня на руски на морето ,където не веднъж съм бил питан от руснаци кое къде е. Учил съм и немски 3 години, ама нещо не се разбрахме с този език .Английския го научих покрай компютрите, и въобще не мога да го говоря, за това съвсем честно като ме попитат на английски дали го говоря, отговарям отрицателно.Предпочитам да не се излагам с произношение и погрешно обясняване на нещо. Ама според мен лелката на билетите в метрото, освен да се държи любезно, изобщо не е нужно да говори английски, или поне да каже, че не го разбира.А тия, дето ги интересува кое къде е - има гугъл мапс, в който има ВСИЧКО и то на избрания от тях език.За градския транспорт съм съгласен, че трябва да се направи нещо, поне в интернет да има и английска версия на градската мобилност, което може да се направи от професионален преводач. И друго съм виждал - там където си взимам кафе сутрин ми се случи пред мен да има англоговорящ, и продавача съвсем свободно го попита на неговия език какво желае. Така че, има две гледни точки на нещата.А май българите голям процент го говорят английския, за разлика от Франция, Гърция и Германия, както разбирам от коментарите. Така че, Марче, недей хули хората.
Повечето българи живеят със заблудата, че говорят руски. Когото и да попитате, особено от средното и по-възрастното поколение, всеки ще ви отговори, "Руски? Ама разбира се, няма проблем". И като започне да говори, става страшно. Сигурна съм, че руският на дедо Гошо не се различава от английския му, по-скоро е на нивото на немския. Защото дедо едва ли знае, че руският е далеч по-сложен и труден от английския, който той е "научил покрай компютрите".
Във Виена най-обикновена кондукторка на влака от аерогарата говореше перфектно английски - това ми беше първото впечатление от Австрия. (между другото, бая се разсмя, като я питах, трябва ли да си таксувам багажа - друга характерна чисто българска простотия)
Винора, не ме познаваш, и недей да си правиш изводи за руския ми език.Английския ми е лош, но вероятно по-добре го знам от теб.А немския не го знам, освен до толкова, че да ти тегля една на него Вероятно и твоя книжовен руски е на нивото на 6-ти клас.Най-вече падежите съм сигурен че ще ги оплетеш стабилно.Аз също не ги знам, което не ми пречи да чета на руски техническа литература, както и всякаква друга литература разбира се.Не го говоря чак добре, но не съм имал среда, в която да го упражня.
Аз като отворя Джобса - вътре и за чистачка искат английски. --- Да, Кени, и това е огромен проблем. За всичко искат английски, а дали ще го използваш - това е отделен въпрос. И за двете работи, които съм работил на договор, ми се искаше чужд език. По време на едната не го използвах изобщо, а по време на другата го използвах единствено за да върша работата на други хора, които би трябвало да знаят езика, но не го знаеха. Сега съм преводач на свободна практика, та чуждия език си го използвам редовно, ама... Ама. Не говоря достатъчно добре, ако трябва да съм честен. В смисъл, граматически точен съм, а и лексикално, обаче акцентът ми е ужасен - но пък - на мен, дето английски (писмено) ползвам всеки ден вече по необходимост - я да ми се наложи да го говоря веднъж годишно, я не.
Дядо Гошо е прав, езикът е за комуникация, а не за фукня. Казваш "един гаща плява даваш мойта магари" и получаваш плява. Ако си траеш, защото не можеш да го кажеш с оксфордски акцент, магарето остава гладно. Говоря немски, испански и полски с цигански акцент и циганска граматика, което не ми е попречило да се оправям в Германия, Полша и Испания, даже и в латинска Америка, макар че не знам латински. Малко за разведряване на атмосферата. По време на студената война обучили един шпионин на перфектен руски, даже с няколко оригинални акцента и го пратили да шпионира в СССР. Седнал той в един бар в Москва и на чист руски си поръчал водка. Барманът казал "Американски шпиони не обслужваме." Седнал в друг бар и сипоръчал водка с волжки акцент. Същият отговор. В третия не издържал и попитал: :а бе как разбрахте, че съм американец? Аз говоря руски по-добре от вас." Барманът казал: "В СССР негри няма." Бил див руснак и не знаел, че се казва афроамериканци.