"Литъл инглиш, спик бългериън"

Не знам дали сте забелязали, но София се пълни с чужденци през уикендите. Щъкат усмихнати световни граждани и очаровано преоткриват артистичния хаос на столицата. Преди две седмици, на метростанцията при хотел Шератон, попаднах на група млади момичета от Израел, които се опитваха да намерят „дъ стрийт Витоша уид ол дъ шопс енд ресторантс".

Сигурни са, че лелката, която продава билетите, ще ги упъти. Логично - навсякъде по света хората, извършващи тази услуга, го правят. Да, но не и гордата българска лелка. Поглежда косо над очилата момичето, осмелило се да й заговори на английски, намества се авторитетно на стола и заявява „литъл инглиш, спик бългериан". Туристката обаче не разбира, че от нея се очаква да проговори на международния български език. Затова повтаря отново, по-бавно, по-отчетливо и все така на английски, че търси „стрийт Витоша".

„Литъл инглиш, бе, момиче! - контрира я лелката от метрото. Айдееее, като ше ми идвате в страната, ше се научите да говорите на български!"

И тъкмо да запречи отвора на гишето с парче картон като знак за приключване на разговора, нещо в нея се сломява и тя началнически изтриса: „Ласт стоп събуей Витоша! Файв тикетс, ейт лева"

Девойките припряно почват да ровят из раниците си и да вадят метални монети, докато аз ясно осъзнавам, че бойната служителка зад гишето е решила да отпрати цялата им група директно в мол „Парадайз", вместо да им каже просто да излязат от подлеза.

„Извинете, отпращате ги на грешното място, момичетата търсят улица Витоша, а не спирка Витоша!", необмислено влизам в диалог с билетопродавачката.

„Ма като сте толкова наясно, упътете ги вие, бе, госпожа! Аз да не съм екскурзовод?! По цел ден ми се точат нек'ви с раници и карти. Вместо да си върша работата, ше им се обяснявам кое къде е!", изригва гневът откъм килийката й.

Последва кратка, но огнена престрелка между мен и нея на тема „колко е важно късането на сини билети от ролка, сложно ли е да се посочи наляво към стълбите за изхода, трябва ли българите да говорят чужди езици и чий го дирят туристите в плашещо негостоприемна страна като нашата".

Обладана от идеята да оправя излъганото впечатление за клишето „българско гостоприемство", вгорчено от служителите на софийското метро, повеждам момичетата към Витошка. На повърхността им давам бързи указания кое къде е, провеждам кратък инструктаж относно сигурността на вещите им и доволно им пожелавам да се наслаждават на града.

Те се впускат из улиците на София, а аз се моля лелката от метрото да не се е мултиплицирала в други градски персонажи, на които клетите чуждестранни туристи могат да попаднат. Моля се, ама не би!

Петък следобед, Самоков. Клон на френска банка, разположен на ъгъл и видим още с влизането в града. Двама русоляви младежи със сандали и раници като гардероби плахо пристъпват пред вратата. Смущението им е видимо, затова спирам да ги попитам мога ли да помогна. Оказва се, че търсят как да изтеглят определена сума пари и когато съзряли логото на банката, към която са личните им сметки, логично се втурнали към офиса й в града.

После обаче се появил проблем - „дамата" вътре им говорела на български и не разбрали точно какво им казала. Затова сега стоят пред вратата и се опитват да дешифрират посланието й според оскъдните си едноседмични познания по български език. Става ми жал - няма как да знаят, че тук трябва да са доволни и на това, че не са им отвъртели по някой и друг възпитателен шамар. Затова отново решавам да се боря за имиджа на България като туристическа дестинация и усмихнато влетявам в банката.

Иззад гишето ме отстрелва девойка с униформа, силно опъната в опашка коса и гигантска сюнгероподобна уста, която абсолютно самостоятелно се движи във всички посоки, в които разтегливата розова дъвка се опита да я отведе.

Поздравът ми увисва в пространството. Така или иначе у нас рядко отговарят на „добър ден" от непознат, сякаш за всеки отговор държавата им отнема по десет лева от заплатата.

Продължавам да се усмихвам и понечвам да изясня казуса на русолявите момчета, които предвидливо стоят навън и като гаврошовци надничат зад прозорците на банката.

„Знаем какъв е случаят, госпожо, ако смятате да им адвокатствате, няма нужда!", категорична е гореописаната госпожица.

„Смятам да им помогна - казвам - не им е станало ясно защо не могат да изтеглят пари от банката тук".

„Ми щото ние не сме банков клон, където това може да стане, затова!" - тросва се девойката и важно сключва ръцете си пред гърдите.

„И защо така?", тихо любопитствам.

„Ама Вие сте много интересна - то си пише на вратата с ей такива букви, че сме само за кредити, не е ли ясно?". Банкерката вече е порядъчно изнервена от желанието ми да уточня подробностите по случая. Спокойно й обяснявам, че надписът е на български, а и нищо не пречи да обяснят на чужденците това, вместо да ги оставят да се щурат като мухи без глави пред вратата.

Тук вече сериозно настъпвам българската гордост на девойката, която ме фиксира с очи и отсича: „Аз мога да им обясня, но те не говорят български!" Явно я поглеждам доста учудено, на което тя отбранително реагира: „Все пак сме в България, нали?!"

„И все пак сте и чужда банка, нали" упорствам аз. „И някак не е редно да се гордеете, че НЕ знаете никакъв чужд език, би трябвало даже да се срамувате от това"

Ако гневът, който прочетох в очите й, можеше да се материализира, вероятно щеше да се превърне в клада, на която бавно и на шиш би ме изпекла, барабар с всички неговорещи на български чужденци, осмелили се да прекарат един уикенд на наша територия. Момчетата пред вратата също усетиха покачването във волтажа наоколо и влязоха да ме „спасят". Госпожицата взе да пръхти зад гишето си, премести шумно няколко папки, след което се хвана за телефона си и заобяснява на някакъв Добри, че всякакви луди идват в банката и направо й е писнАло на..гъ... на шапката.

„И к'во като са чужденци", я чух да разтоварва напрежението си след минута пред останалите служителки. Те, водени от чувство на изначално и принципно съгласие с шефката пък, кимаха състрадателно с глави, цъкаха с език и повтаряха „не им кОси" и „що им се връзваш".

Аз и двете момчета напуснахме банката, отидохме до банкомата две преки по-надолу и свършихме работа. Не преведох в подробности диалога си с представителката на тяхната банка - и тук ме досрамя.

Дори тайно им завидях, че не говорят български - така естествено се спасяват от цветистите пожелания и словоизлияния на гостоприемния средностатистически български служител към туристите, дошли да изхарчат някой лев в китната ни родина.

„Некст тайм уи хев то спик българиан", усмихва се едното момче с раницата.

По-добре да няма „некст тайм", мисля си аз...

#71 Xaoc 27.06.2017 в 12:22:28

Пълни глупости! Ако покажеш уважение и се държиш любезно, ще се държат човешки с теб, ако не - вратата. И най-киселата лелка в баничарницата ми казва "Добър ден" и "Заповядайте"... Както и да е. Прасчо, аз работя с французи в международна компания и техният английски е доста зле, при положение, че са задължени да го знаят. Не искам да си представям какъв е английския на хората, които не са задължени да го знаят. С италианските колеги е доста по-зле.

#72 dedo adji 27.06.2017 в 13:12:22

О петков, ти извън средно статистически ли си?

#73 Citizen X 27.06.2017 в 13:19:21

Уйляля, Мадамме Моасе намерила отвод на климактериалните си пориви чрез поредица от справедливи каузи. Следващия път си чукни и комисион!

#74 dedo adji 27.06.2017 в 13:36:22

Смей се ти, неизвестни гражданино, ама марчето си натрупа кликчета, които да осребри. Тя държи да се смее последна.

#75 pixie 27.06.2017 в 14:47:41

А бе лоша работа да не знайш езици, еле пък английски... https://www.blitz.bg/intsidenti/mlado-momiche-zagina-zaradi-losh-angliyski_news524778.html

#76 deowin 27.06.2017 в 19:26:14

>номенклатурно синче Хах. Родителите ми са обикновени учители, с чичо - враг на народа, което е причината семейството ми да не бъде пуснато в чужбина преди 89та, макар че имахме едно удобно предложение да емигрираме. Съответно, преди 89та не бях излизал от България. >хвалби Когато говорим за тема, и спомена, че имам релевантен опит, това не е хвалене. Хвалене е когато споменаваш за детайли, които са абсолютно несъществени към разговора - например, ако бях казал колко пари правя, какъв алкохол пия, какви храни плюскам и колко ми е голяма пишката. Сещаш ли се какви хора постоянно споменават такива детайли? Не, не съм аз. Точно това е причината да не знаеш нищо от това за мен - че споменавам единствено неща, които имат смисъл в контекста на разговора.

#77 deowin 27.06.2017 в 21:01:22

>аз работя с французи в международна компания и техният английски е доста зле Ако държиш на единичните примери, моят пък е точно обратен - аз също работя с колеги от близо 40 различни държави, но французите в нашата фирма говорят чудесен английски. Също, изобщо не ставаше въпрос колко перфектен е английския на французите, а дали са склонни да се опитат да говорят на чужд език с хора, които не знаят френски. Според мен са повече от склонни, което е рточно обратното на широкоразпространеното мнение, че французите категорично отказват да говорят чужди езици.

#78 dedo adji 27.06.2017 в 23:12:38

Прасчо, даже и да ти повярва някой е без значение, да го кажа по твоему, ирелевантно, за настоящата дискусия. Дискусията, която ти успешно отклони не е за нивото на английския на французите, нито за склонността им да го говорят, за която ти си единственият свидетел. Пардон, забравих ескимоса кени. Дискусията стартира от комплекса "излагане пред чужденците". И аз съм страдал от него, но се отърсих преди повече от 40г., и с удоволствие виждам, че не съм единствен. Марчето и кенито не са и едва ли ще се отърсят, техен проблем. Общ проблем са тия, които дават трибуна на марчето, но това е демокрацията и свободата на словото. Само дето някои свободни слова ги трият. Кво да праиш, режийни разноски. Collateral damage.

#79 deowin 28.06.2017 в 00:08:15

>даже и да ти повярва някой е без значение Практически е невъзможно да ти обясня защо намирам предпоставката, на която се опираш за да стигнеш до нуждата да кажеш горното, за безкрайно провинциална и дребнава. Ти живееш в свят, в който хората необходимо са загрижени дали някой им вярва. Аз живея в друг свят. Няма как да го разбереш повече, отколкото риба може да разбере какво означава да се ходи с крака по земята. Рибешките ти трепети не само не се превеждат към обитателите на сухата земя, те са и напълно ирелевантни към тяхната реалност, защото са примитивни и допотопни - сухоземните твари отдавна вече са изпълзяли от океана. А ти си плувай щом те влече.

#80 dedo adji 28.06.2017 в 12:15:46

Продължава свинският монолог. От олимпийските си висоти свинчопрас хвърля презрението си по дребните човечета, мотаещи се в подножието му. А защо му трябва изобщо да обръща внимание на тия жалки твари, стоящи толкова по-ниско от него? На този въпрос могат да отговорят само психиатрите.

#81 FoolishGBM 28.06.2017 в 20:10:45

Последните ми два пъти на Централна автогара в София са с подобни преживявания. Чужденци, отчаяно опитващи се да се ориентират и потърсят помощ, се сблъскват със сърдити, арогантни лелки, 1% от които могат да отронят дума-две на английски и на всичко отгоре дават грешна информация. Е как политиците да са ни виновни при тази всеобхватна простотия, сред която живеем?

#82 gaa 28.06.2017 в 23:37:04

Всеки, който е дошъл в страната ни е длъжен да може да се справи и с езика ни. Това е валидно и във Франция , и в Германия, та и в Сърбия и в Гърция. Единствено ние се чувстваме нещастни, зщото не можем да лакействаме на накаква отклонила се от Сл.Брягската група на "голямото напиване" изпаднали гости. Не е ясно защо аджеба трябва да използуваме език , които на практика скоро даже няма да е официален в ЕС? И защо изпадналия пияница (те други като гледам не са се изсилили да гостуват) счита , че е господар, които няма нужда да се напъва за да разберем нуждите му. Може би причината е същата , поради която преведохме и "Под Игото" на шльоковица и дълго описвахме смислеността на тази простотия - нашата простотия и чуждопоклоничество. Жалко е....

#83 това-онова 20.07.2017 в 15:19:35

Толкова нефелни коментари от рода на ''кой-кого'' едва ли ще срещнеш и в най-профански саит ! Да рабориш в банка или филиал, без да знаеш минимум ''инглиш'' и то на добро ниво в Европа, и в най-развихрената фантазия не може да съществува. А за обществени места посещавани от чуждестранни граждани да се осигури персонал знаещ език не е въпрос на кой-знае какъв престиж, а въпрос на цивилизованост. Нали не мислите какво би се получило по патравата логика на някои от вас, какво би патил чужденец намиращ се в Китай, Катар или Таиланд !!??

#84 dedogo6 20.07.2017 в 16:28:43

тва-онова, за кво дигаш статията на касимова бе?Да не пропусне некой клик случайно.Английски ще говоря, ако искам в България.В чужбина ще го говоря, за да си свърша работата.Ай сиктир..

Новините

Най-четените