Преди десет години те искаха динамична кариера, деца И щастлив брак, но сега откриха, че не могат да имат всичко...
Преди десет години "да имаш всичко" се превърна в мания за цяло поколение жени. През 2002 г. изтощителната реалност бе пресъздадена безпогрешно в бестселъра на Алисън Пиърсън "Не знам как го прави тя".
С наближаването на премиерата на филмовата адаптация на тази книга попитахме няколко жени, които "са имали всичко", как животът им се е променил за последното десетилетие.
"Извадих на показ нежната си страна - с цената на кариерата"
Мелиса Леинг е на 40 и е омъжена за 41-годишния Камерън, който работи в областта на финансите, и живее с двете им деца: 9-годишната Тилия и 6-годишния Ноа. През 2002 г. Мелиса е главен глобален директор на инвестиционна банка от лондонското Сити, като комбинира отговорната си длъжност с отглеждането на деца. Днес обаче животът й не би могъл да бъде по-различен. Ето нейната история:
"Разбира се, че можем да комбинираме блестяща кариера с грижата за малки деца... стига да имаме предвидимо разписание, фантастична бавачка и всичко да върви по план абсолютно винаги. Но ако закъснеем за една среща, или пък бавачката реши да напусне, всичко започва да се сгромолясва.
За мен този ден настъпи през 2008 г. - след шест дълги години разкъсване между работа и майчинство. Трябваше да хвана полет за Ню Йорк, Камерън трябваше да се върне от Азия, а бавачката беше извикана да се грижи за децата, докато и двамата ни нямаше.
Както винаги, всичко беше планирано и уговорено с военна прецизност. Но в последния момент бавачката се обади и каза, че е болна.
Докато седях на леглото и очите ми се пълнеха със сълзи, започнах да осъзнавам, че беше невъзможно нещата да продължават по този начин. Бяхме сбъркали приоритетите си тотално.
Това не беше начинът, по който искахме да живеем и да отглеждаме децата си. Исках да прекарвам време с тях, вместо да пропилявам безценните си нощи и уикенди прегърбена над лаптопа и мобилния телефон, сякаш животът ми зависи от тези две устройства.
Беше ми писнало да живея на ръба на пропастта - работейки по 10 часа на ден, пътувайки в чужбина без предупреждение, пропускайки училищни събития. Нещо трябваше да се промени. И така по време на един дълъг и емоционално наситен разговор с Камерън, реших че трябва да се откажа от работата си, въпреки че по онова време печелех повече пари от него.
Решихме да се преместим в по-малко жилище. Въобще не работех, докато синът ми не започна училище, а сега преподавам уроци по фитнес на открито, практикувам северно ходене и разхождам кучета, докато децата ми са на училище. Разбира се, печеля много по-малко от старата си заплата - понякога само по 8 лири за цяла сутрин, но това, което правя сега, ми доставя много повече удоволствие.
Добре де, вече ми се струва, че едно карамелово макиато в Старбъкс е прекалено скъпо, но от друга страна животът ми е много по-богат. Мъжът ми се връща от работа в един топъл дом, радва се на домашно приготвено ястие и щастливо семейство всяка вечер. А това е просто безценно.
Открито си признавам, че преди бях твърдоглава и прекалено критично настроена. Трябваше да бъда такава, за да оцелея в кариерата си и това се отрази на семейния ми живот, където бях критична и нетърпелива спрямо хората, които обичам най-много. Сега съм много по-спокойна и нежната ми страна е на показ. Съпругът ми казва, че съм се променила към по-добро и в резултат от това съм по-щастлива от всякога.
"Възможно да бъдеш майка с добра кариера, ако имаш по-гъвкава професия"
43-годишната Джоана Бери е омъжена за Грант, който също е една година по-голям от нея. Те имат три деца - Джоузи на 12 години, Джордж на 9 и Едуърд на 5 годинки. Джоана току-що написа първия си роман, "Да не ти пука за ботокса: Алекс". Но преди 10 години тя се бори с тежката задача да бъде съпруга, майка и партньор в топ адвокатска фирма в Лийдс. Тя споделя:
Само осем седмици преди това бях родила дъщеря си, но въпреки това бях на работа, едвам се побирах в най-хубавия си костюм и се готвех за най-важната презентация в кариерата си. Ако всичко минеше добре, щях да стана един от най-младите партньори на компанията.
Но очите ми не спираха да следят часовника, защото знаех, че трябва да се върна вкъщи навреме, за да нахраня Джоузи. Осем седмици след това, вече спечелила повишението, което толкова отчаяно желаех, отново работех на пълен работен ден и бях решена да докажа на себе си, а и на колегите ми, които може би са се съмнявали в това, че можех да си върша работата и да бъда майка едновременно.
Подходът ми беше спокоен, а връщайки се назад, и невероятно наивен. Мислех си, че ще мога да споделям част от отговорностите си с Грант и всичко ще работи като по часовник. Но той също имаше много взискателна професия, а на мен редовно ми се случваше да преспивам в Лондон или да заминавам за няколко дни по работа.
Освен логистичните главоболия, бях подценила колко трудно щеше да ми бъде да оставям плачещото си бебе в ръцете на непозната бавачка, за да отида на работа навреме. Клиентите ми не знаеха значението на израза "работно време". Дори когато работех 4 дни в седмицата, обикновено прекарвах моя "почивен ден" в колата, опитвайки се да заглуша бебешкия плач, докато провеждах важни конферентни разговори.
Прочетох "Не знам как го прави тя" в повратен момент от живота си. Когато героинята Кейт се опитваше да сплеска купени от магазина сладкиши с точилка в опит да ги накара да изглеждат домашноприготвени, не знаех дали да се смея или да плача. Аз правех същото с всички сладкиши, с които изпращах дъщеря ми на пикник, организиран от детската градина.
Точно тези малки глупави неща те довеждат до момента, в който нещо ти прищраква и точно това ми се случи през 2002. Бях наистина нещастна. Като повечето родители-новобранци, Грант и аз нямахме идея как децата ще променят живота ни, докато не родих първото.
Въпреки че никога не сме се карали, моето нещастие и абсолютно изтощение бяха очевидни за него и внасяха напрежение във връзката ни. Така че той ме подкрепи напълно, когато му казах, че искам да напусна работа.
Когато съобщих на шефовете си, не можах да се оттърва от чувството, че разочаровам колежките си. Но по това време Джоузи беше на три годинки и се опитвахме да си направим още едно бебе. Бях сигурна, че повече не мога да продължавам така. След това се роди Джордж и след още един кратък отпуск по майчинство се заех с работа на половин работен ден - тогава всичко започна да върви много по-добре.
Но когато пристигна и Едуард, заедно със силното желание за подобаващо майчинство, видях колко много съм изпуснала с предишните си две деца. Той беше последният ми шанс да изживея всичко и освен това да развия себе си. Тогава започнах да пиша. Сега, само няколко години след това, вече съм издаван писател.
Въпреки че все още вярвам, че е възможно да бъдеш майка с добра кариера, чувствам, че ако можех да дам съвет 18-годишната Джоана, щях да я помоля да избере кариера, която позволява малко повече гъвкавост. Защото "да имаш всичко" не е задължително невъзможно, когато сама определяш какво означава то.
"С времето преоткриваш значимостта на семейството"
Почти десетилетие след като основава собствен бизнес, 45-годишната Рейчъл Клачър най-накрая постига баланса между семейството и работата - благодарение на уникално пътешествие. Тя живее с 47-годишния си съпруг Дейвид, оптометрист по професия, и трите си дъщери - 12-годишната Бет, 10-годишната Джоузи и 7-годишната Нел. Ето какво споделя тя:
"Моментът не беше перфектен. Брат ми и аз тогава решихме да навлезем в бизнеса заедно, създавайки Moneypenny, услуга тип телефонен секретар. И на първия си ден в новия ми кабинет открих, че съм бременна с второто си дете.
Най-голямата ми дъщеря беше на 18 месеца и като погледна назад, не мога да повярвам, че не съм била по-притеснена за това как ще се справя с две деца. Но вярвах, че някак ще намерим начин.
Не беше идеално, но пък ако ще имаш и семейство, и бизнес, кога нещата ще са идеални? Съпругът ми и аз винаги сме се шегували, че децата ни са се раждали през уикендите или по официални празници, защото никога не съм излизала в отпуск по майчинство.
Във финансов аспект заложихме живота си, за да започнем този бизнес - тъкмо когато съпругът ми започваше собствена практика, аз реших да се откажа от единствената редовна заплата, която имахме. Не можех да си позволя да не вложа всичко, което имам.
Не всички бизнеспартньори биха били толкова подкрепящи. Но брат ми беше истински светец. Съпругът ми и аз се сдобихме с трето дете през 2004 г., и все по-често чувствахме, че нямаме живот извън препускането от къщи към работа и обратно. Нещата бяха толкова хаотични, че има огромни периоди от време, за които не помня почти нищо.
Не можехме да отречем, че годините си казват думата. Осъзнахме в по-голяма степен, че нямаме времето - пък и енергията - да се наслаждаваме на това да бъдем семейство. А като двойка с Дейвид допуснахме всичкото време, което някога прекарвахме заедно, да остане тотално настрана. Това беше лукс, който просто нямаше как да постигнем.
И започнахме да си задаваме въпроси защо го правим. В крайна сметка се надявахме, че всичката усърдна работа ще доведе до по-добър живот. След известен размисъл с Дейвид се съгласихме, че това означава повече свобода и нови преживявания. Така че решихме да работим с конкретната цел да можем да си вземем година почивка с децата в Австралия.
Невероятният ми брат напълно ме подкрепи - и заедно работихме, за да привлечем правилния екип, който да направи възможно моето заминаване. Отне ми години на подготовка, но миналата година заминахме, след като намерихме къща и училище за децата.
Очаквахме много необходима почивка, но това, което получихме, беше истинско просветление за нас и нашите приоритети. Прекарване на време заедно, правене на неща, които обичаме... цялото семейство се научи не само как да живеем един с друг, но и как да бъдем приятели.
Това тотално промени отношенията ни. Нещо много важно - то промени и очакванията на децата ни към нас; те очакват ние да бъдем наоколо, и откакто сме се върнали, се смятам за способна да правя това за първи път.
Също така чувствам, че с Дейвид преоткрихме най-добрите страни на нашата връзка. Научихме се отново да си отделяме време един на друг, да правим неща, които обичаме - като ски, плуване или разходки.
Когато се върнахме, купихме нов дом и заедно ръководихме проекта по реновирането му - уверени отново, че наистина сме добър екип. Промених ролята ми в офиса. Сега вече работя по три дни в седмицата - и извличам максимума от гъвкавостта в притежанието на собствен бизнес.
Сега, когато не съм толкова 'вътре в нещата', имам нова перспектива за бизнеса, която прави много по-лесно взимането на големите решения накъде вървим и как ще стигнем дотам. Но нещо по-важно - това ми даде и нова перспектива за другата част от живота ми, като майка и съпруга.
Адмирации към Rowan и по-специално неговия коментар №50! Пунктуален и навеждащ над размисли, както винаги, но... мисля си, че който не ще да мисли по определени въпроси, няма да се замисли и сега... От доста време се наблюдава една криворазбрана еманципация, сред жените смахнали се в желанието си да докажат на света и околните села, че могат всичко, но някой, някъде го беше написам много добре "За какво ти е да контролираш света около себе си и да носиш отговорност за това, ако държиш за топките мъжа, който го контролира?" Имам само едно несъгласие по-въпроса за несигурността - която е еднакво голяма и по отношение на кариера и по отношение на щастлив семеен живот - и в двата случая залагайки всичко там, в един момент може да загубиш всичко... А и по отношение на кариерата си има лимит... кариера не се прави на 40 тепърва... Та до тук се изчерпват моите възражения. Иначе, всичко е въпрос на приоритети...и на риск и на... вяра... Жалко, че повече хора вярват в успешната кариера, отколкото в успешното семейство... Няма как да дадеш всичко от себе си за кауза в която не вярваш!
Лично за мен, всеки знае най-добре за себе си какво и защо го прави.Но друг тънък и ключов момент в следният-градят кариера, следват планове и правят неща които "не искат,ма нямало начин" като през цялото време си мислят,че накрая ВИНАГИ!!! някой ще им е признателен.Това няма как да стане.. Оттам неизбежно после идва въпроса- "Ми аз за кой го правя" и накрая често се среща- "Еди колко си години си пропилях заради еди какво си а той/тя/децата- са неблагодарни и неоценят." Като тръгнеш да се жертваш и да правиш компромис, булка дай ясно да се разбере за чий си трошиш нерви и живот, 'щото после е лесно да се правиш на мъченица
Към коментар 81, вярата в кариерата повече отколкото в семейството е много логична! За кариерата си отговорен сам, за семейството са двама и никога не знаеш какво може да ти поднесе друг човек! И това с топките на този дето контролирал света е тъпо- никой не ти гарантира, ще ще намериш топки или поне не задълго, а както вече казах кариерата си зависи от теб! На някой не му ли е хрумвало, че жените не искат да се доказват на никого, а просто действат рационално използвайки опит и образование ( висше, дисертация), което си е солидна инвестиция на пари, време и енергия, за да бъде захвърлена с надеждата поколението й (ако е мъжко, нали) ще допринесе за човечеството и прогреса. Евентуално. А тя просто има акъл и може да го направи още това поколение! Иначе, защо по дяволите, допускаме жени в науката например, ако като си родят деца ще я захвърлят? Естествено, идеално е ако И тя И децата й допринесат за обществото, но да се очаква тя да ползва само детеродния и детеотглеждащ капацитет в живота си с надежда да има бъдещ резултат е меко казано просто тъпо! След като тя може да използва и умствения си капацитет още в този живот! Замислете се, потенциално това е пропилян умствен капацитет на ПОЛОВИНАТА ЧОВЕЧЕСТВО!!!
Браво на Di, точно така ги виждам и аз нещата! Раждането и отглеждането на деца е нещо прекрасно, вероятно наистина най-хубавото нещо, което може да се случи на човек. Проблемът обаче е, че е до време. Да вземем за пример една 35-годишна жена, която има две деца и е посветила целия си живот и цялото си внимание на тях. Но децата порастват, тръгват на училище, излизат рано сутрин и се връщат на обяд да хапнат нещо и да си напишат домашните и после пак навън с приятелите или в детската пред компютъра и телевизора. И какво прави майката? Започва тепърва да гради кариера? Кой ще вземе на сериозна работа 35-годишна жена с никакъв или минимален трудов стаж и опит? Започва да плете и да шие гоблени? Или става активен член на bg-mamma.com и натрупва хиляди постове по всякакви теми? И преди го казах - хайде стига с басните за жената - кариеристка, която в един момент се осъзнала, зарязала престижната си и добре платена работа и сега била супер щастлива, щото тичкала сутрин в парка и поработвала по нещо за кеф и минимално заплащане. Тая схема работи, ако мъжът ти е милионер. Ако сте били равнопоставени и изведнъж семейният бюджет отънее наполовина, ще избухнат скандали още на първия месец. Хич не е лесно изведнъж да се откажеш от неща, които си приемал за даденост, а сега са ти скъпи. Още по-трудно е, когато изборът е доброволен. най-важното нещо, за да бъде една връзка стабилна и успешна, е партньорите да са равнопоставени. Във всяко едно отношение - и като възраст, и като финансови възможности, и като интелект, и като социален произход. Има ли драстични разлики в която и да е сфера, неизбежно следват проблеми.
Що не разпуснем с един кариеристки виц: Шеф на голяма фирма хвали възторжено своя заместник: - Поздравления! Постигнахте невероятни успехи. Само преди година постъпихте при нас като момче за всичко. Два месеца по-късно станахте шеф на екип, след още два месеца – шеф на отдел. Показахте качества и ви включихме в Управителния съвет, а сега вече сте първи вицепрезидент. Какво ще кажете? - Мерси, тате!
Мина, аз съвсем не отричам логичността на вярата в кариерата или както съвършено добре си отбелязала самата ти - "вярата в кариерата повече отколкото в семейството е много логична! За кариерата си отговорен сам, за семейството са двама и никога не знаеш какво може да ти поднесе друг човек!" Така е... човек разчитайки сам на себе си, съсредоточавайки целия си умствен и физически потенциал в името на успешната кариера - навярно успява. Освен ако не са го спуснали "отгоре" или не се е родил началник, изкачвайки се бавно по стълбицата на "завидната кариера', нима човек не търпи лишения, не страда гордостта му от хора, които навярно дори не са с нищо повече от него, нима не му се налага да се раздаде до краен предел, преди да получи, нима не се налага да прави компромиси, прекрачвайки понякога дори собствените си принципи? Но забележете - толкова е трудна взаимната търпимост в личен план... Защо в професионален план гордостта ни може да търпи провал, но в личен план е толкова трудно и немислимо? Да, във "взаимност" е разковничето, но никой не иска пръв да даде, в личен план автоматично се превръщаме в егоисти...
Ванила, права си за взаимността!!
Ди, браво за коментара!
Роуане, доста си ограничен! На сто процента съм съгла у и.исна на и съм живяла коментара на Ди. Който изобщо не протиеворечи на моя, даже обратното, а и се допълват!! Няма какво да ти обяснявам, имам си по-важна работа за разлика от теб, за когото явно допринасяне към обществото е присмиване на "лелки/чичковци"!
на някои жени просто им се налага да станат "свръх" - например защото трябва сами да отглеждат няколко деца, или защото семейството разчита основно на техния доход аз гледам да поддържам някакво средно положение - развивам някакъв бизнес, да ми запълва времето, пък и просто за всеки случай, че всичко става - но предпочитам да си гледам семейството
аз пък успешно избегнах мъжете като татко ми - според мен най-умното нещо, което някога съм правила
"Първо, ТИ реагира на моя коментар и се разпозна в него." Не, миличък, аз НЕ СЕ РАЗПОЗНАХ В НЕГО! Аз разпознах, че ТИ си мислиш, че ТВОЯТ коментар се отнасе до МЕН!!! Схващаш ли разликата??? Няма какво да ти обяснявам повече наистина (а и яестно казано НЕ ПРОЧЕТОХ и нямам намерения да чета ЦЕЛИЯ ти коментар, това изречение ми бше предостатъчно), на 100% вече съм убедена, че си ми под итнелектуалното ниво, за да си губя времето да споря с теб!!! ПС. Това не означава, че нямаш И верни мисли, И някои доста верни попадения в разсъжденията си! Определено ИМАШ! Но ти куца и то МНОГО преценката за хората. Какво пък, виртуално не е лесно.... А, не е и нужно всъщност. Няма да се жениш за мен.
103Nikoj Nqkoj1 | 20.09.2011 11:08 Мина, в отговор на твоя ком 89 ( за похабяването на женският умствен потенциал (на половината човечество) ако раждат и отглеждат деца) ще копирам от Уикипедия една от историите които са еталон за мен. А ти сама прецени жената дали е похабила умственият си потенциал - като е родила и отгледала двете си деца, или пък го е умножила. ------------------- Ама НН, твоя пример е ПЕРФЕКТНО доказателство на моя коментар! Благодаря ти за което!!!! Само, че ме разочароваш малко- мислех те за по-умен от Поуан, а ето, че и ти НЕ СИ разбрал коментра ми!!! С 2 думи: 1. Казах, че е ИДЕАЛНО И жената И децата й да допринесат за човечеството! Мария Кюри просто го е направила идеалното!!! 2. Казах, че потенциално би се похабил женския умствен потенциял, ако тя СЛЕД като роди деца ИЗОСТАВИ науката (примерно). Т.е. НЕ го използва надявайки се децата й евентуално да допринесат за прогреса, вместо и самата тя още със своя живот не направи И такъв принос (освен да роди и отгледа деца)!!! Я пак прочети коментара ми 89 и виж дали си разбрал точно тези 2 неща, които исках да кажа. М? Сега видя ли, че сам даде ПЕРФЕКТНАТА подкрепа на коментара ми? Мари Кюри ми беше точно в акъла като го писах, между другото Заключение: Мария Кюри Е перфектния пример за подражание на всички жени!!!
Еее, Роуане, стига вече с плоски елементарни реакции по полов признак! Май много ти засегнах егото, а? "обаче ако имам по-високо АйКю от тебе, ще ми направиш една свирка, давам ти правото да си избереш награда каквато поискаш ако ти ме биеш " Виж си само нивото!!! Аз предлагам по-лесен начин- кажи си образователните постижения? Дааааа, ама това няма да станеееее. 1. Защото никой не гарантира, че ще кажеш истината. 2. Ти най-вероятно ще лъжеш, защото не ти изнася да загубиш от една.... жена, нали така? Може логиката ми да е "женска", ама се оказа ВЯРНА, нал тъй? А твоята- НЕ! Какво да си мериме повече....
Саке, "Той може да е под интелектуалното ти ниво,но в сексуално отношение да е отгоре." Е, И???? Ние тука дискутираме, а не правим секс, НАЛИ??? Затова интелектуалното ниво е релевантното за мерене в случая, драги!