Огледалце, огледалце на стената, коя ще бъде най-щастлива на земята през 2020-а?

Вижте сега, не искам нищо кой знае какво от предстоящата година, за да съм най-щастлива на земята.

Искам най-вече да избутам до 2021-а, макар че заради черните петъци по пътищата, пиянските съботи, въглеродните емисии, оранжевите кодове за ураганни ветрове и бомбещите джихадисти това може и да не се случи.

И понеже всеки 31-и декември го чувствам като ден, след който почва или апокалипсис, или безметежно щастие, ден-вододел между това, което е било, и това, което може да бъде, и аз като повечето хора съм изкушена да си направя списък с новогодишни решения, имащи за цел да променят живота ми към по-добро.

Или да го съсипят още повече - зависи от гореспоменатите възможни форсмажорни обстоятелства и, разбира се, от поразиите, които може да стори ретроградният Меркурий.

И така, ето го моят сценарий, спрямо който се надявам да преминат следващите 12 месеца.

Януари

На втори януари около обяд решавам да отида във фитнеса. Не толкова за да тренирам (понеже, разбираемо, малко ми е лошичко от Никулден насам), колкото за да направя един социален експеримент. Ха! Така си и знаех. Като никога, залата е пълна с народ.

На това му викам аз гузни заради новогодишното преяждане хора.

На другия ден започвам да пуша, за да мога преди следващата Нова година да взема по-стандартното и класическо решение да спра да пуша. Давам си 12 месеца, за да мога да напредна в новия си вреден навик и да го превърна в главна причина за притеснение за здравето ми от страна на близки и приятели.

Февруари

Крайно време е да престана да живея като отшелник на любовния фронт и да си потърся половинка. Понеже нямам на телефона си инсталирано нито едно мобилно приложение за запознанство с хора с цел кино-вечеря-секс-сватба, пускам обява в интернет, че си търся гадже.

В сайт, в който главно се предлагат за продажба употребявани вещи, но то е , защото там вече имам регистрация. А и да сме честни, аз самата съм доста употребена (макар и на пръв поглед доста запазена), така че не би било честно да се рекламирам като нова стока.

Март

Не ми се искаше да разкривам отсега точно това свое новогодишно решение, понеже настоящите ми работодатели неминуемо ще го прочетат, но няма как - на прага на Новата година човек трябва да бъде честен пред себе си и другите. Зарязвам писането на статийки-ежедневки и ставам сценарист в някой хитов български сериал.

Верно, Евтим Милошев вече ми отказа да започна в "Откраднат живот" (не съм владеела патетико-затрогващия дискурс на началните и крайни монолози във всеки епизод и съм ставала да пиша само репликите на анестезиолога Врабчев и евентуално на д-р Мазов). Но аз не се отказвам и ще пробвам в "Пътят на честта".

Ще се рекламирам на Халваджиян като му обещая, че в четвърти епизод на новия сезон ще съживя Киро Християнина. А по-нататък ще намеря някой по-християнин и от него да отрови Бонка с нейния татул.

Април

Тъй като на обявата ми за партньор в живота досега са откликнали само вдовци на 60-80-годишна възраст, решавам да я редактирам като сложа горна граница на проекто-гаджето си - 26 години.

Сещам се обаче как преди време водещите по bTV Деси и Сашо цяла една седмица коментираха 26-годишното ново гадже на Мадона и изразиха особено мнение относно факта, че певицата одъртява, а възрастта на любовниците й не трепва по-нагоре от тази цифра.

На Кралицата на попа, разбира се, не й дреме кой какво мисли за любовния й живот. Но тъй като аз не съм известна като Мадона, всъщност не съм известна дори колкото левия пантоф на Мадона, си взимам бележка и вдигам възрастовата границата на 28.

Май

За месеца, в който имам рожден ден, си пожелавам да порасна голяма и идването на менопаузата да се отложи поне с още една година. Празнувам, натъкмена с пухенка и апрески, защото се намирам на място, за което отдавна си мечтая - Гренландия. За да не ядосам Грета Тунберг, а и да съм в унисон с модния анти-флайинг тренд, до острова стигам по вода - първо с обикновена яхта, после с ледоразбивач.

Когато вече съм в Нуук, си намирам убийствено готина кръчма, където изпивам големи количества immiaq (местна дизайнерска бира, която може да умъртви и кон) в компанията на крайно депресирани инуити.

А са в лошо настроение, защото наскоро са разбрали, че в един от своите остроумни предизборни постове в Тwitter Доналд Тръмп е заявил, че освен Америка, има намерение да направи и Гренландия "great again". Демек, още не се е отказал да си купува острова им.

Юни

След петте дни на празнуване в гренландската столица решавам да се отблагодаря на черния си дроб за дългогодишната предана служба като го подложа на детоксикация. Странно защо не намирам статии по темата в мъжките и медицински сайтове, затова пък има цели 14 такива в "Аз - жената".

Купувам си всички продукти, които се препоръчват в една от тях: лайм, чесън, ябълки, зелен чай, авокадо, куркума, цвекло и моркови. Препоръчват и вода, но аз вече съм изпила достатъчно от нея през 80-те и 90-те години, така че нея я пропускам.

В края на месеца съм толкова детоксикирана и така подмладена вътрешно и външно, че лицевото разпознаване на телефона ми не отчита, че съм аз, и не иска да се отключи.

Юли

Заплюла съм си тая година да ми е година за неща, които отдавна съм си наумила да направя. Предните години обаче все така се получаваше, че какъвто и експеримент да бях запланувала, или ще ме домързи, или в последния момент ще изникне нещо друго, което да ми попречи да изпълня намерението си.

За юли 2020-а обаче твърдо съм решила да сменя традиционната почивка на море с такава на планина, макар че хич не обичам да се чекна по баирите като коза! Въпреки това потеглям за хижата с голям ентусиазъм и, както се разбира впоследствие, с крайно неподходяща екипировка.

Първо, изгарям брутално на деколте, часовник и туристически сандали. После се губя в гората. За мой ужас не ме намират хора на ПСС, а едно заблудено като мен мече. А казвам "за мой ужас", понеже скоро мама мечка на свой ред намира мечето и хич не й харесва в каква компания го заварва.

Август

След като съм оживяла след близка среща с кафява мечка в Троянския балкан, решавам, че съм недосегаема и безсмъртна (малко като героя на Брус Уилис в "Стъкления") и продължавам с предизвикателствата. Ще скачам с бънджи от Аспаруховия мост. Разбирам, че оттам е най-модерно.

За морална подкрепа ме придружава приятелката ми София, която ми гостува от Дания. Докато обаче ме обезопасяват с въжета и каквото там трябва, Софка се надвесва над перилата на моста, но от гледката (както и от 12-те текили, които е погълнала предната вечер) й се завива свят и припада.

Сцепва си тиквата и й потича кръв. Викаме Бърза помощ, Софка я вдигат за спешния център във Варна, а мен ме забравят на моста, както съм вързана за глезените с ластици.

Септември

Преди десетина години Миро изпя, че август е септември. Много ми се иска това да беше вярно, но уви, на Миро от онова време не може да му се има вяра, понеже, както сам си призна човекът, тогава изпивал по един стек бира и две бутилки уиски на ден.

Затова се връщам към класиците. "Септември ще бъде май". To и Гео Милев не е много читав с това негово изкуствено око, ама определено предпочитам неговия слоган, защото някак ме вдъхновява. Затова още отсега почвам да планирам как и къде ще прекарам следващия си майски рожден ден.

Октомври

Много обичам Париж през октомври и затова съм планирала гости на моя добър приятел Емил, който живее там. Стачката на транспортните работници е отминала още в началото на февруари, а Макрон своевремнно е заявил, че се отказва от отказването на полагаемата му се пенсия.

Затова съм спокойна, че мога безпрепятствено да цъкам с метрото из целия Париж. Здравей, Тюйлери, здравей, "Мулен Руж", здравей, чантичка Chanel! Когато пристигам обаче, се оказва, че работниците от чистотата на свой ред са започнали стачка. До края на престоя ми избухва чумна епидемия.

Ноември

Осиновявам домашен любимец от приют. И без това постоянно текат подобни благотворителни кампании, та затова е добре за гузната ми съвест на бездетна жена да се погрижа поне за безпризорно жУвотно, ако не за бебе, изхвърлено в контейнер за боклук със следи от насилие.

Харесвам си един изтормозен и недохранен персийски котарак. Смятам да го нарека Asshole (Нещастник) - на бившия си мъж. Много се надявам да се получи химията помежду ни и най-вече да не прави проблеми, когато се вози с мен в самолета, понеже пътувам много и не мога да го оставям сам вкъщи.

Когато обаче за първи път пробвам да букна полет за мен и Нещастник, се оказва, че повечето авиокомпании не допускат на борда си чипоноси животни като пекинези, булдози, питбул териери и... персийски котки.

В патова ситуация съм и затова се налага да оставя сурогатното си дете на грижите на една дърта вещица, която взима по 200 евро на месец за гледането на всеки чипонос любимец, когото собствениците не могат да превозят със самолет.

Декември

Канят ме на ежегодния панаир на книгата в НДК. На специално организиран ивент цели 28 души искат да им се подпиша на новоизлезлия ми роман, който са си закупили за 14,99. В него се разказва за транссексуална жена-полуробот, която иска да се обръщат към нея с полово неутралните местоимения "те/тях" и която намира любовта в лицето на същество с външността на Чубака в междугалактическа станция.

Много се вълнувам за това, което предстои да ми се случи през 2021-а година и затова започвам да си съставям предварителен списък с новогодишни решения. Първото този път го взимам лесно: Да престана да пуша.

Новините

Най-четените