Глава I - Вече съм в Испания

31. 12. 1999 г. Час - 00:01. Банкомат - първото евро.
Вече съм сам в една европейска страна, топла, богата, даваща възможности. Аз съм българин. Работех на строеж, бях изпълнителен, бях "гениален" строителен работник. Може би най-добрият в радиус от 100 километра пък и повече.

31. 12. 2000 г. Час - 00:01. Вече нямам банкова карта.
Не съм сам в една европейска държава, пълна с бикове по пътищата. За идиотите - Испания. Работя навсякъде, бях "гениален" трафикант. Може би най-добрият в радиус от 100 километра и повече. Имах прякор - не животински!

Така започва моята кратка история. През ръцете ми е минал повече кокаин, отколкото на всичките ни съвременни герои, взети заедно. Никой не ме познава, а аз още съществувам. За мен се носят легенди, а аз съм тук при вас.

Никога не съм бил спортист, не съм мутра, но от мен са се страхували колумбийци, испанци, мечероси, мароканци, полицай в Испания. И никой не разбра, че съм българин.
От какво се страхуваха? Не знам, може би защото съм различен.
Ще започна отначало.

Имало едно време... едно прекрасно момиче и едно пълно момче тръгват за Испания при свои приятели. Изпълнени с надежда, че ще могат да създадат семейство. По пътя на живота си разбират, че са различни, че тя е красива, а той си е той.

Той се състезава с овце състезатели, тя прислужва. Той пече хляб, тя сервира.
Първа крачка към съвместното утопично щастие - резиденция. Вече сме легални и решаваме да превземем трудовия пазар.

Това, което превзех аз, беше един строеж, а тя - един испанец, работещ на строеж.
Гледали ли сте "Казабланка"? Е, аз я изживях, имах чувство, че всяка капка дъжд, съществуваща на този свят, се изсипа върху мен, виждах как тя изчезваше пред очите ми. Не я чувах, беше страшно. Загубих всичко.

Реших, че ще удавя мъката. Лошото е, че до този момент не бях пил.
Продадох всичко, похарчих всичко, бях се приготвил да умра.
Отидох пред паметника на един светец - Сантяго, и го помолих за последна услуга. Исках да продавам поне наркотици, ако не е възможна поне печалба от лотарията на слепите в Испания.
И тогава разбрах, че са възможни чудеса!

Докъде стигнах? Дотам, че един българин управляваше един град, без преди това да е виждал кокаин, после влезе в затвора, излезе и се завърна отново да го управлява. И никой в България не разбра.

Лично съм бил контакт на колумбийски трафиканти и съм посрещал стотици мулета като Боевски и компания. Гледал съм ги как се напъват над легени в хотелски стаи, мъчейки се да извадят кокаиновите яйца от задниците си.

Малко теория: Човешкият организъм може да поеме около 800 грама кокаин. Кокаинови топчета се желират и мулето ги поглъща бавно и болезнено, защото ги гълта цели, желето се разяжда постепенно в организма и ако мулето се забави и не ги извади навреме обикновено умира.

Но за това - в следващата история... В затвора Тешейро.

#3 pepi_pie_capi 03.02.2012 в 11:17:19

май е по-лесно от добър човек да станеш "лош" и да си промениш мирогледа....а някой да познава бандит да е станал добър човек.... сега какво кифлата ли обвинява, че заради нея е станал такъв? Избягала е с него само заради възможността за "ново начало", а не защото "го обича и ще го последва навсякъде"...хората падат, изтупват се, изправят се и продължават! Какво ще стане ако всеки зарязан и мизерстващ стане трафикант, муле, кобила или каквото и да е подобно?!!? Сега като си решил да разкажеш твоята история ще ти олекне ли, по-добър ли ще станеш?

#4 Borracho 03.02.2012 в 11:35:18

Човека е почнал от нищото и се е издигнал в това, което е започнал. Проявете малко респект! Като почнете да мрънкате, все едно някой насила ви кара да купувате дрога..

#5 Sindel 03.02.2012 в 11:35:40

По-лесно е да си лош, отколкото добър, но нека не съдим. Не съдете, за да не бъдете съдени. Чакам втора част, а на който не му е интересно да не чете.

#6 toxidomask 03.02.2012 в 11:39:32

Хе ме интересува добър ли е, лош ли е ,къв е.Не ща да го раздавам съдник съдия и жури. Искам само да чета нататък какво става..

#7 nesvetlina 03.02.2012 в 11:43:41

Едва ли този човек се е решил да сподели историята си, за да търси прошка и да се оправдава. И защо пък анонимен да търси прошка от непознати? Няма логика според мен. Факт е, че има и такива хора, колкото и да не ви се иска. Той сам е избрал съдбата си, притиснат от обстоятелствата. Вие, разбира се, го укорявате и съдите, но едва ли някога сте попадали в такава ситуация. Чакам с нетърпение следващата част от разказа, защото това е доста по-интересно и информативно от кампанията на Министерството на здравеопазването.

#8 джон арт 03.02.2012 в 11:45:50

"31. 12. 1999 г. Час - 00:01. Банкомат - първото евро." хайде де!?! ако лъжеш още в първото изречение...

#9 fALLEN 03.02.2012 в 11:49:52

историйката е скалъпена и доста фалшименто. но поне ще е интересно да се поразсъждава. хората са прави да наклянат разсъжденията в посока добър-лош човек и изборите, оито правим. защото историята като цяло е измислена, т.е. другите идеи са ирелевантни. няколко неща разбрах за пръв път в жив2ота си - - наркотрафикантите не ползват кредитни карти; - те първи са имали достъп до евробанкноти, цели 2 години преди останалата част от европа. да не би пък и да е печатал фалшиви преди официалните власти да са печатали? въпроси, въпроси...

#10 lele male 03.02.2012 в 11:49:53

Хареса ми! Различно е! Дори да е измислица написаното се изкефих на споменаването на "мулето" Боевски

#11 lele male 03.02.2012 в 11:51:28

П.С. И както винаги жената е в дъното на историята и преобръщането на живота на 180 градуса...

#13 pepi_pie_capi 03.02.2012 в 12:01:26

не става въпрос за прошка, а за един вид очистване на гузната съвет. Как тъй момата му го зарязала заради.....изненадаааа....друг строител! Да беше някой бизнесмйен...тц! Иначе разказа и на мен ми хареса без значение дали е стина или не

#14 Theodora 03.02.2012 в 12:12:59

Ами той сайта вече заприлична на "Искрено и лично". Какво сега ще трябва разбера, защо наркотрафиканта в станал такъв, а иначе сигурно е безкрайно добър човек??? Живота е поредица от избори, които правим...правилни или не. Накрая теглиш чертата и виждаш в какво си се превърнал.....

#15 lele male 03.02.2012 в 12:21:33

Само едно ми е чудно... Как "Испанската муха" се е свързала с уебкафето, а е пропущила да се свърже с Карбовски...

#16 fALLEN 03.02.2012 в 12:33:40

твърде много се набляга на емоциите в тая история, а не на някакви факти, па дори и измислени. нещо твърде емоционално ми стои, за да ми е интересно, ще видим по-натам, дано поне предварително си проверяват фактите, да не се излагат.

#18 lele male 03.02.2012 в 12:54:01

@ 13pepi_pie_capi не става въпрос за прошка, а за един вид очистване на гузната съвет. --------------------------- Пепи, за мен човека се чувства недооценен... Цял град управлява/л 'збираш ли, а никой в България не е разбрал... Е почнахме да разбираме... @ Павур, требе и некоя бамбина да се появи... която първо е била муле... а може и да си е муле... при толкоз работа не може да подбира човек..

#19 sake 03.02.2012 в 12:57:08

Банална историйка,двама влюбени търсят своето щастие-да създадат семейство в Испания.Той дебел "строител",тя елегантна "красавица".В определен момент, тя- "красавицата"заменя "строителя" с друг "строител",но испанец.Просто разчита на сигурност,а може би и на нещо друго,което и е липсвало.Е, има разлика от "строител"до "строител" .Няма що голям "избор". Иначе,като стил и поетика историйката е добре пресъздадена.

Новините

Най-четените