Ако ви омръзне Гърция - идете в Македония

Идеята за пътуване до Охрид възникна в началото на май, след което безредиците и престрелката в Куманово поставиха на изпитание това решение - все пак държава с престрелки едва ли е подходяща фамилна дестинация. След няколко бързи консултации през социалните мрежи с приятели македонци все пак решихме да пътуваме по заобиколен маршрут - до Петрич и после през Струмица, Битоля до Охрид.

Първото нещо, което е добре да се знае, преди да влезете в Македония с кола, е, че там искат да видят Зелената ви карта. Ако сте се разглезили от пътувания в ЕС и дори Сърбия (където на влизане не я искат), то шокът да те върнат от македонската граница през 21 век е съизмерим с отказа за Шенгенска виза, когато за България членството в ЕС беше точно толкова далече, колкото и за Македония днес.

Разликата между ЕС и извън ЕС проличава и тарифите за роуминг - до 3 лева входящ и до 7 лева изходящ разговор е причина да не вдигате телефона си въобще, а трансферът на данни да бъде изключен изцяло.

Разбира се, има и по-евтини варианти на роуминг, но трябва изрично да бъдат проверени в зависимост от дължината на престоя и това дали в хотела (квартирата) ще имате безплатен Wi-Fi. Македонска предплатена SIM-карта за неотложни разговори е най-мъдрият вариант - там мобилните оператори са три, тарифите им (подобно на българските) са почти еднакви.

Дотук с недостатъците - това, че Македония е извън ЕС има и някои предимства - главно за автомобилистите и пушачите. Литър дизелово гориво e 58 денара, а кутия цигари с бандерол - 60 денара. Актуалния курс на денара е 62 за евро и 32 за лев. Почти навсякъде, където попитахме, се приемат за плащане левове и евро, като курса се смята точно. Винаги връщат ресто в денари.

Градът край Охридското езеро е красив, спокоен и скъп, колкото Банско и Созопол в разгара на сезона. За разлика от тях, в Охрид в края на май руска реч е трудно да чуеш, но немци, скандинавци, холандци и англоговорящи се качват по забележителности и корабчето за Свети Наум на тълпи.

В добавка и за разлика от българските курорти - Охрид не е презастроен и централната му част има доста от липсващите на Черноморието свободни пространства. Има широка и приятна крайбрежна алея покрай езерото - отлично място за тичане или седене по пейките с поглед, вперен в Албания отсреща.

Вариантите за туризъм в Охрид са основно два - с корабче или с кола до манастира Свети Наум на около 30 километра южно от града, практически на границата с Албания. Манастирът е голям и добре поддържан, в парка се разхождат пауни, за които има табели, че могат да ви "повредят", ако ги ядосате. В църквата, строена през 9-ти век, се пазят мощите на Свети Наум Охридски, най-младия ученик на Кирил и Методи.

Самият манастир изгаря до основи през 19-ти век, след което е построен отново. Корабът спира на кей до манастира и след 6 часа престой потегля обратно към охридския кей, иронично носещ наименованието "Кей Маршал Тито".

Носталгията по времената на Тито и Югославия са видими - в най-бедната от всички бивши юго-републики перспективата за присъединяване към ЕС изглежда блокирана от спора с Гърция и това налива вода в мелницата на популисти от типа на Груевски. Все пак, охридският пейзаж изглежда пощаден от "антиквизацията", обхванала Скопие.

Единствения мащабен строеж с историческа тема е около разкопките на хълма южно от Самуиловата крепост - местността е известна с името Плаошник и там се е намирала църквата Свети Пантелеймон, в която работел Свети Климент Охридски. Там в момента се изгражда и голям комплекс, чиято роля не се посочва.

Самата Самуилова крепост изглежда не по-стара от зидовете на Царевец в Търново - особено ако човек ги посети в рамките на седмица, изглеждат правени еднакво. Стените на Самуиловата крепост са изградени "до зъбер", имат метални обезопасителни парапети и като цяло са напълно пригодни да служат за декор за историята на Македония, простираща се назад във вековете.

Старият град на Охрид е запазил автентичен дух в ниската си част, където са и няколко църкви и Робевата къща-музей, както и атракции за туристите, като работилница за хартия по средновековна технология. Нагоре по уличките в посока крепостта къщите започват да се рушат, липсата на поддръжка е направила някои от тях негодни за обитаване и явно опасни - проблем, който може да се види и в Стария Пловдив, Созопол, Несебър или Велико Търново. Има и нови къщи, строени явно не в традицията на Охридските къщи и това допълнително разваля впечатлението на пешеходеца, който освен всичко друго е принуден и да слаломира между изкачващи се или спускащи се автомобили с регистрация OH.

Главната чаршия на Охрид тръгва от площада на пристанището и на нея може да се види главният сувенир, предлаган там - охридски бисер. Има ги толкова много, че се чудя колко от тях са езерни и колко са фалшиви, но няма как да проверя. Заслужават си да се опитат местните банички, които се наричат бурек.

На сергиите доминират тениски с лика на Тито и надпис - Врати се, све ке ти биде опростено. Превод и коментар са ненужни.

Накратко - в Македония определено човек може да види каква би била България, ако през 2007-ма година не беше приета в ЕС. Ползата и дисциплиниращият ефект на Брюксел и ЕК са видими в момента, в който човек пресече някое от граничните КПП-та. Македонските пътища са по-зле от българските, особено встрани от "основното" направление север-юг, в което са строени пътищата и жп-линиите години наред в бившата югославска република.

В резултат, ако пътувате от Благоевград или Петрич в посока Охрид, ви чакат километри завои, тесни пътища особено източно от река Вардар и в зависимост от маршрута - 20-30 километра по основната пътна артерия - магистралата А1, която без особени изненади е наречена Александър Велики. Магистралата е на моменти в състоянието на магистрала "Тракия" отпреди спешния и ремонт. Забелязват се и ремонти и разширителни дейности, които явно да приведат македонската пътна мрежа в стандартите на последните години.

Ако Черноморието ви е омръзнало, Халкидики и Тасос - също, то Охрид и Охридското езеро са добра алтернатива за 4-5 дневен тур. Вариантите за пътуване са различни, като най-евтиният е с автобус, а най-удобният - с кола през Кюстендил-Куманово-Скопие-Тетово-Дебър-Охрид - тогава маршрутът може лесно да се вземе за около 6-7 часа, заедно с чакането по границите.