Топ 10 на филмите по детски книги

Ектанизациите на детски романи и приказки са най-сигурният начин да провокираме децата да потърсят и книгите, родили филмовите шедьоври.

От Чарли и шоколадовата фабрика на Тим Бъртън, който обаче не печели първото място с екранизацията на Алиса в страната на чудесата - ето кои са 10-те най-успешни филми по любими детски книги, според Time.

Чарли и шоколадовата фабрика

Когато Роалд Дал написва своята приказка през 1964 г., той подарява златен билет на Холивудските режисьори, които направиха не една, а две хитови адаптации на историята.

Първият филм обаче не получава очакваните овации и Дал не крие разочарованието си. През 1971 г. режисьорът Мел Стюарт прави филмова адаптация на книгата с мюзикъла Уили Уонка и шоколадовата фабрика с участието на Джийн Уайлдър в ролята на Уили Уонка и Питър Оустръм в ролята на Чарли Бъкет.

Години по-късно Тим Бъртън оправи вкуса от първия филм с по-близка до оригиналната история едноименна филмова адаптация Чарли и шоколадовата фабрика с участието на Джони Деп в ролята на Уили Уонка и Фреди Хаймор в ролята на Чарли. Филмът много бързо стана любим филм на безброй семейства.

Хари Потър

Най-сложното решение, което режисьорът Крис Колъмбъс трябваше за вземе, беше да избере младите актьори за поредицата, които взеха участие във всеки един от осемте части. Ако беше направил грешното решение тогава, милионите лоялни фенове щяха да се откажат от филмите по любимата си книга, а задачата на бъдещите режисьори щеше да бъде в пъти по-трудна. Той обаче намери златната мина в лицето на Даниел Радклиф, Ема Уотсън и Рупърт Грийн, които ние трудно вече можем да си представим да играят други персонажи.

Паяжината на Шарлот

Е. Б. Уайт не беше голям почитател не филмите по неговия роман за деца, излязъл през 1952 г. Недоволството му се дължеше на постоянното накъсване на историята му, за да може някой герой да изпее весела песничка. Въпреки това, филмите издадени през 1973 г. (анимационна адаптация) и 2006 г. (едноименен игрален) грабнаха сърцата на много хора, които с удоволствие гледаха как малкият умен паяк, се опитва по всякакъв начин да спаси своят верен приятел прасенцето. По последната адаптация бе направена видеоигра

Паяжината на Шарлот е най-продаваната детска книга в света. Преведена е на 24 езика и е продадена в над 45 милиона копия. Включена в класацията на Обзървър на 100-те най-велики романа на всички времена под номер 63.

Мери Попинз

Британските деца винаги са били добре запознати с героинята Мери Попинз, родила се през далечната 1934 г. Въпреки това, тя става популярна из цял свят, когато излиза филмът през 1964. Тогава всички деца могат да се насладят на магията на перфектната във всяко едно отношение детегледачка, която лети със своя чадър и прави чаени партита по покривите.

Хрониките на Нарния

Когато К.С. Люис създава първата част от нравоучителната поредица Лъвът, Вещицата и Дрешникът, той споделя, че няма планове за продължение на историята. За радост на книжарниците и на режисьорите, той все пак създава още 6 части, три от които биват филмирани. Общите приходи надхвърлят 1.5 милиарда, но най-важното е, че образът на лъвът Аслан завинаги ще остане безсмъртен.

През декември 2005 Walt Disney Pictures и Walden Media пуснаха по световните екрани Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и Дрешникът. Режисьор на продукцията е Андрю Адамсън. Сценарият е дело най-вече на Ан Пийкок. През 2008 г. бе екранизирана и втората част от поредицата Принц Каспиан. Третата част - Плаването на Разсъмване излезе през декември 2010 с режисьор Майкъл Аптейд.

Книгите за приключенията на група деца от митичната страна Нарния, където магията е ежедневие, а доброто води борба със злото, са известни още с илюстрациите на Полин Бейнс, работила за творбите на Толкин.

Гринч

През 1957 г. Гринч на Др. Сюс ни даде една по-комерсиална представа за Коледа, доста различна от тази с която бяхме свикнали. През 1966 г. излиза първият филм, запознал публиката с малкия зелен злодей, чиято цел е да премахне Коледа. Още тогава филмът се сдоби с много фенове и затова за никого не беше изненада, че когато Холивудската версия се появи на екрана, през 2000 г., успехите бяха още по-големи. Благодарение на приноса на режисьора Рон Хауърд и на актьора Джим Кери, Гринч се превърна в може би най-добрия семеен коледен филм.

Където бродят дивите неща

Възможно ли е история от едва 338 думи да се превърне в пълнометражен филм? Звучи абсурдно, но Спайк Джоунс и Дейв Еджърс успяват да се справят с тежката задача, превръщайки героите на Морис Сендак в много по-комплексни персонажи и придавайки едно различно настроение в цялата история.

Първоначално кратката и забавна приключенска приказка, издадена през 1963 г. придобива по-мрачен облик, с повече чувства и емоции. Крайният резултат е, че филмът въздейства много повече на детското въображение, от много други негови предшественици.

Вещиците

Още една от творбите на Роалд Дал, където вещиците се противопоставят на стереотипа и нямат гърбави носове, нито пък летят на метли. Те изглеждат като нормални хора, обличат се като такива, дори имат обикновени професии. Това, което ги прави зли е омразата им към малките децата и желанието им да ги унищожат.

Първият филм, излязъл през 1983 г., не е подходящ за детската аудитория, той е по-скоро страшен. Вещиците ожесточено преследват малките деца през цялото време, и са доста стряскащи и зловещи. Три години по-късно обаче, перфектния баланс е постигнат, като методите за наказване на вещиците са коренно различни, представяйки филма в една различна светлина.

Old Yeller

Трудно е да се опишат емоциите, които възникват у хората наблюдавайки връзката между едно малко момче и неговият най-добър приятел - кучето му. Отношенията на хората и техните домашни любимци са по-важни отколкото изглежда и оставят трайна следа във всеки човек. Филмът по книгата на Фред Гибсън от 1956 г. представя именно силата на тази връзка, детството на едно момче и неговото желание то да бъде вечно.

Алиса в страната на чудесата

Пленителната история на Луис Карол не се появява дори в книжарниците за цели пет години, докато режисьорите не правят първият си опит за филм по книгата. А защо не? Многобройните разнообразни герои като Лудят Шапкар и изключително цветните пейзажи биха били отлична основа за една театрална постановка.

Първата прожекция на филма е без звук, като героите са играни от кукли. През 1951 г. идва истински забележителна версия на филма, анимационна класика на Дисни. Тя остава истински шедьовър въпреки 3D варианта на Тим Бъртън, който направи филм за големи.

#17 fALLEN 25.06.2012 в 17:35:42

бягащия човек на мен ми харесва, верно е, че няма (почти) нищо общо с книгата... арни няма слаб филм, почти. дано направят нещо по истинската история..

#18 deowin 25.06.2012 в 18:49:42

>Толкин пише ужасно разтегнато и скучно Да се чете 'използва думи с повече от 5 букви, които аз не знам'. Смешник. Изобщо чел ли си го в оригинал? За Толкин могат да се кажат адски много неща, но че пише разтегнато и скучно може да каже само абсолютен лаик.

#19 fALLEN 25.06.2012 в 19:03:01

затварящ всеки литературен спор аргумент - "ти чел ли си го в оригинал?". ако бех толкова комплексиран като тебе, свинчо, да съм си бил дузпата, не се ебавам! стегай се и махай тия комплекси. иначе ще ми липсваш на мен лично.

#20 fALLEN 25.06.2012 в 19:16:34

иначе сигурно съм един от малкото, на които "властелинът" им се стори адски тъп и скучен филм. и наистина много протяжен. не съм чел 3-те хиляди страници, нито в оригинал, нито на бг, но филмите ми се сториха много кухи, разтеглени и скучни, въпреки ефектите. честно! ама сигурно нищо не съм разбрал ...

#21 deowin 25.06.2012 в 19:25:54

Теб пък кой теб пита? За теб затварящ спора въпрос е 'ти книга чел ли си?'. >не съм чел Като не си, за чий чеп изказваш мнение? Сега чакам да ми спориш, че няма никакво значение, че не си чел книги, че не си учил, че си лапал мухи в училище, вместо да научиш граматиката, правописа и пунктуацията на родния си език, и че IQ-то не е поне двуцифрено - мнението ти има точно толкова тежест, колкото всяко друго..

#22 Ben Dover 25.06.2012 в 19:30:57

Филмите за властелина наистина много са разтегнати.Третата част е над четири часа.Но са някак си приятни за окото.А единствените хубави екранизации на Кинг (и на второ и трето място в личната ми класация) са "Изкуплението Шоушенк" и "Зеленият Път" разбира се Първо място завинаги - "Форест Гъмп" А относно лошите адаптации на книги...аз за хубава не се сещам....пуснете идея. п.с. Прасчо имам нещо за теб http://ru.fishki.net/picsw/062012/19/post/gif/022.jpg

#23 Ben Dover 25.06.2012 в 19:33:18

[url]http://ru.fishki.net/picsw/062012/19/post/gif/022.jpg[/url] [URL=http://imageshack.us/photo/my-images/163/022jpg.gif/][IMG]http://img163.imageshack.us/img163/1686/022jpg.gif[/IMG][/URL] Само тествам това дали може да работи с форумен код..май не може

#24 Ben Dover 25.06.2012 в 19:35:17

Между другото сигурно съм единствения ама "Кръстникът" е ебати тъпия филм.И трите части!Изгледах ги насила само щото всеки разправя кооолко са хубави.Дрън-дрън!

#26 post deluvian 25.06.2012 в 21:03:21

Хари Потър умишлено го купих само в оригинал, не вярвах друга книга да може да мотивира децата да я прочетат на английски. По онова време бяха много запалени по филмите, а и все още не бяха излезли всичките филми, така че като получиха книгите ги изчетоха за едно лято, за мое учудване. Аз предполагах, че ще се наложи да ги убеждавам да четат по някоя страница чат-пат. Чак такъв успех не очаквах.

#27 Ben Dover 25.06.2012 в 21:19:03

Мануела,добре бе човек какво му харесахте на тоя Инсепшън,айде да ми обясниш моля те. post deluvian мен много ме надъха навремето Оливър Туист.Може да пробваш и нея.И доста обогатява речника английската версия.

#28 deowin 25.06.2012 в 21:22:20

>Всеки е с вкусовете си. Това да кажеш "Ти като не харесваш Еди-какво си, значи си егати и тъпака!" означава само едно - не приемаш чуждо мнение Не съм сигурен точно по кой повод го казваш това, но аз не говорех за вкус (субективна мярка), а за въпиюща и безсрамна неграмотност по повод значително по-обективна мярка. Едно е да кажеш 'Толкин на мен лично не ми харесва', на което твърдение няма какво да му коментирам - щом не ти харесва, ами ок. Друго е да класифицираш писането на Толкин като 'ужасно разтегнато и скучно', което е далеч по-обективна (признавам, не напълно) оценка на писането му. Именно тази оценка може да е, и в случая е, неграмотна, особено когато авторът й не е чел Толкин в оригинал, и не само не намира този факт за релевантен, а всъщност му е повод за гордост.

#30 fALLEN 25.06.2012 в 21:29:31

са "Изкуплението Шоушенк" и "Зеленият Път" разбира се Усмивка Първо място завинаги - "Форест Гъмп" --- аз за тва каза,че почти няма. тия двата изкупват всички останали простоии. а кво общо има форест гъмп със ст. кинг, не разбрах? а свинчо отново е толкова назад в материала и толкова кухо се изказва, че мое спокойно да ме хване за хуя.

#32 fALLEN 25.06.2012 в 21:30:35

свинчо, ти си ми по-ясен, отколкото си на самия себе си. айде до 3-4 години като изкреташ вишуто, ела пак да се правиш на интелектуалец - дотогава все за кура че ме лошиш бате, за тва поне ставаш.

#33 fALLEN 25.06.2012 в 21:52:13

инцепшън е тривиална идея, свръхразвита по гениален начин, основно визуално. некой да го помниш тоя филм в основи, за кво иде реч, след като го е изгледал? некой изобщо да помни нещо повече от "едни залупеняци влизаха по главите на разни, симулираха там некви реалности в сънища, търсейки неква, да я спАсат, ръирш ли". дори не съм сигурен че ставаше за тва въпрос. заеби щом по-подрбоно помня аватар...

#34 deowin 25.06.2012 в 21:54:28

>намирам писането на Достоевски и Толстой за безсрамно разтегливо и досадно 'Досадно' е лична оценка и няма да я коментирам. 'Безсрамно разтегливо', обаче, го виждам като умишлено допълнена с емоционалност псевдообективна оценка. Тоест, според мен ти се опитваш да кажеш, че двамата автори принципно пишат разтегливо. Това може до известна степен да важи за Достоевски, макар пак да не заслужава да замърсяваш оценката си с тоя патос, но за Толстой е напълно неправилно. Не знам ти какво си му чела, но според мен Толстой пише доволно сдържано и съвсем не 'разтегливо'. А за Достоевски.. личното ми мнение е, че стилът му е не е произволно избран, а е необходимост за възприятието, което иска да изгради у читателя, точно както (адски очевидно) е при Пруст.

Новините

Най-четените