Преди десет години те искаха динамична кариера, деца И щастлив брак, но сега откриха, че не могат да имат всичко...
Преди десет години "да имаш всичко" се превърна в мания за цяло поколение жени. През 2002 г. изтощителната реалност бе пресъздадена безпогрешно в бестселъра на Алисън Пиърсън "Не знам как го прави тя".
С наближаването на премиерата на филмовата адаптация на тази книга попитахме няколко жени, които "са имали всичко", как животът им се е променил за последното десетилетие.
"Извадих на показ нежната си страна - с цената на кариерата"
Мелиса Леинг е на 40 и е омъжена за 41-годишния Камерън, който работи в областта на финансите, и живее с двете им деца: 9-годишната Тилия и 6-годишния Ноа. През 2002 г. Мелиса е главен глобален директор на инвестиционна банка от лондонското Сити, като комбинира отговорната си длъжност с отглеждането на деца. Днес обаче животът й не би могъл да бъде по-различен. Ето нейната история:
"Разбира се, че можем да комбинираме блестяща кариера с грижата за малки деца... стига да имаме предвидимо разписание, фантастична бавачка и всичко да върви по план абсолютно винаги. Но ако закъснеем за една среща, или пък бавачката реши да напусне, всичко започва да се сгромолясва.
За мен този ден настъпи през 2008 г. - след шест дълги години разкъсване между работа и майчинство. Трябваше да хвана полет за Ню Йорк, Камерън трябваше да се върне от Азия, а бавачката беше извикана да се грижи за децата, докато и двамата ни нямаше.
Както винаги, всичко беше планирано и уговорено с военна прецизност. Но в последния момент бавачката се обади и каза, че е болна.
Докато седях на леглото и очите ми се пълнеха със сълзи, започнах да осъзнавам, че беше невъзможно нещата да продължават по този начин. Бяхме сбъркали приоритетите си тотално.
Това не беше начинът, по който искахме да живеем и да отглеждаме децата си. Исках да прекарвам време с тях, вместо да пропилявам безценните си нощи и уикенди прегърбена над лаптопа и мобилния телефон, сякаш животът ми зависи от тези две устройства.
Беше ми писнало да живея на ръба на пропастта - работейки по 10 часа на ден, пътувайки в чужбина без предупреждение, пропускайки училищни събития. Нещо трябваше да се промени. И така по време на един дълъг и емоционално наситен разговор с Камерън, реших че трябва да се откажа от работата си, въпреки че по онова време печелех повече пари от него.
Решихме да се преместим в по-малко жилище. Въобще не работех, докато синът ми не започна училище, а сега преподавам уроци по фитнес на открито, практикувам северно ходене и разхождам кучета, докато децата ми са на училище. Разбира се, печеля много по-малко от старата си заплата - понякога само по 8 лири за цяла сутрин, но това, което правя сега, ми доставя много повече удоволствие.
Добре де, вече ми се струва, че едно карамелово макиато в Старбъкс е прекалено скъпо, но от друга страна животът ми е много по-богат. Мъжът ми се връща от работа в един топъл дом, радва се на домашно приготвено ястие и щастливо семейство всяка вечер. А това е просто безценно.
Открито си признавам, че преди бях твърдоглава и прекалено критично настроена. Трябваше да бъда такава, за да оцелея в кариерата си и това се отрази на семейния ми живот, където бях критична и нетърпелива спрямо хората, които обичам най-много. Сега съм много по-спокойна и нежната ми страна е на показ. Съпругът ми казва, че съм се променила към по-добро и в резултат от това съм по-щастлива от всякога.
"Възможно да бъдеш майка с добра кариера, ако имаш по-гъвкава професия"
43-годишната Джоана Бери е омъжена за Грант, който също е една година по-голям от нея. Те имат три деца - Джоузи на 12 години, Джордж на 9 и Едуърд на 5 годинки. Джоана току-що написа първия си роман, "Да не ти пука за ботокса: Алекс". Но преди 10 години тя се бори с тежката задача да бъде съпруга, майка и партньор в топ адвокатска фирма в Лийдс. Тя споделя:
Само осем седмици преди това бях родила дъщеря си, но въпреки това бях на работа, едвам се побирах в най-хубавия си костюм и се готвех за най-важната презентация в кариерата си. Ако всичко минеше добре, щях да стана един от най-младите партньори на компанията.
Но очите ми не спираха да следят часовника, защото знаех, че трябва да се върна вкъщи навреме, за да нахраня Джоузи. Осем седмици след това, вече спечелила повишението, което толкова отчаяно желаех, отново работех на пълен работен ден и бях решена да докажа на себе си, а и на колегите ми, които може би са се съмнявали в това, че можех да си върша работата и да бъда майка едновременно.
Подходът ми беше спокоен, а връщайки се назад, и невероятно наивен. Мислех си, че ще мога да споделям част от отговорностите си с Грант и всичко ще работи като по часовник. Но той също имаше много взискателна професия, а на мен редовно ми се случваше да преспивам в Лондон или да заминавам за няколко дни по работа.
Освен логистичните главоболия, бях подценила колко трудно щеше да ми бъде да оставям плачещото си бебе в ръцете на непозната бавачка, за да отида на работа навреме. Клиентите ми не знаеха значението на израза "работно време". Дори когато работех 4 дни в седмицата, обикновено прекарвах моя "почивен ден" в колата, опитвайки се да заглуша бебешкия плач, докато провеждах важни конферентни разговори.
Прочетох "Не знам как го прави тя" в повратен момент от живота си. Когато героинята Кейт се опитваше да сплеска купени от магазина сладкиши с точилка в опит да ги накара да изглеждат домашноприготвени, не знаех дали да се смея или да плача. Аз правех същото с всички сладкиши, с които изпращах дъщеря ми на пикник, организиран от детската градина.
Точно тези малки глупави неща те довеждат до момента, в който нещо ти прищраква и точно това ми се случи през 2002. Бях наистина нещастна. Като повечето родители-новобранци, Грант и аз нямахме идея как децата ще променят живота ни, докато не родих първото.
Въпреки че никога не сме се карали, моето нещастие и абсолютно изтощение бяха очевидни за него и внасяха напрежение във връзката ни. Така че той ме подкрепи напълно, когато му казах, че искам да напусна работа.
Когато съобщих на шефовете си, не можах да се оттърва от чувството, че разочаровам колежките си. Но по това време Джоузи беше на три годинки и се опитвахме да си направим още едно бебе. Бях сигурна, че повече не мога да продължавам така. След това се роди Джордж и след още един кратък отпуск по майчинство се заех с работа на половин работен ден - тогава всичко започна да върви много по-добре.
Но когато пристигна и Едуард, заедно със силното желание за подобаващо майчинство, видях колко много съм изпуснала с предишните си две деца. Той беше последният ми шанс да изживея всичко и освен това да развия себе си. Тогава започнах да пиша. Сега, само няколко години след това, вече съм издаван писател.
Въпреки че все още вярвам, че е възможно да бъдеш майка с добра кариера, чувствам, че ако можех да дам съвет 18-годишната Джоана, щях да я помоля да избере кариера, която позволява малко повече гъвкавост. Защото "да имаш всичко" не е задължително невъзможно, когато сама определяш какво означава то.
"С времето преоткриваш значимостта на семейството"
Почти десетилетие след като основава собствен бизнес, 45-годишната Рейчъл Клачър най-накрая постига баланса между семейството и работата - благодарение на уникално пътешествие. Тя живее с 47-годишния си съпруг Дейвид, оптометрист по професия, и трите си дъщери - 12-годишната Бет, 10-годишната Джоузи и 7-годишната Нел. Ето какво споделя тя:
"Моментът не беше перфектен. Брат ми и аз тогава решихме да навлезем в бизнеса заедно, създавайки Moneypenny, услуга тип телефонен секретар. И на първия си ден в новия ми кабинет открих, че съм бременна с второто си дете.
Най-голямата ми дъщеря беше на 18 месеца и като погледна назад, не мога да повярвам, че не съм била по-притеснена за това как ще се справя с две деца. Но вярвах, че някак ще намерим начин.
Не беше идеално, но пък ако ще имаш и семейство, и бизнес, кога нещата ще са идеални? Съпругът ми и аз винаги сме се шегували, че децата ни са се раждали през уикендите или по официални празници, защото никога не съм излизала в отпуск по майчинство.
Във финансов аспект заложихме живота си, за да започнем този бизнес - тъкмо когато съпругът ми започваше собствена практика, аз реших да се откажа от единствената редовна заплата, която имахме. Не можех да си позволя да не вложа всичко, което имам.
Не всички бизнеспартньори биха били толкова подкрепящи. Но брат ми беше истински светец. Съпругът ми и аз се сдобихме с трето дете през 2004 г., и все по-често чувствахме, че нямаме живот извън препускането от къщи към работа и обратно. Нещата бяха толкова хаотични, че има огромни периоди от време, за които не помня почти нищо.
Не можехме да отречем, че годините си казват думата. Осъзнахме в по-голяма степен, че нямаме времето - пък и енергията - да се наслаждаваме на това да бъдем семейство. А като двойка с Дейвид допуснахме всичкото време, което някога прекарвахме заедно, да остане тотално настрана. Това беше лукс, който просто нямаше как да постигнем.
И започнахме да си задаваме въпроси защо го правим. В крайна сметка се надявахме, че всичката усърдна работа ще доведе до по-добър живот. След известен размисъл с Дейвид се съгласихме, че това означава повече свобода и нови преживявания. Така че решихме да работим с конкретната цел да можем да си вземем година почивка с децата в Австралия.
Невероятният ми брат напълно ме подкрепи - и заедно работихме, за да привлечем правилния екип, който да направи възможно моето заминаване. Отне ми години на подготовка, но миналата година заминахме, след като намерихме къща и училище за децата.
Очаквахме много необходима почивка, но това, което получихме, беше истинско просветление за нас и нашите приоритети. Прекарване на време заедно, правене на неща, които обичаме... цялото семейство се научи не само как да живеем един с друг, но и как да бъдем приятели.
Това тотално промени отношенията ни. Нещо много важно - то промени и очакванията на децата ни към нас; те очакват ние да бъдем наоколо, и откакто сме се върнали, се смятам за способна да правя това за първи път.
Също така чувствам, че с Дейвид преоткрихме най-добрите страни на нашата връзка. Научихме се отново да си отделяме време един на друг, да правим неща, които обичаме - като ски, плуване или разходки.
Когато се върнахме, купихме нов дом и заедно ръководихме проекта по реновирането му - уверени отново, че наистина сме добър екип. Промених ролята ми в офиса. Сега вече работя по три дни в седмицата - и извличам максимума от гъвкавостта в притежанието на собствен бизнес.
Сега, когато не съм толкова 'вътре в нещата', имам нова перспектива за бизнеса, която прави много по-лесно взимането на големите решения накъде вървим и как ще стигнем дотам. Но нещо по-важно - това ми даде и нова перспектива за другата част от живота ми, като майка и съпруга.
Много готина и вярна статия(според мен де).Жените в нея от опит са си казали мнението.Ами това е избор,избрали са семейството и съпруга пред кариерата.Тук повечето жени скочиха,ами градете кариера,борете се като искате.Но ако нямате връзка/брак/деца/семейство и сте нещастни само с кариера,не се чудете защо е така. Предходната ми връзка приключи точно по тази причина-беше ми заявено в прав текст:"Аз до 35г. не искам брак и деца".Аз като попитах,а каква е гаранцията,че след това ще искаш,"ами няма такава".Ок,У Левоооо.Сега бачка в една ПР фирма от 8-20.00 и няма време нито за гадже,нито за приятели.Но да си сърба попатара..... Адирации за мненията на Теа и Роуан,много верни ми се сториха.
Розичке, четеш нещата като дявола евангелието. Говорим за Кариера с главно "К". Никой не казва за нещата от 18 век. Аз съм твърдо ЗА жената да работи за да и се отваря мирогледа, да има самочувствие, контакти. Битовизмите които описваш са 2 до 5 часа на ден, а като тръгнат децата на градина и училище к'во правим? Да седи в къщи у сураттефтера? Да бачка нещо, за да не мисли за глупости. Там в статията има добър пример за свободните професии. Кариерата е друго нещо, изисква жертви, разликата стопляш ли я? А по-долу някоя се оплака от БГ мъжете, ами сори мили дами, да сте си отваряли очите, не краката навремето. Никой освен вие не ви е избирал мъжОт до вас. ПП: И друг път сме спорили тук за битовизмите, всичко е както си го направиш. Честно, като се замисля, колко свободно време за четене на книги например може да има жената, докато е в майчинство, ви завиждам направо
"Дам, сега видях и коментарите. Много се кефя, как на статии за семейства и деца, се изхвърлят жени без семейства и деца..." А аз много се кефя като разведени мъже дават акъл за успешен семеен живот и реализация на една жена...
Ха,ха,ха...Направо си го представих Роуан, как в една ръка държи пеленаче,в другата ръка биберона,през два часа денонощно и чете дебела книга ,в същото време даже пере, готви и чисти.Ами тя твойта е лесна ,ожени се и поеми майчинството,вече имаш опит и друго дете ще ти водят по документи. После няма да имаш право да мрънкаш и да завиждаш.Нали ти си избра този начин на живот,така си го направи,а аз ще заведа жена ти на работна вечеря,нямаш нищо против, нали.
Хахах Саке, то жената трябва да се съгласи да излезе на вечеря с теб. Така като гледам откакто си в кафето, не си спрял да се предлагаш. И профил в елмаза си имаш... Някоя нави ли ти се? И изобщо, щото много фантазии ръсиш за моята особа, много ли ще е невъзпитано, да ти задам един личен въпрос? Ти Саке, въобще спомняш ли си, кога за последно си правил секс с жена? И да те питам, така като си 10 и кусур години по-голям от мен, много ли е кофти да живееш без секс?
Чудесен текст,,дори със способността си да предизвика коментари от сорта на "абе има си начини да работиш и да имаш свободни 18-20 часа на ден. " - пак чудесен
Роуане,морски приятелю,сексът не ми е основното занимание,дори бих казал,че съм загубил интерес,имам си приятелка ,която е семейна и работи за разлика от мен,аз съм"стипендиант".Имам профили в различни сайтове и в сурат тефтера, имам много приятели с които си пишем,не ми е скучно.Ти може би си забравил,че водих предишната ти жена на Златните...и ти написа статия за жената приятел.Ако имаш проблеми със секса,намери си "работещо момиче"и това е,а тя и дете може да ти донесе,за да излезеш в майчинство.
"Именно това липсва в статията - баланс. Три истории тип "Зарежи кариерата, и без това няма да се справиш, роди две-три и почни да плетеш дантелки за възглавнички". Тук няма баланс. Баланс щеше да има, ако две от три бяха с тази идея, а третата беше за жена, успяла да се справи и запазила статуквото си." Описаното в последното изречение не е баланс, а бълнуване, доколкото балансът никога не може да е между две реалности и едно съновидение..... Очевидни приказки на лаик. Лошо няма - балансът в социума изисква наличието и на определен процент наивници
Доста, доста, доста слаба статия. И абсолютно измислена, разбира се. Първо, има начин жената да съчетае кариерата и семейството. Единственото необходимо нещо е съпругът и да я подкрепя. И под "подкрепя" имам предвид не само на думи, а и с действия - най-вече да я отменя в грижите за децата и за къщата, когато е необходимо. Това е всичко. Второ, тия приказки "бях работохолик, обаче размислих и станах домошар" можете да ги пробутвате само на хора, дето никога не са работили яко. Работохолизмът не се избира, той е вроден - или си такъв, или не си. И шансът някой работохолик да стане домошар е равен на НУЛА - точно колкото е и шансът една 30-годишна домакиня изведнъж да се превърне в преуспяваща бизнесдама с 60-часова работна седмица. Накратко - ако един работохолик се чувства нещастен, то ако престане да работи, ще се чувства двойно по-нещастен. Трето - примерите от Лийдс едва ли могат да се приложат за София.
Това не са свръхжени-това са свръхмъже Каква е разликата между мъж и жена -че жените раждат-тези които предпочитат кариерата пред раждането не са жени сбъркани са нещо като травестити ама в друга насока
По коментарите на някои жени оставам с впечатлението че да родиш дете и да бъдеш майка едва ли не е нещо унижително -не може ли да разберете че това може да се разглежда като фантастичен плюс нещо с което ни превъзхождате тотално или май ще излизе прав онзи психиатър Фройд ли беше дето беше казал че малките момиченца като видели оная работа на момченцата между краката добивали комплекс за цял живот-http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81
Тия що отсичат препратките
Катя, мерак ми е, някой да направи статистика, какъв процент от връзките се разпадат, защото единия или другия е приел половинката си за даденост. Понякога и двамата де. Забийте си едно нещо в главите - жената/мъжът не ти е роднина. Можеш да правиш каквото си искаш и родителите ти да те приемат каквато си, те са ти родители по дефолт. Партньора ти обаче не ти се полага и трудно някой изобщо ще приеме да правиш каквото само ти си решиш. За какво сте партньори тогава, ако не да решавате заедно? Връзката е взаимна подкрепа, но и взаимни компромиси. Така мисля, може и да греша, обаче мен така са ме учили родителите ми. Не знам, много е голяма темата на статията, всеки си има аргументи и не искам да звуча менторски. Изказва се теза, привеждат се примери, общовалидни или не, не е толкова важно. Но моето мнение е, че не може да имаш всичко. Изборът винаги е някакъв компромис, в случая "кариера-семейство". Би било добре да има статистика, колко е процента на кариеристките със стабилни бракове и добре възпитани деца. Е да ама няма, т.е. влизаме в графа "пустословие" по тази тема. ПП: Момичета(по младичките коментирали), обявявайки мъжете за "патриархални", едно че не е коректно, щото мисля че преувеличавате, второ дори и да са такива, това че ги обвинявате, нито ще ги промени, нито ще ви реши проблема. Пак става како казах по-горе - не можете да имате всичко на този свят, свиквайте с мисълта. Между кариера и семейство, мисля че кариерата е по-трудното и по-несигурното нещо, пък и времето за създаване на семейство и деца ви е лимитирано от природата. Замислете се, как ще се почувствате, ако драпате с цената на всичко да правите кариера 10-15 години и един ден ви назначат за шеф балдъзата на биг боса, прясно завършила куха лейка?
ей най-накрая една реална статия. Явно тези от Дейли мейл са на доста по-високо ниво от наш'те Хорвин-чета от мъжки и женски пол. Добре поне, че някой се е сетил да я преведе. Трите случая от статията ми дават увереност, че в бъдеще жена ми ще стане като тях и ще си направим още две деца , за да изпита чувствата и ситуациите които е изпуснала при първите ни две деца. Супер. Явно на жените по целият свят малко бавно им увират главите - ама карай, преживява се. А на някои въобще не им увират въобще - но това е друга тема, която е предъвквана многократно тук.