И пак, да, ще пиша за запетайките и вредата от тяхната липса или обратното. Чудесна кампания против дискриминацията измислили хората - няма да пиша имена, но снимките са на всички спирки, така че ги виждате и сами.
Представям си само колко пари са хвърлили, за да покажат на евентуално срамуващите се в душите си от възрастта, пола и прочие, че не бива да го правят дори в името на хляба в тез трудни времена. Напълно адмирирам, подкрепям, с две ръце и опашка, ако имах. Ефектни снимки, значи е имало модели, фотографи, криейтив екипи и колко още хора?
И на всички сте платили. И всички са си свършили работата. И кой се осра накрая? Къде е запетайката преди "за да" получиш еди какво си? Или ще кажете: Е, то една запетайка... Чудо велико. Не сте имали пари да платите на още един човек, който е малко по-грамотен от вас ли? Или не си признавате, че не сте грамотни? Или ви е все едно?
Надявам се, че не е последното, защото нали уж кампанията е за достойнство, за чест. За мен е висша форма на достойнство да се гордееш с езика си и с неговите мъничка правила, които го правят такъв. Ако пишехте на английски, сигурно щяхте да вземете пет човека да ви проверят правописа, да не сбъркате нещо, ама нали е на български...
Не мога да спекулирам с още въпросителни - защо тези плакати са излезли в този вид. Важното е, че са. И за мен те са обида за самата кампания и не мога да погледна на нея сериозно. Иска ми се някое пиленце да се изака точно там на стъклото, на спирката, на която чакам тролея всеки ден и празното място ми избожда очите, за да има поне една визуална запетайка. Няма да я трия.
Същият е случаят и с новата голяма ОБРАЗОВАТЕЛНА кампания на една верига хранителни магазини. Пуснали са книжки с животни, лепят се стикери, билбордове, реклами по телевизията... Чудеса! От билбордовете, в които пак липсват тези явно така бъркащи в здравето на хората запетайки, до самите книжки - грешки, грешки...
Е, как ще си купя книга за детето си, като вътре първо трябва да я редактирам, за да му я дам да чете, за да не научи погрешно правописа. Пак възприемам кампанията като проява на неуважение към всички евентуални клиенти. И моята лична форма на протест е - дръжте си ги.
Стотинките ми няма да отидат за вас. Както от години избягвам и онази българска фирма за кожени изделия, на която самото лого е да се улови бикЪТ. Че и удивителна има накрая, да не го пропуснем. Едва ли съм единствената, която е протестирала пред тях, но явно хората там са предпочели да узаконят една грешка, отколкото да си признаят, че някога са я направили. Което си е напълно типично за нашата психология, но е брутална простотия.
И което е основният ни проблем - защото тези кампании са само пример за това колко ни е високо самочувствието и как не можем да признаем, че се налага да минава някой след нас да ни коригира. А винаги има нужда. Мой приятел писател, издаван в чужбина, жена му - също, ми казва - на жена ми й пристигат сто страници с редакции и поправки от издателя.
Това не означава, че книгата е лоша, просто така се прави - редактира се, коригира се. Нормален процес. Познайте дали с нашите автори е така. Обикновено възприемат и минималната намеса като навлизане в личното им пространство и разбиване на апартамента им.
Но това е друга тема. Сега поне за билбордовете ми се иска да си изплача мъката и яда... И моля, редакторите, редактирайте ми текста!
И аз съм възмутена от неграмотността, която постоянно ми се натрапва отвсякъде - от всякакви кампании, от вестниците, от книгите. Естествено, че всеки допуска грешки понякога, но затова има една професия, наречена коректор, но явно тя отдавна е изчезнала в България.
И държа да уточня, че логото на фирмата е "Улови бикът!" - за тази въпросна грешка става дума, тя ми боде очите години наред. Иначе, както съм го написала в текста, даже си е правилно
Въобще не мога да схвана причината за написването на тази истерично звучаща статия? Какви кампании, какви пет лева? Правилата са хубаво нещо, но чак да те изкарват от емоционално равновесие ... Светът не се движи от бетонни глави, нарушението на правилата от древността е прийом за реклама. Търсен, осъзнат и умишлен. Изпий едно хапче авторе [не авторке] и легни да си починеш. Пък дано до края на месеца успееш да си намериш работа, като коректор. По специалността.
Каменова, твоето е формализъм За теб не е важно какво имаш да кажеш и въобще имаш ли, а е важно формулировката Ти си емблема на лицемерието, нещо като политиката на ЕС за зеленчуците: Каква трябвало да е формата на краставицата, размера и формата.А дали е вкувнам, далие е полезна-кой го ебе! Мила Каменова,езика е такъв какъвто го направим НИЕ хората.След някоя година може да се самоналожи правило да няма еди си къде запетайка И какво?
Абе то само в рекламите да беше, щеше да се понася. Аз лично си признавам, че съм скаран със запетайките и въобще не претендирам за грамотност. За щастие има редактори, които умеят да си вършат добре работата. Пиша и на два чужди езика, та и там не минава без грешки, но щом съм си пратил нещата на редактора, спирам да имам думата и точка. Пък и в моята професия, общо взето е чист късмет ако не се променят едно 40-50% от първоначалния текст. Съгласен съм с мнението за авторите у нас, те наистина си "бранят" простотиите, че дори и след като дадеш обосновка, пак ще се нацупят, ей така "щото си им пипал творението". Булшит иначе казано. А вие, които твърдите, че ефектът е умишлено търсен - в голямо заблуждение сте. За да търсиш подобен ефект, трябва да си грамотен и да знаеш какво правиш, за да постигнеш нужния ефект, а повечето от хората в медиите и ПР-а (с последните съм имал болезнени преживявания) са тотално неграмотни, да не говорим за липсата и на други, съществени за попрището им качества.
Принципно, съгласен съм, че трябва да се спазва правописа. Грешките дразнят и някак олекотяват общия замисъл и послание на написаното. Все пак, неволно се сетих за един филм. Не си спомням заглавието, но съдиха за нещо една жена. Тя през цялото време гледаше една от съдебните заседателки, която носеше бели обувки. Накрая, оправдаха обвиняемата. Минути по-късно, вече свободна, тя срещна съдебната заседателка с белите обувки в тоалетната. Вместо да й благодари, че са я оправдали, тя преби жената с белите обувки и накрая каза нещо от сорта на "толкова ли не знаеш, че по това време на годината (някакъв празник беше) не се носят бели обувки?" Дано не съм сбъркал нещо със запетайките!
Сега ще изплагиатствам следното, което прочетох в една раздумка на същата тема: „да се помилва, не да се обеси“ и „да се помилва не, да се обеси“.
авторката, браво и поздрав!