Не знам дали сте забелязали, но София се пълни с чужденци през уикендите. Щъкат усмихнати световни граждани и очаровано преоткриват артистичния хаос на столицата. Преди две седмици, на метростанцията при хотел Шератон, попаднах на група млади момичета от Израел, които се опитваха да намерят „дъ стрийт Витоша уид ол дъ шопс енд ресторантс".
Сигурни са, че лелката, която продава билетите, ще ги упъти. Логично - навсякъде по света хората, извършващи тази услуга, го правят. Да, но не и гордата българска лелка. Поглежда косо над очилата момичето, осмелило се да й заговори на английски, намества се авторитетно на стола и заявява „литъл инглиш, спик бългериан". Туристката обаче не разбира, че от нея се очаква да проговори на международния български език. Затова повтаря отново, по-бавно, по-отчетливо и все така на английски, че търси „стрийт Витоша".
„Литъл инглиш, бе, момиче! - контрира я лелката от метрото. Айдееее, като ше ми идвате в страната, ше се научите да говорите на български!"
И тъкмо да запречи отвора на гишето с парче картон като знак за приключване на разговора, нещо в нея се сломява и тя началнически изтриса: „Ласт стоп събуей Витоша! Файв тикетс, ейт лева"
Девойките припряно почват да ровят из раниците си и да вадят метални монети, докато аз ясно осъзнавам, че бойната служителка зад гишето е решила да отпрати цялата им група директно в мол „Парадайз", вместо да им каже просто да излязат от подлеза.
„Извинете, отпращате ги на грешното място, момичетата търсят улица Витоша, а не спирка Витоша!", необмислено влизам в диалог с билетопродавачката.
„Ма като сте толкова наясно, упътете ги вие, бе, госпожа! Аз да не съм екскурзовод?! По цел ден ми се точат нек'ви с раници и карти. Вместо да си върша работата, ше им се обяснявам кое къде е!", изригва гневът откъм килийката й.
Последва кратка, но огнена престрелка между мен и нея на тема „колко е важно късането на сини билети от ролка, сложно ли е да се посочи наляво към стълбите за изхода, трябва ли българите да говорят чужди езици и чий го дирят туристите в плашещо негостоприемна страна като нашата".
Обладана от идеята да оправя излъганото впечатление за клишето „българско гостоприемство", вгорчено от служителите на софийското метро, повеждам момичетата към Витошка. На повърхността им давам бързи указания кое къде е, провеждам кратък инструктаж относно сигурността на вещите им и доволно им пожелавам да се наслаждават на града.
Те се впускат из улиците на София, а аз се моля лелката от метрото да не се е мултиплицирала в други градски персонажи, на които клетите чуждестранни туристи могат да попаднат. Моля се, ама не би!
Петък следобед, Самоков. Клон на френска банка, разположен на ъгъл и видим още с влизането в града. Двама русоляви младежи със сандали и раници като гардероби плахо пристъпват пред вратата. Смущението им е видимо, затова спирам да ги попитам мога ли да помогна. Оказва се, че търсят как да изтеглят определена сума пари и когато съзряли логото на банката, към която са личните им сметки, логично се втурнали към офиса й в града.
После обаче се появил проблем - „дамата" вътре им говорела на български и не разбрали точно какво им казала. Затова сега стоят пред вратата и се опитват да дешифрират посланието й според оскъдните си едноседмични познания по български език. Става ми жал - няма как да знаят, че тук трябва да са доволни и на това, че не са им отвъртели по някой и друг възпитателен шамар. Затова отново решавам да се боря за имиджа на България като туристическа дестинация и усмихнато влетявам в банката.
Иззад гишето ме отстрелва девойка с униформа, силно опъната в опашка коса и гигантска сюнгероподобна уста, която абсолютно самостоятелно се движи във всички посоки, в които разтегливата розова дъвка се опита да я отведе.
Поздравът ми увисва в пространството. Така или иначе у нас рядко отговарят на „добър ден" от непознат, сякаш за всеки отговор държавата им отнема по десет лева от заплатата.
Продължавам да се усмихвам и понечвам да изясня казуса на русолявите момчета, които предвидливо стоят навън и като гаврошовци надничат зад прозорците на банката.
„Знаем какъв е случаят, госпожо, ако смятате да им адвокатствате, няма нужда!", категорична е гореописаната госпожица.
„Смятам да им помогна - казвам - не им е станало ясно защо не могат да изтеглят пари от банката тук".
„Ми щото ние не сме банков клон, където това може да стане, затова!" - тросва се девойката и важно сключва ръцете си пред гърдите.
„И защо така?", тихо любопитствам.
„Ама Вие сте много интересна - то си пише на вратата с ей такива букви, че сме само за кредити, не е ли ясно?". Банкерката вече е порядъчно изнервена от желанието ми да уточня подробностите по случая. Спокойно й обяснявам, че надписът е на български, а и нищо не пречи да обяснят на чужденците това, вместо да ги оставят да се щурат като мухи без глави пред вратата.
Тук вече сериозно настъпвам българската гордост на девойката, която ме фиксира с очи и отсича: „Аз мога да им обясня, но те не говорят български!" Явно я поглеждам доста учудено, на което тя отбранително реагира: „Все пак сме в България, нали?!"
„И все пак сте и чужда банка, нали" упорствам аз. „И някак не е редно да се гордеете, че НЕ знаете никакъв чужд език, би трябвало даже да се срамувате от това"
Ако гневът, който прочетох в очите й, можеше да се материализира, вероятно щеше да се превърне в клада, на която бавно и на шиш би ме изпекла, барабар с всички неговорещи на български чужденци, осмелили се да прекарат един уикенд на наша територия. Момчетата пред вратата също усетиха покачването във волтажа наоколо и влязоха да ме „спасят". Госпожицата взе да пръхти зад гишето си, премести шумно няколко папки, след което се хвана за телефона си и заобяснява на някакъв Добри, че всякакви луди идват в банката и направо й е писнАло на..гъ... на шапката.
„И к'во като са чужденци", я чух да разтоварва напрежението си след минута пред останалите служителки. Те, водени от чувство на изначално и принципно съгласие с шефката пък, кимаха състрадателно с глави, цъкаха с език и повтаряха „не им кОси" и „що им се връзваш".
Аз и двете момчета напуснахме банката, отидохме до банкомата две преки по-надолу и свършихме работа. Не преведох в подробности диалога си с представителката на тяхната банка - и тук ме досрамя.
Дори тайно им завидях, че не говорят български - така естествено се спасяват от цветистите пожелания и словоизлияния на гостоприемния средностатистически български служител към туристите, дошли да изхарчат някой лев в китната ни родина.
„Некст тайм уи хев то спик българиан", усмихва се едното момче с раницата.
По-добре да няма „некст тайм", мисля си аз...
Дедо Аджи, когато имаше СССР, афроамериканците си бяха все още негри. С червена вълнообразна линия ми е подчертано: Дедо Аджи , СССР и афроамериканците ?!?!
Биче, има и продължение: - Ама въй гаварити па рускийЧ - Чать пать Паяче, уточнението е за милениалчетата, те май не знаят какво е негър. Те май не знаят и какво е СССР, ама нейсе.
В чужбина знаят английски основно по курортите, в хотели, ресторанти и летища. Там е задължително. От там нататък - в Гърция, Германия, Франция, Италия и където щете (освен в англоговорящите страни), шансът лелката в метрото да знае английски е същия, както на метростанция Обеля. Възмущението на авторката ми е леко непонятно. Наскоро бях в Букурещ и там беше точно така. Има определени места, на които се очаква да се знае английски. Забутан клон на банка в Самоков сякаш не е от тези места...
Най-фрапиращият ми случай е от интернет кафе в Гърция - всички компютри в залата бяха на Гръцки. Повече нямам какво да кажа.
Изказването на Пасарелка е много точно и от това съм си патил. Технически лице бях в една фирма и там си имаше някаква която си говореше с чужденците.Правим изложение , хората са дошли да монтират покермаси.Всичко върви добре докато в един момент тя ми казва , че искат за масите интернет.Оказва се че точно там не е предвиден интернет и аз нещо се усъмних и отидох аз да ги питам какво искат.Оказа се че искат Network(мрежа) а не интернет Иначе мацката говореше свободни английски Айде нема нужда от такива знаещи.
Ихааа , интересна дискусия, но изместваме ракурса, както би се изразило високоинтелигентното Марче .Първо, няма спор от предимството да владееш чужд език.Въпроса е , дали трябва да си обект на подигравки ,ако не владееш.Не мисля.Второ , високоинтелигентната Марийка-Моасе използва поредният си пасквил, за да унижи българите и България , като цяло.Няма изненадани- грантове се плащат именно затова.Работата ми е такива, че пътувам много.Ама много.Компанията за която работя е със собственици руснаци и е базирана в Лондон , където живея вече пета година.Та предполагам поназнайвам английски и руски щом още ме търпят.Та в обиколките ми из Европа не съм останал очарован от владението на езици от европейците.Да, където има чужденци има и съответните хора, които говорят английски/изключая втората или третата след Турция Родина на Моасе, а именно Франция/.Но в провинцията- абсурд!Говоря за голяма част от Европа, изключая скандинавските страни.Та не е никак неочаквано лелка на будка за вестници да не говори английски.Нито пък е някакво престъпление, както Мара-Моасе се опитва да втълпи.Напротив-съвсем нормална гледка за Европа.Като заключение- учете езици, щото Моасе и Моасейковци ви дебнат зад всеки ъгъл.Нали и те кинти требе да изкарат.
Свинора У настоящих мужчин - женшчина счастливая, у остальньих - настоящая!!!
>съм ходил десетина пъти във Франция и нито един франкофонец не е благоволил да проговори английски Аз пък съм учил известно време в Париж, обикалял съм страната, и мога да ти кажа, че говориш пълни глупости. Навсякъде има купища французи, които с охота говорят английски. В центъра на Париж (5ти ар.) винаги ме е дразнило зловещо това, че в момента, в които си отворя устата и кажа едно bonjour, веднага ми се отговаря на английски, а акцентът ми дори изобщо не е ужасен (учил съм френски без прекъсване от 4-годишен). В Италия съм бил заа по-кратко, около месец, но и там на по-оживени места винаги са се намирали хора, които говорят английски, френски или немски. В Гърция определено е по-зле, но пак много млади хора говорят някакъв английски, докато по-старите май по-често знаят немски.
1Sion1, незнанието на английски далеч не е "нормална гледка за Европа". Хайде да се не лъжем. Не говорим за "лелка на будка за вестници". Будките за вестници са частни е много вероятно лелката на такава да владее поне елементарен английски. От общински служител обаче не се очаква същото. Евала на ваш'та фирма - всички искат английски, само държавата е ларж и може и без. Девизът на Столичен метрополитен - "Елате при нас, нямаме никакви изисквания!". Освен това, както казах малко по-назад, въпросните лелки, както и бая обслужващ персонал, който владее само родната реч омайна сладка, ще се сблъска с много сериозен проблем под формата на доста европейци, струпани покрай председателството ни за ЕС. Предполагам осъзнавате, че няма как цели делегации да научат български в наша чест, нали?
Ескимосът от келтски произход кенито пак се коси за проблемите на обслужващия персонал. Ако някой има езикови проблеми, това ще бъдат европейците, които не са си осигурили преводачи, но това ще са дребни риби. В държавната и общинска менструация (пардон, администрация) работят некадърници, калпазани и корумпета, (обикновено 3 в 1) назначени с връзки или свирки, които ги бива само да бият печати и да вземат рушвети. От тях не се изисква нищо, освен да слушат началника. А прасчо учил френски от 4 год. възраст, но излъчва такъв американски авторитет, че още не казал бонжур и му заговарят на английски. Единствен той, всички други твърдят обратното. Е, като нямаме такова излъчване, ще си траем. Аз, иначе съм любознателен човек, където попадна, първо питам как се казва на местния език хляб, вода и благодаря. Но френското високомерие ме отблъсна от езика на Волтер и Русо, и си останах с "вуле ву куше авек моа" и "сори, мосю жабар, не пърля прасе". Мерси е крадено от нас, през първата световна война е имало хиляди френски военнопленници в България и нито един български във Франция.
>Единствен той Хах. Напротив, с английски отговаряха твърдо и винаги и на руснаците, гърците, немците, латвийците, китайците и всички останали exchange студенти, с които влачех в група тогава. Смея да твърдя, че моят акцент беше значително по-добър от техните. Според мен французите често са шовинисти по точно един конкретен начин - предпочитат да не оставят чужденци да им цапат езика като се опитват да го говорят. Затова в по-туристическите райони на Париж (а по-туристически от 5ти са може би само Champs-Elysees и Montmartre) превключват охотно на английски, немски, италиански. Това изобщо не се отнася за младите хора - например другите студентите от общежитията, или пък тълпите по особено ефектните им огромни партита в края на семестъра във всеки по-голям университет - които си говореха с мен на френски без никакъв проблем и свян.
Прасчо, не съм имал честта да срещам твоите колеги exchange студенти. С моя произход аз имах късмет изобщо да бъда студент в България. За exchange във Франция се искаше по-друг произход. С моя ограничен кръгозор следя коментарите в това кафене, от тях само ти и ескимосът свидетелствате, че някой във франция е проговорил английски.
>С моя ограничен кръгозор ..на корабен плъх, чиито престои в чужди страни са по пристанищата и по транспорт до най-близкото летище за полета към поредното пристанище. Да го сравним с моя - аз съм живял половин година в Париж като exchange студент, в общежития с обща кухня на етажа, в които ежедневно съм общувал, готвил, спортувал с французи, лекции, упражнения и изпити на френски, а и съм обиколил цялата страна с кола за малко над месец. Та, кой, мислиш, би могъл да има по-широк поглед върху французите и техните познания по чужди езици?
Прасчо, от три години (някои може и от по-дълго) ти следя хвялбите на номенклатурно синче, забърсало Европа, Азия и Америка, когато за обикновения българин беше проблем да го пуснат до Истанбул. И какво доказват всички твои хвалби? Нищо, освен голямото ти кухо его. Какво доказват преживяванията ти във френските общежития? Дали не си попадал в някоя провинция, където не знаят, че си милорд свинчопрас и не ти обръщат внимание, ако не им говориш френски? Сигурен съм, че си, но няма да го признаеш. аз си признавам ограничения кръгозор, който все пак обхваща от Фос сюр Мер до Дюнкерк, вкл. Парижево. Десет порта ми стигат да усетя френския манталитет. Както и да е, не френският манталитет е темата. Темата беше длъжна ли е лелката в метрото да знае и ползва английски или друг чужд език. Не е. И ако някой постави подобно изискване, ще останат без лелки в метрото.
Въпросът не е във владеенето на езика, а в просташкия манталитет на всеки средно статистически българин.