"Много смело", реагира колега, когато подхвърлих идеята за този коментар. Не смелост, а логика, отвръщам аз, запратеният от разпределителната шапка в Рейвънклоу.
Ако заглавието не ви е разпалило в това хладно време или мислите, че има грешка в него, ще повторя: сериал по книгите за Хари Потър всъщност не е чак толкова лоша идея.
Приберете пръчките и задръжте малко клетвите, които се готвите да хвърлите. И аз не бях на горната позиция, когато за пръв път чух идеята на Warner Bros. Discovery да адаптират отново книгите на Дж. К. Роулинг, този път в епизодичен формат.
Още тогава съзрях - и все още го виждам - яркото намерение популярната поредица да бъде изцоцана (каква красива дума). Да се подсили каталогът на Max не с оригинални истории от Магьосническия свят, а с рециклиране на познатото и успешното.
После се хванах да чета книгите...
За пръв път, при това. Манията "Хари Потър" някога ме подмина като снич ръката на Драко, макар че съм от поколението, което беше пометено от тази вълна в началото на века. Сега, покрай играта Hogwarts Legacy, която изиграх на майтап, реших да прочета книгите "на стари години" и вече разбирам защо са така скъпи на сърцата на толкова много хора.
Разбирам - особено като фен на Средната земя - и защо читателите искат да опазят любимите си герои от алчните лапи на Холивуд.
Разбирам и сантимента към филмите с Даниел Радклиф, Ема Томпсън и Рупърт Гринт, излизали между 2001 г. и 2011 г., както и аргумента "За какво ни е още една адаптация?".
Хайде обаче да си поемем въздух и да признаем: филмите не са перфектни. От гледна точка на филмов продукт са супер, от гледна точка на адаптация - не чак толкова.
Казвам го като "нов (по)читател", ако щете.
Тази Коледа у нас следвахме схемата аз чета книга за Хари, после семейно гледаме филма по нея. С първите две адаптации почти всичко беше супер.
Тогава дойде третата книга, в която Роулинг започва постепенно да усложнява сюжета, да вкарва повече нюанси и да се заиграва по-смело със само щрихирани до момента елементи, персонажи и взаимоотношения. Между другото, тази лесна за проследяване еволюция на писането ѝ е сред безспорните качества на книгите.
И ето как третият филм, "Хари Потър и Затворникът от Азкабан", в голяма степен ме разочарова. Гледал съм го и преди, като "непосветен". Но сега, на второ гледане веднага след прочитане на книгата, видях колко повърхностно историята е пренесена на екран. Колко детайли са пожертвани, колко сцени са спестени...
Положението нататък се влошава - книгите стават все по-дълги, комплексни и подробни, а филмите продължават да са ограничени в около 2-3 часа, които просто не са достатъчни за адекватно предаване на цялото богатство, което Роулинг предлага.
И ето как прочитането на книгите всъщност ме накара да променя, поне частично, нагласата си към предстоящата нова адаптация. От гледна точка на времето, нужно за пълнокръвно разказване на историята, сериал с по 6 до 10 часа на сезон според мен може да свърши добра работа.
И ако това е просто мнение на просто един читател, при това нов, то наскоро сходна позиция зае и Крис Кълъмбъс - режисьор на "Хари Потър и Философският камък" (2001 г.) и "Хари Потър и Стаята на тайните" (2002 г.).
"Фактът, че имаш свободата на [множество] епизоди за всяка книга, мисля, че това е фантастично. Можеш да вкараш всичко в сериала за което ние нямахме възможност... всички тези велики сцени, които просто нямаше как да вкараме във филмите", казва Кълъмбъс (когото трябва да ценим и заради "Сам вкъщи") пред People.
Има и друг плюс. Вижте мен - нямаше да се хвана да чета Хари Потър след 30, ако не беше... компютърна игра. Нова адаптация, макар да идва престъпно скоро след филмовата, може да тласне към хартиения оригинал както стрийминг поколението, така и по-възрастни зрители. Това винаги е хубаво.
Въпреки всичко казано дотук, съзнавам и рисковете около сериала. От това адаптация 1:1 да убие динамиката на епизодите (каквато динамика във филмите има) до изкушението пред сценаристите като разполагат с толкова време да си позволят промени, които никой не е искал от тях.
Остават и тревогите, които, струва ми се, почти всички споделят.
Филмите могат да се похвалят с невероятно подбран актьорски състав, който изпълнява великолепно работата си. Трудно е да си представиш Хари, Хърмаяни и Рон с други лица, че дори учителите им (макар актьорите да са мааааалко по-възрастни, отколкото би следвало).
Сериалът трудно ще повтори този перфектен кастинг.
---
Слуховете за обсъждани актьори събрахме тук:
---
И тъй като сме 2025-та, а не 2001-ва, остават притесненията от напълно излишни и нежелани експерименти с промяна на раса, етнос и - не искам да си го помислям, но е възможно - пола на някои от героите. А би било излишно - в книгите за Хари има достатъчно "многообразие", макар и сред поддържащите персонажи.
В крайна сметка по-дословна адаптация не само би следвало да разполага с повече време, но и да се придържа към авторовите идеи.
Така че да, и аз бърча вежди при слуховете тъмнокожият Паапа Есиеду да е новият Снейп, но просто защото се разминава с това как Роулинг описва персонажа в книгите си. И все пак да бъдем реалисти - когото и да изберат за ролята, първосигналната реакция с право ще бъде "Не е Алън Рикман".
Та нека не отписваме сериала по Хари Потър предварително и да го сравняваме с филмите, още преди да сме видели и един епизод. Ако не е добър, чисто и просто няма да го гледаме.
А това ще го превърне в поредния урок за Холивуд как (не) се адаптира любима на толкова много хора книга. Урок, който ту сякаш е научен, ту се забравя заради объркващия шум на парите и гласовитото мрънкане на някое модерно културно течение.
---
Защо в адаптациите на Толкин има съвсем друг проблем:
